Илиян Джевелеков: В Порталът великата Лолова изигра после...
Зазиданият балкон в 137-а публика в Софийския университет се оказа съвършен за портал във времето
Представянето на музикалната бохема от 1970-те, златните години на българската сцена, дава друга сила
Българите сме доста неприятни възпитаници - не си вземаме урок нито от далечното минало, нито от по-близкото, нито на най-близкото
Бил съм част от екипа на „ Ку-ку”, но не се блазня от политиката - всички знаем известната „ Приказка за стълбата”
- Г-н Джевелеков, пандемията ли беше най-сериозното предизвикателство, с което се сблъскахте при основаването на сериала „ Порталът”?
- Организационни изненади имаше в обилие - планът се точи в продължение на 3 години. Накрая снимахме по време на втората мощна пандемична вълна, безусловно в окото на бурята. И най-голямото предизвикателство беше, че се справихме - макар късите периоди и ограничавания бюджет.
Не бих споделил, че има българска кино традиция с сходни скокове във времето, това е една извънредно незапълнена ниша в българското кино. Примерите са малко - “13-ата избраница на принца” от далечната 1988 година, “Лили Рибката” от 2017 година Но те са прекомерно надалеч от жанровия коктейл, който предлагаме.
- Как открихте „ портала” към предишното тъкмо в алма матер?
- Бяхме се спрели на Софийския университет като локация.
При първичните огледи наш гид беше Боби Ангелов - индивидът, който познава може би сега най-добре всяко кътче на алма матер, назовават го Губернатора на университета. Той ни сподели невероятни кътчета на тази изумителна постройка. Едно от тях беше зазиданият балкон в 137-а публика „ Атанас Далчев”.
Това за нас беше безусловно явен знак, че това е точното място, с цялата му предистория. Когато балконът е съществувал, е гледал на юг и там ректорът на университета си е пиел утринното кафе, съзерцавайки превъзходната панорама към Борисовата градина.
- Как забъркахте този коктейл от крими, премеждие, арт, любовна история?
- Миксът се образува в процеса на работа. Очевидно сме минали дълъг път до екранния резултат, който феновете виждат, от началната концепция да разкажем за човек, който се връща 40 години обратно, с цел да поправи несправедливостите, засегнали татко му. Лично аз настоявах коктейлът да бъде в тези пропорции, тъй като това прави сериала по-различен артикул.
Идеята да представим в сериала музикалната бохема от 1970-те, златните години на българската сцена беше моя, доста държах на нея. Като виждам крайния резултат съм доста удовлетворен от това какъв брой друга сила дава и е още една очарователна съставна част на жанровия коктейл, който предлагаме.
- Научихте ли нещо ново за интервала преди 40 години, за така наречен зрял социализъм?
- Не сме влагали носталгия в сериала, знаем доста добре и тъмната страна на тези времена. В този смисъл най-важното, което следвахме, беше да не си позволим по никакъв метод да размахваме пръст, да даваме оценки, да бъдем дидактични.
При изследванията към кино лентата се натъквахме на любопитни елементи - в стайлинга, реквизита. Видях да вземем за пример забавни грамофони, радиоапарати, тв приемници, които не ми бяха познати.
- Как се добрахте до достоверни движимости от времето преди 40 години?
- Имаме доста добър екип на художниците, управителен от Георги Димитров. Имаше любопитни моменти към реквизита. Оказа се, че има избрани места, където може да се наеме сходен ретро атрибут. Но от време на време ни трябваха неща, които там ги няма.
Научих, че в избрани уеб сайтове в интернет хора оферират движимости отпреди десетилетия. За една от сцените да вземем за пример помолих художниците да намерят или да създадат опаковъчна хартия от ЦУМ или Нармаг от края на 1970-те. Но трябваше това да стане в доста къси периоди.
И художниците ни се оправиха - откриха човек от Козлодуй, който предлага в интернет опаковъчна хартия от Нармаг или ЦУМ отпреди десетилетия. Т.е. съществуват самобитни интернет аукциони на ретро аксесоари и в случай че човек се раздруса в мрежата, може да откри невероятни неща. Като хартия от ЦУМ да вземем за пример.
- Как събрахте толкоз многочислен и първокласен актьорски състав?
- За първи път работя с толкоз голям екип от артисти. И предходните неща, които съм правил, не са камерни, само че тук актьорите като че ли са доста повече. Опитах се да отсея най-важните функции в сериала и като стигнах до 35, се стреснах. Това са 35 души с значими, тежащи функции, артисти, които са одобрени, а и дебютанти, несъмнено.
За следващ път се убедих какъв брой надарени артисти имаме, отлични експерти, които горят в работата си, подготвени са на всевъзможни геройства.
В главните функции в " Порталът " са Велислав Павлов, Александър Кънев, Стефания Кочева, Джулия Бочева, Стефка Янорова, Михаил Мутафов, Герасим Георгиев-Геро, Борис Луканов, Христо Мутафчиев, поп дивата Мария Илиева.
С Велислав Павлов, един от пътешествениците във времето, работихме дружно и във кино лентата „ Вездесъщият”. В „ Порталът” Велислав поема огромна тежест на гърба си, има доста тежка роля - на престъпния психолог Крум Бонев. Той е актуален мъж, който минава през портал на времето в 1970-те, където ще би трябвало да проверява ликвидиране, което към момента не се е случило.
Павлов е бил зает в 90 % от времето на фотосите, защото при основаването на сериал у нас си заставен да снимаш доста материал за малко време по финансови аргументи.
Това значи работен снимачен ден от 12 часа.
Ако двучасов филм, какъвто беше „ Вездесъщият”, заснехме за 40 дни, „ Порталът”, който е с дължина над 6 часа, е сниман за по-малко от 40 дни.
При подобен под напрежение режим няма по какъв начин да се получи добър резултат, в случай че целият екип, а преди всичко актьорите, не се раздават. Снимки часове наред всеки ден изискват желязна подготовка, заучаване на голямо количество друг текст. Така че реверанс пред актьорите!
Поклон и пред великата Татяна Лолова, която изигра в " Порталът " последната си роля - на вуйна Зорка, жена с висок дух и бодър темперамент, макар превратностите на ориста. Образът е основан особено за огромната ни актриса.
Мъчно ми е, че си отиде, в нея имаше още мощ, още капацитет да бъде на сцената, да бъде пред камерата. Наистина, когато си отиде човек от сходна класа, загубата е в действителност голяма.
- Научаваме ли ние българите уроците от предишното?
- Изглежда не сме доста положителни възпитаници - нито във връзка с далечното минало, нито във връзка с по-близкото, нито на най-близкото. Такива сме.
- Бил сте част от екипа на „ Ку-ку”. Ваши сътрудници станаха депутати. Не се ли изкушавате да редите закони в Народното събрание?
- Не, ни минимум. Има си хора за всичко. Предпочитам киното, не желая да се подлагам на тестване в политиката - всички знаем известната „ Приказка за стълбата”.
- Пандемията предизвика ли ви с нови хрумвания за кино планове?
- Като режисьор съм толкоз обхванат от „ Порталът”, че в действителност не мога да мисля за друго сега. Преди да пламне пандемията обаче, продуцентска компания „ Мирамар Филм” завоюва конкурс за финансиране за доста забавен план по сюжет на проф. Боян Биолчев - „ Чума”, по претекстове на описа на Йордан Йовков „ През чумавото” за зараза при започване на 19. век. Режисьор ще бъде Иван Владимиров, притежател на „ Златна роза” за постановка и сюжет. Проектът, с който се захващаме, по доста чудноват и нетърсен умишлено метод кореспондира с днешната пандемия, обхванала планетата.
Да се събуждаш всяка заран до Джумаята е житейски шанс
Израснал съм в " Капана ", Пловдив си е градът на сърцето ми. Наистина съм щастливец, тъй като атмосферата на родния ми град, на квартала, в който съм израснал, е неповторима. Да се събуждаш всяка заран край Джумаята е житейски късмет.
Опитвам се при всеки вероятен празен ход в програмата ми да се връщам, да усетя аромата, да видя родителите си. Харесва ми новата визия на " Капана " - има нещо надградено, съвременно. И прекомерно шумно, споделят майка ми и татко ми!
Напоследък обаче работата ме гълтам и рядко съумявам да се прибера. По Великден за последно съумях да се видя с най-близките си. Надявам се през лятото да мога да извозвам повече време в Пловдив.
Фамилията ми идва от турски, има няколко смисли - занимателен, проницателен човек, шегобиец. Явно е тръгнало от някой от дядовците ми.
Без супер скъпа реклама няма да стигнем до " Оскар "
Причините български филм да не стига до крайна селекция на чуждоезичен " Оскар " са сложни, измежду тях е и малобройната ни кино продукция. Но истината е и друга - видях с очите си, когато правихме рекламна акция с „ Вездесъщият”, който беше българското предложение за " Оскар " през 2019 година Лентата се хареса оттатък океана, впечатли хората от Американската кино академия. Видях обаче за какви рекламни акции става дума, какви пари влагат обособените страни в това. А ние клоним към нула на фона на тези суми.
Например бюджетът за реклама на спечелилия чуждоезичен филм през 2019 година „ Рома” (мексиканска драма на режисьора Алфонсо Куарон, бел.ред.) беше над 20 милиона $. Ако погледнем по-наблизо, към Европа, имаше белгийски филм, стигнал доста напред с 2 млн за реклама.
Сумите са несъизмерими с това, което отделяме ние за реклама. А въпросните суми отиват за промоция на съответния филм по всички канали, за изявления в авторитетни издания, за билбордове, коктейли.
Да, „ Вездесъщият” има качества, само че не съумя да пробие. Да пожелаем това да се случи на различен български филм.
Не познавам актрисата Мария Бакалова. Много се приказва за нея, доста се раздува. Нека да се радваме, че измежду номинираните за влиятелни кино награди - " Оскар ", БАФТА, Златен глобус, има надарено момиче от България.
Представянето на музикалната бохема от 1970-те, златните години на българската сцена, дава друга сила
Българите сме доста неприятни възпитаници - не си вземаме урок нито от далечното минало, нито от по-близкото, нито на най-близкото
Бил съм част от екипа на „ Ку-ку”, но не се блазня от политиката - всички знаем известната „ Приказка за стълбата”
- Г-н Джевелеков, пандемията ли беше най-сериозното предизвикателство, с което се сблъскахте при основаването на сериала „ Порталът”?
- Организационни изненади имаше в обилие - планът се точи в продължение на 3 години. Накрая снимахме по време на втората мощна пандемична вълна, безусловно в окото на бурята. И най-голямото предизвикателство беше, че се справихме - макар късите периоди и ограничавания бюджет.
Не бих споделил, че има българска кино традиция с сходни скокове във времето, това е една извънредно незапълнена ниша в българското кино. Примерите са малко - “13-ата избраница на принца” от далечната 1988 година, “Лили Рибката” от 2017 година Но те са прекомерно надалеч от жанровия коктейл, който предлагаме.
- Как открихте „ портала” към предишното тъкмо в алма матер?
- Бяхме се спрели на Софийския университет като локация.
При първичните огледи наш гид беше Боби Ангелов - индивидът, който познава може би сега най-добре всяко кътче на алма матер, назовават го Губернатора на университета. Той ни сподели невероятни кътчета на тази изумителна постройка. Едно от тях беше зазиданият балкон в 137-а публика „ Атанас Далчев”.
Това за нас беше безусловно явен знак, че това е точното място, с цялата му предистория. Когато балконът е съществувал, е гледал на юг и там ректорът на университета си е пиел утринното кафе, съзерцавайки превъзходната панорама към Борисовата градина.
- Как забъркахте този коктейл от крими, премеждие, арт, любовна история?
- Миксът се образува в процеса на работа. Очевидно сме минали дълъг път до екранния резултат, който феновете виждат, от началната концепция да разкажем за човек, който се връща 40 години обратно, с цел да поправи несправедливостите, засегнали татко му. Лично аз настоявах коктейлът да бъде в тези пропорции, тъй като това прави сериала по-различен артикул.
Идеята да представим в сериала музикалната бохема от 1970-те, златните години на българската сцена беше моя, доста държах на нея. Като виждам крайния резултат съм доста удовлетворен от това какъв брой друга сила дава и е още една очарователна съставна част на жанровия коктейл, който предлагаме.
- Научихте ли нещо ново за интервала преди 40 години, за така наречен зрял социализъм?
- Не сме влагали носталгия в сериала, знаем доста добре и тъмната страна на тези времена. В този смисъл най-важното, което следвахме, беше да не си позволим по никакъв метод да размахваме пръст, да даваме оценки, да бъдем дидактични.
При изследванията към кино лентата се натъквахме на любопитни елементи - в стайлинга, реквизита. Видях да вземем за пример забавни грамофони, радиоапарати, тв приемници, които не ми бяха познати.
- Как се добрахте до достоверни движимости от времето преди 40 години?
- Имаме доста добър екип на художниците, управителен от Георги Димитров. Имаше любопитни моменти към реквизита. Оказа се, че има избрани места, където може да се наеме сходен ретро атрибут. Но от време на време ни трябваха неща, които там ги няма.
Научих, че в избрани уеб сайтове в интернет хора оферират движимости отпреди десетилетия. За една от сцените да вземем за пример помолих художниците да намерят или да създадат опаковъчна хартия от ЦУМ или Нармаг от края на 1970-те. Но трябваше това да стане в доста къси периоди.
И художниците ни се оправиха - откриха човек от Козлодуй, който предлага в интернет опаковъчна хартия от Нармаг или ЦУМ отпреди десетилетия. Т.е. съществуват самобитни интернет аукциони на ретро аксесоари и в случай че човек се раздруса в мрежата, може да откри невероятни неща. Като хартия от ЦУМ да вземем за пример.
- Как събрахте толкоз многочислен и първокласен актьорски състав?
- За първи път работя с толкоз голям екип от артисти. И предходните неща, които съм правил, не са камерни, само че тук актьорите като че ли са доста повече. Опитах се да отсея най-важните функции в сериала и като стигнах до 35, се стреснах. Това са 35 души с значими, тежащи функции, артисти, които са одобрени, а и дебютанти, несъмнено.
За следващ път се убедих какъв брой надарени артисти имаме, отлични експерти, които горят в работата си, подготвени са на всевъзможни геройства.
В главните функции в " Порталът " са Велислав Павлов, Александър Кънев, Стефания Кочева, Джулия Бочева, Стефка Янорова, Михаил Мутафов, Герасим Георгиев-Геро, Борис Луканов, Христо Мутафчиев, поп дивата Мария Илиева.
С Велислав Павлов, един от пътешествениците във времето, работихме дружно и във кино лентата „ Вездесъщият”. В „ Порталът” Велислав поема огромна тежест на гърба си, има доста тежка роля - на престъпния психолог Крум Бонев. Той е актуален мъж, който минава през портал на времето в 1970-те, където ще би трябвало да проверява ликвидиране, което към момента не се е случило.
Павлов е бил зает в 90 % от времето на фотосите, защото при основаването на сериал у нас си заставен да снимаш доста материал за малко време по финансови аргументи.
Това значи работен снимачен ден от 12 часа.
Ако двучасов филм, какъвто беше „ Вездесъщият”, заснехме за 40 дни, „ Порталът”, който е с дължина над 6 часа, е сниман за по-малко от 40 дни.
При подобен под напрежение режим няма по какъв начин да се получи добър резултат, в случай че целият екип, а преди всичко актьорите, не се раздават. Снимки часове наред всеки ден изискват желязна подготовка, заучаване на голямо количество друг текст. Така че реверанс пред актьорите!
Поклон и пред великата Татяна Лолова, която изигра в " Порталът " последната си роля - на вуйна Зорка, жена с висок дух и бодър темперамент, макар превратностите на ориста. Образът е основан особено за огромната ни актриса.
Мъчно ми е, че си отиде, в нея имаше още мощ, още капацитет да бъде на сцената, да бъде пред камерата. Наистина, когато си отиде човек от сходна класа, загубата е в действителност голяма.
- Научаваме ли ние българите уроците от предишното?
- Изглежда не сме доста положителни възпитаници - нито във връзка с далечното минало, нито във връзка с по-близкото, нито на най-близкото. Такива сме.
- Бил сте част от екипа на „ Ку-ку”. Ваши сътрудници станаха депутати. Не се ли изкушавате да редите закони в Народното събрание?
- Не, ни минимум. Има си хора за всичко. Предпочитам киното, не желая да се подлагам на тестване в политиката - всички знаем известната „ Приказка за стълбата”.
- Пандемията предизвика ли ви с нови хрумвания за кино планове?
- Като режисьор съм толкоз обхванат от „ Порталът”, че в действителност не мога да мисля за друго сега. Преди да пламне пандемията обаче, продуцентска компания „ Мирамар Филм” завоюва конкурс за финансиране за доста забавен план по сюжет на проф. Боян Биолчев - „ Чума”, по претекстове на описа на Йордан Йовков „ През чумавото” за зараза при започване на 19. век. Режисьор ще бъде Иван Владимиров, притежател на „ Златна роза” за постановка и сюжет. Проектът, с който се захващаме, по доста чудноват и нетърсен умишлено метод кореспондира с днешната пандемия, обхванала планетата.
Да се събуждаш всяка заран до Джумаята е житейски шанс
Израснал съм в " Капана ", Пловдив си е градът на сърцето ми. Наистина съм щастливец, тъй като атмосферата на родния ми град, на квартала, в който съм израснал, е неповторима. Да се събуждаш всяка заран край Джумаята е житейски късмет.
Опитвам се при всеки вероятен празен ход в програмата ми да се връщам, да усетя аромата, да видя родителите си. Харесва ми новата визия на " Капана " - има нещо надградено, съвременно. И прекомерно шумно, споделят майка ми и татко ми!
Напоследък обаче работата ме гълтам и рядко съумявам да се прибера. По Великден за последно съумях да се видя с най-близките си. Надявам се през лятото да мога да извозвам повече време в Пловдив.
Фамилията ми идва от турски, има няколко смисли - занимателен, проницателен човек, шегобиец. Явно е тръгнало от някой от дядовците ми.
Без супер скъпа реклама няма да стигнем до " Оскар "
Причините български филм да не стига до крайна селекция на чуждоезичен " Оскар " са сложни, измежду тях е и малобройната ни кино продукция. Но истината е и друга - видях с очите си, когато правихме рекламна акция с „ Вездесъщият”, който беше българското предложение за " Оскар " през 2019 година Лентата се хареса оттатък океана, впечатли хората от Американската кино академия. Видях обаче за какви рекламни акции става дума, какви пари влагат обособените страни в това. А ние клоним към нула на фона на тези суми.
Например бюджетът за реклама на спечелилия чуждоезичен филм през 2019 година „ Рома” (мексиканска драма на режисьора Алфонсо Куарон, бел.ред.) беше над 20 милиона $. Ако погледнем по-наблизо, към Европа, имаше белгийски филм, стигнал доста напред с 2 млн за реклама.
Сумите са несъизмерими с това, което отделяме ние за реклама. А въпросните суми отиват за промоция на съответния филм по всички канали, за изявления в авторитетни издания, за билбордове, коктейли.
Да, „ Вездесъщият” има качества, само че не съумя да пробие. Да пожелаем това да се случи на различен български филм.
Не познавам актрисата Мария Бакалова. Много се приказва за нея, доста се раздува. Нека да се радваме, че измежду номинираните за влиятелни кино награди - " Оскар ", БАФТА, Златен глобус, има надарено момиче от България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ