Затоплянето на климата води до все по-осезаеми последици, заплашващи благополучието

Затоплянето на климата води до все по-осезаеми последствия, заплашващи благополучието и живота на хората. Една от най-опасните е покачването на равнището на Световния океан, поради топенето на огромните ледници. Докато главно средство в битката остава усъвършенстването на промишлеността и прехода към нисковъглердони технологии, учените не изключват и геоинженерна интервенция. По време на състоялата се наскоро конференция на Американския геофизичен съюз и Европейския геоложки съюз са разисквани радикални хрумвания за битката с топенето на ледниците.  В резултат на тези полемики учените от Чикагския университет дружно с сътрудници от Финландия и Германия дадоха ход на „ Бяла книга “ за геоинженерна интервенция. В оповестения документ глациолози (глациологията е просвета, занимаваща се с процесите и явленията при образуването на ледниците по Земята) за пръв път обществено признават опцията за софтуерен метод към проблемите, които пораждат, поради топенето на ледовете. В документа няма съответни разработки, а по-скоро апел за „ огромна самодейност “ в бъдеще. Двете най-големи ледени покрития - Антарктика и Гренландия, последователно се разграждат под въздействието на затоплящия се климат. Тяхното размразяване е неизбежно при всеки  сценарий, изчисляван до края на века. Това са и главните „ виновници “ за покачването на морското ниво, което се е повишило с съвсем 20 сантиметра от средата на 19 век.   „ Не можем да спрем подема на морското равнище, само че можем да го забавим до тогава, до момента в който човечеството реализира прехода към нисковъглеродна стопанска система “, пишат създателите на „ Бялата книга “. Учените разискват два вида интервенция. Първото допуска обезпечаване на избрани „ пердета “ в основата на ледниците, които да попречат на топлата океанска вода да ги ерозира. Предварителните калкулации са посочили, че е задоволително малко екраниране. Например, за ледника Туейтс в морето Амундсен в Антарктида даже 80 км изолираност на морското дъно би подобрила обстановката. Вторият метод е да се забави потокът от стопяваща се вода от ледника в морето. Според учените, в случай че стопяващата се вода бъде отклонена, разрушаването на ледника ще се забави и даже ще спре изцяло. Това може да стане посредством продупчване на дренажни кладенци в дъното на ледника или посредством изкуствено заледяване. До какво ще докара всеки от методите може единствено да се допуска. Напълно е допустимо, че долните екрани ще отклоняват топлата вода към околните ледени лавици и тяхното инсталиране ще наруши локалния морски живот и крайбрежните човешки селища. Сондирането е по-малко травматично за екологичната обстановка, само че ще бъде ли дейно и не е ли по-евтино последователно да се адаптирате към изменящия се климат, в сравнение с с потреблението на „ тежко инженерство “? Разработването на геониженерни подходи ще изисква повече от дузина години, а също по този начин необятно разискване със експерти от разнообразни посоки. Учените считат, че си коства  да се стартира с Арктика, която е по-достъпна и работата там е по-евтина, в сравнение с в Антарктика. Необходимо е обаче да се има поради, че крайбрежието на Северния ледовит океан се населява от радикално население - работата в региона на ледника може да повлияят на живота им. Във всеки случай всичко това би трябвало да бъде разисквано, изчислено, претеглени рисковете и надлежно в съгласие с всички страни, които ще бъдат наранени от сходна намеса. Припомняме, че към този момент е обсъждан и вид за слънчевото геоинженерство или модификацията на слънчевата радиация (SRM), който се дефинира като група от хипотетични и спорни способи, които могат да оказват помощ за понижаване на световната температура посредством непосредствено променяне на енергийния баланс на Земята, нормално посредством отразяване на дребна част (около 1 процент) от входящата слънчева светлина (NASEM, 2021). За повече детайлности вижте прикачения документ