Димитър Маринов: Има порочни практики при липсващите лекарства
Защо би трябвало да станат цифрови протоколите и здравните рецептурни книжки за медикаментите, заплащани от НЗОК, издават ли се електронни " бели предписания " в провинцията? Магистър-фармацевти от Българския фармацевтичен съюз описват, че няма по какъв начин медикаментите по здравна каса да са по-скъпи, откакто има данни, че се изнасят, още веднъж търсим отговор на въпросите за какво липсват някои медикаменти у нас и за какво хората се принуждават да си ги купуват от прилежащи страни? Как става по този начин, че в складовете на едро медикаментът го има, само че той не доближава до пациента и аптеката?
Това е тематиката в този епизод на подкаста на БНР „ В центъра на системата “. Гости в епизода са: Магистър-фармацевт Анжела Мизова - зам.председател на Управителния съвет на Български фармацевтичен съюз и притежател на аптека в Пазарджик и Магистър-фармацевт Димитър Маринов - основен секретар на БФС
" В някои аспекти сме по-напред в дигитализацията в опазването на здравето. В Канада да вземем за пример, фармацевтите имат обособен програмен продукт за електронните предписания за всеки здравен осигурител, до момента в който при нас това е единно. При нас обаче протоколите за скъпоструващите лекарства, така наречен рецептурни книжки към момента се обработват в книжен вид. Тези документи би трябвало да са също електронни.
Ако би трябвало да има някакви специфични позволения или условия на здравноосигурителния фонд за определяне и разпределяне на този лекарствен артикул, това би трябвало да става още на равнище наставление. Този надзор - дали пациентът има право да получи медикамента, това би трябвало да се ревизира сега на изписването, преди пациентът да е пристигнал в аптеката. А не както е сега - доста неща не престават да се управляват, откакто аптеката от дълго време е отпуснала медикаментите и подава доклад ", посочи пред БНР магистър-фармацевътт Димитър Маринов.
Маринов уточни, че се изписват от ден на ден електронни предписания, само че сме доста надалеч от положителното съответствие сред хартиени и електронни. Зависи дали лекарските практики са влезнали в 21 век.
Фармацевтите в откритите аптеки не са получили една стотинка по отношение на Covid-рецептите. При договарянията за новия НРД ще настояваме аптеките да получават надбавка за 100% заплащаните от НЗОК медикаменти, с изключение на досегашната такса от 4 лева, заяви още той.
" Сега пациентът идва с протокол, ние пишем в него и пазим по едно хартиено копие, с цел да се отчитаме. За електронните " бели предписания " ще кажа, че в Пазарджик никой фармацевт не работи с тях. Лекарите не ги изписват. Поисках от другарка лекарка да изпише една, с цел да видя по какъв начин се работи с нея. Ако желая да работя по закон, би трябвало да връщам 80 на 100 от хартиените предписания, тъй като не са попълнени правилно и не мога да ги въведа ", разяснява за БНР магистър-фармацевтът Анжела Мизова.
По думите ѝ пациентите няма да обикалят в търсене на лекарства, в случай че повече аптеки работят със НЗОК, в случай че се следи за нерегламентиран реекспорт, в случай че няма изкупуване на лекарства, които се ползват " оф - лейбъл ".
" Толкова отводи от търговци на едро за липса на медикаменти и толкоз мъчно да се работи не е било последните 20 години, сподели тя.
" Притежателите на приложимост ни демонстрират, че има импортирани по-големи количества от тези медикаменти, в сравнение с има изписани по Протокол по НЗОК. Оказва се, че те са при търговците на едро, само че не доближават до аптеките. ИАЛ е единствено тази, която може да ревизира какво се случва през системата СЕСПА. Но има доста порочни търговски практики като да вземем за пример - наличностите на даден лекарствен артикул да бъдат забележими единствено за избрани " обичани " аптеки. Може за се окаже, че медикаменти се натрупат на склад, с цел да доближат количества свободни за реекспорт. Защото тук са купени на по-ниски цени и се изнасят в друга страна на по-висока цена. Има метод по какъв начин един склад да не крие наличия. Все още техническата реализация за достъп до СЕСПА не е реалност, само че се работи, добави Маринов.
От БФС разясниха още, че медикаментите по здравна каса у нас не са по-скъпи:
" Защото в Германия се приказва за реимпорт и за тях това е проблем, а у нас се приказва за реекспорт, и за нас това е проблем! При нас излизат, тъй като са по-евтини, а при тях влизат, тъй като ги вземат по-евтино от нас.
Има покачване на цените на медикаментите без рецепта, тъй като има проблем с отстъпките към аптеките. Има и покачване на контролираните пределни цени при някои от медикаментите от Позитивния лист, като това става по формалния път. Там се трансформира формалната пределна цена, която се дефинира посредством рефериране с останалите страни от Европейски Съюз. Това се ревизира два пъти в годината, споделиха още специалистите.
Това е тематиката в този епизод на подкаста на БНР „ В центъра на системата “. Гости в епизода са: Магистър-фармацевт Анжела Мизова - зам.председател на Управителния съвет на Български фармацевтичен съюз и притежател на аптека в Пазарджик и Магистър-фармацевт Димитър Маринов - основен секретар на БФС
" В някои аспекти сме по-напред в дигитализацията в опазването на здравето. В Канада да вземем за пример, фармацевтите имат обособен програмен продукт за електронните предписания за всеки здравен осигурител, до момента в който при нас това е единно. При нас обаче протоколите за скъпоструващите лекарства, така наречен рецептурни книжки към момента се обработват в книжен вид. Тези документи би трябвало да са също електронни.
Ако би трябвало да има някакви специфични позволения или условия на здравноосигурителния фонд за определяне и разпределяне на този лекарствен артикул, това би трябвало да става още на равнище наставление. Този надзор - дали пациентът има право да получи медикамента, това би трябвало да се ревизира сега на изписването, преди пациентът да е пристигнал в аптеката. А не както е сега - доста неща не престават да се управляват, откакто аптеката от дълго време е отпуснала медикаментите и подава доклад ", посочи пред БНР магистър-фармацевътт Димитър Маринов.
Маринов уточни, че се изписват от ден на ден електронни предписания, само че сме доста надалеч от положителното съответствие сред хартиени и електронни. Зависи дали лекарските практики са влезнали в 21 век.
Фармацевтите в откритите аптеки не са получили една стотинка по отношение на Covid-рецептите. При договарянията за новия НРД ще настояваме аптеките да получават надбавка за 100% заплащаните от НЗОК медикаменти, с изключение на досегашната такса от 4 лева, заяви още той.
" Сега пациентът идва с протокол, ние пишем в него и пазим по едно хартиено копие, с цел да се отчитаме. За електронните " бели предписания " ще кажа, че в Пазарджик никой фармацевт не работи с тях. Лекарите не ги изписват. Поисках от другарка лекарка да изпише една, с цел да видя по какъв начин се работи с нея. Ако желая да работя по закон, би трябвало да връщам 80 на 100 от хартиените предписания, тъй като не са попълнени правилно и не мога да ги въведа ", разяснява за БНР магистър-фармацевтът Анжела Мизова.
По думите ѝ пациентите няма да обикалят в търсене на лекарства, в случай че повече аптеки работят със НЗОК, в случай че се следи за нерегламентиран реекспорт, в случай че няма изкупуване на лекарства, които се ползват " оф - лейбъл ".
" Толкова отводи от търговци на едро за липса на медикаменти и толкоз мъчно да се работи не е било последните 20 години, сподели тя.
" Притежателите на приложимост ни демонстрират, че има импортирани по-големи количества от тези медикаменти, в сравнение с има изписани по Протокол по НЗОК. Оказва се, че те са при търговците на едро, само че не доближават до аптеките. ИАЛ е единствено тази, която може да ревизира какво се случва през системата СЕСПА. Но има доста порочни търговски практики като да вземем за пример - наличностите на даден лекарствен артикул да бъдат забележими единствено за избрани " обичани " аптеки. Може за се окаже, че медикаменти се натрупат на склад, с цел да доближат количества свободни за реекспорт. Защото тук са купени на по-ниски цени и се изнасят в друга страна на по-висока цена. Има метод по какъв начин един склад да не крие наличия. Все още техническата реализация за достъп до СЕСПА не е реалност, само че се работи, добави Маринов.
От БФС разясниха още, че медикаментите по здравна каса у нас не са по-скъпи:
" Защото в Германия се приказва за реимпорт и за тях това е проблем, а у нас се приказва за реекспорт, и за нас това е проблем! При нас излизат, тъй като са по-евтини, а при тях влизат, тъй като ги вземат по-евтино от нас.
Има покачване на цените на медикаментите без рецепта, тъй като има проблем с отстъпките към аптеките. Има и покачване на контролираните пределни цени при някои от медикаментите от Позитивния лист, като това става по формалния път. Там се трансформира формалната пределна цена, която се дефинира посредством рефериране с останалите страни от Европейски Съюз. Това се ревизира два пъти в годината, споделиха още специалистите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ