Бетонът, основен градивен елемент и едно от най-разрушителните творения на цивилизацията
Здрав, резистентен на времето, наличен и относително на ниска цена, бетонът остава най-използваният строителен материал в света. Наред с безспорните качества обаче, под сянката на бетона се крият и доста проблеми. Индустрията способства за смяната в климата като производството на всеки звук цимент изхвърля съвсем толкоз Следствен отдел към окръжна прокуратура 2 в атмосферата. Праховите частици и замърсяването пък носят редица здравни опасности. Бетонирането на света към нас е обвързвано с редица културни, психически и обществени последици. Не на последно място – бетонът е желано място за прикриване на държавна корупция и незаконна активност в големи размери и с световни последици за индивида и природата.
Безспорно, бетонът е едно от огромните открития на нашата цивилизация. Сходни на актуалния цимент материали се употребяват от древността, а архитектурните достижения на Древен Рим като Колизеумът или куполът на Пантеона нямаше да са вероятни без бетон. Нито множеството пътища, мостове, язовири и тръбопроводи, върху които стъпва животът, който познаваме. От модерните изчистени архитектурни форми на Франк Лойд Райт, до панелните блокове в ж.к. Люлин – бетонът е на всички места, и без него не може. След питейната вода, през днешния ден бетонът е вторият най-широко употребен материал в света.
В предишното се е употребила вулканична пепел, глина и смеси от варовикови скали, които се изпичали в примитивни пещи. Съвременните циментови фабрики вършат нещо сходно, само че при температури към 1450°C, както и с доста по-точни способи за управление на химическия състав, качеството и свойствата на създавания вид цимент. В взаимозависимост от състава им, в процеса могат да се прибавят рециклирани строителни боклуци, шлака от преработката на желязо, специфични подобрители, каолин, гипс или други вещества. По груба формула, бетон се получава като две елементи от готовия цимент се смесят с една част вода и три елементи пясък.
“Къщата над водопада ”, издигната през 1939 година от камък и бетон, по план на американския проектант Франк Лойд Райт. Снимка: Sean Pavone / Shutterstock
С дългата си и комплицирана логистична верига циментовата промишленост оказва и голямо икономическо влияние върху целия свят. Допринася с 5,4% към световния БВП и със 7,7% в международната претовареност. Въпреки безспорните си качества обаче, бетонът е и световен проблем – поради големите си количества. През 2014 година производството на цимент в света достига пик от 4,2 милиарда тона, до момента в който в годините до 2019-та годишното произвеждане се движи около 4,1 милиарда тона. Поради рестриктивните мерки от пандемията през 2020 година има лек спад в световното търсене на цимент, само че спадът към този момент се компенсира, а наклонността е до 2030 година търсенето да пораства.
За да си представим по какъв начин тъкмо наподобяват 4,1 милиарда тона (гигатона) цимент, дано кажем, че бетонът, който може да се забърка с толкоз цимент е задоволителен да покрие цялата територия на България с гъст, 10 сантиметров бетонов пласт. За задачата обаче ще е нужен съвсем целият пясък от всички български плажове, както и три цялостни размера на язовир Искър. И това е количеството бетон, което се излива по света единствено за към година.
Според изследване, оповестено в Nature през 2018 година бетонът употребява 9% от водата за индустриални потребности в света, което е към 1,7% от международната консумация на сладка вода. До 2050-та година се чака 75% от световното ползване на вода в този бранш да се случва в райони с дефицит на водни запаси. Това е причина за повишаване на водата за напояване и питейни потребности , затова повишаване на земеделската продукция в тези региони, което от своя страна може да докара до обществени спорове, политическа неустойчивост и до съществени обществени и стопански резултати върху останалата част от света.
Едно от най-съществените последици от бетоновата взаимозависимост на актуалния свят обаче, е въздействието на промишлеността върху световния климат.
Производството на вар и цимент е измежду най-големите замърсители с въглероден диоксид
и надлежно – една от главните аргументи за смяната в климата.
Енергията и горивата, нужни в процеса за производството на тези 4,1 гигатона цимент, способстват с обаче се генерира в химическата реакция при изпичането, където обособените съставки се свързват в циментов клинкер – главната съставна част на цимента, която излиза от пещите във тип на гранули. Те се стриват на тънък прахуляк, смесват се с гипс и други добавки и по този начин се получава готовият цимент. Отпаден артикул от химическата реакция при изпичане на циментовия клинкер е голямо количество Следствен отдел към окръжна прокуратура 2 . С него общото издаване на Следствен отдел към окръжна прокуратура 2 от производството на цимент в горивни и негоривни процеси нараства на към 8% от международните излъчвания на година.
На практика за , а по този начин на 4,1 гигатона цимент се падат към 3,7 гигатона Следствен отдел към окръжна прокуратура 2 . За съпоставяне, общите излъчвания от изгаряне на фосилни горива в Китай за 2018 година са 9,5 гигатона, на Съединени американски щати 4,9 гигатона Следствен отдел към окръжна прокуратура 2 , а на целия Европейски съюз – 3,1 гигатона.
Ако циментовата промишленост беше страна, тя щеше да е трета в света по замърсяване с Следствен отдел към окръжна прокуратура 2.
Най-много бетон се лее в Китай. През 2019 година на Китай принадлежат 55% от световното произвеждане на цимент. Развитието на страната в тази посока обаче е смайващо. През 80-те години там се създават едвам 80 мегатона цимент. През 90-те години са към този момент 210, а през 2000 година стигат 595 мегатона. Само десетилетие по-късно количествата към този момент не се мерят в мега, а в гигатонове, т.е. не в милиони, а в милиарди тонове. През 2010 година към този момент са създадени 1,8 гигатона цимент, а идната година – 2 гигатона. От този миг нататък на всеки две или три години Китай съумява да създаде повече цимент, в сравнение с Съединени американски щати са произвели за целия ХХ век. Например 5,5 гигатона в интервала 2009 – 2011 година против създадените от Съединени американски щати през целия отминал век 4,56 гигатона.
Както при строителството обаче, по този начин и в икономическото развиване, изгодите от бетона са първоначално, само че не и през целия развой. Здравите бетонови основи обезпечават резистентност. Ако на всеки идващ етаж обаче продължава да се излива толкоз бетон, колкото в основите – горните етажи ще замязят на бункер, а не на място за живот. Тежестта няма да разреши вдишване на повече етажи и постройката ще се окаже ниска, тъмна, непрактична, а в по-крайни случаи – нестабилна и рискова.
Китай се намира в интервал на свръхпроизводство на цимент и несъразмерното бетониране към този момент стартира да носи негативи. Използвани, надалеч под потенциала си, или изцяло изоставени игрища, търговски центрове и цели “призрачни градове ” там към този момент са сериозен проблем. Огромни са обвързваните с това последици за стопанската система и обществото, загубите от безогледното урбанизиране на аграрни територии и резултатите върху дивата природа и местообитанията. В момента е в ход поетапно затваряне на циментовите фабрики, издигнати преди 90-те години, защото те са по-енергоемки и неефективни, а производството там е надалеч по-мръсно. Затварянето им ще понижи производството на клинкер с към 7,5% в Китай.
Решението е част от новата посока за развиване на страната, дефинирана от президента Си Дзинпин на 19-тия народен конгрес на Китайската комунистическа партия през 2017 година като “изграждане на екологична цивилизация ”. Целта на Китай за 2050 година е зелено звучащото “Красив Китай ”, а във фокуса на последните петгодишни проекти са все по-застъпени тематики като понижаване на парниковите излъчвания, кръгова и нисковъглеродна стопанска система, екологично строителство и зелена урбанизация. Петилетката 2021 – 2025 категорично залага на напредък в развиването на екологична цивилизация.
Въпреки декларираното предпочитание за “позеленяване ” вътре, Китай обаче няма нищо срещу да лее бетон отвън границите си. Прави го като част от инициативата Един пояс, веднъж (Belt and Road Initiative) , където в серия от заеми и обвързващи съглашения с редица страни, най-много от Африка, само че също от Азия и Европа – Китай строи инфраструктура, пристанища и пътища за милиарди долари. Изливащи се, несъмнено, най-много в бетон. За да го осигури Китай продължава да строи още циментови фабрики в страните от самодейността, до момента в който гледа към екологично бъдеще за себе си. Процес, който би трябвало да се признае, Европа и Съединени американски щати направиха още преди десетилетия с прекачване на мръсните си производства – главно в Китай.
Наред с екологичните вреди, бетонът се оказва чудесно място за прикриване на корупция, престъпност и пране на пари
Място, добре познато на незаконни организации и корумпирани политици от целия свят. С бетон се строи извънредно бързо, а инфраструктурните планове са забележими за гласоподавателите, за разлика от области като обучение и опазване на здравето да вземем за пример. Реалната цена на един обект може фрапантно да се разграничава от платената по контракт. Реално вложените материали в строителството пък могат значително да се разграничават от тези в плановото задание, само че все пак дефектният и даже рисков обект да наподобява напълно обикновено, най-малко в първите години от употребата си. Разликата сред платеното и спестеното, естествено, се разпределя под масата. В офшорни сметки, в парцели зад граница, в скъпи метали – надалеч от очите на данъкоплатците.
Наред с това, общественият спор по отношение на целесъобразността на даден план, може да е нещо извънредно субективно. През по-голямата част от предишния век бетонът се смяташе за притежател на напредък, улеснения, сигурна и устойчива среда за посрещане на бъдещето. Днес да се спори против тези причини е към момента мъчно. Така международната история от края на ХХ и началото на ХХI век последователно се насища със случаи на грандиозни строителни недомислици, резултат само от желанието да се отклонят средства. Не единствено обществени, само че и от добросъвестни вложители, от пенсионни фондове и т.н.
Интересен е казусът с бразилския политик Пауло Малуф, разказан в специална публикация на The Guardian, отдадена на бетона и неговите разрушителни аспекти. Малуф е губернатор и кмет на Сао Пауло, както и участник във властта в продължение на четири десетилетия. Горе-долу толкоз време се строи и Minhocão – повдигната автомагистрала, която минава през града.
Пътят Minhocão (в превод: червеят). Сао Пауло, Бразилия. Снимка: Gustavo Frazao / Shutterstock
Твърденията са, че за интервал от четири години Малуф е отклонил 1 милиарда $ от плана към секрети сметки на Британските Вирджински острови. Издирван е от Интерпол, само че в продължение на десетилетия съумява да избегне правораздаване. Благодарение на популистката си изразителност съумява да резервира известността си и продължава да бъде избиран на политически длъжности в страната си. Цинизмът в обществото, съгласно създателя на публикацията, доближава такива равнища, че хората го избират, тъй като “Той краде, само че приключва нещата до дъно. ”
В последна сметка през 2017 година Малуф е наказан и вкаран в пандиза, а Бразилия продължава да е сцена на нови корупционни кавги в строителството. Като , прераснал в един от най-големите корупционни кавги в международната история. Наред с всичко останало към абсурда, разноските за мегаломански планове около Световното по футбол от 2014 година и Олимпиадата през 2016 година дефинитивно дават да се разбере, че първичната концепция за осъществяване на такива събития в една страна от дълго време е мутирала до нещо неузнаваемо. Изначално, семейството на сходни надпревари е опция за страната да развие инфраструктура, която след това да послужи за развиване на спорта, на културата и на цялата стопанската система. В реалност обаче, след сходни мероприятия остават пусти игрища, празни здания и голям капацитет, застинал вечно в безполезни бетонови колоси.
Въпреки свадите, бетонът по света продължава да се лее. Често с философията: “Не е значимо какво се прави, значимо е да се прави до дъно ”. А резултатите от тези странични “свойства ” на бетона могат да се категоризират като екологични закононарушения, нерядко с необратими последици върху живота на хората, върху културата и природата.
С други думи, във връзка с зависимостта ни към бетона са нужни цялостни решения. На световно, национално и локално равнище. Технологичните решения към този момент вършат производството на цимент и на негови други възможности по-евтино и дейно. Рециклирането на строителни боклуци и противоположното им вложение в строителството е допустимо и в бранша то би трябвало да се предизвиква. Наред с това, проучвания удостоверяват, че излетият към този момент бетон има от атмосферата. С течение на годините в естественият развой на карбонизация от бетона се гълтам назад към 43% от творби при реакцията в пещите Следствен отдел към окръжна прокуратура 2 . Добра вест за бранша, само че това не е задоволително.
Необходим е по-сериозен надзор и по-пълно схващане за целия набор от резултати. Ефектите на бетона във връзка с климата, земеделието, дивата природа, само че също върху нашата просвета, публични процеси, качество на живот и здраве. Необходим е доста по-внимателен разбор и спазване при разходването на средства от Европейските фондове и бюджета, защото тези средства са най-често жертва на корупцията и проведената престъпност и на процедура заплащат за някои от най-големите екологични закононарушения у нас и по света. Нека единствено споменем десетките игрища, издигнати в България през последните години – постоянно в села, без поданици. Или хотели в планината и по крайбрежията ни, които остават незаети и трансформират атрактивните ни дестинации в урбанизирани зони за на ниска цена туризъм, до момента в който едно минимално, екологично застрояване, съобразено с естествения подтекст би могло да подсигурява по-висококачествен туристически артикул, с повече доходи, по-ниски разноски, с по-щастливи клиенти и локална общественост.
Вниманието би трябвало да е обострено и когато става дума за държавни вложения “на зелено ”: в паркове, зелени градски пространства, в туристическа инфраструктура или в облагородяване на естествени местности. Много постоянно бетонът няма никакво място в природата, само че пък с бетонови пейки, циментови площадки и стълби, мостчета на изсъхнало и други дребни бетонови “чудеса ”, могат да се нанесат вреди върху природата, чието унищожаване коства скъпо. Бетонът скрива добре смазаните корупционни практики, по тази причина там би трябвало да се гледа под лупа. За страдание, виновните фрагменти, носени към момента от циментовата мода, избират непосредствено създаване на нещо ново и огромно, вместо влагането на екологични материали или просто положителното, остаряло и надалеч по-ефективно разчистване, коригиране или пребоядисване. Да разберем бетона в неговия цялостен набор от изгоди и вреди, е може би положително начало в тази посока.
Автор: Христо Панчев / Климатека
Христо Панчев е лекар по осведомителни науки и семиотика на рекламата, магистър по обществена връзка на Софийския университет. Научните му ползи са в региона на обществения маркетинг, психическите аспекти и ролята на човешкото държание в антропогенната смяна в климата.
В обявата са употребявани материали от:
- Schlorke, Sabine and Li Tu, Marek Stec, Juan Villar Mallagray, Hassan Kaleem. The Impact of COVID-19 on the Cement Industry . International Finance Corporation (IFC), August 2020.
- Levi, Peter and Tiffany Vass, Hana Mandová, Alexandre Gouy, Andreas Schröder. Cement. More efforts needed. International Energy Agency, IAE, June 2020.
- Miller, S.A., Horvath, A. & Monteiro, P.J.M. Impacts of booming concrete production on water resources worldwide. Nature Sustainability, 1, 69–76, 2018.
- Olivier, Jos and Greet Janssens-Maenhout, Marilena Muntean, Jeroen Peters. Trends in global CO2 emissions: 2016 Report. Netherlands Environmental Assessment Agency, The Hague, 2016
- Olivier, Jos and Jeroen Peters. Trends in global CO2 emissions and total greenhouse gas emissions: 2020 Report. Netherlands Environmental Assessment Agency, The Hague, December 2020.
- Mahasenan, Natesan and Steve Smith, Kenneth Humphreys . The Cement Industry and Global Climate Change: Current and Potential Future Cement Industry CO2 Emissions. Proceedings of the 6th International Conference on Greenhouse Gas Control Technologies 1 – 4 October 2002, Kyoto, Japan, Volume II, p.995-1000: 2003.
- Smil, Vaclav. Making the Modern World: Materials and Dematerialization. John Wiley & Sons, 248 pages, 2013.
- Shih-Yang Kao. Ghost Cities of China: The Story of Cities without People in the World’s Most Populated Country. East Asian Science, Technology and Society: An International Journal, 13:3, 471-473, 2019.
- FLSmidth. Cement in China steering towards sustainability. Interview with Changming Gao, Senior Consultant with the Chinese Cement Association. FLSmidth, Denmark, 2021.
- Hanson, Arthur. Ecological Civilization in the People’s Republic of China: Values, Action, and Future Needs. ADB East Asia Working Paper Series, no.21, Asian Development Bank, December 2019.
- Cong, Wang and Cao Siqi, Chen Qingqing. China sets ‘pragmatic’ targets through 2035. Global Times Published, 29.10.2020.
- McNeice, Angus. China to build 100 cement plants in Belt and Road region. China Daily, 13.12.2017.
- Watts, Jonathan . Concrete: the most destructive material on Earth. The Guardian, 25.02.2019.
- Watts, Jonathan. Operation Car Wash: Is this the biggest corruption scandal in history? The Guardian, 01.06.2017.
- Xi, Fengming, Steven Davis, Philippe Ciais et al. Substantial global carbon uptake by cement carbonation. Nature Geoscience, 9, 880–883, 2016.
