Стефан Диомов на 81 г. - композиторът на незабравимите български мелодии
Днес своя рожден ден отбелязва композиторът Стефан Диомов – име, което десетилетия наред звучи в българската музикална просвета с топлина, благозвучност и безподобен почерк. Неговите песни са част от златния фонд на родната сцена и не престават да се пеят от генерации реализатори и аудитория.
Стефан Диомов е роден на 16 февруари 1945 година в Бургас – град, който остава надълбоко вплетен в творчеството му и постоянно участва като ентусиазъм в музиката му. Морската атмосфера, романтиката и лиричността на крайбрежния град намират отражение в доста от неговите композиции, трансформирали се в емблеми на българската известна музика.
Още в младежките си години Диомов демонстрира мощен интерес към музиката. Завършва музикалното си обучение и последователно се насочва към композирането, където намира своето същинско предопределение. През 70-те и 80-те години името му към този момент е измежду водещите в българската сцена, а негови песни печелят награди от влиятелни фестивали и състезания.
Композиторът е тясно обвързван с редица известни вокални обединения. Сред тях изключително място заемат група „ Тоника “ и по-късно „ Тоника Сухопътни войски “, с които основава десетки шлагери. Музиката му се отличава с ясни мелодични линии, емоционалност и досегаемост, което я прави близка до необятната аудитория. Негови песни са изпълнявани от едни от най-обичаните български артисти и не престават да звучат по радиа, концерти и телевизионни излъчвания.
Освен като композитор, Стефан Диомов има принос и като музикален възпитател и държавник. Той интензивно взе участие в културния живот на Бургас и страната, поддържа млади гении и се включва в разнообразни музикални начинания и фестивали. Работата му с млади реализатори е част от устрема му българската ария да има бъдеще и последователност.
През годините Диомов получава голям брой оценки за своя принос към българската просвета. Но може би най-голямото самопризнание остава любовта на публиката – онази тиха, устойчива признателност, която се мери не в награди, а в мемоари, страсти и песни, които хората не престават да пеят.
