Седмицата: Радев на пилона като Радка на микрофона
Зави се в село хоро огромно, излезе Радка - дребна пиратка, и се провикна на микрофона: Оп-са, Оп-са! (Повтаря се два пъти). Така стартира фамозната песньовка от зората на попфолка – тогава чалга от стомана – зора, някак си съвпадпаднала и с изгрева на демокрацията. И това е целият сюжет на творбата, допълнен единствено от още по-прочутия си припев: Само да те гепна дънките щи цепна (Повтаря се три пъти). И всичко завършва с Оп-са, Оп-са!
Точно това е: Оп-са, господин президент! Същият сюжет се разигра през миналата седмица на стълб – опссс – по забиването на стълб с всеизвестен размер на седловината Рожен, декориран с държавния байрак под директния (в)зор на президента Румен Радев. От какъв напън даже и историята няма да каже.
Музикалният колос „ Радка Пиратка “ се е засилила накъде през 1992-а от една „ Шатра “ – име на механа, несъмнено. Гигантическият стълб на Радев – надали от механа. Има си цяло Президентство президентът, само че пък изявата му на Роженския микрофон някак си подухва на мисълта, че е резултат от спихването на шатрата му на жълтите павета, дето я заби с един пестник и овладя служебно и постройката насреща – Министерския съвет.
И тъй като това спихване на служебната власт попречи на президента най-малкото да направи пробив и в локалната власт посредством изборите на есен, Радев се зачуди чуди чий микрофон да захапе. Това за пробива е тъй като изтече, че имало тактика най-отявлените служебни министри на президента да ги вършат кметове. Ама му се извъртя работата, откакто ротационна, само че постоянна въпреки всичко власт му се настани на Радев в МС-то. И най-малкото точно до изборите за локални органи на властта не счита да си върви и да се разтуря Народното събрание. Взеха да му падат политпартийните градежи на другояче президента. И отново съвпадане с музикалното завещание – таман „ Радка Пиратка “ беше предшествана преди време единствено от другия стоманен шлагер „ Камъните падат “.
Какво „ изпя “ президентът Румен Радев като излезе на микрофона на Рожен? Еми вкупом речено: „ В Русия съм! В Русия съм...! “. Оная имитация от по-късния интервал на чалгата – към този момент във тип на тв шоу, дето по сюжет на днешни към този момент депутати, я припява сякаш сатиричният облик Бай Шиле – пастир, който си мисли, че е наблюдаван от тайните служби. То президентът ни по никой метод не е пастир, изключително по конституция, само че някак си доста хора имат чувството, че го влече да ни вкара в съветската кошара.
Дааа, пиратка след пиратка все мята Радев та да ни мирише заплашително на барут откъм Украйна, а не откъм путинска Русия. А самият ни президент да ухае целият не на пот от забиването на пилона, а на парфюм „ Патриот “.
В случая напълно тъкмо го разшифрова тоя храбър Радевски национализъм политологът Огнян Минчев предходната - пилонската седмица: „ Пилони с национални флагове има в доста страни - както при демократични, по този начин и в властнически режими. Наясно съм с претекстовете, които ПР-ите на един самопровалил се президент могат да измислят за издигането на още един подобен стълб. Когато си попаднал не на мястото си - под непозната защита и в услуга на непознати сили, когато си употребявал първия си мандат да се оглеждаш къде си попаднал в действителност, когато години наред неуместно си повтарял идиотски мантри в интерес на непозната страна, чиито емисари са ти помогнали да се чучнеш от горната страна на българската страна, когато си имал шанса да управляваш дълготрайно и еднолично тази страна заради нелепостта и озлоблението на другите политици към тебе, само че не си приключил нищо потребно, с изключение на да се скараш с всички... Тогава нищо друго не ти остава, с изключение на да се направиш на... родолюбец “.
А по повод какъв брой е героично това следващо „ провикване на микрофона “, това замайване на президента Румен Радев, си има анекдот, съветски анекдот:
Руснак театралничи на художник.
- Искам да ме нарисувате в героична поза!
- И каква да е тя?
- Пред мен - бутилка водка, а аз не съм я отворил!
Точно това е: Оп-са, господин президент! Същият сюжет се разигра през миналата седмица на стълб – опссс – по забиването на стълб с всеизвестен размер на седловината Рожен, декориран с държавния байрак под директния (в)зор на президента Румен Радев. От какъв напън даже и историята няма да каже.
Музикалният колос „ Радка Пиратка “ се е засилила накъде през 1992-а от една „ Шатра “ – име на механа, несъмнено. Гигантическият стълб на Радев – надали от механа. Има си цяло Президентство президентът, само че пък изявата му на Роженския микрофон някак си подухва на мисълта, че е резултат от спихването на шатрата му на жълтите павета, дето я заби с един пестник и овладя служебно и постройката насреща – Министерския съвет.
И тъй като това спихване на служебната власт попречи на президента най-малкото да направи пробив и в локалната власт посредством изборите на есен, Радев се зачуди чуди чий микрофон да захапе. Това за пробива е тъй като изтече, че имало тактика най-отявлените служебни министри на президента да ги вършат кметове. Ама му се извъртя работата, откакто ротационна, само че постоянна въпреки всичко власт му се настани на Радев в МС-то. И най-малкото точно до изборите за локални органи на властта не счита да си върви и да се разтуря Народното събрание. Взеха да му падат политпартийните градежи на другояче президента. И отново съвпадане с музикалното завещание – таман „ Радка Пиратка “ беше предшествана преди време единствено от другия стоманен шлагер „ Камъните падат “.
Какво „ изпя “ президентът Румен Радев като излезе на микрофона на Рожен? Еми вкупом речено: „ В Русия съм! В Русия съм...! “. Оная имитация от по-късния интервал на чалгата – към този момент във тип на тв шоу, дето по сюжет на днешни към този момент депутати, я припява сякаш сатиричният облик Бай Шиле – пастир, който си мисли, че е наблюдаван от тайните служби. То президентът ни по никой метод не е пастир, изключително по конституция, само че някак си доста хора имат чувството, че го влече да ни вкара в съветската кошара.
Дааа, пиратка след пиратка все мята Радев та да ни мирише заплашително на барут откъм Украйна, а не откъм путинска Русия. А самият ни президент да ухае целият не на пот от забиването на пилона, а на парфюм „ Патриот “.
В случая напълно тъкмо го разшифрова тоя храбър Радевски национализъм политологът Огнян Минчев предходната - пилонската седмица: „ Пилони с национални флагове има в доста страни - както при демократични, по този начин и в властнически режими. Наясно съм с претекстовете, които ПР-ите на един самопровалил се президент могат да измислят за издигането на още един подобен стълб. Когато си попаднал не на мястото си - под непозната защита и в услуга на непознати сили, когато си употребявал първия си мандат да се оглеждаш къде си попаднал в действителност, когато години наред неуместно си повтарял идиотски мантри в интерес на непозната страна, чиито емисари са ти помогнали да се чучнеш от горната страна на българската страна, когато си имал шанса да управляваш дълготрайно и еднолично тази страна заради нелепостта и озлоблението на другите политици към тебе, само че не си приключил нищо потребно, с изключение на да се скараш с всички... Тогава нищо друго не ти остава, с изключение на да се направиш на... родолюбец “.
А по повод какъв брой е героично това следващо „ провикване на микрофона “, това замайване на президента Румен Радев, си има анекдот, съветски анекдот:
Руснак театралничи на художник.
- Искам да ме нарисувате в героична поза!
- И каква да е тя?
- Пред мен - бутилка водка, а аз не съм я отворил!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ