Защо в СССР са строили толкова много пет- и девететажни

...
Защо в СССР са строили толкова много пет- и девететажни
Коментари Харесай

5 неочаквани факта за съветските панелки

Защо в Съюз на съветските социалистически републики са строили толкоз доста пет- и девететажни блокове. И за какво в баните има прозорци, а жилищата са с по две порти?

Съветски пететажни блокове, родом от Франция

 Борис Рябинин/Sputnik

Строителството на пететажни блокове в Съюз на съветските социалистически републики стартира в края на 1950-те години. Наричат ги още „хрушчовки“, защото множеството от тях са построени в Съюз на съветските социалистически републики по времето на генералния секретар Никита Хрушчов.

Съветското управление желае да обезпечи жилища за колкото се може повече хора и да подкрепи изселването им от селата в огромните градове, като ги разсели в така наречен комунални жилища. Панелките са по-евтини и по-просторни – в пететажните блокове няма асансьори и улеи за отпадък, нито пък изби или тавани. Строителните бригади ги издигат за по 12 дни, в случай че работят на три смени. За годините на управлението на Никита Хрушчов в Съюз на съветските социалистически републики са издигнати над 13 000 блока, като съвсем всички са пететажни.

Технологията на строителството на тези здания от типови панели в началото е заимствана от Франция – от архитекта Раймон Камю. Той патентова своята технология през 1949 година. 10 години по-късно Съюз на съветските социалистически републики купува от Франция първата софтуерна линия за произвеждане на панели, а по-късно придобива от компанията на Камю лиценза за схемата за всеобщо произвеждане на бетонни произведения, която по-късно е модифицирана от руския инженер Виталий Лугатенко. Резултатът от неговата работа са блоковете от серия К-7 – руските пететажни панелки.
Девет етажа от спестовност
 Наум Грановский/ТАСС

Може и да ви се стори необичайно, че в Съюз на съветските социалистически републики, след взрива на пететажните блокове, стартира строителството на девететажни (в началото на 1960-те), а не на десететажни здания. Причината се крие в устрема към спестовност. Докато пететажните се строят без асансьори, а в девететажните, съгласно руските правила, би трябвало да има един асансьор, в блоковете с 10 и повече етажа се постанова да се инсталира и втори асансьор – товарен.

Друг фактор е пожарната сигурност. Височината на общоприетата механизирана стълба на пожарната машина е 28 метра. Точно толкоз е нужно, с цел да могат пожарникарите да стигнат до деветия етаж. Ако постройката е по-висока, то, съгласно условията за пожарна сигурност, би трябвало да се изградят бездимни стълбищни кафези и шахти за отклоняване на дима със система за изкуствено изпускане. Всичко това оскъпява строителството.
Входове, боядисани в зелено или синьо
 Сергей Бобильов/ТАСС

Зелената багра се употребява всеобщо за камуфлаж на военната техника, а синята – за боядисване на камиони и селскостопанска техника, по тази причина в Съюз на съветските социалистически републики тя се създава в огромни количества.

Етажите на пет- и девететажните блокове нормално се боядисват по този начин: долната половина се покрива с багра, а горната се обработва с вар. Боята е по-практична, само че варта разрешава на стените да „дишат“ и пази стените от мухъл за по-дълго време.

Оцветената част елементарно се мие от самите жители на блоковете. Контрастът сред боята и варта на равнището на човешкото око при задимяване наподобява като ярка линия- задачата е, в случай че има пожар, жителите да могат да се ориентират и да излязат на улицата. Освен това зеленото и синьото са доста наситени цветове, по тази причина добре прикриват недостатъци и дефекти при боядисването.
Апартаменти с по две входни порти
 Борис Бабанов/Sputnik

При строителството на „хрушчовките“ в жилищата се поставят елементарни дървени порти. Те не изолират добре топлината и шума. Обитателите им се пробват сами да ги изолират, като ги облепват със стиропор или с дермантин. Именно с тази цел им хрумва да слагат втора врата. Допълнителен бонус е, че на две порти могат да се сложат повече ключалки.
Прозорец в банята
 Avito.ru

Докато през днешния ден прозорецът в банята може да ни се стори като забавно дизайнерско решение, то в руските времена той участва в „хрушчовките“ по чисто практични аргументи. Повече светлина, по-добра вентилация и по-малко бактерии. Едновременно с това отпада потребността през деня да се светка лампата. Жителите на жилищата демонстрират огромна фикция при декорацията на тези прозорци – окачват пердета, поставят витражни стъкла или пък ги боядисват. Освен това, в случай че инцидентно на някой му прилошее в банята, околните му имат бърз достъп до помещението.

създател:

източник: bg.rbth.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР