Индустрията скочи срещу идеята за евтин газ само за бита
Заявката на енергийния министър, че " Булгаргаз " би трябвало да доставя най-евтиния си газ само на потребителите по контролирани цени е директна поръчка за кръстосано субсидиране на пазара на природен газ. Това се показва в публична позиция на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители.
БФИЕК предизвестяват, че такива дейности ще покачат голословно цената за промишлеността, заради което се опълчват изрично на сходна политика.
Те показват, че въпросните идеи противоречат на пазарната логика и на организацията на пазара на природен газ у нас заради няколко аргументи.
От една страна, доставките по дълготрайния контракт сред " Булгаргаз " и " Газпром износ " се реализират въз основа на декларираните годишни количества от всички консуматори, в това число промишлеността. Ценовата формула, по която " Булгаргаз " заплаща газа на " Газпром износ ", е годна за цялото количество, доставяно по контракта, а освен за количествата на потребителите с контролирани цени. Това е и повода " Булгаргаз " да включва в целокупност тези количества при образуването на цената, която предлага за одобряване от страна на КЕВР.
От БФИЕК напомнят, че това е и повода, заради която цената, избрана в договорите за доставка на газ по " свободно контрактувани цени " сред " Булгаргаз " и промишлените предприятия, е цената, която публичният снабдител предлага за одобряване. Условията по договорите са такива, че доставната цена за промишлеността зависи от процеса по ежемесечното одобряване на контролираните цени. Цената по този контракт е индексирана главно към цената на холандската газова борса TTF, която в последните месеци се характеризира с рискови стойности и висока волатилност, акцентират от федерацията и допълват, че не може да се изключи хипотезата, че в бъдеще стойностите на спотовата съставния елемент ще са по-благоприятни от тази на нефтеноиндексираната
Те смятат, че разделното ценообразуване за крайните клиенти според от това дали са на контролирани или свободно контрактувани цени на един и същи газ при съществуващите понастоящем условия, е неприемливо, защото основава привилегировани и непривилигеровани консуматори, а това опонира на пазарната логичност и конкурентното право на Европейски Съюз.
От БФИЕК акцентират, че според Наредба №2 за контролиране на цените на природния газ, цената на природния газ на входа на газопреносните мрежи е ценообразуващ детайл на контролираните цени (чл. 17, алинея 5). В член 17, алинея 3 на Наредба №2 категорично се показва, че " [...] Общественият снабдител образува цената на природния газ на входа на газопреносните мрежи въз основа на прогнозните разноски за неговата доставка и прогнозните количества природен газ за доставка от сдружението по отношение на публичната доставка на природен газ, програмата за освобождение на природен газ, както и дълготрайните контракти и краткосрочните покупко-продажби за доставка на природен газ по свободно контрактувани цени, по които е страна. [...] ".Това се отнася и за количествата газ от Азербайджан, който понастоящем е на по-конкурентна цена. Следователно позитивните резултати от този импорт се разпределят към всички клиенти на " Булгаргаз ", доколкото те въздействат на цената на входа на газопреносната система и доколкото всички доставки до крайни клиенти са обвързани с процедурата по ценово контролиране.
" Индустрията не желае особено отношение. Индустрията желае заслужено отношение ", акцентират от БФИЕК.
Те означават, че промишлеността е постоянен длъжник на своя снабдител. На този декор най-големият консуматор на природен газ по контролирани цени натрупа големи отговорности към " Булгаргаз ", което може да заплаши финансовата непоклатимост на " Булгаргаз " и БЕХ, както и да сложи под риск доставките на газ от Русия при положение на изпадане в неспособност те да бъдат заплащани.
Според федерацията е извънредно време обществената политика на страната да спре да се реализира през енергийната система. Те показват, че оправянето с енергийната беднотия минава през целенасочени стратегии за обществено подкрепяне на нуждаещите се и осъществяване на огромни ограничения за повишение на разполагаемия приход на популацията, само че тази отговорност на страната не трябва да се трансферира на пазарните участници.
" Българската промишленост дълги години субсидира цените на електрическата енергия и топлоенергията за бита посредством цена " отговорности към обществото " на пазара на електрическа сила. Сега се основават упования индустрията да поеме тази роля и на пазара на природен газ, заплащайки по-високи цени ", недоволстват от БФИЕК.
Те напомнят, че и понастоящем " Булгаргаз " има опцията да продава на цена под контролираната, стига това да не води до кръстосано субсидиране. Това е уредено в член 6 от Наредба №2: " Енергийните предприятия могат да ползват по-ниски от одобрените от комисията цени, при изискване че това не води до кръстосано субсидиране сред обособените действия, както и сред групите клиенти. "
От федерацията показват, че към цената на природния газ се заплаща и добавка за отговорности към обшеството, чийто размер също се дефинира от КЕВР. Тази ценова съставния елемент покрива разноските на " Булгаргаз " за нагнетяване, предпазване и рандеман на природен газ в ПГХ " Чирен ". Тези отговорности произтичат главно от съществуването на клиенти с неравномерно ползване в годишен прорез, които са най-много топлофикационни сдружения. Въпреки това, според Наредба №2 тези разноски се заплащат солидарно от всички пазарни участници, в това число и от промишлеността, която е с отмерено ползване, акцентират от федерацията.
По тази причина те са безапелационни, че всяка причина за в допълнение повишение на цените на енергоносителите за базовата промишленост за сметка на " евтиното парно " ще има повсеместен негативен резултат върху цялото стопанство на страната.
От БФИЕК акцентират, че се генерира инфлация, подбудена от повишаването на строителните и опаковъчните материали, торовете, машините, оборудванията и оборудването; Вкарват се предприятията в режим на минимизиране на разноските, който се показва в преустановяване на вложенията, понижаване на производството, понижаване на разноските, като в крайни случаи се стига до редуциране на работни места; Стига се и до загуба на конкурентоспособност по отношение на директни съперници в Европейски Съюз и в трети страни с по-ниски разноски за енергоносители. В този случай повишението на цените на силата, покачването на цените на продукцията, когато това е допустимо, и намаляването на индустриалните мощности води до загуба на дял на външните пазари.
При някои производства тези резултати се укрепват, заради това, че продуктите им се продават на международни борсови цени и нарастналите разноски не подлежат на прекачване в крайната цена. Това важи с особена мощ за базовите метали и торовете. Така се оказва директно негативно влияние върху експорта на страната и платежния ѝ баланс, разясняват от федерацията.
Те предизвестяват, че повишаването на индустриалните разноски води до утежняване на капиталовата среда, тъй като стопира капиталовложенията в съществуващи и нови производства. В случаите, в които обещано дружество е част от интернационална корпорация или група, може да се стигне до решение за затваряне и/или пренасяне на съответния недоходоносен индустриален актив отвън страната. По този метод страната търпи вреди и от загуба на индустриален капацитет.
От БФИЕК акцентират, че базовата промишленост е основополагаща за обезпечаването на материалите, нужни за реализирането на зелената договорка и нисковъглеродния преход на енергетиката и стопанската система. Неконкурентоспособността на такива производства у нас обаче може да докара до изместването им и реализирането на активността им тук-там с по-ниски екологични стандарти, така наречен " приключване на въглерод ".
Поради това индустриалците упорстват да не престават да закупуват естествения си газ на налични цени, с цел да се запазят конкурентоспособността, работните места и експортния капацитет на националната стопанска система.
БФИЕК предизвестяват, че такива дейности ще покачат голословно цената за промишлеността, заради което се опълчват изрично на сходна политика.
Те показват, че въпросните идеи противоречат на пазарната логика и на организацията на пазара на природен газ у нас заради няколко аргументи.
От една страна, доставките по дълготрайния контракт сред " Булгаргаз " и " Газпром износ " се реализират въз основа на декларираните годишни количества от всички консуматори, в това число промишлеността. Ценовата формула, по която " Булгаргаз " заплаща газа на " Газпром износ ", е годна за цялото количество, доставяно по контракта, а освен за количествата на потребителите с контролирани цени. Това е и повода " Булгаргаз " да включва в целокупност тези количества при образуването на цената, която предлага за одобряване от страна на КЕВР.
От БФИЕК напомнят, че това е и повода, заради която цената, избрана в договорите за доставка на газ по " свободно контрактувани цени " сред " Булгаргаз " и промишлените предприятия, е цената, която публичният снабдител предлага за одобряване. Условията по договорите са такива, че доставната цена за промишлеността зависи от процеса по ежемесечното одобряване на контролираните цени. Цената по този контракт е индексирана главно към цената на холандската газова борса TTF, която в последните месеци се характеризира с рискови стойности и висока волатилност, акцентират от федерацията и допълват, че не може да се изключи хипотезата, че в бъдеще стойностите на спотовата съставния елемент ще са по-благоприятни от тази на нефтеноиндексираната
Те смятат, че разделното ценообразуване за крайните клиенти според от това дали са на контролирани или свободно контрактувани цени на един и същи газ при съществуващите понастоящем условия, е неприемливо, защото основава привилегировани и непривилигеровани консуматори, а това опонира на пазарната логичност и конкурентното право на Европейски Съюз.
От БФИЕК акцентират, че според Наредба №2 за контролиране на цените на природния газ, цената на природния газ на входа на газопреносните мрежи е ценообразуващ детайл на контролираните цени (чл. 17, алинея 5). В член 17, алинея 3 на Наредба №2 категорично се показва, че " [...] Общественият снабдител образува цената на природния газ на входа на газопреносните мрежи въз основа на прогнозните разноски за неговата доставка и прогнозните количества природен газ за доставка от сдружението по отношение на публичната доставка на природен газ, програмата за освобождение на природен газ, както и дълготрайните контракти и краткосрочните покупко-продажби за доставка на природен газ по свободно контрактувани цени, по които е страна. [...] ".Това се отнася и за количествата газ от Азербайджан, който понастоящем е на по-конкурентна цена. Следователно позитивните резултати от този импорт се разпределят към всички клиенти на " Булгаргаз ", доколкото те въздействат на цената на входа на газопреносната система и доколкото всички доставки до крайни клиенти са обвързани с процедурата по ценово контролиране.
" Индустрията не желае особено отношение. Индустрията желае заслужено отношение ", акцентират от БФИЕК.
Те означават, че промишлеността е постоянен длъжник на своя снабдител. На този декор най-големият консуматор на природен газ по контролирани цени натрупа големи отговорности към " Булгаргаз ", което може да заплаши финансовата непоклатимост на " Булгаргаз " и БЕХ, както и да сложи под риск доставките на газ от Русия при положение на изпадане в неспособност те да бъдат заплащани.
Според федерацията е извънредно време обществената политика на страната да спре да се реализира през енергийната система. Те показват, че оправянето с енергийната беднотия минава през целенасочени стратегии за обществено подкрепяне на нуждаещите се и осъществяване на огромни ограничения за повишение на разполагаемия приход на популацията, само че тази отговорност на страната не трябва да се трансферира на пазарните участници.
" Българската промишленост дълги години субсидира цените на електрическата енергия и топлоенергията за бита посредством цена " отговорности към обществото " на пазара на електрическа сила. Сега се основават упования индустрията да поеме тази роля и на пазара на природен газ, заплащайки по-високи цени ", недоволстват от БФИЕК.
Те напомнят, че и понастоящем " Булгаргаз " има опцията да продава на цена под контролираната, стига това да не води до кръстосано субсидиране. Това е уредено в член 6 от Наредба №2: " Енергийните предприятия могат да ползват по-ниски от одобрените от комисията цени, при изискване че това не води до кръстосано субсидиране сред обособените действия, както и сред групите клиенти. "
От федерацията показват, че към цената на природния газ се заплаща и добавка за отговорности към обшеството, чийто размер също се дефинира от КЕВР. Тази ценова съставния елемент покрива разноските на " Булгаргаз " за нагнетяване, предпазване и рандеман на природен газ в ПГХ " Чирен ". Тези отговорности произтичат главно от съществуването на клиенти с неравномерно ползване в годишен прорез, които са най-много топлофикационни сдружения. Въпреки това, според Наредба №2 тези разноски се заплащат солидарно от всички пазарни участници, в това число и от промишлеността, която е с отмерено ползване, акцентират от федерацията.
По тази причина те са безапелационни, че всяка причина за в допълнение повишение на цените на енергоносителите за базовата промишленост за сметка на " евтиното парно " ще има повсеместен негативен резултат върху цялото стопанство на страната.
От БФИЕК акцентират, че се генерира инфлация, подбудена от повишаването на строителните и опаковъчните материали, торовете, машините, оборудванията и оборудването; Вкарват се предприятията в режим на минимизиране на разноските, който се показва в преустановяване на вложенията, понижаване на производството, понижаване на разноските, като в крайни случаи се стига до редуциране на работни места; Стига се и до загуба на конкурентоспособност по отношение на директни съперници в Европейски Съюз и в трети страни с по-ниски разноски за енергоносители. В този случай повишението на цените на силата, покачването на цените на продукцията, когато това е допустимо, и намаляването на индустриалните мощности води до загуба на дял на външните пазари.
При някои производства тези резултати се укрепват, заради това, че продуктите им се продават на международни борсови цени и нарастналите разноски не подлежат на прекачване в крайната цена. Това важи с особена мощ за базовите метали и торовете. Така се оказва директно негативно влияние върху експорта на страната и платежния ѝ баланс, разясняват от федерацията.
Те предизвестяват, че повишаването на индустриалните разноски води до утежняване на капиталовата среда, тъй като стопира капиталовложенията в съществуващи и нови производства. В случаите, в които обещано дружество е част от интернационална корпорация или група, може да се стигне до решение за затваряне и/или пренасяне на съответния недоходоносен индустриален актив отвън страната. По този метод страната търпи вреди и от загуба на индустриален капацитет.
От БФИЕК акцентират, че базовата промишленост е основополагаща за обезпечаването на материалите, нужни за реализирането на зелената договорка и нисковъглеродния преход на енергетиката и стопанската система. Неконкурентоспособността на такива производства у нас обаче може да докара до изместването им и реализирането на активността им тук-там с по-ниски екологични стандарти, така наречен " приключване на въглерод ".
Поради това индустриалците упорстват да не престават да закупуват естествения си газ на налични цени, с цел да се запазят конкурентоспособността, работните места и експортния капацитет на националната стопанска система.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ