Защо възстановяването на доходите на хората след коронакризата не е

Защо възобновяване на приходите на хората след коронакризата не е аршин, по който ще бъде правят оценка напредъкът на страните от Европейски Съюз за осъществяване на националните им проекти за възстанановяване. Кои страни ще бъдат облагодетелствани от „ зелената договорка “ и по какъв начин ще бъде прекроена бизнес средата в Европа, за „ “ дава отговор доцентът в Института за стопански проучвания на Българска академия на науките Григор Сарийски.

- Г-н Сарийски, скоро Планът за възобновяване би трябвало да бъде импортиран в Европейската комисия. Смятате ли, че заложените в него промени и средствата, които ще получим от Европейски Съюз, ще оказват помощ за растежа на стопанската система ни?
- Още със структурирането на задачите на програмата Европейската администрация сподели, че нейните цели са много по-различни и, че възобновяване е по-скоро непряк резултат, а не съществена цел на цялата самодейност.

Както знаете, водещият критерии, с цел да бъде утвърден един проект, е нарастването на каузи на възобновимите енергийни източници. Показателите, свързани с възобновяване на приходите и благосъстоянието на популацията, въобще не участват измежду тези критерии.

Преди към три седмици Европейската комисия разгласява работен вид на правилник с индикаторите, по които ще бъде оценен напредъка на страните в осъществяването на техните Планове за възобновяване (ПВ) и измежду тези индикатори възобновяване на приходите още веднъж не участва.

Все едно да стартирате проект за повишение на триумфа в учебно заведение, само че критериите за оценка да не съдържат размера на наученото, или самите оценки, а да изискват да вземем за пример постигане на избран дял на електронните учебници.

Смятам, че задачата на по този начин наречената „ зелена договорка “ е по-скоро да сътвори предлог за уединяване на европейските пазари за външни участници или с други думи – да резервира “ловното поле” на европейските концерни. По сходен метод Англия се пробва да се оправи с рецесията от 1929 година, затваряйки страните от английската сфера на въздействие за външни артикули (предимно американски).

Последвалите ответни ограничения водят до бърза ескалация и срив на интернационалната търговия. Именно за да се предотвратят сходни шокове за в бъдеще международната общественост се сплотява към основаването на цялостна институционална и регулаторна рамка, която да блокира такива стъпки още в зародиш.

Сега не можете едностранно да въвеждате случайни ограничавания върху непознатия импорт, защото ще бъдете глобен от Световната комерсиална организация и ще бъдете принудени да ги отмените. Очевидно е, че с така наречен “зелена сделка”, стояща в основата на цялата самодейност, европейската администрация търси метод за заобикаляне на това ограничаване.

Въведеният от самата нея зелен знак ще бъде употребен като предлог за въвеждане на всевъзможни тарифни и нетарифни ограничавания, които няма да подлежат на никакви наказания. Кой би посмял да глоби самодейност, която претендира, че се бори за по-чиста природа?

„ Зелената договорка “ ще докара до осезаемо прекрояване и на общия европейски пазар, като главните облагодетелствани ще бъдат страните, разполагащи с достъп до евтина електрическа енергия. Към тази група ще се причисли Германия, която съумя най-сетне да осъществя напълно в своя полза прекратения преди години “южен поток”, а също и Франция която за разлика от доста свои съдружници (в това число България) прояви здравомислие и задържа ликвидирането на нуклеарните си мощности.

Някъде по средата на този лист може да се добави и Полша, която съумя да контракти релативно мек вид за закриване на добива на въглища, както и страните със относително ниска енергоемкост на производството, които ще понесат прехода относително леко.

България, като страната с най-енергоемка конструкция на произвеждане, ще бъде измежду главните пострадали, доколкото тук сме склонни (не от сега) да залагаме по-високи цели за ВЕИ и да се ангажираме със съкратени периоди за тяхното реализиране.

За разлика от Германия, ние не разполагаме с различен сурогат на въглищата, а освен това изискване “зеленият преход” може да се извърши само за сметка на закриване на основни предприятия, освобождение на заетите в тях и отваряне на в допълнение пространство за импорт на артикули от ядрото на Съюза. Това няма нищо общо с понятието за възобновяване.

- Основна част от промените в Плана за възобновяване са свързани с наложения от Европейски Съюз преход към „ по-зелена “ стопанска система. На думи това звучи добре, само че ще би трябвало ли да затворим въглищните си централи. Какъв ще бъде резултатът за бизнеса и хората?
- Парите от този проект сигурно ще имат прочут положителен резултат върху част от българския бизнес и по-конкретно върху онази част, която има обичаи в потреблението на хранилката с обществени средства.

Заложените 12,5 милиарда, към които ще бъде добавено и значително локално съфинансиране, ще се влеят в икономическия оборот, а част от тях даже ще се мултиплицират - приходите на упоменатите компании ще се извърнат в заплати, разноски за доставки, контракти с подизпълнители и така нататък В този смисъл възобновяване ще има, само че то няма да се усети от всички, а всички ще платим висока цена за него.

Увеличаването на каузи на силата от ВЕИ значи по-скъп ток, а и по-непостоянен. Това ще изкара от строя доста локални производства, които са по-енергоемки и имат потребност от непрекъснато зареждане. Структурата на локалното произвеждане е такава, че с цел да може да работи, то има потребност от огромен дял базови мощности и прекомерно амбициозният преход в заложените къси периоди ще принуди доста предприятия просто да затворят.

Това се случва и сега - внезапният скок на цените на електрическата енергия принуди доста предприятия да преустановят активността си, с цел да не натрупат загуби.

Просто след влизането на проекта, тези предприятия ще бъдат изправени пред риска от дефинитивно закриване, а това не може да се компенсира с нищо. Не можете да компенсирате едно прекратено произвеждане на стомана или изкуствени торове (тъй като от този артикул зависят доста последващи предприятия нагоре по веригата) с изключение на с импорт.

Въпросът е с какъв импорт. Неотдавна, с цел да компенсира дефицита на мляко, българският пазар беше наводнен със заместители (кондензати, палмово масло и др.). Спирането на въпросните производства ще ни донесе още от същото и официално българите ще могат да купуват повече в сравнение с сега, само че множеството от тях ще поставят на трапезата си неща, за които преди не биха и помислили.

- В Плана е планувана голяма сума за създаване на нови ВЕИ-мощности. Това ще помогне ли за растежа на стопанската система и приходите на хората?
- При настоящето си равнище на развиване, тези технологии нанасят обилни вреди на околната среда, без значение от претенциите за противоположното. Достатъчно е да вземете за образец приемането на сила от въздушните течения. Поставянето на една или две перки ще остане неусетно за природата, само че основаването на цели ветрени паркове към този момент води до тежки последствия за екологичното равновесие.

Произвеждайки електрическа енергия, тези паркове я лишават от силата на въздушните течения и по този метод попречват осъществяването на техните съществени функционалности по поддържането на екологичното равновесие.

Безветрието и нарушаването на миграционния режим на прелетните птиците са единствено част от вредите, които вятърните централи нанасят върху природата, и за които до ден сегашен няма нито едно съществено проучване. Ситуацията със слънчевите колектори също не е изключително обнадеждаваща, защото тази технология е все недоразвита.

Тепърва на пазара ще бъдат внедрявани последващи генерации слънчеви колектори, чиято успеваемост ще бъде доста по-висока. Проблемът е, че с помощта на изобилните дотации всяка свободна повърхност ще бъде заета още в този момент от остарялото потомство нискоефективни колектори.

Представете си хаосът, който ще настъпи, когато на пазара се появи идващото потомство панели, които могат да генерират да вземем за пример 10 или 15 пъти повече ток. А по какъв начин би трябвало да постъпим със старите “слънчаци”, платени с пари от нашите джобове, и кой би бил най-екологичният метод да ги нарежем на скрап и да ги изхвърлим?

- В Плана за възобновяване са планувани и пари за научни проучвания. Смятате ли, че Планът ще помогне за намиране на по-тясна връзка сред научните среди и бизнеса?
- Включването на учените и бизнесмените към европейската хранилка е изпитано средство да си осигурите тяхната преданост. Трудно ще намерите човек, който да се осмели да разгласява сериозен отчет против самодейността, от която зависи добавката към заплатата му, само че също и кариерното му израстване.

За да не стане комплициране, в профилираното приложение към проекта, в което са дадени критериите към плановете, които ще бъдат финансирани (П5) е конкретизирано какъв вид просвета би трябвало да се създаде. Там е записано категорично, че дейностите по програмата за промяна посредством просвета и нововъведения “трябва да имат за цел да отстранен неравенствата във връзка с уврежданията, расата, етническата принадлежност, половата ориентировка “ и по този начин нататък.

Подобни формулировки срещаме и в други приложения като да вземем за пример П7 за умна промишленост, които въпреки и по-меки имат безусловно същия фокус (там е записано, че при подбора на планове “ще се следи за спазването на равни възможности” и пр.). В този смисъл възникването на по-тясна връзка сред бизнеса и науката е един от вероятните резултати на проекта, само че характера и посоката на тази връзка несъмнено няма да допадне на българските жители.

- В Плана служебният кабинет добави план, който планува да бъдат купени електрически коли за Министерство на вътрешните работи на стойност 96 млн. лева В случая може ли да се приказва за „ зелена “ инвестиция или е просто асимилиране на средства от Европейски Съюз?
- Ако извършите съпоставяне сред всеобщия модел електрически автомобил и аналогичния с бензинов мотор, елементарно ще се убедите че най-малко към този момент индикаторите на новите машини ги вършат пригодни по-скоро за разнасяне на пица, само че не и за осъществяване на характерни полицейски задания, като да вземем за пример гонене, блокади и така нататък

В проекта не виждаме нищо за характерностите на тези машини, като да вземем за пример пределна скорост, маса и прочие, а това е забавно, с цел да се знае дали въобще ще бъдат в положение да извършват функционалностите си. Чисто хипотетично е допустимо да бъдат закупени няколко бутикови модела, разрастващи задоволително висока скорост, която да им разреши да вземат участие да вземем за пример в гонене на пътя, само че персонално аз се колебая в сходно решение.

Допускам, че плануваните 96 милиона ще се трансфорат в следващото средство за наместване на икономисаните от ликвидирането на плана за възобновяване на напоителните системи 876 млн. лева Проект, който беше измежду дребното смислени в миналата версия на проекта, и от който в този момент България има обезверена потребност.

- Служебното държавно управление добави в Плана и редица промени, за които не се изисква финансиране от Европейски Съюз. Нормално ли е служебно държавно управление да поема задължения за законодателни промени пред Европейски Съюз, за които няма да получим финансиране и няма решение на българския парламент?
- Това е следващият случай в който локалната администрация ще може да си измие ръцете с “нареждане отгоре”. След като един път проектът бъде утвърден, държавното управление просто ще би трябвало да се придържа към текстовете в него.

Прави усещане, че тези текстове са наситени с формулировки, проправящи пътя за инициативи, към които българското общество изпитва органична злост. Такива са да вземем за пример “преодоляването на стандартите по пол”, “предоставянето на специфична закрила” и други, които отварят вратата за напън към приемане да вземем за пример на истанбулската спогодба, която е съсредоточена точно върху този кръг цели.

Сега натискът ще бъде доста по-силен, защото в границите на механизма за възобновяване работи така наречен emergency brake, което значи че всяка обособена страна, изповядваща “нетрадиционни” полезности, ще може да блокира усвояването на средствата по ПВ и по този начин да извива ръцете на тези, които към момента не могат да възприемат извратеното за обикновено. Вече виждаме и първите дейни дейности в тази посока.

Първите траншове за Унгария и Полша бяха блокирани с витиеватия претекст за “неспазване на върховенството на закона”, само че действително поради това че Унгария не пожела да позволи гей-пропагандата измежду подрастващите, а Полша не склони да закрие по този начин наречените зони свободни от LGBT. Приемането на нашия ПВ просто ще сложи България на последващо място в този лист.

- Парите от Европейски Съюз имат доста дребна част от общите разноски на държавния бюджет. Каква е действителната им роля за стопанската система ни?
- Действително, 12-те милиарда лева, които ще получим за четири години по линия на този План не наподобяват по никакъв начин впечатляващо, в случай че ги съпоставим с 50-те милиарда лева разноски на бюджета единствено за една година, само че това не пречи на изказващите се по тематиката непрекъснато да повтарят, че сумата е невиждана.

Друга настойчиво тиражирана илюзия е, че тези пари ще бъдат отпуснати безплатно, а това не е по този начин. Всъщност целият фонд от 750 милиарда евро беше запълнен посредством емисия на дълговите пазари и в някакъв миг тези пари ще би трябвало да се връщат. Умело се подмята фразата за “собствени средства”, само че те няма да дойдат нито от комисията, нито от европейския парламент, а от нашите джобове.

Вървят подмятания, че Европейски Съюз ще успее да увеличи приходите в хазната си с новите зелени такси, или посредством облагане на световните IT и търговски компании, които употребяват платежоспособния европейски пазар, само че не заплащат обективна цена за това.

Ако Съюзът не успее да ги принуди, което въобще не е изключено, тези лични средства ще бъдат събрани за сметка на увеличени вноски в бюджета на Европейски Съюз, а и за сметка на въвеждането на нови общоевропейски налози, като да вземем за пример за европейска добавена стойност и прочие

Григор Сарийски е доцент в Института за стопански проучвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тематика “Управление на риска при банковото кредитиране на компаниите в България”. Автор е на проучвания и изявления в областите банково дело, обществени финанси, икономическа конвергенция.