Защо смятате, че въпросът защо“ е най-важният в журналистиката? Поне е

„ Защо смятате, че въпросът „ за какво “ е най-важният в публицистиката?
Поне е един от най-важните. Останалите са по кое време, по какъв начин, по какъв метод и прочие Простите въпроси нормално водят до най-интересните отговори, стига да се сетиш за тях в нужния миг. Само че това става доста рядко. “ Това написа във фейсбук журналистът Кеворк Кеворкян.

SafeNews разгласява целия текст без редакторска интервенция.

www.kevorkkevorkian.com

„ ЗАЩО? “ – КЪМ К.К.
/фрагменти/

Защо смятате, че въпросът „ за какво “ е най-важният в публицистиката?
Поне е един от най-важните. Останалите са по кое време, по какъв начин, по какъв метод и прочие Простите въпроси нормално водят до най-интересните отговори, стига да се сетиш за тях в нужния миг. Само че това става доста рядко. Спомнете си какъв брой пъти сте желали да хвърлите нещо по тв приемника, тъй като таман в този миг водещият е пропуснал да зададе един от този въпроси.

Защо?

Защото е бил прекомерно ангажиран със себе си. Или, което е по-честата процедура, тъй като въобще не слуша това, което му приказва събеседникът. Повечето по този начин наречени тв водещи по начало са си глухи по рождение. Глухи към индивида насреща.

Защо?

Защото любознанието им е ампутирано. А любознанието движи нашия поминък. Плюс известна сензитивност. Сега на практика всеки може да прави „ телевизия “. Стига да намериш някой вманиачен, който да ти се довери.

Но чакайте в този момент да уточним нещо. Да не останете с неверното усещане, че, употребявайки въпроса „ за какво “, всеки към този момент е подготвен да направи изявление с Майк Тайсън. Най-много да отнесе някое кроше. Преди да прибегнеш към простите въпроси, те чака здрав труд. Трябва да изградиш личната си визия за индивида пред теб. И тогава да действаш. Нали си спомняте какво споделяше един публицист: „ Най-уязвимата част от един човек е визията му за самия себе си “. Значи номерът е да свериш неговата визия със своята. Изглежда елементарна работа. Но не е. Всички задават въпроси и вършат изявленията. Обаче отговорите нещо не костват, не се запомнят.

Защо?

Ако взема назаем една фраза, казана по различен мотив, малкия екран през днешния ден е „ някакво създание с блеснали очи, служещи на кьорав стопанин “. Нещо такова. Първото, което се пробва да направи българският политик, е да прекърши гръбнака на малкия екран. Това не е и изключително мъчно, като се има поради, че с дребни изключения, гръбнакът на „ водещите “ е от желе, а не от стомана. С сходен гръбнак, или темперамент, последното, което те интересува, е дали си измъкнал задоволително почтен отговор. Хвърляш слепешката два-три въпроса и хукваш към следващия добряк, хванал се на въдицата ти.

Защо?

Такива са днешните правила на играта. Наемната ръка в медиите е евтина, а и много уплашена. Пък и много млади наемници повече мечтаят да срещнат някое хвръкнало куче, в сравнение с да си губят времето да измъкват отговори от някой фактически интелигентен човек. Обаче летящи кучета рядко се срещат. А умните хора, които остават и са все по-малко, гледат да стоят настрана…

Защо?

Трябва да се надвикват с нахалниците, а това не могат да си го разрешат.
Какво да изяснявам повече – живеем на малко пространство, обаче омразата е огромна. Все отново хубавото е, че малко на брой са същински заболели от тази ненавист. Затова – заобикаляй ги и давай напред.

Защо?

Защото, както е казано, по-добре да се износваш, в сравнение с да ръждясваш.
/Интервю на Емил СПАХИЙСКИ, 2002 година/
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews