Президентът на агенция „Визаж“ Евгения Калканджиева пред „Труд“: Може да вляза в политиката, но ако тя се оправи
Заварваме Жени Калканджиева в офиса й. Тя е в елегантно ежедневно облекло, кабинетът й е семпло обзаведен, съвсем аскетичен. На овалната маса е разпечатан и емфатичен с хайлайтер документът, поради който обществото у нас съвсем се е хванало за гушите. Става дума за скандалната Истанбулска спогодба и за визията на президента на организация “Визаж ” за битката с насилието против дамите, третия пол и еманципацията.
– Г-жо Калканджиева, виждам, че сте се срещнали с конвенцията. Как си обяснявате това, че депутати и представители на църковния клир се изричат по малкия екран по тематиката, без да са изчели въпросния документ?
– Не знам. Аз персонално го изчетох. Опитах се да намеря нещо застрашително, нещо притеснително. Но не открих такова. Конвенцията е написана доста ясно. Това, което може би тормози хората, е въпросното определение на „ джендър ”. Но за мен целият този звук се гради на чисто политическа основа. Ние като българи се стремим да се изложим колкото се може повече пред чужденците – в тази ситуация пред Съвета на Европейски Съюз. Според мен в такива обстановки би трябвало да се вършат някои взаимни отстъпки, да се преглъщат някои неща в името на това да покажем, че нашите политици са постоянни и рационално мислещи хора, че сме едно напредничаво общество. За мен това е безусловно естествен документ, който от дълго време е трябало да се одобри. Да не забравяме, че не е нещо, което се отнася единствено до нас, а до правата на дамите по света. Рано или късно ще би трябвало да го приемем. Колкото по-рано, толкоз по-добре, тъй като по този метод изглеждаме извънредно назадничави в очите на европейците.
– Обществото ни се поляризира към този документ. Едната половина стачкува, че с него един тип посягаме на християнското семейство. Вие май не мислите по този начин?
– Струва ми се, че се прави от мухата слон и се опитваме да си играем някакви политически игри. С един мой другар се смяхме през вчерашния ден, тъй като негова другарка постнала във фейсбук нещо в смисъл „ църквата да се погрижи за хората, които нямат къде да спят, а не да мисли за това кой с кого спи ”. Църквата сега съвсем не я виждам в какво е дейна, с изключение на в това да си търси земите и имуществата и да се намесва в едни толкоз съществени за обществото неща.
– Не смятате ли, че църквата има съображение за интервенция?
– Аз си мисля, че позицията им се постанова извън. И не желая да звуча жестоко, аз съм Божи човек, имам вяра в Господ, само че като се има поради, че в църковните среди също има гейове, необичайно е, че тъкмо те по този начин мощно се изричат срещу това. Вижте, не можем да не признаем нещо, което действително съществува. Няма по какъв начин да кажем няма гейове и лесбийки, че не съществуват. Аз считам, че те също би трябвало да бъдат предпазени. При тях също има принуждение, при тях също има дискриминация.
– Трябва ли да им се дадат права да основават фамилии и да отглеждат деца, както в е законодателството в някои страни?
– За това малко ме е боязън. Говоря от позиция на това, че не всички са задоволително рационални, с цел да възпитават и отглеждат деца. Но в последна сметка, като гледаме естествените бракове – има толкоз неразумни хора, които не могат да възпитават и да отглеждат вярно децата си. Да, в действителност считам, че би трябвало да им се даде такава опция.
– Според вас за какво е нужно да ратифицираме обособен документ, защитаващ правата на дамите. Нашето законодателство не е ли задоволително?
– Насилието над дамите е проблем, за който в България се мълчи. Аз самата съм имала приятелки, които са били жертви на принуждение, измъчвани – даже не физически, а по-скоро душевен.
– Какво разбирате под психическо малтретиране?
– Дори някой всекидневно да ти споделя, че ще те пребие, ще те убие или ще те залее с киселина, това е задоволителен тормоз. Да живееш в боязън е най-големият призрачен сън. Да не приказваме, че това постоянно се случва в фамилии с деца и децата също са пострадали. А може би най-ужасното закононарушение по отношение на дамите е изнасилването. Извадих една статистика. В Чехия има публично 1-2 изнасилвания дневно, само че това са едвам 8 % от същинските случаи. В Дания годишно се случват над 2000 изнасилвания, от които единствено 500 рапортуват в полицията, което какво значи? Че ги е боязън да оповестят в полицията, тъй като техните права не са предпазени. Във Франция: 198 хиляди дами на възраст 18-59 година са жертва на обезчестяване, в Холандия изнасилени са 15% от дамите на възраст сред 15-24 година Няма закон, който задоволително да ги отбрани. Предполагам, че в България е доста мъчно да се направи такава статистика, защото дамите доста рядко оповестяват за изнасилвания. Побоят може би не се счита за нещо толкоз срамно, колкото изнасилването. Физическият контакт като пестник, ритник, сякаш не е и толкоз заплашителен. Аз съм претърпявала такова нещо и дръзвам да кажа, че не ми е нанесло кой знае какви огромни вреди. Може би тъй като беше инцидентно, тъй като беше през нощта или от непознати хора…
А изнасилването е доста по-дълбок душевен проблем за дамата. Това значи, че някой е опетнил душата ти, твоето вътрешно аз.
– Познавате ли жертви на обезчестяване?
– В организация „ Визаж ” имаме случай, не е обвързван с обезчестяване, а с подправен профил на уеб страницата на нашата организация. Една дама, която се показва за моя асистентка, пропагандира девойките по фейсбук и по скайп да вземат участие на „ фешън ревю на „ Виктория с сикрет ”, което се заплаща по 15 хиляди $ дневно ”. За фотосите тези млади девойки ги убеждават да останат единствено по токчета, а след това стартират да ги изнудват с тези фотографии и да ги принуждават да вършат още по-брутални и по-неприятни фотоси, клипчета и така нататък Пусках тъжби до прокуратурата, до БОП, до полицията, до под дърво и камък и най-после направихме едно предаване, в което от общо двайсет и няколко случая, които са съумели да ни намерят и алармират, единствено една-единствена жена се съгласи да се изправи пред камерата – несъмнено с преправен глас и замазано лице. Тя е самотна майка є животът й по този начин се е стекъл, че незабавно са є трябвали средства. Помислила си е, че в случай че се снима гола, ще си уреди финансовия проблем, само че вместо това става обект на едно непрекъснато изнудване. Тя живее в непрекъснат боязън от тези хора, които я изнудват да прави нови фотоси, като заплашват, че ще ги покажат пред родителите й. Тя видяла свои фотоси в порносайт и споделя: „ Навсякъде по улицата, в случай че погледът ми се засече с този на някой мъж, аз считам, че този човек ме е виждал в порносайта. ” Притеснява се и тъй като има нова връзка и не желае тя да се провали.
– Какво бихте посъветвали други девойки, които са попаднали в такава обстановка? Как да постъпят?
– На първо място, с цел да не изпадат в такава обстановка, когато видят, че някой желае да ги снима голи, първото и най-важно нещо е да споделят с колкото се може повече хора. Никой няма да ги посъветва по-добре от майката и бащата. Но в случай че се тормозят да приказват с родителите си, да кажат на две-три приятелки, на по-възрастна жена – може да е на вуйна си, на баба си, зависи.
– Моделите по-застрашени ли са от другите девойки от тормоз и обезчестяване?
– Не, тъй като както знаете в шоубизнеса са хора от по-културните среди, които се развиват, приказват езици, пътуват на открито. Аз мисля, че най-застрашени са девойките в дребните обитаеми места. Знаете, че там към момента това някой да те е изнасилил е нещо срамно, за което нормално ти си порочната, при теб е казусът.
– По ваши наблюдения по какъв начин реагират дамите, които са подложени на принуждение?
– Те стартират да привикват с тази концепция и това стартира да им става метод на живот. Но им става метод на живот, тъй като не виждат друга вероятност или път за избавление. Първата им мисъл е за детето. Самотна майка с дете – по какъв начин ще го гледа, каква работа може да стартира. Отделно, вие знаете какъв брой ограничаващи заповеди са нарушени. Дори имаше и убийства – мъж убива жена, по отношение на която има ограничаваща заповед. Това значи, че нито полицията, нито прокуратурата си правят добре работата и когато има такова съмнение в тях, е обикновено дамите да избират да мълчат и да търпят, в сравнение с да тръгнат по този тежък път с незнаен край.
– Дали тази спогодба би могла действително да позволи казуса с насилието против дамите, или ще е следващият кух документ?
– Приемането на тази спогодба значи, че ние сме съгласни с напредъка в Европа и в международен мащаб. А оттова нататък по какъв начин ще проработи това тук, всичко зависи от нашите институции, от нашите ръководещи. За мен е значимо сега документът да се ратифицира, по простата причина, че това ни прави част от света. А дали ще проработи? Със сигурност няма да проработи скоро. Дават се милиони за улиците, за „ Витошка ”, а след една седмица виждаме, че плочките са паднали и дупките са се посочили още веднъж. Но не желая да бъда черноглед. В последна сметка няма да има развиване, в случай че мислим песимистично. И най-малко ще бъде някаква крачка. Естествено, нашите крачки постоянно са доста сложни, такива едни залитащи, падащи, само че въпреки всичко би трябвало да вървим напред. Очевидно е, че няма да тръгнем с балетната стъпка, тъй като в България по този начин сме устроени.
– Какво в този документ завоюва вашето доверие?
– Много тъкмо и обосновано е написан, дадени са безусловно всички механизми по какъв начин тази битка против насилието над дамите да проработи. Например да им се окаже помощ за подаване на тъжба. Има необразовано население по дребните обитаеми места. И една женичка, в случай че не може да пусне тъжба, няма юрист, който да й бъде потребен, или е безработна и няма пари, естествено, че би трябвало да има една такава телефонна линия, на която да потърси помощ. Разбира се, че би трябвало да имам места, където да бъдат подслонени дамите, които бягат от насилника си, дружно с техните деца. Имах подобен случай: някакъв мъж пребиваше една жена на улицата. И се обаждам в полицията, а те ми споделят: „ Няма смисъл да вървим там, към този момент сме ходили и тя отново ще си отдръпна жалбата. ” Да, това е по този начин, тя ще си я отдръпна, само че тъй като я е боязън! Защото не може да се отърве от този човек. Мисля, че такава сигурност би трябвало да се даде на дамите, с цел да могат да бъдат смели. В момента, в който си брачна половинка и нямаш бракоразвод и живееш с насилника, полицията нищо не може да направи. Те споделят: „ Ами вие сте семейство. ”
– Твърдението, че с конвенцията де юре одобряваме третия пол безпокои ли ви?
– Дори не ме интересува дали става въпрос за третия пол. Ако има трети пол, аз не бих желала и той да бъде унизен, не желая да бъде в неравностойно състояние, нито да бъде унижаван. Това са неща, които един актуален младеж няма по какъв начин да не може да одобри. Яд ме е, тъй като сега виждам доста политически игри и доста излагация пред европейските представители. Никога не съм имала предубеждения, от доста дребна съм по света, виждала съм много забавни и странни неща. Може би би трябвало да излезем от черупката на България. Българите да стартират малко да пътуват, да видят отношението, свободите на хората по света. В последна сметка, това е – всички искахме независимост, значи би трябвало да имаме независимост. Ако ще имаме независимост, то би трябвало да е цялостна. Ние еволюираме, развиваме се. Аз съм за еманципацията, за бъдещето, за напредничавото мислене. Съжалявам доста, само че ето, виждате, в този момент клонираха и маймунки! Няма по какъв начин да задържим времето. Това е.
– Значи приемате безусловно другите?
– Аз съм срещу някакви страхотни големи демонстрации. В моя дом пораства момче, на 8 година Разбира се, че бих желала един ден да си откри едно прелестно момиче, да имат семейство и да си родят деца. Но в случай че моето дете не е щастливо и намира щастието в различен пол, първо, аз сигурно не мога да го спра. Няма кой да го спре. Просто не би трябвало да жигосваме. Трябва да разсъждаваме малко по-спокойно. Индивидът, с цел да изиска да промени пола си или да тръгне към другия пол, повода е, че или е претърпял някакво огромно отчаяние, или че при него е заложено генетично, още от самото раждане.
– Какво ви е отношението към еманципацията?
– Аз съм за еманципацията, само че тази равноправност би трябвало да тръгне от шефовете, да стартира от горе надолу. Нямам политически пристрастия, само че ми прави положително усещане, че Бойко Борисов поставя дами на управителни постове. Преди него нямаше толкоз дами на управителни постове.
– Говорите добре, имате убеждения, мислила ли сте да влезете в политиката?
– Не, не желая да влизам в политиката. Е, може би някой ден, в случай че тя се оправи обаче, тъй като аз няма да се трансформира.
Нашият посетител
Евгения Калканджиева е най-успешно представилата се в международен конкурс “Мис България ”. Тя се класира в десетката на “Мис Свят ”. Президент е на стилната организация “Визаж Моделс Груп ”. Омъжена е за Стефан Манов, с който имат дете.
– Г-жо Калканджиева, виждам, че сте се срещнали с конвенцията. Как си обяснявате това, че депутати и представители на църковния клир се изричат по малкия екран по тематиката, без да са изчели въпросния документ?
– Не знам. Аз персонално го изчетох. Опитах се да намеря нещо застрашително, нещо притеснително. Но не открих такова. Конвенцията е написана доста ясно. Това, което може би тормози хората, е въпросното определение на „ джендър ”. Но за мен целият този звук се гради на чисто политическа основа. Ние като българи се стремим да се изложим колкото се може повече пред чужденците – в тази ситуация пред Съвета на Европейски Съюз. Според мен в такива обстановки би трябвало да се вършат някои взаимни отстъпки, да се преглъщат някои неща в името на това да покажем, че нашите политици са постоянни и рационално мислещи хора, че сме едно напредничаво общество. За мен това е безусловно естествен документ, който от дълго време е трябало да се одобри. Да не забравяме, че не е нещо, което се отнася единствено до нас, а до правата на дамите по света. Рано или късно ще би трябвало да го приемем. Колкото по-рано, толкоз по-добре, тъй като по този метод изглеждаме извънредно назадничави в очите на европейците.
– Обществото ни се поляризира към този документ. Едната половина стачкува, че с него един тип посягаме на християнското семейство. Вие май не мислите по този начин?
– Струва ми се, че се прави от мухата слон и се опитваме да си играем някакви политически игри. С един мой другар се смяхме през вчерашния ден, тъй като негова другарка постнала във фейсбук нещо в смисъл „ църквата да се погрижи за хората, които нямат къде да спят, а не да мисли за това кой с кого спи ”. Църквата сега съвсем не я виждам в какво е дейна, с изключение на в това да си търси земите и имуществата и да се намесва в едни толкоз съществени за обществото неща.
– Не смятате ли, че църквата има съображение за интервенция?
– Аз си мисля, че позицията им се постанова извън. И не желая да звуча жестоко, аз съм Божи човек, имам вяра в Господ, само че като се има поради, че в църковните среди също има гейове, необичайно е, че тъкмо те по този начин мощно се изричат срещу това. Вижте, не можем да не признаем нещо, което действително съществува. Няма по какъв начин да кажем няма гейове и лесбийки, че не съществуват. Аз считам, че те също би трябвало да бъдат предпазени. При тях също има принуждение, при тях също има дискриминация.
– Трябва ли да им се дадат права да основават фамилии и да отглеждат деца, както в е законодателството в някои страни?
– За това малко ме е боязън. Говоря от позиция на това, че не всички са задоволително рационални, с цел да възпитават и отглеждат деца. Но в последна сметка, като гледаме естествените бракове – има толкоз неразумни хора, които не могат да възпитават и да отглеждат вярно децата си. Да, в действителност считам, че би трябвало да им се даде такава опция.
– Според вас за какво е нужно да ратифицираме обособен документ, защитаващ правата на дамите. Нашето законодателство не е ли задоволително?
– Насилието над дамите е проблем, за който в България се мълчи. Аз самата съм имала приятелки, които са били жертви на принуждение, измъчвани – даже не физически, а по-скоро душевен.
– Какво разбирате под психическо малтретиране?
– Дори някой всекидневно да ти споделя, че ще те пребие, ще те убие или ще те залее с киселина, това е задоволителен тормоз. Да живееш в боязън е най-големият призрачен сън. Да не приказваме, че това постоянно се случва в фамилии с деца и децата също са пострадали. А може би най-ужасното закононарушение по отношение на дамите е изнасилването. Извадих една статистика. В Чехия има публично 1-2 изнасилвания дневно, само че това са едвам 8 % от същинските случаи. В Дания годишно се случват над 2000 изнасилвания, от които единствено 500 рапортуват в полицията, което какво значи? Че ги е боязън да оповестят в полицията, тъй като техните права не са предпазени. Във Франция: 198 хиляди дами на възраст 18-59 година са жертва на обезчестяване, в Холандия изнасилени са 15% от дамите на възраст сред 15-24 година Няма закон, който задоволително да ги отбрани. Предполагам, че в България е доста мъчно да се направи такава статистика, защото дамите доста рядко оповестяват за изнасилвания. Побоят може би не се счита за нещо толкоз срамно, колкото изнасилването. Физическият контакт като пестник, ритник, сякаш не е и толкоз заплашителен. Аз съм претърпявала такова нещо и дръзвам да кажа, че не ми е нанесло кой знае какви огромни вреди. Може би тъй като беше инцидентно, тъй като беше през нощта или от непознати хора…
А изнасилването е доста по-дълбок душевен проблем за дамата. Това значи, че някой е опетнил душата ти, твоето вътрешно аз.
– Познавате ли жертви на обезчестяване?
– В организация „ Визаж ” имаме случай, не е обвързван с обезчестяване, а с подправен профил на уеб страницата на нашата организация. Една дама, която се показва за моя асистентка, пропагандира девойките по фейсбук и по скайп да вземат участие на „ фешън ревю на „ Виктория с сикрет ”, което се заплаща по 15 хиляди $ дневно ”. За фотосите тези млади девойки ги убеждават да останат единствено по токчета, а след това стартират да ги изнудват с тези фотографии и да ги принуждават да вършат още по-брутални и по-неприятни фотоси, клипчета и така нататък Пусках тъжби до прокуратурата, до БОП, до полицията, до под дърво и камък и най-после направихме едно предаване, в което от общо двайсет и няколко случая, които са съумели да ни намерят и алармират, единствено една-единствена жена се съгласи да се изправи пред камерата – несъмнено с преправен глас и замазано лице. Тя е самотна майка є животът й по този начин се е стекъл, че незабавно са є трябвали средства. Помислила си е, че в случай че се снима гола, ще си уреди финансовия проблем, само че вместо това става обект на едно непрекъснато изнудване. Тя живее в непрекъснат боязън от тези хора, които я изнудват да прави нови фотоси, като заплашват, че ще ги покажат пред родителите й. Тя видяла свои фотоси в порносайт и споделя: „ Навсякъде по улицата, в случай че погледът ми се засече с този на някой мъж, аз считам, че този човек ме е виждал в порносайта. ” Притеснява се и тъй като има нова връзка и не желае тя да се провали.
– Какво бихте посъветвали други девойки, които са попаднали в такава обстановка? Как да постъпят?
– На първо място, с цел да не изпадат в такава обстановка, когато видят, че някой желае да ги снима голи, първото и най-важно нещо е да споделят с колкото се може повече хора. Никой няма да ги посъветва по-добре от майката и бащата. Но в случай че се тормозят да приказват с родителите си, да кажат на две-три приятелки, на по-възрастна жена – може да е на вуйна си, на баба си, зависи.
– Моделите по-застрашени ли са от другите девойки от тормоз и обезчестяване?
– Не, тъй като както знаете в шоубизнеса са хора от по-културните среди, които се развиват, приказват езици, пътуват на открито. Аз мисля, че най-застрашени са девойките в дребните обитаеми места. Знаете, че там към момента това някой да те е изнасилил е нещо срамно, за което нормално ти си порочната, при теб е казусът.
– По ваши наблюдения по какъв начин реагират дамите, които са подложени на принуждение?
– Те стартират да привикват с тази концепция и това стартира да им става метод на живот. Но им става метод на живот, тъй като не виждат друга вероятност или път за избавление. Първата им мисъл е за детето. Самотна майка с дете – по какъв начин ще го гледа, каква работа може да стартира. Отделно, вие знаете какъв брой ограничаващи заповеди са нарушени. Дори имаше и убийства – мъж убива жена, по отношение на която има ограничаваща заповед. Това значи, че нито полицията, нито прокуратурата си правят добре работата и когато има такова съмнение в тях, е обикновено дамите да избират да мълчат и да търпят, в сравнение с да тръгнат по този тежък път с незнаен край.
– Дали тази спогодба би могла действително да позволи казуса с насилието против дамите, или ще е следващият кух документ?
– Приемането на тази спогодба значи, че ние сме съгласни с напредъка в Европа и в международен мащаб. А оттова нататък по какъв начин ще проработи това тук, всичко зависи от нашите институции, от нашите ръководещи. За мен е значимо сега документът да се ратифицира, по простата причина, че това ни прави част от света. А дали ще проработи? Със сигурност няма да проработи скоро. Дават се милиони за улиците, за „ Витошка ”, а след една седмица виждаме, че плочките са паднали и дупките са се посочили още веднъж. Но не желая да бъда черноглед. В последна сметка няма да има развиване, в случай че мислим песимистично. И най-малко ще бъде някаква крачка. Естествено, нашите крачки постоянно са доста сложни, такива едни залитащи, падащи, само че въпреки всичко би трябвало да вървим напред. Очевидно е, че няма да тръгнем с балетната стъпка, тъй като в България по този начин сме устроени.
– Какво в този документ завоюва вашето доверие?
– Много тъкмо и обосновано е написан, дадени са безусловно всички механизми по какъв начин тази битка против насилието над дамите да проработи. Например да им се окаже помощ за подаване на тъжба. Има необразовано население по дребните обитаеми места. И една женичка, в случай че не може да пусне тъжба, няма юрист, който да й бъде потребен, или е безработна и няма пари, естествено, че би трябвало да има една такава телефонна линия, на която да потърси помощ. Разбира се, че би трябвало да имам места, където да бъдат подслонени дамите, които бягат от насилника си, дружно с техните деца. Имах подобен случай: някакъв мъж пребиваше една жена на улицата. И се обаждам в полицията, а те ми споделят: „ Няма смисъл да вървим там, към този момент сме ходили и тя отново ще си отдръпна жалбата. ” Да, това е по този начин, тя ще си я отдръпна, само че тъй като я е боязън! Защото не може да се отърве от този човек. Мисля, че такава сигурност би трябвало да се даде на дамите, с цел да могат да бъдат смели. В момента, в който си брачна половинка и нямаш бракоразвод и живееш с насилника, полицията нищо не може да направи. Те споделят: „ Ами вие сте семейство. ”
– Твърдението, че с конвенцията де юре одобряваме третия пол безпокои ли ви?
– Дори не ме интересува дали става въпрос за третия пол. Ако има трети пол, аз не бих желала и той да бъде унизен, не желая да бъде в неравностойно състояние, нито да бъде унижаван. Това са неща, които един актуален младеж няма по какъв начин да не може да одобри. Яд ме е, тъй като сега виждам доста политически игри и доста излагация пред европейските представители. Никога не съм имала предубеждения, от доста дребна съм по света, виждала съм много забавни и странни неща. Може би би трябвало да излезем от черупката на България. Българите да стартират малко да пътуват, да видят отношението, свободите на хората по света. В последна сметка, това е – всички искахме независимост, значи би трябвало да имаме независимост. Ако ще имаме независимост, то би трябвало да е цялостна. Ние еволюираме, развиваме се. Аз съм за еманципацията, за бъдещето, за напредничавото мислене. Съжалявам доста, само че ето, виждате, в този момент клонираха и маймунки! Няма по какъв начин да задържим времето. Това е.
– Значи приемате безусловно другите?
– Аз съм срещу някакви страхотни големи демонстрации. В моя дом пораства момче, на 8 година Разбира се, че бих желала един ден да си откри едно прелестно момиче, да имат семейство и да си родят деца. Но в случай че моето дете не е щастливо и намира щастието в различен пол, първо, аз сигурно не мога да го спра. Няма кой да го спре. Просто не би трябвало да жигосваме. Трябва да разсъждаваме малко по-спокойно. Индивидът, с цел да изиска да промени пола си или да тръгне към другия пол, повода е, че или е претърпял някакво огромно отчаяние, или че при него е заложено генетично, още от самото раждане.
– Какво ви е отношението към еманципацията?
– Аз съм за еманципацията, само че тази равноправност би трябвало да тръгне от шефовете, да стартира от горе надолу. Нямам политически пристрастия, само че ми прави положително усещане, че Бойко Борисов поставя дами на управителни постове. Преди него нямаше толкоз дами на управителни постове.
– Говорите добре, имате убеждения, мислила ли сте да влезете в политиката?
– Не, не желая да влизам в политиката. Е, може би някой ден, в случай че тя се оправи обаче, тъй като аз няма да се трансформира.
Нашият посетител
Евгения Калканджиева е най-успешно представилата се в международен конкурс “Мис България ”. Тя се класира в десетката на “Мис Свят ”. Президент е на стилната организация “Визаж Моделс Груп ”. Омъжена е за Стефан Манов, с който имат дете.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ