От Кремъл с любов: Русия ни е дала азбука и писменост, Кирил бил плагиат. Копейките и БСП на МОЧА ли ще пр...
Заслужава да отделите десетина минути да прочетете този текст, който е много скъсен вид, и да помислите по-късно.
Както означават доста учени, като Е. Класен, Ф. Волански, В. Георгиев, П. Черних, В. Истрин, В. Чудинов, Г. Белякова, С. Лесной, А. Асов, Г. Риневич, М. Бор, А. Иванченко, Н. Тарасов и други, славянските племена и антична Рус са имали лична книжовност под формата на " черти и изрязвания " или " славянски руни " доста преди появяването на " основателите на славянската книжовност " византийските монаси Кирил и Методий в Русия. И неслучайно известният български духовник Черноризец Храбър в своята „ Сказание за буквите ” написа: „ Прежде убо словене не имяху книг, но чертами и резами четеху и гадаху (т.е. читали и гадали), погани суще (т.е. будучи еще язычниками). Крестиве же ся, римскими и греческими письмены нуждахуся (писати) словенску речь без устроения... И таку бешу многа лета. Потом же человеколюбец Бог... послал им святого Константина Философа, нарицаемого Кирилла, мужа праведна и истинна, и сотвори имь 30 письмена и осмь, ова убо по чину греческих письмен, ова же по словенстей речи ".
(Тези идиоти с научни трофеи даже не загатват името на българския цар Симеон Велики, нито стореното по негово време за развиването на писмеността и културата посредством православието!)
По този метод даже християнските монаси признават съществуването на книжовност измежду славяните преди покръстването на Русия - " руни ". Но " руни " не е единственият древноруски писмен език. Съществувала е и глаголица, на която са написани Евангелието и Псалтирът, открити в Крим през 869 година от Кирил и Методий. Именно тази " глаголица " те реформират, трансформирайки я в " кирилица ". Същността на тази промяна към този момент е писана неведнъж по-рано и по тази причина този път ще се спрем по-подробно на славянската (староруска) руника.
Ето какво написа за това О. Мирошниченко в книгата си „ Тайните на съветската писменост “: „ В момента най-древните монументи на писмеността на планетата Земя са глинени плочки, открити при разкопки през 1961 година в Румъния в село Тертерия, и таблички. от гр. Винча (Сърбия) в Югославия, отнесени към 5-то хилядолетие пр.н.е. Известният югославски академик Р. Пешич, въз основа на археологически находки на десния бряг на река Дунав при Железните врата, датиращи от 7-10 хилядолетие прочие н. е., прави първата систематизация на венчанското писмо. Р. Пешич го преглежда през призмата на етруско-пеласгийската писменост, придържайки се към славянския способ за четене на тази книжовност, съгласно който остарелият славянски език има своите корени в етруската почва.
Забележителни съветски откриватели се придържаха към същата позиция. Научни писания написаха Г. С. Гриневич, А. С. Иванченко, А. Асов и др.Огромна работа по систематизирането и дешифрирането на рунически знаци и надписи, принадлежащи към епохата на триполската славянска археологическа просвета (III - XI хилядолетие прочие н. е.), глинени плочки от Крит, голям брой етруски надписи и текстове, книжовност на Древна Индия, рунически надписи на Енисей и доста повече направи актуалният извънреден съветски академик Г. С. Гриневич.
Надписи като " черти и отрязъци " или " славянски руни " потвърждават съществуването на антична съветска книжовност доста преди Кирил и Методий.
Проф. Н. Тарасов споделя: „ Твърдението, че в Русия не е имало книжовност преди Кирил и Методий, се основава на един единствен документ от от Черноризец Храбър, открит в България. Има 73 листата от този свитък, а в разнообразни копия, заради неточности в превода или неточности на писарите, изцяло разнообразни версии на основни за нас изречения. В една версия: " славяните не са имали книги преди Кирил ", в другата - " букви ", само че създателят в действителност показва: " писаха с черти и съкращения ". Интересно е, че арабските пътешественици, посетили Русия още през 8 век, т.е. доста преди Кирил, разказват погребението на един съветски княз: „ След погребението неговите бойци написаха нещо на бяло дърво (бреза) в чест на принца и по-късно, яхнали конете си, те отпътуваха “.
А в известното на Руската православна черква „ Житие на Кирил “ четем: „ В град Корсун Кирил срещна един русин (руснак), който имаше при себе си книги, написани с съветски букви “.
Кирил (майка му била славянка) извадил част от писмата си и с тяхна помощ почнал да чете същите тези книги. И това не бяха тънки книжки. Това са, както се споделя в същото „ Житие на Кирил “, преведени на съветски „ Псалтир “ и „ Евангелие “.Има доста доказателства, че Русия е имала своя писменост доста преди Кирил.
И Ломоносов приказва за същото, като цитира римски папа, който споделя, че Кирил не е измислил буквите, а ги е преоткрил. Възниква въпросът: за какво Кирил основава нова писменост, като такава към този момент съществува – съветската.
И по този начин, освен славяните, само че и античните руси, доста преди идването на християнството в Русия, са имали " руница " и " глаголица " като писмо.
По този метод християнският мит, че сякаш византийски монаси са научили „ тъмната “ и „ дива “ Рус да написа, е чиста имитация, която цели да се прикрие великото минало и същинският генезис на древноруската ведическа традиция, чийто генезис идва от именитата Арктида-Хиперборея, една от най-високо развитите антични цивилизации. Да са насажда робска логика на психиката и комплекс за непълноценност в съветските нации и за внасяне на разкол сред тях, за сполучливото реализиране на проекта на международния паразитен " хайлайф " за определяне на " нов международен ред ".Азбуката и писмеността на античните руси даде опция своя книжовност да развият украинци, беларуси, българи, сърби, македонци. А Съюз на съветските социалистически републики даде свободата на неславянски нации да пишат и четат с нашата писменост.
Източници: culture.ru, livejournal.com, school-science.ru, inslav.ru, алманах „ Сказания о начале славянской писмености “, издание на Руската академия на науките.
Както означават доста учени, като Е. Класен, Ф. Волански, В. Георгиев, П. Черних, В. Истрин, В. Чудинов, Г. Белякова, С. Лесной, А. Асов, Г. Риневич, М. Бор, А. Иванченко, Н. Тарасов и други, славянските племена и антична Рус са имали лична книжовност под формата на " черти и изрязвания " или " славянски руни " доста преди появяването на " основателите на славянската книжовност " византийските монаси Кирил и Методий в Русия. И неслучайно известният български духовник Черноризец Храбър в своята „ Сказание за буквите ” написа: „ Прежде убо словене не имяху книг, но чертами и резами четеху и гадаху (т.е. читали и гадали), погани суще (т.е. будучи еще язычниками). Крестиве же ся, римскими и греческими письмены нуждахуся (писати) словенску речь без устроения... И таку бешу многа лета. Потом же человеколюбец Бог... послал им святого Константина Философа, нарицаемого Кирилла, мужа праведна и истинна, и сотвори имь 30 письмена и осмь, ова убо по чину греческих письмен, ова же по словенстей речи ".
(Тези идиоти с научни трофеи даже не загатват името на българския цар Симеон Велики, нито стореното по негово време за развиването на писмеността и културата посредством православието!)
По този метод даже християнските монаси признават съществуването на книжовност измежду славяните преди покръстването на Русия - " руни ". Но " руни " не е единственият древноруски писмен език. Съществувала е и глаголица, на която са написани Евангелието и Псалтирът, открити в Крим през 869 година от Кирил и Методий. Именно тази " глаголица " те реформират, трансформирайки я в " кирилица ". Същността на тази промяна към този момент е писана неведнъж по-рано и по тази причина този път ще се спрем по-подробно на славянската (староруска) руника.
Ето какво написа за това О. Мирошниченко в книгата си „ Тайните на съветската писменост “: „ В момента най-древните монументи на писмеността на планетата Земя са глинени плочки, открити при разкопки през 1961 година в Румъния в село Тертерия, и таблички. от гр. Винча (Сърбия) в Югославия, отнесени към 5-то хилядолетие пр.н.е. Известният югославски академик Р. Пешич, въз основа на археологически находки на десния бряг на река Дунав при Железните врата, датиращи от 7-10 хилядолетие прочие н. е., прави първата систематизация на венчанското писмо. Р. Пешич го преглежда през призмата на етруско-пеласгийската писменост, придържайки се към славянския способ за четене на тази книжовност, съгласно който остарелият славянски език има своите корени в етруската почва.
Забележителни съветски откриватели се придържаха към същата позиция. Научни писания написаха Г. С. Гриневич, А. С. Иванченко, А. Асов и др.Огромна работа по систематизирането и дешифрирането на рунически знаци и надписи, принадлежащи към епохата на триполската славянска археологическа просвета (III - XI хилядолетие прочие н. е.), глинени плочки от Крит, голям брой етруски надписи и текстове, книжовност на Древна Индия, рунически надписи на Енисей и доста повече направи актуалният извънреден съветски академик Г. С. Гриневич.
Надписи като " черти и отрязъци " или " славянски руни " потвърждават съществуването на антична съветска книжовност доста преди Кирил и Методий.
Проф. Н. Тарасов споделя: „ Твърдението, че в Русия не е имало книжовност преди Кирил и Методий, се основава на един единствен документ от от Черноризец Храбър, открит в България. Има 73 листата от този свитък, а в разнообразни копия, заради неточности в превода или неточности на писарите, изцяло разнообразни версии на основни за нас изречения. В една версия: " славяните не са имали книги преди Кирил ", в другата - " букви ", само че създателят в действителност показва: " писаха с черти и съкращения ". Интересно е, че арабските пътешественици, посетили Русия още през 8 век, т.е. доста преди Кирил, разказват погребението на един съветски княз: „ След погребението неговите бойци написаха нещо на бяло дърво (бреза) в чест на принца и по-късно, яхнали конете си, те отпътуваха “.
А в известното на Руската православна черква „ Житие на Кирил “ четем: „ В град Корсун Кирил срещна един русин (руснак), който имаше при себе си книги, написани с съветски букви “.
Кирил (майка му била славянка) извадил част от писмата си и с тяхна помощ почнал да чете същите тези книги. И това не бяха тънки книжки. Това са, както се споделя в същото „ Житие на Кирил “, преведени на съветски „ Псалтир “ и „ Евангелие “.Има доста доказателства, че Русия е имала своя писменост доста преди Кирил.
И Ломоносов приказва за същото, като цитира римски папа, който споделя, че Кирил не е измислил буквите, а ги е преоткрил. Възниква въпросът: за какво Кирил основава нова писменост, като такава към този момент съществува – съветската.
И по този начин, освен славяните, само че и античните руси, доста преди идването на християнството в Русия, са имали " руница " и " глаголица " като писмо.
По този метод християнският мит, че сякаш византийски монаси са научили „ тъмната “ и „ дива “ Рус да написа, е чиста имитация, която цели да се прикрие великото минало и същинският генезис на древноруската ведическа традиция, чийто генезис идва от именитата Арктида-Хиперборея, една от най-високо развитите антични цивилизации. Да са насажда робска логика на психиката и комплекс за непълноценност в съветските нации и за внасяне на разкол сред тях, за сполучливото реализиране на проекта на международния паразитен " хайлайф " за определяне на " нов международен ред ".Азбуката и писмеността на античните руси даде опция своя книжовност да развият украинци, беларуси, българи, сърби, македонци. А Съюз на съветските социалистически републики даде свободата на неславянски нации да пишат и четат с нашата писменост.
Източници: culture.ru, livejournal.com, school-science.ru, inslav.ru, алманах „ Сказания о начале славянской писмености “, издание на Руската академия на науките.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ