Завидно неодобрение срещу рестрикциите в езиковото обучение в новия план-прием

Завидно отрицание против рестрикциите в езиковото образование в новия план-прием демонстрират резултатите от национално допитване на Синдикат „ Образование “. Според анкетата 76,6% от участниците не поддържат новите условия на МОН, свързани с държавния план-прием за идната образователна година. В изследването са се присъединили 3166 участници– учители, специалисти и представители на просветителната система.

Съгласно квалифицираните промени, приемът в профили с интензивно проучване на непознат език ще бъде вероятен само в учебни заведения, които преподават най-малко три образователни предмета на съответния език в 9 и 10 клас. За профилите с разширено проучване на непознат език пък се вкарва в допълнение изискване – междинният резултат на учебното заведение от националното външно оценяване по български език и литература и по математика в края на 10. клас за последните три години да бъде еднакъв или по-висок от междинния за страната. Изисква се още присъединяване на най-малко 24 възпитаници общо или приблизително най-малко 80% от учениците от трите випуска. Правилата плануват профил „ Чужди езици “ с интензивно образование да се осъществя в езикови гимназии, профилирани гимназии и междинни учебни заведения, които обезпечават интензивно езиково образование в 8. клас и преподаване на най-малко три предмета на съответния непознат език в 9. и 10. клас.

Изключение се позволява за езици с по-висока степен на компликация, при които преодоляването не разрешава проучването на образователни предмети на същия език в горните класове.

Данните от изследването сочат съществено разминаване сред визията на МОН и настройките в системата. 84,7% от интервюираните считат, че ограничението на езиковото образование не е вярно стратегическо решение, до момента в който едвам 10,1% поддържат сходна политика.

Липсва и ясно публично утвърждение за фрапантното увеличение на професионалните паралелки. На въпроса дали поддържат заповедта на МОН професионалните паралелки да доближат към и над 50% от общия брой в държавния план-прием за образователната 2026/2027 година, 55,6% дават отговор негативно, а 33,3% дефинират мярката като вярна.

Сериозно противоречие има и във връзка с обвързването на разкриването на профилирани паралелки с разширено проучване на непознат език с резултатите от НВО в 10. клас. 80,8% от интервюираните считат това за неточност, като 17% от тях са на мнение, че сходна обязаност би имала повече смисъл, в случай че се прави на база резултатите от държавните зрелостни изпити.

По въпроса дали всяко учебно заведение би трябвало да предлага най-малко една непрофилирана и непрофесионална паралелка, мненията остават разнопосочни – към половината от интервюираните са срещу съществуването на такива паралелки, до момента в който близо 30% упорстват, че те би трябвало да бъдат обезпечени във всяко учебно заведение.

В тази връзка Синдикат „ Образование “ приканва МОН да анулира напътствията, които вкарват рестрикции за езиковото образование, като акцентира, че липсва поддръжка измежду учители и специалисти. Организацията упорства Институтът по обучение да извърши оценка на въздействието на плануваните промени за реализиране на по-широк народен консенсус.

На фона на напрежението началникът на РУО – Пловдив Иванка Киркова излезе с ясна позиция преди дни, с която прикани за уместност при тълкуването на информацията, обвързвана с държавния план-прием:

„ Напоследък се популяризира неточна интерпретация по отношение на писмо на МОН, което е част от годишното обмисляне на държавния план-прием и образователните паралелки, в това число тези с интензивно проучване на непознат език, за идната образователна година. Важно е да се подчертае, че това писмо не е заповед, нито разпоредба, а техническа стъпка в обичайна процедура по подготовка на приема. Решенията се вземат на регионално равнище, както всяка година, и се разискват с всички заинтригувани страни – шефове, специалисти, представители на бизнеса, локални управляващи. В някои учебни заведения има възпитаници, за които българският език не е майчин, и там фактически е нужен по-голям хорариум по БЕЛ, с цел да се подсигурява качествено образование. Това не значи закриване на езикови паралелки или ограничение на интензивното проучване на непознат език, нито централизирано решение от МОН. Призивът е за повече изясненост и уместност в интерпретацията, с цел да не се основава ненужно напрежение ”, разясни Киркова.
Прочетете още