Притча за кутията с целувки
Защо все по-често ние мислим за материалните неща и дали не сме не запомнили по какъв начин да даряваме на околните си нещо по-ценно – обич, топлота, целувки и усмивки?
Веднъж един татко санкционирал тригодишната си щерка за това, че изхарчила цялото руло с позлатена опаковъчна хартия. Хартията била скъпа, а таткото просто бил гневен от обстоятелството, че детето се пробвало да украси една дребна кутийка без забележима причина. Но на идната заран, дребното момиче поднесло подарък на татко си – същата кутия.
То споделило:
– Това е за теб, баща.
Той бил сюрпризиран от обстоятелството, че един ден преди този момент крещял на щерка си. Но още веднъж избухнал и в този момент, когато схванал, че кутията е празна … Той споделил на щерка си:
– Не знаеш ли, че когато се прави подарък се допуска, че в кутията има нещо? А ти ми подаряваш единствено една празна кутия.
Малкото момиче го погледнало със сълзи в очите:
– Татко, не е празна. Аз я изпълни с целувките си. Те всички са за теб, баща!
Бащата безусловно бил изумен. Той коленичил и нежно прегърнал щерка си и я помолил за амнистия.
От тогава бащата пази този скъп подарък до леглото си. Ако имал някакви проблеми си спомнял за целувките и любовта, които му дала щерка му. И това е доста по-важна от всички проблеми, материални благосъстояния и разногласия за дреболии.
Инфо: https://theway2yourself.wordpress.com
