Защо съветски лидери и известни личности сменят имената и фамилиите си с руски?
Защо Йосиф Джугашвили стартира да се назовава Сталин, а на руската интелигенция ѝ се постанова да си избира нови имена – описваме за корените на руския феномен на преименуването.
Днес е мъчно да си представим, че президентът на която и да било страна се снабдява с псевдоним като звезда от шоубизнеса и предава същинското си име на давност. Преди по-малко от век обаче това е норма в Съюз на съветските социалистически републики. И освен високопоставени политици вършат това. Имена и семейства сменят учени, артисти, режисьори и писатели. Идеалният аршин за новия „ псевдоним “ е неговият съветски генезис.
Да се отървеш от нецензурното фамилно име
Преди болшевиките да дойдат на власт е мъчно и съвсем невероятно да се промени наследственото фамилно име. Изключения се вършат единствено за дворяни при специфични условия или пък за чужденци, приели православието: в този случай те могат да сменят имената и семействата си с съветски.
Фамилните имена най-често се образуват по няколко правила: от кръщелни имена (например Денисов от името на Денис), от прякори (Тучков – от думата „ тучный “ на съветски, която се превежда като „ пълен “, или Козлов – от коза), от специалности (Масленников, Ключников, Свечников) или от географски и топографски имена. Съветската ера обаче стартира с разрушение на възприетите порядки и един от първите укази на новата власт е разрешението да се сменят фамилните имена. Няколко години по-късно, през 1924-а, това към този момент е в действие и за личните имена.
Процедурата не е комплицирана и мнозина бързат да се възползват от нея. За хората, които работят в публичната сфера и са известни, от време на време това даже е належащо. Така през 1979 година първият български космонавт Георги Какалов получава отвод да лети в орбита, до момента в който не смени семейството си (на съветски Какалов провокира неприлични асоциации). В резултат на това той излетява в космоса като Георги Иванов.
Георги Иванов / „ Союз 33″Svilen1970, Scroch (CC BY-SA 4.0)
На такава процедура обаче са подложени освен носителите на обидни и неприлични фамилни имена.
Да станеш свой
Най-известният човек, който трансформира неруското си фамилно име, е Йосиф Сталин. Грузинецът Йосиф Джугашвили има над 30 псевдонима, с които е прочут в революционните среди до 1911 година. По това време най-често го назовават просто Коба – доста алегорично име за Грузия. Коба е грузинският еквивалент на името на персийския цар Кобадес, който превзема Източна Грузия в края на V век и прави Тбилиси столица за 1500 години. На Джугашвили несъмнено този исторически паралел доста му подхожда.
Йосиф Висарионович Джугашвили (Сталин) през 1902Свободни източници
Въпреки това Коба като псевдоним е комфортен и понятен единствено в Кавказ, а в това време упоритостите на грузинския бунтовник стартират да излизат надалеч отвън кавказкия район. Влиянието му доближава „ федерално “ равнище, а връзката му с съветските партийни отделения нараства. Новата културно-езикова среда се нуждае от друго фамилно име – с съветско звучене. За първи път с псевдонима Сталин той се подписва през януари 1913 година под труда „ Марксизмът и националният въпрос “ и в последна сметка изборът пада върху него. Първата асоциация, която идва при споменаването на Сталин, е стоманата, което също е извънредно сполучливо (за това какво в действителност значи неговото фамилно име-псевдоним, разказваме ).
Юрий АндроповSputnik
В случая с генералния секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и ръководител на президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики Юрий Андропов повода за промяна на фамилното име с благозвучно съветско е друга.
Да скриеш произхода си
Изследователи-биографи на руската партийна върхушка , че истинското фамилно име на Андропов, който управлява Съюз на съветските социалистически републики през 1982-1984-а, е Либерман, а през целия си живот той я е сменял пет пъти (сведенията за произхода на Андропов и до момента са засекретени). Баща му сякаш бил Велва Либерман, полски евреин, а Андропов е фамилното име на втория му татко.
Копие от акта за раждане на Андропов от 17 март 1932 гСвободни източници
Прикриването на националната еднаквост в Съюз на съветските социалистически републики е целесъобразно поради държавната политика. В Съюз на съветските социалистически републики живеят 128 националности, само че руснаците са титулярната нация, а след края на Втората международна война това се акцентира с удебелена линия. Първият подтик към новия курс е на Сталин на банкет в Кремъл на 24 май 1945-а, когато той означи ролята на съветския народ като водеща мощ и го назовава „ най-забележителната нация от всички народи, които влизат в състава на Съветски съюз “.
Националността в Съюз на съветските социалистически републики (тя даже се записва в паспорта) мълчешком въздейства на изкачването по кариерната стълба, на достъпа до обществени, просветителни и научни запаси. С една дума, в случай че би желал да постигнеш избрани висоти, неруското ти фамилно име може да се трансформира в спънка. И това е изключително правилно за еврейския генезис. След образуването на страната Израел през 1948 година евреите са третирани с изключително съмнение, приписва им се прозападна ориентировка и родолюбив възторг (според руските управляващи това е доказателство за непочтеност към „ руската “ родина).
Иван Степанович Исаков (1894-1967)Григорий Вайл/Sputnik
Тази битка против космополитизма (както се назовава политическата акция против западните тенденции) проникна във всички сфери – от литературата и изкуството до филантропичните науки. Ето за какво толкоз доста представители на креативната и интелектуална интелигенция се стремят да подобрят позицията си, като трансформират имената и семействата си. Сред тях са руският пълководец адмиралът от флота Иван Исаков (арменец Ованес Тер-Исаакян), националната артистка на Съюз на съветските социалистически републики Фаина Раневская (еврейка, чието име по рождение е Фани Фелдман), лауреат на Ленинска премия, артистът Инокентий Смоктуновски, който е от семейство на полски евреи, прогонени в Сибир, както и доста други.
източник: RUSSIA BEYOND
Днес е мъчно да си представим, че президентът на която и да било страна се снабдява с псевдоним като звезда от шоубизнеса и предава същинското си име на давност. Преди по-малко от век обаче това е норма в Съюз на съветските социалистически републики. И освен високопоставени политици вършат това. Имена и семейства сменят учени, артисти, режисьори и писатели. Идеалният аршин за новия „ псевдоним “ е неговият съветски генезис.
Да се отървеш от нецензурното фамилно име
Преди болшевиките да дойдат на власт е мъчно и съвсем невероятно да се промени наследственото фамилно име. Изключения се вършат единствено за дворяни при специфични условия или пък за чужденци, приели православието: в този случай те могат да сменят имената и семействата си с съветски.
Фамилните имена най-често се образуват по няколко правила: от кръщелни имена (например Денисов от името на Денис), от прякори (Тучков – от думата „ тучный “ на съветски, която се превежда като „ пълен “, или Козлов – от коза), от специалности (Масленников, Ключников, Свечников) или от географски и топографски имена. Съветската ера обаче стартира с разрушение на възприетите порядки и един от първите укази на новата власт е разрешението да се сменят фамилните имена. Няколко години по-късно, през 1924-а, това към този момент е в действие и за личните имена.
Процедурата не е комплицирана и мнозина бързат да се възползват от нея. За хората, които работят в публичната сфера и са известни, от време на време това даже е належащо. Така през 1979 година първият български космонавт Георги Какалов получава отвод да лети в орбита, до момента в който не смени семейството си (на съветски Какалов провокира неприлични асоциации). В резултат на това той излетява в космоса като Георги Иванов.
Георги Иванов / „ Союз 33″Svilen1970, Scroch (CC BY-SA 4.0)
На такава процедура обаче са подложени освен носителите на обидни и неприлични фамилни имена.
Да станеш свой
Най-известният човек, който трансформира неруското си фамилно име, е Йосиф Сталин. Грузинецът Йосиф Джугашвили има над 30 псевдонима, с които е прочут в революционните среди до 1911 година. По това време най-често го назовават просто Коба – доста алегорично име за Грузия. Коба е грузинският еквивалент на името на персийския цар Кобадес, който превзема Източна Грузия в края на V век и прави Тбилиси столица за 1500 години. На Джугашвили несъмнено този исторически паралел доста му подхожда.
Йосиф Висарионович Джугашвили (Сталин) през 1902Свободни източници
Въпреки това Коба като псевдоним е комфортен и понятен единствено в Кавказ, а в това време упоритостите на грузинския бунтовник стартират да излизат надалеч отвън кавказкия район. Влиянието му доближава „ федерално “ равнище, а връзката му с съветските партийни отделения нараства. Новата културно-езикова среда се нуждае от друго фамилно име – с съветско звучене. За първи път с псевдонима Сталин той се подписва през януари 1913 година под труда „ Марксизмът и националният въпрос “ и в последна сметка изборът пада върху него. Първата асоциация, която идва при споменаването на Сталин, е стоманата, което също е извънредно сполучливо (за това какво в действителност значи неговото фамилно име-псевдоним, разказваме ).
Юрий АндроповSputnik
В случая с генералния секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и ръководител на президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики Юрий Андропов повода за промяна на фамилното име с благозвучно съветско е друга.
Да скриеш произхода си
Изследователи-биографи на руската партийна върхушка , че истинското фамилно име на Андропов, който управлява Съюз на съветските социалистически републики през 1982-1984-а, е Либерман, а през целия си живот той я е сменял пет пъти (сведенията за произхода на Андропов и до момента са засекретени). Баща му сякаш бил Велва Либерман, полски евреин, а Андропов е фамилното име на втория му татко.
Копие от акта за раждане на Андропов от 17 март 1932 гСвободни източници
Прикриването на националната еднаквост в Съюз на съветските социалистически републики е целесъобразно поради държавната политика. В Съюз на съветските социалистически републики живеят 128 националности, само че руснаците са титулярната нация, а след края на Втората международна война това се акцентира с удебелена линия. Първият подтик към новия курс е на Сталин на банкет в Кремъл на 24 май 1945-а, когато той означи ролята на съветския народ като водеща мощ и го назовава „ най-забележителната нация от всички народи, които влизат в състава на Съветски съюз “.
Националността в Съюз на съветските социалистически републики (тя даже се записва в паспорта) мълчешком въздейства на изкачването по кариерната стълба, на достъпа до обществени, просветителни и научни запаси. С една дума, в случай че би желал да постигнеш избрани висоти, неруското ти фамилно име може да се трансформира в спънка. И това е изключително правилно за еврейския генезис. След образуването на страната Израел през 1948 година евреите са третирани с изключително съмнение, приписва им се прозападна ориентировка и родолюбив възторг (според руските управляващи това е доказателство за непочтеност към „ руската “ родина).
Иван Степанович Исаков (1894-1967)Григорий Вайл/Sputnik
Тази битка против космополитизма (както се назовава политическата акция против западните тенденции) проникна във всички сфери – от литературата и изкуството до филантропичните науки. Ето за какво толкоз доста представители на креативната и интелектуална интелигенция се стремят да подобрят позицията си, като трансформират имената и семействата си. Сред тях са руският пълководец адмиралът от флота Иван Исаков (арменец Ованес Тер-Исаакян), националната артистка на Съюз на съветските социалистически републики Фаина Раневская (еврейка, чието име по рождение е Фани Фелдман), лауреат на Ленинска премия, артистът Инокентий Смоктуновски, който е от семейство на полски евреи, прогонени в Сибир, както и доста други.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ