Здравеопазването в България разполага с достатъчно ресурси (болници, легла, финансиране),

Здравеопазването в България разполага с задоволително запаси (болници, кревати, финансиране), само че все пак успеваемостта е релативно ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни обществени и стопански характерности. Това демонстрира изследване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), предоставено от Националната пациентска организация (НПО). Изследването е част от дейностите по финансирания от Фонд „ Активни жители “ на ЕИП план „ Активни жители за локални и национални промени в здравеопазването”.

Изследването демонстрира, че

България разполага с стеснен брой експерти по здравни грижи (медицински сестри и санитари),

болничната помощ е мощно преобладаваща за сметка на профилактиката и извънболничната помощ. Отчитат се съществени районни разлики във връзка с достъпа до медицински услуги.

Според изводите от проучването финансирането на системата не основава задоволително положителни тласъци за повишение на успеваемостта, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга напълно липсва. Наблюдават се и огромни разлики сред областите във връзка с достъпа до опазване на здравето и здравните резултати.

Според отчета „ Кратък обзор на достъпа и успеваемостта на опазването на здравето “, основан на проучването, в случай че се одобри, че най-общият знак за успеваемостта на една система са годините, прекарани в положително здраве, от една страна, и продължителността на живот - от друга, по първия индикатор България стои добре на европейско равнище. Продължителността на живот в положително здраве у нас е 66,3 години за 2019 година, което е 1,7 години повече от междинната стойност за жителите на Европейския съюз. По отношение на предстоящата дълготрайност на живот обаче България се показва най-зле от всички страни. Средната стойност от 75,1 години дълготрайност на живот е най-ниска от всички страни – с 6 години по-ниска от междинната стойност за Европейския съюз и с 8.9 година по-ниска от тази на първенците Испания.

„ Оказва се, че когато е в положително здраве, българинът живее дълго. Но при утежняване на здравето преживяемостта е доста ниска, т.е. при нужда от здравна помощ – интензивно лекуване или дълготрайни грижи, здравната система не оказва помощ за удължение на живота, което е неприятен отзив за успеваемостта ѝ “, означи Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система в границите на представянето на изследването.

В България за опазване на здравето се изразходват общо 7.1% от брутния вътрешен артикул съгласно данните на Евростат за 2019 година (последните окончателни). По този индикатор страната ни е към средата по отношение на останалите страни от Европейски Съюз, като най-вече за здраве разпределят Германия (11.7)%) и Франция (11.1%), а минимум – Люксембург (5.4%) и Румъния (5.7%). В същото време

България е преди всичко от целия Европейски Съюз в класацията за доплащане за медикаменти,

а за здраве общо частните заплащания са 38% при междинен индикатор за общността от 15.6% от общите разноски, което още веднъж е най-голям индикатор. Тези данни, както и фактът, че на фона на все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични болести население, страната заделя минимум средства за дълготрайна грижа – едвам 0.01% от брутния вътрешен артикул (при 2.85% в Швеция и Нидерландия) водят до извода, че финансовата тежест се трансферира върху болните и техните близки и най-много върху хората с ниски и междинни приходи, което в допълнение лимитира достъпа им до здравни грижи.

Според данни, предоставени за изследването от НЗОК за интервала 2019 година – 2021 година средствата, изплатени за болнична помощ, нарастват от към 2.07 милиарда лева до 2.65 милиарда лева и са над 50% от общите разноски. В същото време общо за първична и профилирана извънболнична помощ средствата са едвам 476.6 млн. лева през 2019 година и нарастват до 590 млн. лева Тези средства при извънболничната помощ се разпределят относително отмерено по области на глава от популацията, само че има съществени разлики при разпределението за болнична помощ, като разликата доближава до 5 – 6 пъти. Обяснението може да се търси във обстоятелството, че огромните лечебни заведения са съсредоточени в по-големите регионални центрове и изключително в тези с медицински университети и надлежно в тях се лекуват пациенти от областите с по-слабо развита болнична мрежа. Най-много средства за болнична помощ на човек се изплащат в София-град, Пловдив и Плевен, а минимум в областите Перник, Добрич, Видин, София област. До 2019 година хоспитализациите непрекъснато нарастват, като доближават до 2.2 млн. „ Т.е. всеки трети българин е бил приет в болница най-малко един път през годината. В годините на Ковид броят им внезапно спада, защото тогава доста от здравните услуги бяха затворени, спря плановият банкет “, регистрират анализаторите.

Въпреки недобрите резултати по повод цялостната успеваемост на системата, анализът на данните от европейското здравно изявление за 2019 година, посредством което Евростат и Национален статистически институт изследват мнението на пациентите, демонстрира

относително висока задоволеност на българите от задоволяването на потребностите им от здравни грижи

Като проблем за достъпа им до опазване на здравето българите дефинират най-много финансовите ограничавания, до момента в който във връзка с разстояние и превоз, описи с изчакване, удовлетвореността им е доста по-висока от междинната за Европейски Съюз. Обяснение за това мнение може да се търси в неналичието на съществени ограничавания в достъпа до опазване на здравето у нас, защото страната разполага с доста необятната мрежа от лечебни заведения. Това обезпечава физическо съществуване на болница или доктор наоколо до пациента, което се възприема като безпроблемен достъп, без да се дава сметка за качеството на предоставяната услуга.

Целия отчет може да видите