Сашка Васева: Имам магия, през годините съм усещала колегиална завист
- Здравей, Саше, по какъв начин сте, къде ви намирам?
- Здравей! Вкъщи сме, на село, в Ресилово.
- Как ви се отразява там?
- Хубаво е, измежду природата, на чист въздух, ветровито, доста добре се усещам.
- Бяхте в Гърция, въпреки и единствено за един ден. Как си изкарахте?
- Ходихме на плажа. Христо се къпа в морето, аз не посмях. Уплаших се нещо от морето. Не беше бурно, само че беше надълбоко. На първия ръкав на Халкидики бяхме, единствено двамата.
- А децата къде са?
- Тук са, всеки е по задания. Синът ни Христо-Никола приключи, само че още умува какво да учи. Дъщеря ни Христина-Елена учи в Германия, тия дни се прибираме, че стартира новата образователна година. Сега ще бъде в осми клас. Училището е за чужденци, с разширено проучване на немски език.
- Какви са й фантазиите?
- Иска да става журналистка.
- Миналия петък най-сетне се върнахте на сцената по-късно, което преживяхте. Как се почувствахте?
- Беше доста вдъхновяващо и доста хубаво. Положителни страсти. Публиката стана на крайници. Много е прелестно за актьора това, доста. Това е смисълът на кариерата на един актьор, да получи утвърждението на публиката. Получих това утвърждение. Дано да е за дълго.
- Защо избрахте да се визиите с песента „ Зелените очи “?
- Защото тя получи премия на публиката на Пирин фолк през 1997 година, само че не получи такава известност като „ Не мога да те не помни, Георги “. Затова й дължах на тази ария едно второ появяване. И се получи, харесаха я. Тя е съдържателна, доста хубава ария.
- Каква е историята й? Как я направихте?
- Не си припомням детайлностите.
- Посветена ли е на някого?
- Не. Може би на бъдещата обич.
- Която имахте шанса да срещнете година и половина по-късно.
- Да, през 1999 година срещнах Христо.
- Други двама ваши сътрудници обаче не можаха да излязат на сцената за рецитала поради здравословни проблеми – на Севдалина Спасова й е станало неприятно денем, даже не е съумяла да отиде на подготовка.
- Много скърбя. Ние сме от един край в съседство – те са в Сапарева баня, аз съм в Ресилово, другари сме. Нямаме общи мемоари, защото не сме пътували дружно, те си пътуваха настрана. Но в първите години на Пирин фолк бяхме дружно.
- Георги Гоцев се оказа, че е получил инсулт.
- Да, и аз разбрах за това. С него сме пътували дружно. Но да ти кажа всичко съм изпозабравила. Бурен прочувствен креативен живот имам и не помня някои неща.
- Забравянето не се ли дължи на интервенцията за премахването на тумора в главата?
- Да, само че се оказа, че някои неща ги помня, други не.
- Две години ще отнеме възобновяване ви. Говори ли ви се за този най-кошмарен интервал в живота?
- Не. Но в случай че би трябвало...
- Ние в профил чуваме през какво преминавате, само че никой не може да си показа какво ви е било...
- Нямам никакъв спомен от интервенцията, тъй като съм била под анестезия. Христо се е погрижил да отида до лекаря. Изобщо дължа всичко на Христо.
- А беше ли ви боязън?
- Не. Учудващо не.
- Може би, тъй като това е бил последният ви късмет?
- Да. Години наред обиколих какви ли не чудодейни извори, гледачки, ходех на всички места и никой не позна какво ми е.
- Как си го обяснявате това?
- Имам магия съгласно мен. Така ми се коства. Знае ли човек.
- Има ли някого, който би ви завиждал?
- Няма кой да ми завижда, само че през годините съм усещала колегиална злоба и мисля, че може някой да ме е погледнал с неприятни очи или да ми е направил нещо. В сферата на въображаемото е.
- След интервенцията какво се случи?
- Не знам, няма кой знае каква коренна разлика. Но се усещам по-добре. По-леко ми е на главата към този момент. Туморът беше станал колкото яйце.
- Христо ни разказваше, че сте пяла и на докторите в болничното заведение, и на монахините по-късно в рехабилитационния център.
- Забравила съм към този момент. Не знам по какъв начин намирах сили. Просто ми се пееше. И в този момент ми се пее. Божа работа. Това ми е призванието – да пея.
- Какво ви следва?
- Чакам да ме канят на участия. Искам и нови песни да направя.
- През годините сте написала много от текстовете на песните си. Това, което преживяхте, ще го опишете ли в нова ария?
- Това е концепция. Би трябвало да го направя.
- С появяването ви още веднъж на сцената вдъхнахте вяра на доста хора, че човек може да се пребори с всичко това.
- Човек би трябвало да има религия в себе си.
- Май доста хора не имаха вяра, че сте толкоз мощна и ще се справите?
- Не имаха вяра, да, не имаха вяра.
- Но ги опровергахте, както толкоз години се борите да измененията скандалния си имидж...
- Все не успявах, само че май в този момент съумях.
- За какво ви се пее?
- За обич – безконечната тематика. Под някаква нова форма би трябвало да бъде.
- След 22 година брак с Христо друга ли е любовта?
- По-съдържателна стана. Любовта се трансформира през годините, само че е значимото да има обич. Освен обич има и другарство, партньорство. Може би на тази тематика би трябвало да направя ария.
- Наистина ли никой от сътрудниците не ви е търсил да ви помогне?
- Те не са знаели, то и аз не знаех.
- Но не е било загадка. Дори в изявление за „ Телеграф “ сте разказвали за проблемите си.
- Веско Маринов ми оказа помощ преди интервенцията. Но след интервенцията никой не се е обаждал. Христо даваше изявленията, предоставяше банковата сметка, само че някаква минимална сума получихме, която не може да стигне за нищо.
- Знаете ли какъв брой пари е коствало лекуването ви?
- Не, не знам. Не дръзвам да запитвам даже. Но се оправяме. Христо е боец и не се оплаква.
- Кои негови качества преоткрихте в този момент?
- Неговото достойнство преоткрих!
- А преди този момент какво харесвахте в него?
- Харесвах го по същия метод. Но в този момент повече. Сега съм му признателна.
- Имате една ария за него - „ Върхът на фантазиите “. Ще му посветите ли втора?
- Да, има потребност, а и го заслужава. Имам потребност от доста нови песни.
- Като жанр по какъв начин ги виждате – македонски, съвременни?
- На македонска основа, само че в актуален аранжимент.
- “Левовете в марки “ къде са в репертоара ви?
- Далече са, забравени. Отдавна не желая да я пея, обаче хората я харесват и ме карат. Иначе ми е втръснала.
- Но пък вие сте в Германия и напълно си е на мястото в родината на марките...
- Да, по този начин е.
- Оперни арии пеят ли ви се?
- Не единствено ми се пеят, само че и си ги пея. Най-често „ Аве Мария “. В нея намирам избавление да ми повдига духа. Днес е Свети Мина – Ден на фамилията, страховит празник.
- Това ме подсети за попа в Ресилово, който показа преди време в „ Телеграф “, че прави специфични молебствия за ваше здраве.
- Така ли? Не знаех. Благодаря му. Трябва да отидем до църквата да запалителен свещ и да види, че молитвите му са били чути.
- В Мюнхен, където живеете, ходите ли на черква?
- Има черква, „ Свети Архангел Михаил “. След интервенцията ходихме да запалителен по една свещичка, че всичко мина добре. Тия дни отпътуваме за Германия, че ми предстоят контролни проучвания. Те се вършат на всеки 6 месеца. Първите бяха след интервенцията и всичко е наред, популярност Богу. Дай Боже и в този момент през септември да е по този начин.
- Какво виждате сега?
- Както преди, силуети виждам. Дай Боже да се избистрят тези силуети и да стартира да прозирам.
- Благодаря доста! Жива и здрава и до нови срещи с все по-хубави вести!
Това е тя:
Родена е на 12 октомври 1966 година в Дупница Завършила е музикална педагогика в Югозападния университет в Благоевград. Кариерата й стартира на Пирин фолк през 1994 година с шлагера „ Не мога да те не помни, Георги “ Следват шлагерите „ Левовете в марки “, „ Камъните падат “ на немски, „ Иване “ През 2000 година се омъжва за предприемача Христо Бакърджиев, от който ражда две деца – Христо-Никола и Христина-Елена От 2013 година стартира да ослепява, откакто изживява мощен стрес при заключването си в тъмна стая, защото страда от клаустрофобия. Едва предходната година се оказа, че това се дължи на израстък, който притиска нерви в мозъка й и на 29 ноември 2021 година я оперираха в Германия Преди дни тя се завърна още веднъж на сцената за юбилейното 30-о издание на фестивала Пирин фолк в Сандански Източник: Телеграф
- Здравей! Вкъщи сме, на село, в Ресилово.
- Как ви се отразява там?
- Хубаво е, измежду природата, на чист въздух, ветровито, доста добре се усещам.
- Бяхте в Гърция, въпреки и единствено за един ден. Как си изкарахте?
- Ходихме на плажа. Христо се къпа в морето, аз не посмях. Уплаших се нещо от морето. Не беше бурно, само че беше надълбоко. На първия ръкав на Халкидики бяхме, единствено двамата.
- А децата къде са?
- Тук са, всеки е по задания. Синът ни Христо-Никола приключи, само че още умува какво да учи. Дъщеря ни Христина-Елена учи в Германия, тия дни се прибираме, че стартира новата образователна година. Сега ще бъде в осми клас. Училището е за чужденци, с разширено проучване на немски език.
- Какви са й фантазиите?
- Иска да става журналистка.
- Миналия петък най-сетне се върнахте на сцената по-късно, което преживяхте. Как се почувствахте?
- Беше доста вдъхновяващо и доста хубаво. Положителни страсти. Публиката стана на крайници. Много е прелестно за актьора това, доста. Това е смисълът на кариерата на един актьор, да получи утвърждението на публиката. Получих това утвърждение. Дано да е за дълго.
- Защо избрахте да се визиите с песента „ Зелените очи “?
- Защото тя получи премия на публиката на Пирин фолк през 1997 година, само че не получи такава известност като „ Не мога да те не помни, Георги “. Затова й дължах на тази ария едно второ появяване. И се получи, харесаха я. Тя е съдържателна, доста хубава ария.
- Каква е историята й? Как я направихте?
- Не си припомням детайлностите.
- Посветена ли е на някого?
- Не. Може би на бъдещата обич.
- Която имахте шанса да срещнете година и половина по-късно.
- Да, през 1999 година срещнах Христо.
- Други двама ваши сътрудници обаче не можаха да излязат на сцената за рецитала поради здравословни проблеми – на Севдалина Спасова й е станало неприятно денем, даже не е съумяла да отиде на подготовка.
- Много скърбя. Ние сме от един край в съседство – те са в Сапарева баня, аз съм в Ресилово, другари сме. Нямаме общи мемоари, защото не сме пътували дружно, те си пътуваха настрана. Но в първите години на Пирин фолк бяхме дружно.
- Георги Гоцев се оказа, че е получил инсулт.
- Да, и аз разбрах за това. С него сме пътували дружно. Но да ти кажа всичко съм изпозабравила. Бурен прочувствен креативен живот имам и не помня някои неща.
- Забравянето не се ли дължи на интервенцията за премахването на тумора в главата?
- Да, само че се оказа, че някои неща ги помня, други не.
- Две години ще отнеме възобновяване ви. Говори ли ви се за този най-кошмарен интервал в живота?
- Не. Но в случай че би трябвало...
- Ние в профил чуваме през какво преминавате, само че никой не може да си показа какво ви е било...
- Нямам никакъв спомен от интервенцията, тъй като съм била под анестезия. Христо се е погрижил да отида до лекаря. Изобщо дължа всичко на Христо.
- А беше ли ви боязън?
- Не. Учудващо не.
- Може би, тъй като това е бил последният ви късмет?
- Да. Години наред обиколих какви ли не чудодейни извори, гледачки, ходех на всички места и никой не позна какво ми е.
- Как си го обяснявате това?
- Имам магия съгласно мен. Така ми се коства. Знае ли човек.
- Има ли някого, който би ви завиждал?
- Няма кой да ми завижда, само че през годините съм усещала колегиална злоба и мисля, че може някой да ме е погледнал с неприятни очи или да ми е направил нещо. В сферата на въображаемото е.
- След интервенцията какво се случи?
- Не знам, няма кой знае каква коренна разлика. Но се усещам по-добре. По-леко ми е на главата към този момент. Туморът беше станал колкото яйце.
- Христо ни разказваше, че сте пяла и на докторите в болничното заведение, и на монахините по-късно в рехабилитационния център.
- Забравила съм към този момент. Не знам по какъв начин намирах сили. Просто ми се пееше. И в този момент ми се пее. Божа работа. Това ми е призванието – да пея.
- Какво ви следва?
- Чакам да ме канят на участия. Искам и нови песни да направя.
- През годините сте написала много от текстовете на песните си. Това, което преживяхте, ще го опишете ли в нова ария?
- Това е концепция. Би трябвало да го направя.
- С появяването ви още веднъж на сцената вдъхнахте вяра на доста хора, че човек може да се пребори с всичко това.
- Човек би трябвало да има религия в себе си.
- Май доста хора не имаха вяра, че сте толкоз мощна и ще се справите?
- Не имаха вяра, да, не имаха вяра.
- Но ги опровергахте, както толкоз години се борите да измененията скандалния си имидж...
- Все не успявах, само че май в този момент съумях.
- За какво ви се пее?
- За обич – безконечната тематика. Под някаква нова форма би трябвало да бъде.
- След 22 година брак с Христо друга ли е любовта?
- По-съдържателна стана. Любовта се трансформира през годините, само че е значимото да има обич. Освен обич има и другарство, партньорство. Може би на тази тематика би трябвало да направя ария.
- Наистина ли никой от сътрудниците не ви е търсил да ви помогне?
- Те не са знаели, то и аз не знаех.
- Но не е било загадка. Дори в изявление за „ Телеграф “ сте разказвали за проблемите си.
- Веско Маринов ми оказа помощ преди интервенцията. Но след интервенцията никой не се е обаждал. Христо даваше изявленията, предоставяше банковата сметка, само че някаква минимална сума получихме, която не може да стигне за нищо.
- Знаете ли какъв брой пари е коствало лекуването ви?
- Не, не знам. Не дръзвам да запитвам даже. Но се оправяме. Христо е боец и не се оплаква.
- Кои негови качества преоткрихте в този момент?
- Неговото достойнство преоткрих!
- А преди този момент какво харесвахте в него?
- Харесвах го по същия метод. Но в този момент повече. Сега съм му признателна.
- Имате една ария за него - „ Върхът на фантазиите “. Ще му посветите ли втора?
- Да, има потребност, а и го заслужава. Имам потребност от доста нови песни.
- Като жанр по какъв начин ги виждате – македонски, съвременни?
- На македонска основа, само че в актуален аранжимент.
- “Левовете в марки “ къде са в репертоара ви?
- Далече са, забравени. Отдавна не желая да я пея, обаче хората я харесват и ме карат. Иначе ми е втръснала.
- Но пък вие сте в Германия и напълно си е на мястото в родината на марките...
- Да, по този начин е.
- Оперни арии пеят ли ви се?
- Не единствено ми се пеят, само че и си ги пея. Най-често „ Аве Мария “. В нея намирам избавление да ми повдига духа. Днес е Свети Мина – Ден на фамилията, страховит празник.
- Това ме подсети за попа в Ресилово, който показа преди време в „ Телеграф “, че прави специфични молебствия за ваше здраве.
- Така ли? Не знаех. Благодаря му. Трябва да отидем до църквата да запалителен свещ и да види, че молитвите му са били чути.
- В Мюнхен, където живеете, ходите ли на черква?
- Има черква, „ Свети Архангел Михаил “. След интервенцията ходихме да запалителен по една свещичка, че всичко мина добре. Тия дни отпътуваме за Германия, че ми предстоят контролни проучвания. Те се вършат на всеки 6 месеца. Първите бяха след интервенцията и всичко е наред, популярност Богу. Дай Боже и в този момент през септември да е по този начин.
- Какво виждате сега?
- Както преди, силуети виждам. Дай Боже да се избистрят тези силуети и да стартира да прозирам.
- Благодаря доста! Жива и здрава и до нови срещи с все по-хубави вести!
Това е тя:
Родена е на 12 октомври 1966 година в Дупница Завършила е музикална педагогика в Югозападния университет в Благоевград. Кариерата й стартира на Пирин фолк през 1994 година с шлагера „ Не мога да те не помни, Георги “ Следват шлагерите „ Левовете в марки “, „ Камъните падат “ на немски, „ Иване “ През 2000 година се омъжва за предприемача Христо Бакърджиев, от който ражда две деца – Христо-Никола и Христина-Елена От 2013 година стартира да ослепява, откакто изживява мощен стрес при заключването си в тъмна стая, защото страда от клаустрофобия. Едва предходната година се оказа, че това се дължи на израстък, който притиска нерви в мозъка й и на 29 ноември 2021 година я оперираха в Германия Преди дни тя се завърна още веднъж на сцената за юбилейното 30-о издание на фестивала Пирин фолк в Сандански Източник: Телеграф
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ