Защо турският президент Ердоган забрани числото 128? Няколко германски медии

Защо турският президент Ердоган забрани цифрата 128? Няколко немски медии разбулват мъглата, която поражда този на пръв взор неуместен въпрос. А в своята колонка във ФАЦ турският публицист Бюлент Мумай напомня и други нелепи забрани от турската история. Но дано да стартираме от цифрата 128. Реджеп Тайип Ердоган в действителност забрани една опозиционна акция, съсредоточена върху това число. Става дума за валутните запаси на турската Централна банка в размер на 128 милиарда $, които съгласно опозиционната Републиканска национална партия просто са изчезнали - без никакви пояснения. Според Ердоган обаче акцията била " неистина и фалшификат, от начало до край ". " А къде е половината от 256? " Седмици наред опозицията в Турция разлепваше плакати с въпроса " Къде са 128-те милиарда $? ". Според опозиционните политици валутният запас скрито бил продаден посредством суап-сделки с трети страни, в това число с Катар, а Турция даже в допълнение взела нови заеми в размер на 60 милиарда $ - всичко това надалеч от очите на обществеността. Притиснат до стената от обстоятелствата, президентът Ердоган направи обществено изказване, съгласно което " парите нито са прахосани, нито пък по непочтен и неправдив метод са попаднали в нечий джоб ". Ердоган твърди, че валутният запас е бил мобилизиран за покриване на разноските, свързани с пандемията и с потребностите на страната от задгранична валута. " Тези, а и още доста пари, са в оборот сред стопанските субекти и жителите на страната. Тоест, те единствено са трансформирали местонахождението си. Но в последна сметка множеството от тези пари, които остойностяват нашата страна, са останали вътре в рамките ѝ ", изяснява Ердоган, представен от ДПА. Кампанията с плакатите разумно разгневи президента, който подреди да я забранят като засегнатост против президента. На полицията беше спусната заповед да в профил плакатите и да проверява опозиционерите, които ги разлепват. Впоследствие бяха отстранени и новите опозиционни плакати, които по проницателен метод заобикаляха възбраната посредством преформулиран текст: " А къде е половината от 256? ". Осем депутати от опозицията даже са застрашени с лишаване на имунитета поради акцията с плакатите. В своята колонка във ФАЦ турският публицист Бюлент Мумай изяснява за какво Ердоган беше разгневен от въпроса за 128-те милиарда $: " Колкото по-авторитарно се държи Ердоган, толкоз по-тежка става рецесията в турската стопанска система. Нашите портмонета страдат по същия метод, по който страда и демокрацията ни. Навремето Турция със своето младо население беше сияйната звезда в Европа, през днешния ден обаче е в лапите на безнадеждността. Равнището на безработицата скоро ще доближи 30%, а 88 на 100 от хората считат, че се намираме в икономическа рецесия. (...) Резултатите се виждат по улиците. Тълпи от хора се събират, когато фермери раздават картофи или лук на нуждаещи се. " До същия извод стига и Патрик Дикман, създател на просторен разбор за икономическата рецесия в Турция, оповестен от информационня портал Т-онлайн. Дикман също се базира на допитванията и установи, че известността на Ердоган спада, а неговата Партия на справедливостта и развиването към този момент получава утвърждение единствено от 40% от турците. " Всичко това последователно се трансформира в проблем персонално за Ердоган. Неговата власт и известността му измежду популацията стъпват върху две основни опори: религията и стопанската система. Тази тактика дълго време носеше триумф, тъй като през последното десетилетие турската стопанска система бързо растеше. Това осигуряваше на хората осезаемо повече благоденствие, а на Ердоган - благодарност. Много турци гласоподават на изборите най-много предвид на икономическото си състояние, а в този момент този факт стартира да дава противоположен резултат. Растящата беднотия вреди на ръководещата Партия на справедливостта и развиването. " Още странни забрани от турската история На този декор става към този момент изцяло разбираемо за какво Ердоган забрани цифрата 128, пишат немските медии. А в колонката си Бюлент Мумай се връща обратно в турската история към други неуместни забрани. " Страната, в която живеем, е претърпяла какви ли не странни забрани през своята история. Султан Абдул Хамид Втори (когото Ердоган изключително цени) беше забранил да вземем за пример думите " правдивост " и " независимост ". Абдул Хамид, който носи отговорност за най-големите териториални загуби в историята на Османската империя, не позволяваше на вестниците да употребяват и думата " нос ". По този метод султанът възпираше тези критици, които заради възбраната да загатват името му пишеха за него, употребявайки като нарицателно прословутия му огромен нос. Около век по-късно, през 1982 година, военната хунта организира референдум за нова конституция също под знака на една възбрана: този път неразрешен беше синият цвят. В бялото поле на бюлетините гласоподавателите можеха да слагат своята отметка в поддръжка на конституция, а в синьото поле - срещу. Тъй че военните не желаеха на никое място повече да виждат наследник цвят и даже не разрешиха на вестниците да употребяват синьо оформление. След неразрешените думи и неразрешения цвят, през 90-те години на предишния век в Турция беше наложена една още по-нелепа възбрана. Този път на мушка се оказаха едни ресторантски солници във формата на готвач с огромни мустаци. Властите бяха уверени, че солницата доста наподобява на Абдула Йоджалан, шефа на терористичната организация Кюрдска работническа партия ", напомня турският публицист Бюлент Мумай на страниците на ФАЦ.