Златното хранително правило, което забавя стареенето и развитието на деменция
Затлъстяването и деменцията са два от главните здравословни казуса в международен мащаб.
Световната здравна организация предвижда, че до 2025 година съвсем 50 % от популацията на света ще бъде с наднормено тегло, а повече от 100 милиона души ще страдат от деменция. Това е доста притеснителна картинка! На фона на тази вероятност откритието на японския академик Йошинори Осуми, за което той получава Нобелова премия през 2016 година, не може да остане в сянка.
Но проучванията на японския биолог са предшествани от не по-малко надарената работа на белгийския академик Кристиан де Дюв, който още през 1974 година открива клетките, виновни за преработването на отпадъчните субстанции.
Преди 47 години никой не е свързвал откриването на лизозомите с процесите на подмладяване на организма.
Едва откритието на автофагията на Есинори Осуми дава визия за механизма на клетъчното самообновяване, а за „ хранителния прозорец " като метод за битка със затлъстяването, старческата деменция, диабета и онкопатологията, като опция за закъснение на процеса на стареене, се приказва по целия свят.
Какво съставлява автофагията?
В проучванията си върху кафези от дрожди, а по-късно и върху мишки, Йошинори Осуми стига до заключението, че откакто една клетка е подложена на гладна диета, тя се самоизяжда. Много изборно тя унищожава единствено повредените структури, като по този метод освен попълня дефицита на хранителни субстанции, само че и се подмладява. И колкото по-дълго е гладуването, толкоз по-активен е процесът.
Съвсем естествено е такова значимо изобретение да даде подтик на по-нататъшните проучвания на процеса автофагия. Още повече че човешкият организъм, въпреки и доста по-сложен, също има способността да образува нови кафези посредством преработване на отработени, повредени частици, бактерии и вируси.
Той извлича от „ отпадъците " аминокиселините, нужни за регенерацията на тъканите. Този развой се задейства, когато гладуваме или сменяем животинските протеини с растителни.
Какво съставлява „ прозорецът на хранене “?
Времето, през което ядем, се назовава „ прозорец на хранене “. Така да вземем за пример, в случай че ставате в 8, а стартирате да се храните в 9, отваряте „ прозореца на хранене “ в 9 ч.
Последвалите проучвания демонстрират, че хората, които поддържат отворен „ прозорецът “ 10-12 часа, са по-малко здрави спрямо тези, които съумяват да го затворят до 8 часа. Това понижава риска от диабет, затлъстяване, сърдечно-съдови проблеми, анемия.
По-краткият хранителен прозорец усъвършенства умствената и физическата интензивност, усъвършенства съня и възстановява кръвното налягане, въздейства позитивно върху равнищата на холестерола и кръвната захар.
Изследването е извършено върху 4 групи доброволци, които са приемали едно и също количество и калории всеки ден, само че в разнообразни хранителни прозорци: 12, 8, 6 и 4 часа.
Най-добри резултати за всички органи и системи са регистрирани в групата с най-тесен прозорец.
Това има научно пояснение: всички процеси в организма зависят директно от циркадните ритми(всеки биологичен развой, който има ендогенно (свойствено на организма), подлежащо на тренинг (адаптация) циклично държание с интервал на цикъла към 24 часа.): времето за произвеждане на кортизол и мелатонин.
Кортизолът се създава в най-голямо количество в утринните часове, като ни дава добър вкус и жизненост. Мелатонинът е „ совата " и неговата задача е да ни приспи, да забави всички вътрешни процеси, с цел да задейства регенерацията на телесните кафези за тяхна сметка.
И колкото по-широк е „ отвореният " хранителен прозорец, толкоз повече се нарушават вътрешните биологични ритми. Ние спим, когато мозъкът би трябвало да работи интензивно, и оставаме будни, преяждайки, когато е извънредно време да си легнем и да дадем отмора на организма. Така стремително вървим към преждевременното стареене.
Невъзможно е внезапно да се „ затвори " прозорецът от 12 до 8 или 6 часа. Защото кортизолът има още един пик на освобождение в 19 часа. Точно по това време започваме да изпитваме ненадейно възприятие на апетит.
Специалистите по хранене предлагат последователно да замените вечерните хранения с нискокалорични плодове и зеленчуци, с цел да може организмът да свикне с тях. С течение на времето възприятието на апетит ще се притъпи и скоро ще изчезне изцяло. Именно тогава би трябвало да започнете последователно да стеснявате хранителния си прозорец.
И всичко това – без да се постанова да намалявате калорийното наличие на храната. Просто се придържайте към рекомендацията, че най-пълноценна и питателна би трябвало да е закуската, а денем не забравяйте да пиете повече топли билкови отвари, зелен чай и питейна вода.
Идеалният „ хранителен прозорец " наподобява по следния метод:
- изобилна закуска в 8 ч. сутринта;
- малко по-малък обяд в 12 ч. и вечеря в 16 ч.
