Археолози извадиха уникални находки от залива Ченгене скеле
Завършиха подводните изследвания в региона на нос Чироза, намиращ се сред кв. Крайморие на град Бургас и Рибарското населено място " Ченгене скеле ", а археолозите се натъкнаха на доста забавни и неповторими находки. Проучванията бяха напълно финансирани от Община Бургас и се реализираха от археолози от Националния исторически музей - София и Регионален исторически музей - Бургас, под научното управление на проф. доктор Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей - София.
В резултат на едномесечната археологическа експедиция на сушата бе изяснена планировката и времето на потребление на укрепен късноелинистически обект, ситуиран на едноименния нос.
Освен основи на оградна стена и бездънен трап са открити и основите на солидна многофункционална двуделна кула, заемаща повърхност към 100 кв. м. Кулата наподобява е самобитен първообраз на актуалните фарове. От нея са изпращани светлинни сигнали до кораби, пътуващи каботажно около Аполония Понтика (дн. Созопол), полуостров Атия (античната Антея), в посока Анхиало (дн. Поморие) - нос Емине. Преди построяването на тази постройка, тук наподобява е реализирана и паметна активност - намерено е огромно вкопаване, запълнено с пепелява пръст с скотски кости, керамика и даже гроб, в който е бил заровен труп без инвентар.
Снимка: Община Бургас
Разкритият обект на суша попада в рамките на по-голям археологически комплекс, който се развива под вода. В предишното, когато водите на Черно море са били по-ниско и сушата е влизала доста по-навътре в залива Ченгене скеле, в югоизточното подножие на нос Чироза са били построени най-малко две постройки, свързани с антично пристанище, ситуирано пред настоящия подводен риф на Чироза. Археолозите обръщат внимание на откриването на няколко забавни находки.
На първо място това е каменен гръцки щок. Той съставлява блок с дъговидна форма и правоъгълно сечение. Откритият щок е бил част от т. нар класическа дървена котва. Най-ранните изображения на каменен щок върху аполонийските монети се датират за VI в. прочие Хр.
Друг предмет, на който археолозите обръщат изключително внимание е каменна бойна топка, извадена от водата в края на подводния риф. Тя е част от групова находка от сходни предмети, които се събират от предходния археологически сезон.
Топката тежи 8,6 кг и е с диаметър 18 см. В античния свят са познати редица случаи, при които в армейските контингенти има специфични бойци, които мятат каменни ядра и такива, които употребяват обсадни машини, изстрелващи по-тежките камъни. Смята се, че първообраза на тези машини бил изобретен през 399 година прочие Хр.
Открити са и многочислени елементи от амфори, керамични съдове, част от каменна ръчна мелница и доста други находки, които ще намерят място в новата експозиция на Туристическия комплекс " Ченгене скеле ". Находките се датират в необятните граници от IV в. прочие Хр. до XI - XII в.
Тазгодишната подводна експедиция съумя да добави нови данни за залива Ченгене скеле през другите исторически столетия. Планира се експедицията да продължи и през есента.
До скоро историята на залива е била илюстрирана единствено от писмените сведения на пътешествениците от XVII-XIX век като Евлия Челеби, граф. П. Толстой, Жан Белен, Шарл дьо Пейсонел, Жан-Батист дьо Шевалие и Хенри Диърборн. За историята на залива и пристанището Ченгене скеле от XVII до ХХ в. следва да се отпечата алманах, в който намират място публикации на историци и археолози от РИМ - Бургас и НИМ.
Планира се и издаването на алманах с резултатите от археологическите изследвания на н. Чироза и неговата акватория.
Откритите през предходната година от проф. Христов и доктор Найден Прахов (директор на Центъра за подводна археология в Созопол) стъклени съдове от XVIII век, евентуално от потопен при стихия транспортен съд, в допълнение маркират потреблението на залива в по-късни исторически интервали. Оказва се, че в залива Ченгене скеле има следи от товарно-разтоварни действия и съпътстващо мореплаване през Античността и Средновековието.
В резултат на едномесечната археологическа експедиция на сушата бе изяснена планировката и времето на потребление на укрепен късноелинистически обект, ситуиран на едноименния нос.
Освен основи на оградна стена и бездънен трап са открити и основите на солидна многофункционална двуделна кула, заемаща повърхност към 100 кв. м. Кулата наподобява е самобитен първообраз на актуалните фарове. От нея са изпращани светлинни сигнали до кораби, пътуващи каботажно около Аполония Понтика (дн. Созопол), полуостров Атия (античната Антея), в посока Анхиало (дн. Поморие) - нос Емине. Преди построяването на тази постройка, тук наподобява е реализирана и паметна активност - намерено е огромно вкопаване, запълнено с пепелява пръст с скотски кости, керамика и даже гроб, в който е бил заровен труп без инвентар.
Снимка: Община Бургас Разкритият обект на суша попада в рамките на по-голям археологически комплекс, който се развива под вода. В предишното, когато водите на Черно море са били по-ниско и сушата е влизала доста по-навътре в залива Ченгене скеле, в югоизточното подножие на нос Чироза са били построени най-малко две постройки, свързани с антично пристанище, ситуирано пред настоящия подводен риф на Чироза. Археолозите обръщат внимание на откриването на няколко забавни находки.
На първо място това е каменен гръцки щок. Той съставлява блок с дъговидна форма и правоъгълно сечение. Откритият щок е бил част от т. нар класическа дървена котва. Най-ранните изображения на каменен щок върху аполонийските монети се датират за VI в. прочие Хр.
Друг предмет, на който археолозите обръщат изключително внимание е каменна бойна топка, извадена от водата в края на подводния риф. Тя е част от групова находка от сходни предмети, които се събират от предходния археологически сезон.
Топката тежи 8,6 кг и е с диаметър 18 см. В античния свят са познати редица случаи, при които в армейските контингенти има специфични бойци, които мятат каменни ядра и такива, които употребяват обсадни машини, изстрелващи по-тежките камъни. Смята се, че първообраза на тези машини бил изобретен през 399 година прочие Хр.
Открити са и многочислени елементи от амфори, керамични съдове, част от каменна ръчна мелница и доста други находки, които ще намерят място в новата експозиция на Туристическия комплекс " Ченгене скеле ". Находките се датират в необятните граници от IV в. прочие Хр. до XI - XII в.
Тазгодишната подводна експедиция съумя да добави нови данни за залива Ченгене скеле през другите исторически столетия. Планира се експедицията да продължи и през есента.
До скоро историята на залива е била илюстрирана единствено от писмените сведения на пътешествениците от XVII-XIX век като Евлия Челеби, граф. П. Толстой, Жан Белен, Шарл дьо Пейсонел, Жан-Батист дьо Шевалие и Хенри Диърборн. За историята на залива и пристанището Ченгене скеле от XVII до ХХ в. следва да се отпечата алманах, в който намират място публикации на историци и археолози от РИМ - Бургас и НИМ.
Планира се и издаването на алманах с резултатите от археологическите изследвания на н. Чироза и неговата акватория.
Откритите през предходната година от проф. Христов и доктор Найден Прахов (директор на Центъра за подводна археология в Созопол) стъклени съдове от XVIII век, евентуално от потопен при стихия транспортен съд, в допълнение маркират потреблението на залива в по-късни исторически интервали. Оказва се, че в залива Ченгене скеле има следи от товарно-разтоварни действия и съпътстващо мореплаване през Античността и Средновековието.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ