Затворът в Идризово 1950 г.;На 7 януари (Коледа) 1950 г.,

...
Затворът в Идризово 1950 г.;На 7 януари (Коледа) 1950 г.,
Коментари Харесай

Ели Секуловска: С терор и мъчения Тито избива македонските българи

Затворът в Идризово 1950 г.;

„ На 7 януари (Коледа) 1950 година, именният ми ден, ме извикаха в кабинета на началника на пандиза и там видях началника на УДБА-Битоля. След физическите изтезания над мен началникът заповяда да ме слагат в килия метър на метър, където прекарах седем дни на най-големия мраз. " - фрагмент от спомените на дядо ми Христо Секулов, наказан на 14 години затвор в Идризово.

Един против различен

Вкарването в карцера беше един от най-ужасните способи за мъчение на наказания. Поставят те в тъмна стая с размери метър на метър, където даже не можеш да се изправиш, тъй като височината също е метър, тъй че тялото би трябвало да е превито непрекъснато, с лимитирано дишане. Кожата стартира да изтръпва и демонстрира признаци на псевдо инфектиране, появява се и псевдо астма, очите ти горят, а мозъкът не може да свикне с тъмнината. Чувстваш клаустрофобия и задоволяваш физиологичните си потребности в самия карцер. В края на седмия ден те изваждат от там като безжизнена мумия.

Освен това килиите без вода, в които наказаните са заключвани по време на следственото произвеждане, какъвто беше казусът с брата на дядо ми, другояче наказан на 12 години затвор в Добой, оставят трайни последствия върху неговото физическо и психическо здраве.

Пред мен стои богат набор от способи на изтезания, които бяха добре проучени и доведени до съвършенство от югославските управляващи. Тези изтезания бяха прилаган върху македонските българи във всички концентрационни лагери: Идризово, Добой (тогава Босна и Херцеговина), както и в европейския Алкатраз - Голи оток, където попада най-младият член на фамилията.

Изтезанията, които стартират с тези познати полицейски форми на напън: опасност за сигурността на живота на фамилията на наказания, удължение на разпитите, отвод за реализиране на физиологичните потребности, мъчения с жадност и апетит, заповеди да стоиш прав с дни. Баба ми е измъчвана по същия метод: мощни прожектори, ориентирани към очите ѝ, крясъци, хули, така наречен душевен унижения и други слухово-визуални средства за насила като разнообразни инсценировки, килии лишени от въздух - са част от полицейската история в Македония от 1945 до 1953 година

Но в следствията липсва единствено едно нещо и това е самопризнанието, което би трябвало да бъде изтръгнато непременно. Признанието, или по-скоро лъжата, е изтръгната с напън и заплашителен гнет, по тази причина още по-страшен гнет е извършен върху членовете на фамилията на наказания.

А точно, единствено в Югославия децата също са отвеждани в отделите на УДБА; татко ми и чичо ми, въпреки и малолетни, са били държани по през целия ден в една от килиите на УДБА, а прабаба ми, която беше на 80 години, също беше отведена и хвърлена в тюрма.

Те създадоха всички невероятни психически способи, учредени на психо-соматични взаимоотношения, знаейки, че центърът на съпротивата постоянно е в духа, че тялото следва духа. Първата съществена задача на югославската полицейска работа, а и през днешния ден на нейните наследници, е да пречупи духа на " негодните ", тъй като по-късно тялото пада от единствено себе си, само че даже и да се изправи на крайници, към този момент не става за нищо. Предпочитана е деликатната умствена игра, онази невидима експанзия, която превъзхожда силата на най-съвършената експанзия.

Полицейската конструкция в Северна Македония остава в примитивния си тип, евентуално подготвителна, даже и през днешния ден. Някои признаци демонстрират, че първичната амбивалентност е останала в понижена степен и че нейните благоприятни условия са радиално отворени, само че това е единствено виртуално положение.

От моя страна постоянно ще има въпроси, които настойчиво задавам, само че никой не желае да ми отговори.

Пенелогията се дефинира като научна дисциплинираност, която се занимава с проучване на затворническата общественост, по-точно с потреблението на наказателни способи, които се ползват върху наказания, направил закононарушение! Чудя се какво закононарушение са " направили " наказаните по време на режима на Тито, които е трябвало да подписват авансово направени документи, цялостни с изфабрикувани измислици и признания, изтръгнати под напън и ужасяващ гнет? Между другото, с какво право на наказаните е отнето, национализирано или иззето цялото имущество, добито с генерации? Конфискацията е за закононарушение, само че какво закононарушение са направили? Смятаха ли се за закононарушение тяхната етническа принадлежност или обучение?

Пенологията изяснява още, че наказването на пандизчията има за задача да превъзпита и ресоциализира причинителя на закононарушението! Питам кой кого е превъзпитал и каква ресоциализация е осъществил? Терминът " ресоциализация " означаваше ли, съгласно тогавашните югославски управляващи, да свикнеш с новата еднаквост, която някой различен ти е вменил, и да бъдеш зомби?

Квадратура на кръга

Чудя се по какъв начин може Северна Македония да върви в демократична посока, в случай, че до момента нито една ръководеща партия не е осъдила зверствата, осъществени по време на тоталитарния режим на Тито?

Преди няколко години чух в медиите, че прочут македонски предприемач, който беше наказан на затвор, е бил вкаран в карцера! Последва посещаване на международни пенолози, които с смут обявиха, че ситуацията в македонските затвори е нетърпимо и даже по-лошо от пандизите в някои африкански страни.

Както постоянно, вместо да стартира сериозен спор по този въпрос, имаше напрежение и безмълвие от страна на македонските управляващи.

В интерес на развиването на цивилизацията във всяка сфера на живота през 1955 година е признат документ, наименуван Набор от минимални права за работа със пандизчиите. След двадесет години беше призната Декларацията за отбрана на всички лица от изтезания и други форми на грубо, нечовешко и унизително отношение и наказване. През 1979 година бяха признати Правилата за държание на органите на реда, последвани от Принципите на здравната нравственос за медицинския личен състав, изключително лекарите, за отбрана на пандизчии, следствени лица, против изтезания и други жестоки и унизителни процедури и санкции. Основните правила на независимостта на правосъдната власт, през 1987 година – Европейските правила за пандизите. Всички тези документи са наложителни и за Северна Македония. Още повече, че Конституцията на Северна Македония включва всичко, което принадлежи към групата на правата и свободите на индивида и жителя, съдържащи се в интернационалните конвенции.

Но това значи ли нещо за Северна Македония?

И най-после, неприятните условия в пандизите, честите жестоки унижения, изтезания и разнообразни форми на малтретиране, останали като реликви от предишния режим, са тематика, която би трябвало да бъде намерено дискутирана и реорганизацията на затворническата система би трябвало да се извърши незабавно. Македонските пенолози не помниха, че даже този човек, пандизчията, има ореол над себе си, който не би трябвало да се губи! Трябва да се разклатят табутата, които обременяват индивида и жителя във връзка с наказателните институции. Излежаването на присъдата визира освен лицето, което би трябвало да изтърпи тази присъда, само че и неговите близки, а безспорно и страната. Но, за жалост, вместо да се подобрят наказателните институции в Македония, като че ли времето е спряло, тъй че те към момента наподобяват на каземати със същите изтезания на физическо и психическо принуждение, присъщи за кървавия режим на Тито.

Това, което може да бъде съществено подложено на критика в македонската система, е неопределеният статут на арестуваните лица. 90-дневният период, в който може да продължи задържането, оставя място за демонстрация на немарливост и неангажираност от страна на съдилищата, което основава явно неодобрение измежду арестуваните.

Изглежда, че ресоциализацията остава огромен проблем. 40% от хората в пандизите не изтърпяват присъда за първи път, от което излиза наяве, че неуспехът на страната е максимален след излежаване на присъдата. А точно приемните центрове за тези хора съвсем не действат, в множеството случаи те остават без работа. Натискът върху наказания кара външния свят да му обърне тил, а за жалост и страната прави същото. /БГНЕС

-----------------------------------

Ели Секуловска, деятел за правата на индивида в Македония. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.

Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР