Застрояването и пръскането с пестициди са сред причините за намаляване на броя на пчелите
Застрояването и пръскането с пестициди са измежду аргументите за понижаване на броя на пчелите, съгласно съоснователя на фондация „ Да спасим пчелите “ Георги Пчелин и Ива Георгиева от Българска Фондация Биоразнообразие. По мотив Деня на пчелите Българска телеграфна агенция ги попита за значимостта на тези инсекти, заплахата и аргументите за тяхното изгубване, както и по какъв начин може да предотвратим това.
Пчелите са значими поради това, че оказват помощ да се поддържа екоистемата такава, каквато е, уточни Пчелин. Те са най-масовите опрашители в света. Опрашването оказва помощ за размножаването на съвсем всички типове растения, сподели още той.
Днес 87,5 % от цъфтящите растения имат потребност от непозната помощ, с цел да се опрашват, уточни Георгиева. По думите ѝ на някои места това са дребни птички и бозайници, само че в Европа главно разчитаме на инсекти и огромна част от тях са пчели и диви пчели.
Важността на пчелите
Пчелите са значими поради това, че оказват помощ да се поддържа екосистемата такава, каквато е, уточни Георги Пчелин. Той добави, че хората сме част от нея и затова те са значими за нас. Пчелите са най-масовите опрашители в света. Опрашването оказва помощ за размножаването на съвсем всички типове растения, сподели Пчелин.
По думите му в предполагаем свят, в който пчелите изчезват, природата ще спре да създава зеленината и растителността, която сега създава, тъй като няма кой да спомага с размножаването и опрашването. За хората са доста значими, тъй като нашата храна ще намалее, добави още той. Пчелин изясни, че облеклата са направени всеобщо от памук, който зависи от опрашването на пчелите. Кафето също зависи от опрашването на пчелите, сподели още той.
Много ми се желае хората по-често да си спомнят, че в природата в действителност всичко е обвързвано, съобщи Ива Георгиева. Смята се, че пчелите са зародили преди към 120 милиона години. Тя описа, че се появяват цъфтящи растения, които имат полен, прашец, който тогава се популяризира посредством вятъра. Поленът е толкоз хранителен, че незабавно имаме реакцията да се появи подобен тип, който да може да се възползва от него, изясни тя. Появяват се оси, от които по-късно еволюират пчелите.
Днес 87,5 % от цъфтящите растения на планетата ни имат потребност от непозната помощ, с цел да се опрашват, уточни Георгиева. Тя означи, че на някои места това са дребни птички и бозайници, само че ние в Европа главно разчитаме на инсекти и от тези инсекти в действителност огромна част са пчели и диви пчели. По думите ѝ сега има към 20 хиляди типа пчели в света, а в Европа - към 2000 типа. Георгиева също сподели, че доста растения, от които подвластен за храна и облекла, зависят от дивите пчели.
Опасността от изгубване
Изсичането на голям брой растителност и дървесина, с цел да може да се направи един следващ град, значи, че една мини екосистемка и всички живи същества там се унищожават, сподели Пчелин. Той уточни, че множеството типове пчели са диви и те опрашват без значение от хората и кошерите, и добави, че е доста значимо да не се унищожава огромна част от природата.
Всички нови градове и строителни действия, които се появяват, сигурно вредят, заключи той. Друг проблем е нерегламентираното напръскване с пестициди. По думите му има препарати, които аграрни производители употребяват, макар възбраната. В България ситуацията също не е доста „ розово “, означи Пчелин. По думите му виждаме липса на надзор от институции и по какъв начин никой не прави нищо, когато има стотици кошери с умъртвени пчели. Той посочи, че в един кошер може да има до 80 000 пчели.
За да се потвърди от какво са умъртвени пчели, би трябвало да се вършат скъпи проучвания и даже пчеларите да могат да си ги разрешат, те лишават време, съобщи Пчелин. Той сподели, че може да се потвърди, че е от препарат, само че не може да се потвърди от кое място идва той. Следователно това не прави никаква работа, тъй като ние знаем от какво умират, само че не можем да го предотвратим, добави Пчелин. По думите му пчеларите и записаните пчелни фамилии стават все по-малко на годишна база.
Няма по какъв начин да защитим дивите пчели, в случай че не пазиме и медоносните, само че не всичко, което вършим, с цел да защитим медоносните, прави работа за дивите, сподели Георгиева. Тя даде образец с уведомяването на стопаните, когато се пръска и има кошери наоколо до огромни площи със аграрни култури, или пръскането на тези култури във време преди да се отворят цветовете им. Това може да прави работа за медоносните пчели, които се отглеждат, обаче на дивите пчели никой не им праща смс или имейл, те това уведомление не го получават, изясни Георгиева.
Тя означи и потреблението на пестициди. Георгиева уточни, че има регулации какво да се употребява и какво не, като към момента за някои субстанции не е реализирано единодушие. Освен това знаем, че доста от тези неща не се съблюдават, добави тя. Георгиева също сподели, че със строенето и индустриализацията лишаваме естествените местообитания на доста типове животни и растения, в това число и на дивите пчели. Другото нещо са климатични промени. Когато приказваме за птици или инсекти, хората си споделят, че те летят и могат да се реалокират, само че това не е по този начин, изясни Георгиева.
В природата има доста типове, които взаимно се заменят, само че тук приказваме за 20 000 типа, от които зависят доста други птици, земноводни и по този начин нататък, означи Георгиева и добави, че шансът да останем без издръжка е в действителност огромен. Ако решим да подходим научнофантастично по тематиката, несъмнено можем да измислим някаква роботизирана пчела или подобен способ, по който да се опрашват растенията, счита тя. По думите ѝ има едно нездраво схващане у хората от известно време, че сме повече от природата, съумели сме да я подчиним и тя е тук, с цел да ни служи, а то не е по този начин.
Нагласи и трендове
Положителна наклонност може да забележим в настройката на хората по отношение на значимостта на пчелите, означи Пчелин. Все повече хора ни пишат да се срещнем, да приказваме с деца в учебни заведения и в частни детски градини и на тях им е забавно, сподели Пчелин. Той добави, че се вижда, че доста хора не знаят съвсем нищо за пчелите. Даже сме срещали хора, които не разграничават пчели от оси, означи Пчелин.
Георгиева сподели, че от една страна е концепцията, че индивидът е над природата, а от друга тя счита, че ние българите към момента пазим доста обич и обвързаност към нея. Към пчелите има схващане и предпочитание да се направи нещо за тяхното запазване, добави тя.
Възможностите да помогнем
Според Пчелин можем да помогнем на пчелите посредством засаждане на медоносни растения – цветя, шубраци и дървета като акация и липа. Като налеем в съд вода или вода с мед или захар предоставяме храна и вода за пчелите. Той прикани да не пръскаме растителността и почвата си с отровни и нездравословни за пчелите препарати.
Георгиева уточни, че метод хората да се ангажират е като изпращат посредством телефоните си на платформа фотография, когато видят насекомо, което им наподобява на пчела. Така специалистите да схванат има ли съществени промени, които към този момент се случват. Най-малките и положителни неща са да се осведомяваме за това какви са локалните цъфтящи растения, които притеглят такива инсекти, уточни Георгиева. Тя напомни, че в магазините се продават „ хотели “ за пчели. Другото, което може да създадем, е да сложим цъфтящи растения на балкона или в градината. Третото е да вършим опити да се оправим сами с нежеланите инсекти по нетолкова инвазивни способи и да не прибягваме до отрова. Не си даваме сметка, само че когато пръскаме против комари, ние пръскаме и против всички инсекти, изясни Георгиева.
Световен ден на пчелите
Световният ден на пчелите се отбелязва се от 2018 година по самодейност на Словенската асоциация на пчеларите с поддръжката на държавното управление на Словения, утвърдена с резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации от 20 декември 2017 година Целта е да се осведоми обществеността за приноса на пчелите за опазването на биоразнообразието и за опасността от тяхното изгубване. Годишнина от рождението на словенеца Антон Янша (1734-1773), който изучавал размножаването на пчелите и положил основите на актуалното пчеларство. По данни на Организация на обединените нации понастоящем скоростта на изгубване на пчелите е от 100 до 1000 пъти по-висока от естественото вследствие на човешката активност. Сред аргументите са свръхексплоатация, разрушение на местообитанията им, потреблението на пестициди, както и по-високите температури, свързани с изменението на климата, съгласно информация на отдел " Справочна " на Българска телеграфна агенция.>
Пчелите са значими поради това, че оказват помощ да се поддържа екоистемата такава, каквато е, уточни Пчелин. Те са най-масовите опрашители в света. Опрашването оказва помощ за размножаването на съвсем всички типове растения, сподели още той.
Днес 87,5 % от цъфтящите растения имат потребност от непозната помощ, с цел да се опрашват, уточни Георгиева. По думите ѝ на някои места това са дребни птички и бозайници, само че в Европа главно разчитаме на инсекти и огромна част от тях са пчели и диви пчели.
Важността на пчелите
Пчелите са значими поради това, че оказват помощ да се поддържа екосистемата такава, каквато е, уточни Георги Пчелин. Той добави, че хората сме част от нея и затова те са значими за нас. Пчелите са най-масовите опрашители в света. Опрашването оказва помощ за размножаването на съвсем всички типове растения, сподели Пчелин.
По думите му в предполагаем свят, в който пчелите изчезват, природата ще спре да създава зеленината и растителността, която сега създава, тъй като няма кой да спомага с размножаването и опрашването. За хората са доста значими, тъй като нашата храна ще намалее, добави още той. Пчелин изясни, че облеклата са направени всеобщо от памук, който зависи от опрашването на пчелите. Кафето също зависи от опрашването на пчелите, сподели още той.
Много ми се желае хората по-често да си спомнят, че в природата в действителност всичко е обвързвано, съобщи Ива Георгиева. Смята се, че пчелите са зародили преди към 120 милиона години. Тя описа, че се появяват цъфтящи растения, които имат полен, прашец, който тогава се популяризира посредством вятъра. Поленът е толкоз хранителен, че незабавно имаме реакцията да се появи подобен тип, който да може да се възползва от него, изясни тя. Появяват се оси, от които по-късно еволюират пчелите.
Днес 87,5 % от цъфтящите растения на планетата ни имат потребност от непозната помощ, с цел да се опрашват, уточни Георгиева. Тя означи, че на някои места това са дребни птички и бозайници, само че ние в Европа главно разчитаме на инсекти и от тези инсекти в действителност огромна част са пчели и диви пчели. По думите ѝ сега има към 20 хиляди типа пчели в света, а в Европа - към 2000 типа. Георгиева също сподели, че доста растения, от които подвластен за храна и облекла, зависят от дивите пчели.
Опасността от изгубване
Изсичането на голям брой растителност и дървесина, с цел да може да се направи един следващ град, значи, че една мини екосистемка и всички живи същества там се унищожават, сподели Пчелин. Той уточни, че множеството типове пчели са диви и те опрашват без значение от хората и кошерите, и добави, че е доста значимо да не се унищожава огромна част от природата.
Всички нови градове и строителни действия, които се появяват, сигурно вредят, заключи той. Друг проблем е нерегламентираното напръскване с пестициди. По думите му има препарати, които аграрни производители употребяват, макар възбраната. В България ситуацията също не е доста „ розово “, означи Пчелин. По думите му виждаме липса на надзор от институции и по какъв начин никой не прави нищо, когато има стотици кошери с умъртвени пчели. Той посочи, че в един кошер може да има до 80 000 пчели.
За да се потвърди от какво са умъртвени пчели, би трябвало да се вършат скъпи проучвания и даже пчеларите да могат да си ги разрешат, те лишават време, съобщи Пчелин. Той сподели, че може да се потвърди, че е от препарат, само че не може да се потвърди от кое място идва той. Следователно това не прави никаква работа, тъй като ние знаем от какво умират, само че не можем да го предотвратим, добави Пчелин. По думите му пчеларите и записаните пчелни фамилии стават все по-малко на годишна база.
Няма по какъв начин да защитим дивите пчели, в случай че не пазиме и медоносните, само че не всичко, което вършим, с цел да защитим медоносните, прави работа за дивите, сподели Георгиева. Тя даде образец с уведомяването на стопаните, когато се пръска и има кошери наоколо до огромни площи със аграрни култури, или пръскането на тези култури във време преди да се отворят цветовете им. Това може да прави работа за медоносните пчели, които се отглеждат, обаче на дивите пчели никой не им праща смс или имейл, те това уведомление не го получават, изясни Георгиева.
Тя означи и потреблението на пестициди. Георгиева уточни, че има регулации какво да се употребява и какво не, като към момента за някои субстанции не е реализирано единодушие. Освен това знаем, че доста от тези неща не се съблюдават, добави тя. Георгиева също сподели, че със строенето и индустриализацията лишаваме естествените местообитания на доста типове животни и растения, в това число и на дивите пчели. Другото нещо са климатични промени. Когато приказваме за птици или инсекти, хората си споделят, че те летят и могат да се реалокират, само че това не е по този начин, изясни Георгиева.
В природата има доста типове, които взаимно се заменят, само че тук приказваме за 20 000 типа, от които зависят доста други птици, земноводни и по този начин нататък, означи Георгиева и добави, че шансът да останем без издръжка е в действителност огромен. Ако решим да подходим научнофантастично по тематиката, несъмнено можем да измислим някаква роботизирана пчела или подобен способ, по който да се опрашват растенията, счита тя. По думите ѝ има едно нездраво схващане у хората от известно време, че сме повече от природата, съумели сме да я подчиним и тя е тук, с цел да ни служи, а то не е по този начин.
Нагласи и трендове
Положителна наклонност може да забележим в настройката на хората по отношение на значимостта на пчелите, означи Пчелин. Все повече хора ни пишат да се срещнем, да приказваме с деца в учебни заведения и в частни детски градини и на тях им е забавно, сподели Пчелин. Той добави, че се вижда, че доста хора не знаят съвсем нищо за пчелите. Даже сме срещали хора, които не разграничават пчели от оси, означи Пчелин.
Георгиева сподели, че от една страна е концепцията, че индивидът е над природата, а от друга тя счита, че ние българите към момента пазим доста обич и обвързаност към нея. Към пчелите има схващане и предпочитание да се направи нещо за тяхното запазване, добави тя.
Възможностите да помогнем
Според Пчелин можем да помогнем на пчелите посредством засаждане на медоносни растения – цветя, шубраци и дървета като акация и липа. Като налеем в съд вода или вода с мед или захар предоставяме храна и вода за пчелите. Той прикани да не пръскаме растителността и почвата си с отровни и нездравословни за пчелите препарати.
Георгиева уточни, че метод хората да се ангажират е като изпращат посредством телефоните си на платформа фотография, когато видят насекомо, което им наподобява на пчела. Така специалистите да схванат има ли съществени промени, които към този момент се случват. Най-малките и положителни неща са да се осведомяваме за това какви са локалните цъфтящи растения, които притеглят такива инсекти, уточни Георгиева. Тя напомни, че в магазините се продават „ хотели “ за пчели. Другото, което може да създадем, е да сложим цъфтящи растения на балкона или в градината. Третото е да вършим опити да се оправим сами с нежеланите инсекти по нетолкова инвазивни способи и да не прибягваме до отрова. Не си даваме сметка, само че когато пръскаме против комари, ние пръскаме и против всички инсекти, изясни Георгиева.
Световен ден на пчелите
Световният ден на пчелите се отбелязва се от 2018 година по самодейност на Словенската асоциация на пчеларите с поддръжката на държавното управление на Словения, утвърдена с резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации от 20 декември 2017 година Целта е да се осведоми обществеността за приноса на пчелите за опазването на биоразнообразието и за опасността от тяхното изгубване. Годишнина от рождението на словенеца Антон Янша (1734-1773), който изучавал размножаването на пчелите и положил основите на актуалното пчеларство. По данни на Организация на обединените нации понастоящем скоростта на изгубване на пчелите е от 100 до 1000 пъти по-висока от естественото вследствие на човешката активност. Сред аргументите са свръхексплоатация, разрушение на местообитанията им, потреблението на пестициди, както и по-високите температури, свързани с изменението на климата, съгласно информация на отдел " Справочна " на Българска телеграфна агенция.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ