Какви реформи замисля МОН във висшето образование? И как си представя обединяването на университети
Засилена битка с плагиатството, универсални критерии за препоръка на преподавателите, промени в метода на акредитиране на висшите учебни заведения.
Това са залегналите промени в Закона за висшето обучение (ЗВО) и Закона за развиване на университетския състав, които МОН предлага.
Особено нашумя в последно време и тематиката за сливането, уедряване на висши образователни заведения. От просветното министерство през днешния ден разгласиха през днешния ден пояснения за главните моменти в замислената промяна на висшето обучение, дадоха и образци по какъв начин си показват обединяване на университети.
" Все още няма българско висше учебно заведение в топ 500 на международните академични ранглисти. Целта е това да се промени.
За превъзмогване на посочените проблеми МОН предлага дребни висши учебни заведения със подобен и/или допълващ се профил и ситуирани в едно и също или в близки обитаеми места да се обединят под общо име, с общо или споделено управление. Идеята е „ шапката “ да бъде юридическо лице, като съставните висши учебни заведения също запазят забележителна юридическа и академична автономия ", аргументират се от министерството.
Възможно е обединяване да вземем за пример сред Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно учебно заведение. Заедно те биха могли да основат Софийски университет по технологии, е един от образците за такова обединение.
Ето и обясненията от МОН по замислените промени:
През тази година Министерството на образованието и науката (МОН) ще предложи промени в Закона за висшето обучение (ЗВО) и Закона за развиване на университетския състав (ЗРАС). Те ще са съобразени със Стратегията за развиване на висшето обучение в Република България (2021-2030 г.) и ще бъдат обсъждани със Съвета на ректорите и всички заинтригувани страни. Целта е да се подобрят качеството на висшето обучение и интернационалната видимост на българските университети по този начин, че в идващите години най-малко един да попадне в топ 500 на международна ранглиста.
Реформата ще стартира с повишение на условията към преподавателите и възстановяване на системите за акредитация, препоръка и битка с плагиатството. В бюджета за 2022 година са планувани още 20 млн. лева за спомагателни трудови хонорари на преподавателите в държавните висши учебни заведения. Те ще бъдат дадени на университетите, откакто те приведат критериите и индикаторите в своите правилници за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана в акт на Министерския съвет. МОН към този момент работи по нея.
Универсални критерии за препоръка
В момента процедурата по препоръка, в това число изборът на критериите, зависи напълно от решенията на факултетите, които правят оценка сами себе си. Поради тази причина съвсем всички преподаватели получават най-високи оценки. Вследствие на това в университетите преподават хора, които не се развиват. Постепенно те се трансформират в болшинство, което посредством гласоподаване взема всички значими решения без грижа за дълготрайното бъдеще на висшето учебно заведение.
Ето за какво държавното управление ще вкара общи условия за просветителни, научни и научно-приложни резултати, които всеки учител ще би трябвало да реализира съгласно своето равнище и според минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление. Целта е единствено инициативните и квалифицираните да могат да покрият тези условия в дълготраен проект. Така ще се увеличи мотивацията на преподавателите и ще се обнови съставът, като се освободят места за млади и стимулирани хора, които са подготвени да работят интензивно през целия си професионален път.
Паралелно с това ще се прегледат още веднъж минималните условия за професионалните посоки и ще се актуализират, където е належащо. Ще се промени и съставът на журитата в състезанията за заемане на университетски длъжности и за придобиване на научни степени. Предвижда се няколко от техните членове да бъдат избирани на инцидентен принцип от регистъра на Националния център за информация и документи (НАЦИД). В акредитацията на висшите учебни заведения ще вземат участие единствено преподавателите, регистрирани в НАЦИД, т. е. които покриват минималните условия. Ако университетът не може да обезпечи такива хора за избран временен интервал, той ще се преобразува в просветително висше учебно заведение или лицей.
Повече инспекции за платиатстване - двустепенна система
Ще се разшири обсегът на инспекциите за плагиатство. В момента те се вършат единствено за научните писания, взели участие в състезания за академично израстване. Ще се даде опция за инспекция на всички сигнали, свързани с научно плагиатство и издание на недостоверни данни. Това ще се реализира посредством основаване на двустепенна система за инспекция. На първото равнище ще са институционалните комисии по академична нравственос в научните организации и висшите учебни заведения. Втората степен ще е съществуващата национална комисия по академична нравственос. Тя ще ревизира единствено сигнали, обжалвани, откакто са минали през първа инстанция.
Целта е да се сътвори непоносимост към плагиатството и към фалшификацията на данни в университетските среди. Очаква се това да има предпазен резултат и системата последователно да се почисти от сходни практики.
Промени в метода на акредитиране - с числови данни
Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) към този момент работи върху промени в метода на акредитиране на висшите учебни заведения. Сега оценките на съвсем всички университети са високи, без да се обрисуват ясно мощните и слабите им страни. Причини са формалната процедура, която изисква обработка на обемисти документи, и мощната доза субективизъм при оценяването.
МОН предлага в бъдеще при акредитацията да се употребяват главно числови данни от надеждни източници за действителни индикатори, сходни на тези в Рейтинговата система на висшите учебни заведения - например безработица измежду приключилите, застрахователен приход, научни изявления в интернационалните бази данни, привлечени средства по контракти и други Така ще се очертаят същинските достижения и проблеми и ще се минимизира субективизмът. Докладът за самокритика ще се преобразува в сериозен разбор на слабостите и проект за превъзмогването им. По този метод ще се сътвори доста по-удобна за използване и справедлива система за акредитация, която ще увеличи мощно мотивацията на висшите учебни заведения да подобрят резултатите си в сходство с критериите за тяхната оценка.
Повишаване на интернационалната видимост на университетите
Освен към възстановяване на качеството на висшето обучение, МОН се стреми и към повишение на интернационалната видимост на българските университети. По този метод ще се привлекат повече и по-качествени задгранични вложители и студенти, повече висши учебни заведения ще се включат пълноценно в европейското просветително и научно пространство.
Съществуващата мрежа от университети не разрешава това, защото е мощно фрагментирана и включва редица доста дребни държавни висши учебни заведения. През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти.В пет те са даже под 1000, а най-малкото образова 343 студенти. Редица университети афишират голям брой класирания всяка година и все пак мъчно запълват или въобще не съумяват да запълнят свободните места. През академичната 2021-2022 година има висши учебни заведения, които са осъществили едвам към 60% от одобрения банкет на студенти.
За мощна фрагментация се приказва и в разбор на Световната банка за висшето обучение в България, направен през юни 2021 година Авторите на документа цитират изследване на Европейската комисия (ЕК) от 2018 година, което прави обзор на системата за научни проучвания в страната: „ В България се следи една от най-високите стойности в Европейски Съюз по повод броя на институциите за висше обучение по отношение на броя на популацията. Проучването предлага сливания на университети и по-ясна формулировка на задачата на другите видове университети от позиция на научните проучвания или преподаване. “ По-нататък в същия разбор се приказва за „ усъвършенстване на системата посредством поощряване както на конкуренцията, по този начин и на съдействието, употребявайки другите преимущества на всяко висше учебно заведение и улеснявайки генерирането на синергии сред висши учебни заведения с сходни профили, като по този метод се основат предпоставки за органичната хармонизация на предлаганите от системата стратегии. “
Какво включва предлагането за обединяването на висши учебни заведения
Българските висши учебни заведения нямат задоволителна видимост в интернационален проект. Дори огромните университети не са задоволително разпознати, с цел да се показват сполучливо на европейската сцена, тъй като там се съревновават с доста по-големи и богати институции. Все още няма българско висше учебно заведение в топ 500 на международните академични ранглисти. Целта е това да се промени.
За превъзмогване на посочените проблеми МОН предлага дребни висши учебни заведения със подобен и/или допълващ се профил и ситуирани в едно и също или в близки обитаеми места да се обединят под общо име, с общо или споделено управление.Идеята е „ шапката “ да бъде юридическо лице, като съставните висши учебни заведения също запазят забележителна юридическа и академична автономия. Чрез новата конструкция участващите в нея университети могат да споделят преподаватели, материална база като спортни уреди, общежития и други, обща администрация и обслужващи звена, да провеждат обща кандидатстудентска акция.
Няма да се визира профилираното образование, по което всяко малко висше учебно заведение има своята неповторима експертиза. Отделните висши учебни заведения ще могат да аплайват за планове независимо и да се сдружават за взаимно образование с други университети.
Целта на обединяването е да се запазят мощните страни на включените в него висши учебни заведения, само че и да се основат нови благоприятни условия, които не са по силите на всяко от тях поотделно. Такива са да вземем за пример участията в огромни интернационалните планове, академични мрежи и интернационалните ранглисти. Обединени, висшите учебни заведения ще станат по-забележими за евентуални вложители и за кандидат-студентите, което ще усили броя на обучаваните в тях студенти, в това число от чужбина. Процесът на сливане може да бъде подкрепят целево от страната, да вземем за пример посредством вложения в обща материална база. Той може да се осъществя на стадии и да приключи в границите на две-три години.
Примери за такова обединяване
Възможно е обединяване да вземем за пример сред Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно учебно заведение. Заедно те биха могли да основат Софийски университет по технологии.
Националната академия за театрално и кино изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство биха могли да образуват Национална академия по изкуствата.
Големи университети също биха могли да се сдружат, с цел да нареждат по-добре себе си и България като цяло в европейската система на висше обучение, да притеглят повече задгранични студенти, преподаватели и вложители, да вземат участие в по-големи интернационалните просветителни и научни мрежи и да се класират по-нагоре в интернационалните рейтинги.
Териториалните диспропорции
Едновременно с фрагментацията на висшите учебни заведения Националната карта на висшето обучение в Република България, призната през 2021 година, демонстрира съществени териториални диспропорции на висшето обучение. В Северозападния район няма висше учебно заведение, което да приготвя фрагменти за локалната стопанска система и администрация. Там работят няколко самостоятелни филиала на разнообразни университети, само че все пак липсват редица базови професионални посоки. Това освен спъва икономическото развиване на района, само че е една от главните аргументи за напускането на доста младежи в търсене на по-добро обучение и по-добро качество на живот в други райони на страната - основно в София, и в чужбина.
В момента има филиали на висши учебни заведения във Видин (Русенския университет), Враца (МУ-София и ВТУ) и Монтана (УНСС, ПУ, Русенския университет). Идеята е тези филиали да се консолидират, да се добавят с изчезналите професионални посоки и да основат учебен университет с няколко факултета, който да образова педагогичен експерти, експерти по публично здраве, стопанска система, администрация и ръководство, инженери и други нужни за района фрагменти. За да се образува структурата и да се привлекат задоволително квалифицирани преподаватели, ще се създаде тригодишна стратегия с целево финансиране. За реализиране на задачата е належащо също координирано от страната тясно съдействие сред висшите учебни заведения, разкрили съществуващите филиали.
МОН ще разпореди оценка на въздействието на предлаганите промени и ще показа плановете за публично разискване, означават от министерството.
Това са залегналите промени в Закона за висшето обучение (ЗВО) и Закона за развиване на университетския състав, които МОН предлага.
Особено нашумя в последно време и тематиката за сливането, уедряване на висши образователни заведения. От просветното министерство през днешния ден разгласиха през днешния ден пояснения за главните моменти в замислената промяна на висшето обучение, дадоха и образци по какъв начин си показват обединяване на университети.
" Все още няма българско висше учебно заведение в топ 500 на международните академични ранглисти. Целта е това да се промени.
За превъзмогване на посочените проблеми МОН предлага дребни висши учебни заведения със подобен и/или допълващ се профил и ситуирани в едно и също или в близки обитаеми места да се обединят под общо име, с общо или споделено управление. Идеята е „ шапката “ да бъде юридическо лице, като съставните висши учебни заведения също запазят забележителна юридическа и академична автономия ", аргументират се от министерството.
Възможно е обединяване да вземем за пример сред Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно учебно заведение. Заедно те биха могли да основат Софийски университет по технологии, е един от образците за такова обединение.
Ето и обясненията от МОН по замислените промени:
През тази година Министерството на образованието и науката (МОН) ще предложи промени в Закона за висшето обучение (ЗВО) и Закона за развиване на университетския състав (ЗРАС). Те ще са съобразени със Стратегията за развиване на висшето обучение в Република България (2021-2030 г.) и ще бъдат обсъждани със Съвета на ректорите и всички заинтригувани страни. Целта е да се подобрят качеството на висшето обучение и интернационалната видимост на българските университети по този начин, че в идващите години най-малко един да попадне в топ 500 на международна ранглиста.
Реформата ще стартира с повишение на условията към преподавателите и възстановяване на системите за акредитация, препоръка и битка с плагиатството. В бюджета за 2022 година са планувани още 20 млн. лева за спомагателни трудови хонорари на преподавателите в държавните висши учебни заведения. Те ще бъдат дадени на университетите, откакто те приведат критериите и индикаторите в своите правилници за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана в акт на Министерския съвет. МОН към този момент работи по нея.
Универсални критерии за препоръка
В момента процедурата по препоръка, в това число изборът на критериите, зависи напълно от решенията на факултетите, които правят оценка сами себе си. Поради тази причина съвсем всички преподаватели получават най-високи оценки. Вследствие на това в университетите преподават хора, които не се развиват. Постепенно те се трансформират в болшинство, което посредством гласоподаване взема всички значими решения без грижа за дълготрайното бъдеще на висшето учебно заведение.
Ето за какво държавното управление ще вкара общи условия за просветителни, научни и научно-приложни резултати, които всеки учител ще би трябвало да реализира съгласно своето равнище и според минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление. Целта е единствено инициативните и квалифицираните да могат да покрият тези условия в дълготраен проект. Така ще се увеличи мотивацията на преподавателите и ще се обнови съставът, като се освободят места за млади и стимулирани хора, които са подготвени да работят интензивно през целия си професионален път.
Паралелно с това ще се прегледат още веднъж минималните условия за професионалните посоки и ще се актуализират, където е належащо. Ще се промени и съставът на журитата в състезанията за заемане на университетски длъжности и за придобиване на научни степени. Предвижда се няколко от техните членове да бъдат избирани на инцидентен принцип от регистъра на Националния център за информация и документи (НАЦИД). В акредитацията на висшите учебни заведения ще вземат участие единствено преподавателите, регистрирани в НАЦИД, т. е. които покриват минималните условия. Ако университетът не може да обезпечи такива хора за избран временен интервал, той ще се преобразува в просветително висше учебно заведение или лицей.
Повече инспекции за платиатстване - двустепенна система
Ще се разшири обсегът на инспекциите за плагиатство. В момента те се вършат единствено за научните писания, взели участие в състезания за академично израстване. Ще се даде опция за инспекция на всички сигнали, свързани с научно плагиатство и издание на недостоверни данни. Това ще се реализира посредством основаване на двустепенна система за инспекция. На първото равнище ще са институционалните комисии по академична нравственос в научните организации и висшите учебни заведения. Втората степен ще е съществуващата национална комисия по академична нравственос. Тя ще ревизира единствено сигнали, обжалвани, откакто са минали през първа инстанция.
Целта е да се сътвори непоносимост към плагиатството и към фалшификацията на данни в университетските среди. Очаква се това да има предпазен резултат и системата последователно да се почисти от сходни практики.
Промени в метода на акредитиране - с числови данни
Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) към този момент работи върху промени в метода на акредитиране на висшите учебни заведения. Сега оценките на съвсем всички университети са високи, без да се обрисуват ясно мощните и слабите им страни. Причини са формалната процедура, която изисква обработка на обемисти документи, и мощната доза субективизъм при оценяването.
МОН предлага в бъдеще при акредитацията да се употребяват главно числови данни от надеждни източници за действителни индикатори, сходни на тези в Рейтинговата система на висшите учебни заведения - например безработица измежду приключилите, застрахователен приход, научни изявления в интернационалните бази данни, привлечени средства по контракти и други Така ще се очертаят същинските достижения и проблеми и ще се минимизира субективизмът. Докладът за самокритика ще се преобразува в сериозен разбор на слабостите и проект за превъзмогването им. По този метод ще се сътвори доста по-удобна за използване и справедлива система за акредитация, която ще увеличи мощно мотивацията на висшите учебни заведения да подобрят резултатите си в сходство с критериите за тяхната оценка.
Повишаване на интернационалната видимост на университетите
Освен към възстановяване на качеството на висшето обучение, МОН се стреми и към повишение на интернационалната видимост на българските университети. По този метод ще се привлекат повече и по-качествени задгранични вложители и студенти, повече висши учебни заведения ще се включат пълноценно в европейското просветително и научно пространство.
Съществуващата мрежа от университети не разрешава това, защото е мощно фрагментирана и включва редица доста дребни държавни висши учебни заведения. През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти.В пет те са даже под 1000, а най-малкото образова 343 студенти. Редица университети афишират голям брой класирания всяка година и все пак мъчно запълват или въобще не съумяват да запълнят свободните места. През академичната 2021-2022 година има висши учебни заведения, които са осъществили едвам към 60% от одобрения банкет на студенти.
За мощна фрагментация се приказва и в разбор на Световната банка за висшето обучение в България, направен през юни 2021 година Авторите на документа цитират изследване на Европейската комисия (ЕК) от 2018 година, което прави обзор на системата за научни проучвания в страната: „ В България се следи една от най-високите стойности в Европейски Съюз по повод броя на институциите за висше обучение по отношение на броя на популацията. Проучването предлага сливания на университети и по-ясна формулировка на задачата на другите видове университети от позиция на научните проучвания или преподаване. “ По-нататък в същия разбор се приказва за „ усъвършенстване на системата посредством поощряване както на конкуренцията, по този начин и на съдействието, употребявайки другите преимущества на всяко висше учебно заведение и улеснявайки генерирането на синергии сред висши учебни заведения с сходни профили, като по този метод се основат предпоставки за органичната хармонизация на предлаганите от системата стратегии. “
Какво включва предлагането за обединяването на висши учебни заведения
Българските висши учебни заведения нямат задоволителна видимост в интернационален проект. Дори огромните университети не са задоволително разпознати, с цел да се показват сполучливо на европейската сцена, тъй като там се съревновават с доста по-големи и богати институции. Все още няма българско висше учебно заведение в топ 500 на международните академични ранглисти. Целта е това да се промени.
За превъзмогване на посочените проблеми МОН предлага дребни висши учебни заведения със подобен и/или допълващ се профил и ситуирани в едно и също или в близки обитаеми места да се обединят под общо име, с общо или споделено управление.Идеята е „ шапката “ да бъде юридическо лице, като съставните висши учебни заведения също запазят забележителна юридическа и академична автономия. Чрез новата конструкция участващите в нея университети могат да споделят преподаватели, материална база като спортни уреди, общежития и други, обща администрация и обслужващи звена, да провеждат обща кандидатстудентска акция.
Няма да се визира профилираното образование, по което всяко малко висше учебно заведение има своята неповторима експертиза. Отделните висши учебни заведения ще могат да аплайват за планове независимо и да се сдружават за взаимно образование с други университети.
Целта на обединяването е да се запазят мощните страни на включените в него висши учебни заведения, само че и да се основат нови благоприятни условия, които не са по силите на всяко от тях поотделно. Такива са да вземем за пример участията в огромни интернационалните планове, академични мрежи и интернационалните ранглисти. Обединени, висшите учебни заведения ще станат по-забележими за евентуални вложители и за кандидат-студентите, което ще усили броя на обучаваните в тях студенти, в това число от чужбина. Процесът на сливане може да бъде подкрепят целево от страната, да вземем за пример посредством вложения в обща материална база. Той може да се осъществя на стадии и да приключи в границите на две-три години.
Примери за такова обединяване
Възможно е обединяване да вземем за пример сред Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно учебно заведение. Заедно те биха могли да основат Софийски университет по технологии.
Националната академия за театрално и кино изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство биха могли да образуват Национална академия по изкуствата.
Големи университети също биха могли да се сдружат, с цел да нареждат по-добре себе си и България като цяло в европейската система на висше обучение, да притеглят повече задгранични студенти, преподаватели и вложители, да вземат участие в по-големи интернационалните просветителни и научни мрежи и да се класират по-нагоре в интернационалните рейтинги.
Териториалните диспропорции
Едновременно с фрагментацията на висшите учебни заведения Националната карта на висшето обучение в Република България, призната през 2021 година, демонстрира съществени териториални диспропорции на висшето обучение. В Северозападния район няма висше учебно заведение, което да приготвя фрагменти за локалната стопанска система и администрация. Там работят няколко самостоятелни филиала на разнообразни университети, само че все пак липсват редица базови професионални посоки. Това освен спъва икономическото развиване на района, само че е една от главните аргументи за напускането на доста младежи в търсене на по-добро обучение и по-добро качество на живот в други райони на страната - основно в София, и в чужбина.
В момента има филиали на висши учебни заведения във Видин (Русенския университет), Враца (МУ-София и ВТУ) и Монтана (УНСС, ПУ, Русенския университет). Идеята е тези филиали да се консолидират, да се добавят с изчезналите професионални посоки и да основат учебен университет с няколко факултета, който да образова педагогичен експерти, експерти по публично здраве, стопанска система, администрация и ръководство, инженери и други нужни за района фрагменти. За да се образува структурата и да се привлекат задоволително квалифицирани преподаватели, ще се създаде тригодишна стратегия с целево финансиране. За реализиране на задачата е належащо също координирано от страната тясно съдействие сред висшите учебни заведения, разкрили съществуващите филиали.
МОН ще разпореди оценка на въздействието на предлаганите промени и ще показа плановете за публично разискване, означават от министерството.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ