Застаряването на населението в Европа ще доведе до ръст на

Застаряването на популацията в Европа ще докара до растеж на инфекциите, резистентни към медикаменти.

Ново проучване, ръководено от учени от Лондонското учебно заведение по хигиена и тропическа медицина (LSHTM) и оповестено в списание PLOS Medicine, открива,
че застаряването на популацията в Европа може да докара до увеличение
на случаите на кръвни инфекции, породени от лекарствено устойчиви бактерии, през идващото десетилетие.
Антимикробната устойчивост (AMR) е възходяща световна опасност
за публичното здраве.

Разбирането по какъв начин демографските промени въздействат върху честотата на инфекциите е от решаващо значение за създаването на
ефикасни тактики за предварителна защита и надзор.
Екипът, управителен от проф. Гуен Найт, проучва над 12 милиона резултата от кръвни проучвания, събрани от 29 европейски страни за интервала 2010–2019 година

На базата на тези данни учените планували измененията в честотата на лекарствено устойчивите кръвни инфекции до 2050 година,
като взели поради възрастта и пола на популацията.
Резултатите демонстрират, че инфекциите, породени от резистентни бактерии, евентуално ще се усилват, като сред страните и сред типовете бактерии се чакат обилни разлики.
Най-голям растеж се предвижда измежду възрастните хора,
изключително над 74 години, както и измежду мъжете при множеството комбинации от бактерии и антибиотици.
Учените предизвестяват, че моделите, които не регистрират възрастта и пола, подценяват действителния риск.
Дори при използването на строги ограничения за публично здраве, постигането на задачата на Организация на обединените нации за 10%
понижаване на резистентните инфекции до 2030 година
ще бъде допустимо единствено за към две трети от изследваните комбинации бактерии и антибиотици.

„ Нашето проучване демонстрира, че бъдещата тежест на лекарствено устойчивите инфекции няма да бъде идентична на всички места —
ще има обилни разлики сред страните,
възрастовите групи и сред половете “, изясни проф. Гуен Найт, съдиректор на Центъра за антимикробна устойчивост към LSHTM и водещ създател на изследването.
„ Най-рязко нарастване очакваме при по-възрастните хора,
изключително над 65 години. Самото попречване на по-нататъшно повишаване на инфекциите към този момент би било огромно достижение за публичното здраве “, сподели Найт.

Тя добави, че съчетаването на разнообразни демографски и инфекциозни данни дава по-пълна картина:

„ Възрастта и полът рядко се преглеждат в прогнозите за антимикробна устойчивост, само че те са основни фактори за това кой е най-засегнат.
Когато ги комбинираме с демографските трендове,
излиза наяве какъв брой мъчно ще бъде да се обърне възходящата периодичност на кръвните инфекции в Европа “, сподели още специалистът.

Съавторът доктор Катрин Мур акцентира:
„ Това е огромна крачка напред
в разбирането как възрастта и полът ще повлияят върху тежестта на лекарствено устойчивите инфекции в другите европейски страни. Това познание ще ни помогне да проектираме интервенции, ориентирани към най-застрашените групи, за понижаване на смъртността и заболеваемостта, свързани с тези инфекции “.