Одисея в бокс офиса в България - колко гледан е филмът на Кристофър Нолан
Да, " Одисея " към този момент е огромният победител в бокс офиса. За първите си три дни по кината филмът на Кристофър Нолан завоюва над 264 милиона $ в международен мащаб и се трансформира в най-силния старт на режисьора след " Черният рицар: Възраждане ".
Провали ли се " Одисея " в бокс офиса
Ето какви са резултатите от пъвите три дни
Интересът към " Одисея " не подмина и българските фенове. Филмът започва с доходи от към 303 хиляди $ от 70 киносалона - впечатляващ резултат за родния пазар, който го трансформира в безспорния водач в бокс офиса още през първия уикенд. Но това, което се случва отвън киносалоните, е може би още по-интересно.
Защото " Одисея " не само се гледа, филмът се и разисква необятно. И то по този начин, както рядко се случва с филм през последните години. Достатъчно е човек да отвори съвсем всеки пост за " Одисея " в обществените мрежи. Под него няма да открие нормалните мнения от вида " хареса ми " или " не ми хареса ". Вместо това ще попадне в същински семинар по антична литература.
Едни съпоставят сцена по сцена Нолан с Омир. Други спорят дали режисьорът е бил задоволително правилен на оригинала. Трети показват какво е трансформирал, кое е пропуснал и кое е интерпретирал по собствен метод. А четвърти... просто вадят книгата от библиотеката. Именно това е най-забележителното.
Последните дни не липсват самопризнания от хора, които споделят, че са почнали още веднъж да четат " Одисея ". Някои тъй като не са я отваряли от учебно заведение. Други - тъй като желаят да ревизират дали Нолан в действителност си е разрешил креативна независимост и да го порицаят, в случай че е по този начин. А трети - с цел да могат с убеденост да кажат: " Ето, тук Омир не го е написал по този начин " и да посочат Нолан с пръст. Не че му дреме, несъмнено, тъй като колкото и иронично да звучи, това в действителност е голям комплимент за режисьора.
Защото задачата на една акомодация в никакъв случай не е да размени оригинала. Ако беше по този начин, никой повече нямаше да чете книги. Голямото изкуство не затваря диалога - то го отваря за полемики и разногласия и тъкмо това прави и Нолан.
Още преди премиерата си филмът провокира полемики поради някои от актьорските избори, в това число този на Лупита Нионг`о за ролята на Хубавата Елена. След излизането му разногласията единствено се разраснаха, само че към този момент не са само за кастинга, а за самия роман.
Колко близо е Нолан до Омир? Защо го е снимал там, а не тук? Къде си е разрешил волности? Добър или неприятен воин е Одисей? Какво печели и какво губи историята, когато бъде преразказана за аудитория от XXI век? И може би най-важният въпрос - какво в действителност е " Одисея "?
Свикнали сме да я възприемаме като наложително четиво, като епос, който в миналото сме учили за оценки. Но в действителност Омир прави нещо надалеч по-просто и в същото време по-гениално, а точно да разказва приказка за възрастни.
Приказка, в която исторически събития се преплитат с легенди, богове, чудовища и човешки недостатъци. История за ослепителен пълководец, само че и човек, чиито решения костват живота на другарите му, човек, който се лута, бърка, изкушава се, губи близки, оцелява и обезверено търси пътя към дома, боговете и себе си. Това е история, която в никакъв случай не е била единствено за циклопите или сирените, а за избора, верността, гордостта, изкушението и цената на всяко завръщане.
И точно по този начин я споделя и Нолан - не като исторически документ. Не като музейна възстановка. А като актуален кинематографичен прочит на една безконечна история. Приказка за възрастни, която употребява митовете, с цел да приказва за хората.
Може да не сте съгласни с всяко негово решение. Може да предпочитате Омир. Може да смятате, че някои подиуми е трябвало да наподобяват по различен метод или че е трябвало да избере други артисти. Но когато един филм кара хората да препрочитат класика, написана преди близо три хилядолетия, да спорят за нея с часове и да търсят личните си отговори в текста, мъчно може да се каже, че е пропуснал задачата си.
" Музо, запей ми за оня воин " и след това думата взе Кристофър Нолан и ни сподели " Одисея "
Какво да чакаме от новия филм с Мат Деймън, Ан Хатауей, Том Холанд, Чарлийз Терон, Робърт Патисън
Напротив, това е моментът, в който киното стопира да бъде обикновено развлечение и още веднъж се трансформира в културно събитие. А сходни филми, без значение дали ги обожаваме, ненавиждаме, или отхвърляме, се помнят доста по-дълго от тези, за които никой няма какво да каже още на идващия ден.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Провали ли се " Одисея " в бокс офиса
Ето какви са резултатите от пъвите три дни
Интересът към " Одисея " не подмина и българските фенове. Филмът започва с доходи от към 303 хиляди $ от 70 киносалона - впечатляващ резултат за родния пазар, който го трансформира в безспорния водач в бокс офиса още през първия уикенд. Но това, което се случва отвън киносалоните, е може би още по-интересно.
Защото " Одисея " не само се гледа, филмът се и разисква необятно. И то по този начин, както рядко се случва с филм през последните години. Достатъчно е човек да отвори съвсем всеки пост за " Одисея " в обществените мрежи. Под него няма да открие нормалните мнения от вида " хареса ми " или " не ми хареса ". Вместо това ще попадне в същински семинар по антична литература.
Едни съпоставят сцена по сцена Нолан с Омир. Други спорят дали режисьорът е бил задоволително правилен на оригинала. Трети показват какво е трансформирал, кое е пропуснал и кое е интерпретирал по собствен метод. А четвърти... просто вадят книгата от библиотеката. Именно това е най-забележителното.
Последните дни не липсват самопризнания от хора, които споделят, че са почнали още веднъж да четат " Одисея ". Някои тъй като не са я отваряли от учебно заведение. Други - тъй като желаят да ревизират дали Нолан в действителност си е разрешил креативна независимост и да го порицаят, в случай че е по този начин. А трети - с цел да могат с убеденост да кажат: " Ето, тук Омир не го е написал по този начин " и да посочат Нолан с пръст. Не че му дреме, несъмнено, тъй като колкото и иронично да звучи, това в действителност е голям комплимент за режисьора.
Защото задачата на една акомодация в никакъв случай не е да размени оригинала. Ако беше по този начин, никой повече нямаше да чете книги. Голямото изкуство не затваря диалога - то го отваря за полемики и разногласия и тъкмо това прави и Нолан.
Още преди премиерата си филмът провокира полемики поради някои от актьорските избори, в това число този на Лупита Нионг`о за ролята на Хубавата Елена. След излизането му разногласията единствено се разраснаха, само че към този момент не са само за кастинга, а за самия роман.
Колко близо е Нолан до Омир? Защо го е снимал там, а не тук? Къде си е разрешил волности? Добър или неприятен воин е Одисей? Какво печели и какво губи историята, когато бъде преразказана за аудитория от XXI век? И може би най-важният въпрос - какво в действителност е " Одисея "?
Свикнали сме да я възприемаме като наложително четиво, като епос, който в миналото сме учили за оценки. Но в действителност Омир прави нещо надалеч по-просто и в същото време по-гениално, а точно да разказва приказка за възрастни.
Приказка, в която исторически събития се преплитат с легенди, богове, чудовища и човешки недостатъци. История за ослепителен пълководец, само че и човек, чиито решения костват живота на другарите му, човек, който се лута, бърка, изкушава се, губи близки, оцелява и обезверено търси пътя към дома, боговете и себе си. Това е история, която в никакъв случай не е била единствено за циклопите или сирените, а за избора, верността, гордостта, изкушението и цената на всяко завръщане.
И точно по този начин я споделя и Нолан - не като исторически документ. Не като музейна възстановка. А като актуален кинематографичен прочит на една безконечна история. Приказка за възрастни, която употребява митовете, с цел да приказва за хората.
Може да не сте съгласни с всяко негово решение. Може да предпочитате Омир. Може да смятате, че някои подиуми е трябвало да наподобяват по различен метод или че е трябвало да избере други артисти. Но когато един филм кара хората да препрочитат класика, написана преди близо три хилядолетия, да спорят за нея с часове и да търсят личните си отговори в текста, мъчно може да се каже, че е пропуснал задачата си.
" Музо, запей ми за оня воин " и след това думата взе Кристофър Нолан и ни сподели " Одисея "
Какво да чакаме от новия филм с Мат Деймън, Ан Хатауей, Том Холанд, Чарлийз Терон, Робърт Патисън
Напротив, това е моментът, в който киното стопира да бъде обикновено развлечение и още веднъж се трансформира в културно събитие. А сходни филми, без значение дали ги обожаваме, ненавиждаме, или отхвърляме, се помнят доста по-дълго от тези, за които никой няма какво да каже още на идващия ден.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ