Защо за някои стоки цените тук са по-високи от средните

Защо за някои артикули цените тук са по-високи от междинните в Европейски Съюз

Инфлацията даде опция някои бизнесмени да покачат цените и облагите си

Първоначално ЕЦБ отхвърляше казуса

Храните за две години и два месеца нарастнаха с 40,6%

Настоящият инфлационен интервал продължава към този момент повече от две години, като по-видимото му проявяване се случи от средата на 2021 година

Тук ще прегледам по какъв метод той се е отразил на цените в България и по какъв начин локалните цени се приближават,

а в някои случаи даже надвишават междинните за Европейския съюз при някои групи артикули и ще се опитам да разпознавам главните аргументи за това развиване.

Процесът на инфлация беше задвижен от няколко фактора.
Външните от тях са големите парични и фискални тласъци на ниво Европейски Съюз,
които бяха приложени в отговор на рецесията, породена от COVID-19 и ограниченията за противопоставяне против разпространяването му.

Всъщност паричната политика на Европейската централна банка на негативни съществени лихвени проценти и количествени удобства (покупка на активи)

беше стартирана доста по-рано, само че поради здравната рецесия ограниченията бяха възобновени и засилени.

Затварянето на стопанските системи сътвориха проблеми с доставките на основни първични материали и междинни артикули при производството,
което аргументи забележителен отрицателен потрес върху съвкупното предложение на някои артикули и също способства за повишение на цените им.
Освен това при започване на 2022 година стартира война в Украйна, която даде спомагателен подтик на инфлационния развой.

Доставките на природен газ за Европейски Съюз от Русия бяха съвсем прекратени, което наложи търсенето на различни източници (в множеството случаи доставките бяха на по-високи цени),
което в допълнение усили индустриалните разноски.
Първоначалната реакция на ЕЦБ беше да отхвърля съществуването на проблем,
по-късно той беше обсъждан като краткотрайно
събитие и в последна сметка смяната в политиката посредством повишение на главните лихвени проценти и ликвидация на активи за понижаване на ликвидността в еврозоната бяха закъснелият отговор,

който към момента не е задоволителен, с цел да успокои инфлационните упования и да възвърне изгубеното доверие в способността на ЕЦБ да поддържа ценовата непоклатимост.

Вътрешните аргументи бяха свързани с бързия напредък на кредитирането, който докара до повишаване на паричната маса в страната.

Освен това импулсът се получи и от политиката на държавните управления,

ориентирана към повишение на заплатите на бюджетните чиновници и най-много на пенсиите и на минималната заплата като цяло.

Увеличените разполагаеми приходи за част от популацията доведоха до повишение на съвкупното

търсене и най-много на потребителските разноски и способстваха за инфлацията.

Какви са измененията в цените в страната?



Базовият интервал на моето проучване е първата половина на 2021 година,
до момента в който настоящият интервал е март – август 2023 година
Използвам междинните ценови нива през посочените интервали и на тяхна база (според данните на Националния статистически институт за показателя на потребителските цени) преброявам насъбраната инфлация.

Този метод съгласно мен е по-подходящ в сравнение с сравняването на последните налични данни по отношение на избран базов месец,
защото до известна степен отстрани някои краткосрочни съмнения на цените.
Натрупаната инфлация съгласно общия Идеологически подривни центрове е приблизително 28,3% за интервал от 2 години и 2 месеца.

Тоест това е доста повишаване на потребителските цени от цялата кошница от артикули и услуги.
Най-голям принос за този напредък имат питателните артикули (повишение на цените с 40,6%),
до момента в който растежите при нехранителните артикули (23,9%), при публичното хранене (37,4%) и при услугите (18,5%) са с по-ниски темпове.

Според обособените потребителски групи артикули по-голямо е повишаването на цените на комуналните услуги (най-вече електрическа енергия и газоснабдяване) с 32% и при заведенията за хранене и хотелите (36%), до момента в който на другия полюс са известията (4,8%),
алкохолните питиета и тютюневите произведения (9%),
облекло и обувки (13,5%) и опазване на здравето (14,7%). Сред по-агрегираните групи артикули няма такава, чиито цени да са се намалили през интервала.

Цените на енергийните източници и на локалния и на интернационалните пазари мощно се трансформираха през посочения интервал.

При хотелите и заведенията за хранене набъбнаха разноските, а също така там се демонстрира и блян за компенсиране на слабите сезони през 2020 и 2021 година,
само че растежът на цените изпреварва този на качеството на услугата.
При известията конкуренцията на пазара за момента работи задоволително стимулиращо и лимитира повишаването на цените,
до момента в който в интервал на по-висока инфлация разноските за облекло и обувки могат да бъдат лимитирани.
При опазването на здравето в действителност по-големият напредък на цените се случи преди базовия интервал.

При обособените артикули най-голямо е повишаването на твърдите горива (80,9%), газообразните горива (57,3%),

като повода за това е търсенето на други възможности на потреблението на газ и ток. Заради цените на енергийните запаси мощно нараства и пътническият въздушен превоз. Над междинния напредък записват цените на енергийните първични материали,
на хляба, месото, млякото, зеленчуците, захарта и продуктите от тях,
материалите и услугите по поддръжка на жилищата, домашните любимци и стоките за тях, печатните издания, някои просветителни услуги, фризьорски и козметични услуги.

От друга страна има някои артикули, чиито цени се намаляват през обсъждания интервал.

Това са цените на пътническия релсов превоз,

на телефонните апарати, на апаратите за тон и облик, на машините за обработка на информация и на носителите на записи, както и на застраховките, свързани с жилището.

Докато при първата група това развиване е поради държавната политика за обезпечаване на налични транспорти на популацията посредством субсидиране,

то при останалите развиването на технологиите и релативно свободната търговия с тези артикули водят до спада на цените им.

Къде се намира България по отношение на Европейски Съюз?

Според данните на Евростат към края на 2022 година (за този интервал са налични към момента) междинното ниво на потребителските цени в България е почти 60% от тези в Европейски Съюз.

Този не изключително висок % обаче съставлява един от главните опасности за българската стопанска система (наред с сходното съответствие на покупателната дарба на приходите на човек от популацията в България по отношение на междинната за ЕС),

защото процесът на конвергенция значи изпреварващо повишение на приходите и цените в страната по отношение на Европейски Съюз.

Това обаче е трайно настоящ фактор, който е спънка пред осъществяването на критерия за непоклатимост на цените, а също така цената се дефинира по отношение на трите страни от Европейски Съюз (а не еврозоната) с най-хубаво показване съгласно този аршин (тоест с най-нисък ритъм на инфлация).

Може би изненадващо поради доста по-ниската покупателна дарба в България, само че при някои групи артикули цените тук са (понякога значително) по-високи по отношение на междинните в Европейски Съюз.

Сред тях са скотски и растителни масла (по-скъпи с 34%), мляко и млечни артикули и яйца (23%), безалкохолни питиета (9%), уреди за дома (5%),

машини и съоръжение (5%), железни произведения (11%), електрически и оптически апарати (5%), програмен продукт (12%), които са по-скъпи в България, в сравнение с са в приблизително в Европейски Съюз.

При тези артикули е значимо дали е налице действителна конкуренция при предлагането им на крайния консуматор.
Колкото по-малка е тази конкуренция,
толкоз по-високи ще са цените на тези артикули.

В последна сметка обаче тук става въпрос за доброволни покупко-продажби, при които потребителите въпреки всичко имат избор и за някои артикули наподобява, че даже те да бъдат мощно желани,

предлагането би трябвало да изравни локалните цени с тези в Европейски Съюз, само че не и да ги изпреварят.
В подобен случай информацията, получена посредством по-високата цена,
би следвало да даде сигнал за бизнесмените да усилят локалното произвеждане (ако има такова) или вноса, тъй че цените да се изравнят.

Тогава, когато този развой не се случва (има трайно надвишаване на локалната цена над тази в ЕС),

би следвало да е налице спънка пред навлизането на този пазар и тя нормално е основана посредством непотребна или несъразмерна държавна интервенция.

Опитът демонстрира, че ограничението на конкуренцията се случва най-много посредством държавни или общински институции или регулаторни органи.

От друга страна продуктите, при които българското ценово ниво към момента е доста по-ниско от междинното за Европейски Съюз, са най-много услугите.
Така междинните цени на стоките са към 80% от тези в Европейски Съюз,
до момента в който при услугите процентът е съвсем на половина (42,5%), като при потребителските и самостоятелните услуги процентът е даже по-нисък.
Пример за това са здравната и болничната помощ,
образованието, хотелите и заведенията за хранене, комуналните услуги и други

При тях по-ниската покупателна дарба дефинира и по-ниските им цени (ефект Баласа-Самуелсън).

При стоките с релативно по-ниска цена са тютюневите произведения, което значително се дължи на релативно ниските акцизни ставки по тях.
Друг образец са услугите, предоставяни от държавни органи.
При тях обаче значително по-ниските цени се дефинират от по-ниското качество (например отбраната на правото на благосъстоятелност, обезпечаването на безпристрастни съдилища и т. н.).

Като цяло интервалът след средата на 2021 година се характеризира с висок ритъм на инфлация, който покачва общия показател на потребителските цени,
само че дружно с това трансформира и относителните цени сред обособените групи артикули.
По този метод въздействието върху обособените браншове на стопанската система не е отмерено.

Инфлацията даде опция на някои бизнесмени мощно да покачат цените и облагите си, до момента в който за други резултатите бяха най-много по линия на индустриалните разноски.
Пазарът на труда също способства,
като дефицитът на служащи движеше заплатите нагоре и даваше спомагателен подтик на инфлацията.

Прави усещане, че при групите артикули, при които е налице релативно огромен дял на локалното произвеждане в потреблението, цените са релативно по-високи.
Част от обяснението може да се търси в по-високото качество на локалното произвеждане,
само че при някои еднородни артикули такава връзка мъчно може да се удостовери от емпиричните данни.

При вторите става въпрос за по-голяма пазарна мощ на производители и продавачи по отношение на купувачите, за които наподобява, че цените не са толкоз значим фактор (тоест се следи по-ниска разтегливост на търсенето по отношение на цената).