Защо загрижеността е най-евтината валута в дипломацията – в геополитиката

Защо загрижеността е най-евтината валута в дипломацията – в геополитиката няма „ един за всички, всички за един “, има единствено краткотрайни съучастници, които чакат момента да те продадат. Всеки си прави тънки сметки, изключително когато са забъркани Русия и Китай. 

А когато сметката ти стане прекомерно скъпа, „ стратегическите сътрудници “ ненадейно откриват, че имат по-важни задължения.

Иран живееше с фантазията, че е част от популярен анти-западен блок, че зад тила му стоят Москва и Пекин като правилни гардове. Оказа се, че Техеран не е сътрудник, а бушон. Функцията на бушона е да изгори, с цел да защищити скъпата техника от късо съединяване. Тестът към този момент мина. Израел удари непосредствено по иранска територия.

И каква беше реакцията на „ стратегическите съдружници “?

– Русия изрази „ угриженост “ (дипломатически еквивалент на seen във Viber).

– Китай прикани за „ въздържаност “ (превод: „ Не вдигайте звук, до момента в който товарим петрола„ ).

– Индия се направи, че гледа в другата посока.

Никой не мръдна, нито изпрати самолети, нито заплаши с война. Загрижеността е най-евтината валута в дипломацията и Иран разбра това по сложния метод.  В джунглата на интернационалните връзки, когато си ранен, хиените не идват да те лекуват, а да те доядат.

Това, което Немцов предсказа преди повече от 11 години, към този момент се случва: „ Китай ще превземе Русия без нито един изстрел “. Немцов нееднократно е наричал Путин „ русофоб “.

Преди убийството му през 2015 година Немцов работеше върху отчета „ Путин. Война “, който целеше да потвърди директното присъединяване на съветската войска в спора в Украйна — нещо, което той считаше за национално изменничество по отношение на бъдещето на страната.

Той предупреждаваше, че политиката на Владимир Путин ще трансформира Русия в „ суровинна колония “ на Китай с цялостно икономическо и политическо послушание

„ Русия стремглаво бива колонизирана от Китай. В бъдеще той просто ще я смаже “, споделяше той. Според него, до момента в който вниманието на Москва е фокусирано върху спорове в Украйна и на Запад, Китай „ безмълвно влиза в Далечния изток “, изкупувайки запаси и разширявайки икономическото си въздействие.

Единадесет години по-късно отчетът на Немцов „ Путин. Война “ се оказа не просто обвинителен акт, а знамение. Докато Путин се бори за няколко километра в Донбас, той непринудено съобщи тила на страната си на Изток. Китай в действителност „ завладява Русия без нито един изстрел “, просто като чака тя  сама да се изтощи в борбата си със Запада.

Към началото на 2026 година съветската стопанска система е изцяло интегрирана в китайската финансова система. Повече от 92% от комерсиалния оборот на Русия с азиатските страни се прави в юани. Руската централна банка държи по-голямата част от ликвидните си запаси в китайската валута, което значи, че Москва не може да вземе нито едно значимо финансово решение без безмълвното единодушие на Пекин.

Личната цел на Си Дзинпин е да си върне китайските земи, подло откраднати от Царска Русия

Докато публично границата се счита за уредена от 2004 година, историческият разказ в Китай поддържа концепцията, че Русия към момента „ дължи “ тези земи. Китай претендира за близо 7 милиона км² от съветските територии в Далечния изток, в това число стратегическия пристанищен град Владивосток, прочут в Китай като Хайшенвай, защото те са били част от империята Цин преди подписването на серия от „ неравноправни контракти “ през XIX век, като Айгунския контракт (1858 г.) и Пекинската спогодба (1860 г.).

Концепцията за „ Китайската фантазия “ (Zhongguo Meng), въведена от Си Дзинпин, навлиза в решителна фаза с началото на 15-ия петгодишен проект (2026–2030). Тя не е просто стопански блян, а всеобхватна тактика за „ велико национално възобновление “ на Китай до 2049 година.

„ Китайската фантазия “ е неразривно обвързвана с премахването на последствията от така наречен „ век на оскърбление “.

Докато за външния свят това наподобява като битка за световно водачество, за Пекин „ Китайската фантазия “ е връщане към „ естественото положение “ на Китай като център на цивилизацията.

„ Китайската фантазия “ изисква изтриване на всички следи от „ века на оскърбление “

Това включва освен Тайван, само че и засилващия се напън върху Русия за териториите в Далечния изток. В Пекин се счита, че договорите с Царска Русия са историческа особеност, която би трябвало да бъде поправена, до момента в който Русия е стопански слаба и подвластна.

В китайската историография тези актове се смятат за унизителни и довели до насилственото прекачване на обширни територии към Руската империя. Китайското държавно управление поетапно стартира да включва тези територии в своите публични карти, което провокира медийно внимание, само че към момента не и директни дипломатически искания.

Китайското министерство на естествените запаси продължава да постанова нови правила за картографиране, които директно засягат съветските райони. Съгласно наредбите, съветските градове в Далечния изток би трябвало наложително да бъдат изписани с техните исторически китайски имена — било то в скоби или като съществени.

Така Владивосток наложително се отбелязва като Хайшенвай (Haishenwai), Хабаровск — като Боли, а Сахалин — като Куйедао.

Макар Си Дзинпин да поддържа стратегически съюз с Путин в битката против Съединени американски щати, историческата памет за „ откраднатите земи “ е жив детайл от китайската национална еднаквост. Към началото на 2026 година Китай избира икономическия надзор пред военния спор, само че формалното завръщане на името Хайшенвай върху картите е явен сигнал, че Пекин не е не запомнил своите искания.

Едно от многото доказателства, че Китай от години „ вилнее “ из Русия, е казусът с езерото Байкал и китайските вложения

Китай имаше интерес да строи цех за бутилиране на вода в Култук. Започвайки градеж без разрешителни, провокираха невиждана вълна от неодобрение. Петицията против завода събра над 1 милион подписа и по този начин се стигна до правосъден развой в края на 2018 година

Съдът в Иркутск разгласи строителството за нелегално, акцентирайки нарушавания в екологичната експертиза и обстоятелството, че обектът е ситуиран върху предпазени влажни зони, където гнездят редки птици. Въпреки това Китай изчака търпеливо Русия да затъне във войната, с цел да употребява момента на намаляване на страната заради глобите и големите военни разноски.

Въпреки че публично „ три нови завода “ не са оповестени с гръмки заглавия в съветската преса, с цел да се избегнат нови митинги, тематиката за експорт на вода посредством тръбопроводи или всеобщо бутилиране още веднъж е на масата.

 Според информация от локални поданици, Китай бутилира, изнася и продава вода на Русия.

Към края на 2025 година още веднъж се дискутират концепциите за 1000-километров тръбопровод от Байкал до Северен Китай — план, който преди беше считан за неосъществим заради екологични и националистически съображения.

Според отчети от края на 2025 година китайски вложители всеобщо „ изкупуват “ земи и строят хотели по крайбрежията на Байкал, измествайки локалния бизнес. Напрежението се укрепва от известия, че някои китайски бизнесмени и екскурзоводи стартират да назовават Байкал „ свое езеро “ или „ северното море на Китай “. В китайски източници постоянно се загатва, че исторически територията е принадлежала на техни предшественици, което се възприема от локалното население като опасност за суверенитета на района.

Считано от 1 март 2026 година, нови законодателни промени ще разрешат всеобща сеч към Байкал за потребностите на инфраструктурата и туризма, което съгласно еколози ще докара до необратими вреди върху екосистемата. Това ще улесни построяването на нови хотелски бази, които са насочени към китайския пазар.

Промените в законодателството, които влизат в действие през днешния ден, на 1 март 2026 година, де факто отварят вратите за индустриална колонизация на Байкал.

През 2026 година Байкал стопира да бъде „ перлата на Русия “ и се трансформира в нейната „ най-голяма ликвидация “, а за еколозите 1 март ще остане датата, на която икономическата мъка на Русия е подписала смъртната присъда на една неповторима международна екосистема.

В Забайкалието китайска компания е почнала да изнася въглища за Китай. За тази цел те строят път през буферната зона на Байкал — около реките, които зареждат езерото, и през антични гори, дом на редки животни. Местните поданици назовават протичащото се „ геноцид против личния им народ “.

Междувременно мъже от района са изпращани да се бият в Украйна, освобождавайки индиректно земя за китайски планове. Това е действителността на „ суверенитета на Путин “: ресурсите отиват в Пекин, хората отиват на фронта.

Кремъл потъва все по-дълбоко според от Китай, трансформирайки се във васал на „ Жълтата империя “.

Китай гълтам Русия, а тя в никакъв случай няма да си върне териториите, „ плячкосани “ от китайците. „ Полезните идиоти “ по този начин и не осъзнаха, че Пекин има най-голяма полза от протакането на тази война, с цел да довърши започнатото, печелейки и финансово — продавайки на Русия стоките си на повишени цени. Няма „ другарски страни “, има единствено ползи!

„ Тихо и добродушно, какъвто е стратегическият нрав на Пекин, китайският змей последователно се настанява в хралупата на сибирската мечка. “ Тези думи на Борис Немцов се оказаха оракулски:

 

 

Димитър Димитров/ SafeNews

Източници: The Atlantic, FT, The Economist, Foreign Affairs

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News