Здравето на българите е по-добро от очакваното. Това установяват в

Здравето на българите е по-добро от предстоящото. Това откриват в собствен разбор от Института за пазарна стопанска система, като се базират на резултатите от последното броене от септември 2021 година, при което хората вършат оценка на личното си здраве. 
 Здравното положение на популацията се оценява по разнообразни способи, като един от тях е личната оценка – заради това в преброяването на популацията от 2021 година участва информация за три индикатора – самокритика за личното здраве, ограничавания при ежедневни действия и степен на увреждания. Различава ли се обаче картината в Северозападна България от общите индикатори за страната?
  " В Северозапада, за жалост, индикаторите са много по-ниски и във връзка с самооценката на личното здравеq и по повод на  индикатора, обвързван с ограничаване при ежедневни действия. Около 45-50 % от хората в област Видин и област Монтана споделят, че са в положително здравословно положение, до момента в който приблизително за страната този % е малко над 60, много по-голям е процентът на хората, които споделят, че са в неприятно положение - те са към 10 %. Димово е едно изключeние. Там хората се усещат доста добре... По отношение на ТЕЛК също е забавно, така като в Северозападните общини следим скупчване на хора с увреждания. Нашето пояснение е, че това е естественият развой на обстоятелството, че тези области са относително застарели, има много възрастно население и е доста евентуално част от хората, заради напредналата възраст да имат увреждания ", разяснява пред БНР Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна стопанска система.
 По отношение на здравната система, съгласно данните на статистиката, за северозападната част на страната няма съществени неналичия. Във Видин и Монтана относително малко хора се падат на един доктор. 
  " Има толкоз лечебни заведения, многопрофилни, колкото в останалите елементи на страната. Тук казусът е по-различен с достъпа до здравни грижи. Поради по-сериозното обезлюдяване, това, че имаме по-малко население на един доктор, не значи, че този доктор е елементарно наличен. В огромна част от дребните обитаеми места доста постоянно се случва да няма доктор, който да върви постоянно. Никой не желае да поема процедура на общопрактикуващ доктор, който, да кажем, се пенсионира или се реалокира някъде. Достъпът до експерти също е много стеснен, заради обстоятелството, че е доста мъчно да стигнеш до лечебно заведение, което има избран експерт, който ти би трябвало. Това оказва неприятно въздействие върху качеството на живот на хората в тези общини ", акцентира Петя Георгиева.
 Ограничението в ежедневни действия заради здравословен проблем дава информация до каква степен неприятното здраве пречи на метода на живот, работа и присъединяване в публичния живот. Според данните от последното броене, над 80% от лицата не са били лимитирани при осъществяване на нормални действия през последните 6 месеца, мощно лимитирани са били 2,6%, а не толкоз мощно - 6,5%. Лицата със мощни ограничавания са малко над 153 хиляди и евентуално точно те се нуждаят от сериозна поддръжка от страна на страната и характерни грижи (здравни, обществени и други). Възрастта въздейства върху чувството за съществуване на ограничавания. Регионалният обзор на разпределението на хората с ограничавания демонстрира още веднъж, че максимален е делът им в Северна България (Силистра, Шумен, Видин и Монтана) - над 12%.
 Жители на погранични села от община Белоградчик споделят, че нямат рейсове, останали са малко поданици, а достъпът до здравни грижи е сложен - няма доктор, няма и аптека.
  " Веднъж в месеца вървим за медикаменти в Белоградчик. Кое и държавно управление да пристигна, би трябвало да се обърне внимание на пенсионерите и на хората инвалиди. Ние сме пенсионери, всеки има някаква болест... Ходим, търсим решение, със лични транспорти до Белоградчик вървим. Всеки има близки, родственици, деца и с тях се оправяме другояче рейсове няма... Здравен пункт има и фелдшер идва от града, медикаменти - всеки вторник идва преносима и хората се доставят... "
 Само двама са персоналните лекари за жителите на община Белоградчик. Две са и аптеките - една общинска и една частна. От събота следобяд до понеделник обаче не работят. Хората, които разчитат на помощ от персонални асистенти и домашни помощници в община Белоградчик, са доста. 
В село Сливовик, община Медковец, опазването на здравето също не е налично, свидетелства слушател на Радио Видин.
  " Тук сме доста зле със опазването на здравето. В прилежащото село Медковец има доктор на кабинет и настрана имаме персонален доктор, който, за жалост, някой път звъня, звъня, обаче не ми подвига. И тогава се постанова незабавна помощ да викаме. От Лом идват, не е доста близо, 25-26 километра, до момента в който дойдат, пътят е доста неприятен, кара се по-бавно. Предвид възрастта си, доста бих желала да пребивавам тук, обаче тъкмо заради тази причина не мога. Защото не вярвам на персоналните лекари тук. Те са хванали няколко села. Преди имаше посещаване, което правеше за два часа на обяд, в този момент и това го няма. Нямаме транспорт, нямаме нищо. На мен ми се плаче... "
 По-добър достъп до здравни грижи имат хората от видинското село Антимово, което е покрай града. Преди 6-7 години в селото е ремонтирано едно помещение за персоналния доктор, който има пациенти от Антимово.  
  " Използва се. Лекарката идва всеки ден, от 12.30 до 13 часа. Който има потребност идва - кой за медикаменти, кой за инжекции... Имаме ортодонт, постройката е сред двете села (Антимово и Кутово). Също направи ремонт общината ", споделя Северин Петров, кмет на Антимово.
 Хората в Антимово могат да избират персоналния си доктор - дали да се доверят на пътуващия, който минава и преглежда на място, или да си изберат персонален доктор от Видин. Оказа се, че една част от възрастното население се дефинират като здрави и не вървят на доктор.
  " Засега не ми се е налагало да диря доктор... Не съм имала контакт с лекари. Аз единствено в София отивам непосредствено... Не съм ходила на доктор от 10 години, тъй като съм жива и здрава... "
  Други дават оценки на медицински грижи, които получават:
  " Ние вървим тук единствено за направление, другояче във Видин. Ние си мерим кръвното, неприятна работа. Има някакви рейсове, само че не знам, ние не се движим с рейсове. Ето, в този момент би трябвало да си направя интервенция да си сменя ставата, само че някакъв боязън ме е натиснал и не дръзвам. В София, то тук не знам да сменят ставите... Доволен съм от персоналния ми доктор, доста се интересува момчето. Сега на 6 май ще върша 88 години. Жената е на патерица, на легло. Аз я карам с колата, с инвалидна количка... Дъщерята ми е здравна сестра, тя си ме гледа. При сума ти заболявания, добре съм. Няма здрав човек, кой ще да срещнеш, се оплаква. Болести какъв брой щеш. Как от кое място? Като нямаш пари, лишаваш се от всичко. Всичко идва от терзание. Труден живот... "
 Село Антимово е покрай Видин и хората могат относително елементарно и бързо да стигнат до персоналния си доктор в града или до различен експерт. До село Чичил в община Кула обаче рейс не пътува, не идва и персонален доктор, казва жена, която през лятото е на вилата си в Чичил. 
  " Лятото има доста повече хора, в сравнение с в този момент, само че няма никакво здравно лице. Искам да направя едно предложение - в случай че може, да се провежда по този начин здравното обслужване от град Видин, някой доктор най-малко да идва един или два пъти в седмицата в няколко села, да обикаля. Защото не дай си боже, да го ухапе някой пчела, оса, какво става, знаете ли? Не е неприятно да се обмисли един доктор да обикаля или някакво здравно лице... "
 ИЗТОЧНИК: БНР