Киберопасности дебнат отвсякъде, а превенцията е най-умната защита - Булевард България
Зависимостта ни от технологии е повода всеки ден да оставяме ненадейно количество сензитивна информация за себе си онлайн.
Това се назовава цифров отпечатък – съвкупността от данни, които генерираме, употребявайки интернет.
Тези данни не са просто фотосите и статусите, които качваме в обществените мрежи, нито имейлите и известията, които разменяме.
Те включват и информацията за това кои уеб сайтове отваряме, какви приложения имаме в телефоните си и до кои адреси ни води навигацията, да вземем за пример.
Практически всяко наше деяние онлайн оставя своята диря.
Въпреки че множеството хора възприемат за персонални данни най-много това, което се съдържа в документите за идентичност, цифровият ни отпечатък също е тип персонални данни.
В избран подтекст това дали имаме обещано приложение на телефона си, кои са хората, с които поддържаме връзка най-често и до кои местоположения използваме навигация са данни не по-малко чувствителни от съдържащото се в персоналните ни документи.
И до момента в който множеството хора са доста внимателни с номера на паспорти, ЕГН или друга сходна информация, малко от тях се замислят за цифровия си отпечатък и сигурността на онлайн данните, които генерират в всекидневието си.
За част от тях въпросът се изчерпва с избора на надеждна ключова дума и евентуално заключване на обществения достъп до профилите им в обществените мрежи.
Този вид данни обаче могат да се употребяват по доста разнообразни способи, чието въздействие зависи напълно от желанията на хората, които разполагат с тях.
Добър образец е тиктокърът, който добива известност с умеенето си да намира местоположението на разнообразни хора.
Потребители на обществената мрежа изпращат малко видео, в което го провокират да разпознае местоположението им.
Понякога самото видео е изцяло задоволително с цел да може JoseMonkey да извърши задачата сполучливо, само че в други случаи той употребява цифровата диря на хората, които го провокират.
Това включва неща като профилите им в други обществени мрежи, информация за тях в обществени регистри, както и в разнообразни уеб страници.
И до момента в който JoseMonkey е основател на наличие с положителни планове, чиято цел е да образова потребителите, че цифровият им отпечатък разкрива доста повече за техния живот в сравнение с допускат, има задоволително хора и организации, които нямат толкоз безкористни планове.
Затова и новините за пробиви в киберпространството са все по-често събитие.
Само в Съединени американски щати през миналата година има 3205 обществено оповестени случая, свързани с компрометиране на персонални данни. Според на неправителствената организация Identity Theft Resource, от тях са били наранени над 350 млн. души.
В Европа нещата не звучат доста по-добре. В шестте месеца сред ноември 2023 година и април 2024 година има докладвани 905 случая с пробиви на данни.
Това е довело до непозволен достъп до над 2.5 милиарда обособени записа.
Според – световен снабдител на решения за ръководство на кибер риск и онлайн сигурност, най-повлиян е общественият бранш, където са били 15% от записаните пробиви, дружно със бранш „ Здравеопазване “, също с 15%.
Kолко висока е сигурността на данните у нас? От една страна, едвам 5% от българите споделят, че са били жертва на киберпрестъпление.
От друга – 64% от сънародниците ни не се усещат задоволително осведомени по тематиката за киберсигурността.
Това са данни на социологическа организация „ Тренд “ от изследването „ “, направено по поръчка на Съюза за стопанска самодейност.
Разминаването сред усещането за това какъв брой са осведомени по тематиката множеството хора и какъв брой от тях рапортуват, че действително са били жертва на киберпрестъпление надали е въпрос просто на шанс.
По-вероятно, въпреки и не подкрепено с съответни данни, е че огромна част от тях в действителност не знаят дали данните им са били компрометирани.
Една от позитивните трендове, изведена от изследването „ Кибер здраве България 2023 “ е, че 53% от интервюираните биха отделили време и старания, с цел да подобрят информираността си по тематиката.
Подобно на поддържането на положително физическо здраве, и положителното равнище на сигурност в онлайн пространството разчита на предварителна защита и постоянни прегледи.
В този смисъл, новата услуга „ “ на Yettel може да бъде част от тази предварителна защита.
Тя оказва помощ на клиентите на телекома да бъдат навреме осведомени при положение на приключване на персоналните им данни.
Разработена в партньорство с шведската компания Eyeon Group, услугата следи за включването на до 5 имейл адреса на един консуматор в подозрителни бази данни в избрани уеб сайтове от така наречен „ тъмна мрежа “, където сходни описи се търгуват за осъществяване на измами.
Ако бъде засечена съмнителна интензивност, клиентът получава уведомление посредством SMS или по имейл.
Това разрешава предприемането на бързи превантивни ограничения, като промяна на ключова дума или активиране на двустъпкова автентикация, с което да се ограничи опцията за корист.
Въпреки че най-сигурният метод да се предпазим от хакерски атаки евентуално е да спрем да използваме технологии, това е на практика невероятно през днешния ден.
Дори концепцията за единствено един ден без смарт телефон и интернет звучи притеснително за естествения ни темп на живот.
Затова е по-добре да оставим сходни радикални способи настрани и вместо това да се фокусираме върху предварителна защита и осведоменост.
Това се назовава цифров отпечатък – съвкупността от данни, които генерираме, употребявайки интернет.
Тези данни не са просто фотосите и статусите, които качваме в обществените мрежи, нито имейлите и известията, които разменяме.
Те включват и информацията за това кои уеб сайтове отваряме, какви приложения имаме в телефоните си и до кои адреси ни води навигацията, да вземем за пример.
Практически всяко наше деяние онлайн оставя своята диря.
Въпреки че множеството хора възприемат за персонални данни най-много това, което се съдържа в документите за идентичност, цифровият ни отпечатък също е тип персонални данни.
В избран подтекст това дали имаме обещано приложение на телефона си, кои са хората, с които поддържаме връзка най-често и до кои местоположения използваме навигация са данни не по-малко чувствителни от съдържащото се в персоналните ни документи.
И до момента в който множеството хора са доста внимателни с номера на паспорти, ЕГН или друга сходна информация, малко от тях се замислят за цифровия си отпечатък и сигурността на онлайн данните, които генерират в всекидневието си.
За част от тях въпросът се изчерпва с избора на надеждна ключова дума и евентуално заключване на обществения достъп до профилите им в обществените мрежи.
Този вид данни обаче могат да се употребяват по доста разнообразни способи, чието въздействие зависи напълно от желанията на хората, които разполагат с тях.
Добър образец е тиктокърът, който добива известност с умеенето си да намира местоположението на разнообразни хора.
Потребители на обществената мрежа изпращат малко видео, в което го провокират да разпознае местоположението им.
Понякога самото видео е изцяло задоволително с цел да може JoseMonkey да извърши задачата сполучливо, само че в други случаи той употребява цифровата диря на хората, които го провокират.
Това включва неща като профилите им в други обществени мрежи, информация за тях в обществени регистри, както и в разнообразни уеб страници.
И до момента в който JoseMonkey е основател на наличие с положителни планове, чиято цел е да образова потребителите, че цифровият им отпечатък разкрива доста повече за техния живот в сравнение с допускат, има задоволително хора и организации, които нямат толкоз безкористни планове.
Затова и новините за пробиви в киберпространството са все по-често събитие.
Само в Съединени американски щати през миналата година има 3205 обществено оповестени случая, свързани с компрометиране на персонални данни. Според на неправителствената организация Identity Theft Resource, от тях са били наранени над 350 млн. души.
В Европа нещата не звучат доста по-добре. В шестте месеца сред ноември 2023 година и април 2024 година има докладвани 905 случая с пробиви на данни.
Това е довело до непозволен достъп до над 2.5 милиарда обособени записа.
Според – световен снабдител на решения за ръководство на кибер риск и онлайн сигурност, най-повлиян е общественият бранш, където са били 15% от записаните пробиви, дружно със бранш „ Здравеопазване “, също с 15%.
Kолко висока е сигурността на данните у нас? От една страна, едвам 5% от българите споделят, че са били жертва на киберпрестъпление.
От друга – 64% от сънародниците ни не се усещат задоволително осведомени по тематиката за киберсигурността.
Това са данни на социологическа организация „ Тренд “ от изследването „ “, направено по поръчка на Съюза за стопанска самодейност.
Разминаването сред усещането за това какъв брой са осведомени по тематиката множеството хора и какъв брой от тях рапортуват, че действително са били жертва на киберпрестъпление надали е въпрос просто на шанс.
По-вероятно, въпреки и не подкрепено с съответни данни, е че огромна част от тях в действителност не знаят дали данните им са били компрометирани.
Една от позитивните трендове, изведена от изследването „ Кибер здраве България 2023 “ е, че 53% от интервюираните биха отделили време и старания, с цел да подобрят информираността си по тематиката.
Подобно на поддържането на положително физическо здраве, и положителното равнище на сигурност в онлайн пространството разчита на предварителна защита и постоянни прегледи.
В този смисъл, новата услуга „ “ на Yettel може да бъде част от тази предварителна защита.
Тя оказва помощ на клиентите на телекома да бъдат навреме осведомени при положение на приключване на персоналните им данни.
Разработена в партньорство с шведската компания Eyeon Group, услугата следи за включването на до 5 имейл адреса на един консуматор в подозрителни бази данни в избрани уеб сайтове от така наречен „ тъмна мрежа “, където сходни описи се търгуват за осъществяване на измами.
Ако бъде засечена съмнителна интензивност, клиентът получава уведомление посредством SMS или по имейл.
Това разрешава предприемането на бързи превантивни ограничения, като промяна на ключова дума или активиране на двустъпкова автентикация, с което да се ограничи опцията за корист.
Въпреки че най-сигурният метод да се предпазим от хакерски атаки евентуално е да спрем да използваме технологии, това е на практика невероятно през днешния ден.
Дори концепцията за единствено един ден без смарт телефон и интернет звучи притеснително за естествения ни темп на живот.
Затова е по-добре да оставим сходни радикални способи настрани и вместо това да се фокусираме върху предварителна защита и осведоменост.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ