Д-р Емануил Найденов за проблемите в здравеопазването и защо един лекар решава да остане в България
Здравеопазването е един организъм, който страда от недохранване, в неговата храносмилателна система е цялостно с паразити и има ментален проблем. Всичко това води до проблеми – отношението на изнервени сътрудници към пациентите, отношение на пациентите, които считат, че опазването на здравето работи срещу тях. Това съобщи неврохирургът в болница " Св. Иван Рилски " доктор Емануил Найденов пред bTV.
Според него широкоразпространеното мнение, че опазването на здравето в чужбина е по-добро, се насажда на обществото, за което са отговорни и лекарите, и ръководещите.
" Медицина в България се прави, освен това на доста високо европейско равнище. Разликата сред Европа и тук е, че се прави на доста ниска цена. Но тази разлика идва от това какъв брой се заплаща на медицинския личен състав ", изясни доктор Найденов.
Той акцентира, че в доста европейски страни достъпът до опазване на здравето на жителите е мощно усложнен, защото за всяка среща със експерт или за интервенция се постанова дълго очакване.
Д-р Найденов описа за случай с холандска гражданка, която е била излекувана у нас, откакто една година не е била лекувана в родината си и поради това е изгубила зрението с едното си око.
Жената пристигнала на отмора в България и решила да отиде на обзор при очен доктор поради недоволствата си. Лекарят незабавно я изпратил за фотография на глава и станало ясно, че тя има голям израстък в мозъка. Жената е ориентирана към болница " Св. Иван Рилски ", където е оперирана и сега е в доста положително положение.
" Има алтернатива пред всеки новозавършил. От 2006 година насам, когато имаше едно злощастно ръководство на министър Гайдарски, понятието специализант стана екзотика. Това да специализираш, откакто завършиш, стана първо невероятно – четири години нулеви имаше, по-късно се оказа, че даже да имаш цялостни шестици на изпитите, би трябвало да си плащаш и да не получаваш заплата. Всичко това направи един отлив за тези години на млади експерти от България. И тези, които по някакъв метод останаха, не мога да кажа, че са намерили рационална причина в себе си да го създадат. По-скоро, колкото и да се възнамерявам, аргументите са ирационални – някакъв необикновен тип мазохизъм – да оцелееш тук и да продължиш живота си тук. Така че тия плодове ние ги берем – най-малко до 2015 година ситуацията беше такова. Оттогава насам бавно се трансформират нещата ", разяснява доктор Найденов.
Той благодари на фамилията си, което го поддържа макар тази негова ирационалност.
" Парите не са всичко. Въпросът е задоволството от това човек да направи нещо самичък със себе си. Защото ти там ще отидеш в нещо уредено, няма да имаш никакви провокации. Ще влезеш в един живот, който е еднообразен, в който ден с ден няма по какъв начин да различиш един от различен. Мен това персонално не ме притегля. Аз избирам провокациите ", продължи неврохирургът.
На въпрос за отношението към пациентите и за натоварването на работата му доктор Найденов изясни: " Един пациент е персона, характерност. Няма по какъв начин да го оприличиш с различен. Всеки идва с казуса си, който е медицински, само че с изключение на него в живота си има и други и те би трябвало да бъдат съобразени. Аз персонално не мога да приема пациента като един предмет, към който да се обръщам студенокръвно. Ако ти вложиш това изпитание да приказваш с пациента, ще видиш по-късно разликата в резултата спрямо твоите сътрудници. Аз персонално държа моите резултати да са оптимално положителни, тъй че това е нужен детайл ".
" И да искаш да не преживееш болката на пациента, това се натрупва в теб. Особено в случаите с деца. Там е изключително тежко прочувственото натоварване върху лекаря. Така че там колкото и да се опитваш да бъдеш невъзмутим, отново това нещо ти въздейства, ти се връщаш у дома и носиш този товар от деня. Ти спиш с този товар, събуждаш се на другата заран с този товар ", добави той.
Според него широкоразпространеното мнение, че опазването на здравето в чужбина е по-добро, се насажда на обществото, за което са отговорни и лекарите, и ръководещите.
" Медицина в България се прави, освен това на доста високо европейско равнище. Разликата сред Европа и тук е, че се прави на доста ниска цена. Но тази разлика идва от това какъв брой се заплаща на медицинския личен състав ", изясни доктор Найденов.
Той акцентира, че в доста европейски страни достъпът до опазване на здравето на жителите е мощно усложнен, защото за всяка среща със експерт или за интервенция се постанова дълго очакване.
Д-р Найденов описа за случай с холандска гражданка, която е била излекувана у нас, откакто една година не е била лекувана в родината си и поради това е изгубила зрението с едното си око.
Жената пристигнала на отмора в България и решила да отиде на обзор при очен доктор поради недоволствата си. Лекарят незабавно я изпратил за фотография на глава и станало ясно, че тя има голям израстък в мозъка. Жената е ориентирана към болница " Св. Иван Рилски ", където е оперирана и сега е в доста положително положение.
" Има алтернатива пред всеки новозавършил. От 2006 година насам, когато имаше едно злощастно ръководство на министър Гайдарски, понятието специализант стана екзотика. Това да специализираш, откакто завършиш, стана първо невероятно – четири години нулеви имаше, по-късно се оказа, че даже да имаш цялостни шестици на изпитите, би трябвало да си плащаш и да не получаваш заплата. Всичко това направи един отлив за тези години на млади експерти от България. И тези, които по някакъв метод останаха, не мога да кажа, че са намерили рационална причина в себе си да го създадат. По-скоро, колкото и да се възнамерявам, аргументите са ирационални – някакъв необикновен тип мазохизъм – да оцелееш тук и да продължиш живота си тук. Така че тия плодове ние ги берем – най-малко до 2015 година ситуацията беше такова. Оттогава насам бавно се трансформират нещата ", разяснява доктор Найденов.
Той благодари на фамилията си, което го поддържа макар тази негова ирационалност.
" Парите не са всичко. Въпросът е задоволството от това човек да направи нещо самичък със себе си. Защото ти там ще отидеш в нещо уредено, няма да имаш никакви провокации. Ще влезеш в един живот, който е еднообразен, в който ден с ден няма по какъв начин да различиш един от различен. Мен това персонално не ме притегля. Аз избирам провокациите ", продължи неврохирургът.
На въпрос за отношението към пациентите и за натоварването на работата му доктор Найденов изясни: " Един пациент е персона, характерност. Няма по какъв начин да го оприличиш с различен. Всеки идва с казуса си, който е медицински, само че с изключение на него в живота си има и други и те би трябвало да бъдат съобразени. Аз персонално не мога да приема пациента като един предмет, към който да се обръщам студенокръвно. Ако ти вложиш това изпитание да приказваш с пациента, ще видиш по-късно разликата в резултата спрямо твоите сътрудници. Аз персонално държа моите резултати да са оптимално положителни, тъй че това е нужен детайл ".
" И да искаш да не преживееш болката на пациента, това се натрупва в теб. Особено в случаите с деца. Там е изключително тежко прочувственото натоварване върху лекаря. Така че там колкото и да се опитваш да бъдеш невъзмутим, отново това нещо ти въздейства, ти се връщаш у дома и носиш този товар от деня. Ти спиш с този товар, събуждаш се на другата заран с този товар ", добави той.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ