Продължава съхненето на дърветата от вида ясен в Добруджа, ще има сеч
Застрашителното съхнене на дърветата от типа явен в поясите в елементи от Севериозточна България продължава. Процесът, който стартира още през 2020 година, се усложнява от ден на ден и визира все по-големи площи.
Вчера на място до един от изумените региони на територията на община Балчик се организира среща на специалисти от разнообразни институции. Те показаха резултатите от проучванията досега, както и вероятните ограничения за справяне с казуса.
Инж. Калина Тодорова, шеф на ДЛС Балчик, показа терзанията си от нуждата от изсичане на изсъхналите дървета, тъй като хората в Добруджа са чувствителни във връзка с полезащитните пояси.
Към момента точно на територията на ДЛС Балчик са най-големите проваляне по ясените в полезащитните пояси в региона, само че провали има и в ясеновите пояси в ДГС – Добрич и ДГС – Ген. Тошево.
" Първоначално се видя едно обезлистване в поясите от явен. Установи се, че казусът идва от една доста дребна муха, с размери към 1 мм – 1,5 мм, като е ясно от кое семейство е, само че идентификацията на съответния тип е доста сложна. Засегнати са младите леторасли и листните дръжки, които съхнат и падат ", изясни проф. Георги Георгиев, шеф на Института за гората и експерт по лесозащита, който се е заел с проучването на казуса. Отделно от това, по стеблата и клоните на ясеновите дървета, са изолирани и други естествени неприятели – инсекти, в това число два типа корояди, които също могат да са причина за тежки повреди по дърветата.
Предполага се и въздействието на един високо вирулентен патоген по ясена, само че това към момента не е доказано с генетични разбори. Данни, че е открит този патоген има за Сърбия и Румъния, добави професорът.
Той не предлага съответни лесозащитни ограничения, с които да се реши казуса, защото при настоящето положение на дърветата, няма да се реализира търсеният резултат и ще бъде излишно огромен финансов разход.
На територията на Североизточно държавно дружество има 4 000 км полезащитни пояси. От тях на територията на ДГС-Балчик са към 42% или 1 760 км. 20% от тези пояси са с явен, сподели инж. Радослав Радев, зам. шеф на Държавно горско стопанство – Балчик.
Той посочи, че изключително сериозен е процесът на съхнене при типа планинския явен. Затова и терзанието ни е огромно и главният въпрос е по какъв начин можем да възстановим тези пояси. Трябва да се регистрира и че поясите са линейни обекти, подложени на екстремални климатични феномени – вятър, засушавания и други. Инж. Радев подсети, че като приказваме за възобновяване на тези пояси, това са територии и в случай че се наложи да бъдат изсечени, след това би трябвало да бъдат залесени, а това ще изисква доста сериозен финансов запас. Не е за подценяване и казуса с неналичието на работна ръка.
По време на полемиката Михаил Илиев, еколог в Българско сдружение за отбрана на птиците, акцентира значимостта на полезащитните пояси и за птиците. Затова ще е доста значимо, в случай че се стигне до изсичане на ясеновите пояси, на мястото на изсъхналите дървета, да се залесят нови.
Вчера на място до един от изумените региони на територията на община Балчик се организира среща на специалисти от разнообразни институции. Те показаха резултатите от проучванията досега, както и вероятните ограничения за справяне с казуса.
Инж. Калина Тодорова, шеф на ДЛС Балчик, показа терзанията си от нуждата от изсичане на изсъхналите дървета, тъй като хората в Добруджа са чувствителни във връзка с полезащитните пояси.
Към момента точно на територията на ДЛС Балчик са най-големите проваляне по ясените в полезащитните пояси в региона, само че провали има и в ясеновите пояси в ДГС – Добрич и ДГС – Ген. Тошево.
" Първоначално се видя едно обезлистване в поясите от явен. Установи се, че казусът идва от една доста дребна муха, с размери към 1 мм – 1,5 мм, като е ясно от кое семейство е, само че идентификацията на съответния тип е доста сложна. Засегнати са младите леторасли и листните дръжки, които съхнат и падат ", изясни проф. Георги Георгиев, шеф на Института за гората и експерт по лесозащита, който се е заел с проучването на казуса. Отделно от това, по стеблата и клоните на ясеновите дървета, са изолирани и други естествени неприятели – инсекти, в това число два типа корояди, които също могат да са причина за тежки повреди по дърветата.
Предполага се и въздействието на един високо вирулентен патоген по ясена, само че това към момента не е доказано с генетични разбори. Данни, че е открит този патоген има за Сърбия и Румъния, добави професорът.
Той не предлага съответни лесозащитни ограничения, с които да се реши казуса, защото при настоящето положение на дърветата, няма да се реализира търсеният резултат и ще бъде излишно огромен финансов разход.
На територията на Североизточно държавно дружество има 4 000 км полезащитни пояси. От тях на територията на ДГС-Балчик са към 42% или 1 760 км. 20% от тези пояси са с явен, сподели инж. Радослав Радев, зам. шеф на Държавно горско стопанство – Балчик.
Той посочи, че изключително сериозен е процесът на съхнене при типа планинския явен. Затова и терзанието ни е огромно и главният въпрос е по какъв начин можем да възстановим тези пояси. Трябва да се регистрира и че поясите са линейни обекти, подложени на екстремални климатични феномени – вятър, засушавания и други. Инж. Радев подсети, че като приказваме за възобновяване на тези пояси, това са територии и в случай че се наложи да бъдат изсечени, след това би трябвало да бъдат залесени, а това ще изисква доста сериозен финансов запас. Не е за подценяване и казуса с неналичието на работна ръка.
По време на полемиката Михаил Илиев, еколог в Българско сдружение за отбрана на птиците, акцентира значимостта на полезащитните пояси и за птиците. Затова ще е доста значимо, в случай че се стигне до изсичане на ясеновите пояси, на мястото на изсъхналите дървета, да се залесят нови.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ