Заслужихме си соца, заслужаваме си и постсоца. Така е озаглавена

Заслужихме си соца, заслужаваме си и постсоца. Така е озаглавена е публикация на Николай Слатински, врщаща ни към времената за соца и следствията от него.

 публикува целия текст без редакторска интервенция:

Като виждам източногерманците, унгарците, словаците, българите… и си мисля – прав е бил Мойсей! Робството не е обществен статус. Робството е ментален статус, то е нрав, себеусещане, метод на живот, мироглед.
Животът след соца трябваше да бъде непрестанно изпитание да изстискаш соца от себе си.

Мнозинството не го направи, дори към този момент не го и прави. Така ни се пада робството, тъй като пет пари не даваме, че соцът го е вградил в нашето ДНК. И очевидно би трябвало още дълго да блуждаем из пустинята на заблудите и илюзиите, на мисловния мързел и окаяното слабоволие.

Ние сме като перничаните, които толкоз бяха привикнали с пушека, дима, саждите, праха, че като се качваха на Витоша, започваха да се задушават от чистия въздух и да викат: Дайте малко дим, малко пушек, малко сажди, малко прахуляк, че се задушаваме!

Така и ние, като се окажем малко на независимост, започваме да се задушаваме и да викаме – дайте малко несвобода, малко репресии, малко ограничавания на правата, малко тоталитаризъм, че не се трае! И не разбираме, че несвободата, репресиите, рестриктивните мерки на правата, тоталитаризмът – те в никакъв случай не остават малко, а стават доста, отвратително и съдбовно, грозно и гадно доста. Ние си заслужихме соца с държанието и безхарактерността си и си заслужаваме постсоца.

Соцът бе най-хубавото от всички времена

за неамбициозните, пасивните, примирените, нагаждащите се, искащите да получават, без да дават, хитрите, безпринципните, чакащите от страната и вождовете й, неспособните да поемат опасности и неможещите да дават отговор за своите витални тактики, искащите всички да са равни и глухи.
Опасявам се, че пропуснахме времето, когато трябваше да се разделим с това завещание и да се освободим от злокобите на това проклинание.

Ние като че ли сме приковани към скалата на соца и злите му сили непрекъснато кълват нашия черен дроб.

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews

Източник – Николай Слатински за Nslatinski.org