Затворената през 2015 г. ТЕЦ Варна, която в момента се

...
Затворената през 2015 г. ТЕЦ Варна, която в момента се
Коментари Харесай

Горещи страсти около студения резерв

Затворената през 2015 година Топлоелектрическа централа " Варна ", която сега се пренастройва да работи от въглища на газ, скоро ще се завърне на енергийния пазар. Това може да докара до повишение - въпреки и малко, на цената на тока от 1 юли. Дали това ще се случи зависи от две неща. Едното е дали " Електроенергийният систематичен оператор " (ЕСО) ще изиска, а енергийният министър ще утвърди повишение на енергийните мощности, на които се заплаща, с цел да стоят в запас и да реагират при рискови условия (т.нар. леден резерв). Второто е дали електроцентралата ще съобщи, а Комисията за енергийно и водно контролиране ще позволи на Топлоелектрическа централа " Варна " да създава електрическа енергия по годишна квота за контролирания пазар на бита и дребния бизнес.

Миналата седмица работодателските организации сигнализираха, че ЕСО счита да увеличи настоящия така наречен леден запас от енергомощности, с цел да може да се подсигуряват доходи за Топлоелектрическа централа " Варна ", която в края на 2017 година бе продадена от чешката ЧЕЗ на компанията " Сигда ", притежавана от децата на някогашния транспортен министър Данаил Папазов, който е неин шеф. Папазов удостовери преди време, че електроцентралата счита да взе участие в търговете за разпределението на студения запас. Такива търгове ЕСО афишира от време на време и те постоянно биват спечелвани най-вече от сдруженията на Христо Ковачки Топлоелектрическа централа " Брикел ", Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Топлоелектрическа централа " Марица 3 ", топлофикациите в Перник и Русе. Свързаните с Ковачки централи покриват към 70 на 100 от студения запас, в който вземат участие още държавната Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ", Топлоелектрическа централа " Биовет " на Кирил Домусчиев, както и така наречен американски централи " Ей И Ес Гълъбово " и " КонтурГлобал Марица Изток 3 ", според дълготрайните контракти за изкупуване на тока им.

П еткова увърта ще има ли повдигане на студения запас

От държавния оператор споделиха пред Mediapool, че не имат намерение да желаят повече леден запас. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обаче към този момент не се ангажира с съответен отговор на въпроса приготвя ли се покачването му. В края на предходната седмица тя сподели, че той ще се реши след разбор, който сега се подготвял.

В същото време Петкова разяснява, че " Топлоелектрическа централа " Варна " е от изключителна значимост за енергийната мрежа, част е от сериозната инфраструктура на страната и е значимо да се употребява ". Министърката напомни още, че според отговорностите на България към европейската енергийна мрежа, този запас може да е в границите на 1000 МВ, колкото е най-голямата единична генерираща мощ в страната. В случая такава мощ е всеки от двата блока на АЕЦ " Козлодуй ". Петкова напомни още, че до края на 2013 година студеният запас е бил 1040 МВ. Тя също по този начин обърна внимание по какъв начин през януари 2017 година в огромния мраз някои от аварийните мощности не съумяха да изпълнят отговорностите си и се наложи прекъсване на износа на тока.

Всичко това може се пояснява като знак за идно повдигане на студения запас. Решението ще стане ясно до дни, защото до края на март ЕСО би трябвало да внесе в КЕВР заявление за цени, основани на разгласен със заповед на министъра леден запас.

В последните три години студеният запас и енергийният пазар не усетиха неналичието на Топлоелектрическа централа " Варна ". А това, че част от ТЕЦ-овете не можаха да започват мощностите си тогава, когато бе належащо, не е причина в тях да се наливат още повече пари, единствено с цел да настояват, че ги държат в режим на подготвеност.

Годишно 40 млн. лева отиват за стендбай мощности

В момента средногодишно на стендбай режим са 500 МВ. За всяка от последните три години притежателите на тези мощности са получили от ЕСО малко над 40 млн. лева, съгласно финансовите доклади на държавния оператор. Цената на размерите леден запас е приблизително 8-9 лева./МВтч. Тези заплащания се дават на централите единствено против обещанието им, че се задействат свои мощности при потребност.

Държавният оператор отхвърли да каже пред Mediapool тъкмо какъв брой пъти в последните три години се е налагало задействането на студения запас. Отговорът бе, че " студеният запас, предоставян от съответните снабдители, е бил задействан при съществуването на предпоставките, планувани в Правилата за ръководство на електроенергийната система и Правилата за търговия с електрическа енергия ".

Голяма загадка се оказа и това какъв брой пъти снабдители на леден запас не са съумели да го задействат при поръчка от страна на ЕСО. Операторът уточни пред Mediapool, че " без изключение всички снабдители на леден запас за последните години са били глобени за несъблюдение на отговорностите по подписаните контракти за доставка на леден запас, в това число и за несполучливо активиране ". Какви са наложените санкции не се оповестява, тъй като сега за тях се водели правосъдни разногласия.

Повишен запас повлича нагоре цената на такса " достъп "

Парите за студения запас идват от цената на тока, като част от таксата " достъп до електропреносната мрежа ". В момента тя е 1.09 лева./Мвтч и е избрана на база точно тези средногодишни аварийни мощности. Вдигането на студения запас на 1000 МВ значи удвояване на тази такса, съгласно методиките на КЕВР. Дори и нарастването на въпросните мощности да е по-малко – да вземем за пример 700 МВ, крайният резултат още веднъж е повишаване на таксата " достъп " и повишение крайната цена на тока за всички консуматори. Освен в случай че КЕВР не реши да натиска нечии други цени по веригата произвеждане - пренос- систематизиране - доставка на тока, с цел да се минимизира въздействието върху цените за бита и бизнеса. Такива похвати бяха употребявани от предходни сформира на енергийния регулатор.

Бизнесът: Има и други разновидности

Според зам.-председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев няма никаква потребност да се покачва студеният запас, защото страната ни има доста добра съгласуваност с енергийните системи на прилежащите страни и Европа. При възможен дефицит на електрическа енергия, която не може да бъде набавена от студения запас, стои опцията за импорт на ток – освен това на цени, които не са разнообразни от тези в страната. Друг вид е най-накрая да се вкара опцията част от аварийните мощности да са и работещите предприятия, сподели Радев през Mediapool. От Българската федерация на индустриалните енергийни потребители от дълго време оферират предприятията да бъдат позволени до аварийните мощности, като правилото е противоположният на настоящия, при който електропроизводството се задейства при потребност. Тогава на заводите ще се заплаща да стопират работа, с цел да намалее потреблението на ток в страната и да се подсигуряват неотменни потребности в студа. Все още обаче този механизъм се неглижира от българското държавно управление, до момента в който предишния месец Германия, Франция, Белгия, Италия, Гърция и Полша са получили утвърждение от Брюксел за използване на подобен механизъм за диспечиране на потреблението, показват работодателките организации.

Увеличаването на мощностите за леден запас е най-лесният метод за наместването на Топлоелектрическа централа " Варна " на енергийния пазар. Централата възнамерява да проработи от октомври 2018 година, за когато се чака и да се разгласят и нови търгове за леден запас от ЕСО.

Още когато " Сигда " разгласи, че ще преобразува три блока на Топлоелектрическа централа " Варна " в газови и ще проработи, в сектора се заприказва, че концепцията е компанията да вземе леден запас и да разчита, че няма да й се наложи да го задейства. Ако пък не извърши задължението си, ще си заплати санкцията, каквато е практиката измежду останалите централи от студения запас.

Преди месец Данаил Папазов отхвърли Топлоелектрическа централа " Варна " да има такива проекти. Той съобщи, че централата ще работи и на свободния, и евентуално на контролирания пазар. Тогава енергийни специалисти недоумяваха по какъв начин някогашният министър от кабинета " Орешарски " чака да пробие на пазара, в случай, че потреблението на природен газ за произвеждане на ток значи високи цени.

Ще стартира ли страната да купува тока от Топлоелектрическа централа " Варна "?

С придвижване на времето обаче се обяснява, че " Сигда " има намерение да комбинира разновидности, с цел да си обезпечи дял на пазара.

Данаил Папазов удостовери пред Mediapool, че Топлоелектрическа централа " Варна " работи върху заявление за цени, което да внесе в енергийния регулатор за утвърждение. Той не се ангажира с коментар дали централата ще желае и квота за следения от страната пазар на тока за семействата и дребния бизнес.

Според Румен Радев, това е разновидността варненската мощ да си подсигурява продажба на ток на високите цени, които ще реализира, ползвайки природен газ.

Квотата за контролирания пазар, която съставлява към три четвърти от изкупуваните количества ток в страната, се дефинира от КЕВР и включва сила от държавните АЕЦ " Козлодуй " и Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ", от двете американски централи, ВЕИ, ВЕЦ-овете на НЕК, както и топлофикации и фабричен централи. Квотите за контролирания пазар се купуват наложително от " Националната електрическа компания " (НЕК). Представителите на бизнеса чакат Топлоелектрическа централа " Варна " да изиска такава квота и фактически да пусне един от трите блока, комбинирайки го с " неработещ " подобен блок за леден запас. Според тях, различен вид било преобразуваната като газова централа да претендира, че е когенерация, с цел да желае скъпа цена на тока като създаван по ефикасен метод. " Питаме се, какъв брой ли гъби и билки би трябвало да се произведат, с цел да се оправдае една нова когенерация с електропроизводство като горепосоченото? Една нова спекулация с мащаби на трета " американска " централа! Естествено, с отрицателен резултат за всички консуматори на електрическа енергия ", възмутиха се работодателските организации предходната седмица.

Папазов не пожела да навлиза в детайлности по отношение на ценово заявление и по какъв начин ще е структуриран бизнеса на Топлоелектрическа централа " Варна ", акцентирайки, че сега работата на сдружението е съсредоточена върху прекосяването на мощностите от въглища на природен газ и стартирането им в употреба.

Веднъж номерът не мина

Интересна детайлност е, че преди да затвори Топлоелектрическа централа " Варна ", предходният й притежател ЧЕЗ също имаше проекти да газифицира мощността и искаше от страната да й обещае квота за контролирания пазар. Такава обаче не бе обезпечена и чешката компания реши, че освен това състояние не може да си избие инвестицията от към 100 млн. евро.

Преди месец Папазов не желаеше да разяснява каква ще е инвестицията на " Сегда " в газификацията на трите блока, тъй като към момента се правели разбори. Очевидно процесът е напреднал, защото предходната седмица ръководителят на енергийния регулатор Иван Иванов заяви, че централата към този момент е направила 72-часови проби по какъв начин работи единият й блок.

Така " Сигда " старателно се готви за офанзива на електроенергийния пазар и единствено от страната и КЕВР зависи дали ще има спомагателни прерогативи за сдружението, управлявано от някогашния ръководител на борда на " Българския енергиен холдинг " (БЕХ) Георги Христозов. Той е прочут в сектора и като притежател на Топлоелектрическа централа " Видахим ", който има опит в приемането на обезпечени от регулатора доходи и като леден запас и като квота за контролирания пазар и влезе в държавната енергетика с благосъстояние от 3 млн. лева, а си потегли с милион от горната страна.
Източник: mediapool.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР