Защо много умни хора не могат да пишат според психолог от „Харвард“
Защо толкоз доста от писаните текстове от умни хора са толкоз сложни за схващане? Защо актуалният читател се мъчи да дочете една академична публикация, да проумее писаното до него от държавен чиновник или да разгадае инструкциите за безжичен интернет вкъщи?
Тези въпроси си задава психологът от Харвардския университет Стивън Пинкър в нова книга - " Смисълът на стила: Наръчник по писане на мислещия човек през 21 век " ( " The Sense of Style: The Thinking Person's Guide to Writing in the 21st Century " ), споделя Inc.com. Пинкър предлага отговор с едно, според него водещо пояснение - " проклятието на познанието " или " компликация пишещият човек да си представи какво е да бъде някой различен, който не знае всичко това, което той знае ".
Авторът показва, че това е главната причина много постоянно писани от способени хора текстове да са неразбираеми, изпълнени с диалект, с прекомерно дълги фрази, клишета, механически термини, съкращения. В тези случаи липсва умеене за изложение. Тук не става дума за дефекти в правописните неточности, а за смисъла, който създателят желае да съобщи. Четящите тогава се питат два въпроса. Първо, какво тъкмо е желал да каже той. И второ, по какъв начин може той да съобщи на публиката своите хрумвания по-ясно, без да се постанова да се опира на език, който я обърква.
Хората с дълготраен опит в избрани професионални полета нормално е по-вероятно да имат този минус, или по-точно да им липсва това умеене. То може да се отрази на един стадий и в връзката им с лица отвън работата, които да не ги схващат, да вземем за пример членовете на фамилията им. В някои компании, съгласно професора, има към този момент развъртян напълно неповторим вътрешнофирмен акцент на британския език.
Пинкър дава простоват съвет: умният човек създател да сътвори табиет да прибавя по няколко видимо непотребни за него думи за обяснение когато се показва, без значение дали ги поставя след акроними, механически термини или истории.
И напомня остарялата максима: обяснението работи най-добре като се даде пример.
