Епохални думи на Соня Момчилова! „Запазването на ФАКТЧЕКЪРИТЕ в Европа е АГОНИЯ И ГЪРЧ на тези, които „предъвкват рефлукса на ГРАНТОВЕТЕ“
Епохални думи на Соня Момчилова! „ Запазването на ФАКТЧЕКЪРИТЕ в Европа е АГОНИЯ И ГЪРЧ на тези, които „ предъвкват рефлукса на ГРАНТОВЕТЕ “. Бившата председателка на Съвета за електронни медии даде прелюбопитно изявление за сътрудниците от „ Критично “.
Соня Момчилова: Запазването на фактчекърите в Европа е мъка и спазъм на тези, които „ предъвкват рефлукса на грантовете “
Когато приказваме за свободата в медиите, кое е по-важно – свободата на словото на журналиста, правото на „ потребителя “ да получава информация, свободата на притежателя на медията да реализира задачите си посредством нея? Как взаимодействат тези неща между тях?
– Свободата в медиите е функционалност на отношението към свободата и ненамесата в работата на журналиста както от страна на притежателя на медията, по този начин и от политически, финансови, идеологически и други фактори. Когато приказваме за публицистична публицистика, свободата на журналиста да образува позиция и позиция, без да обслужва ползи, предубеждения или страхове – било персонални, било непознати – подсигурява, че потребителят на информация ще получи справедлива картина и изясненост за събитие, развой или обстановка.
Когато журналистът работи в личен влог, платформа или различен тип съвременна интернет медия, той носи цялата отговорност за наличието, което основава, и за доверието, на което разчита. Дълбоко неправилно и самоуверено е от страна на познатите обичайни форми на публицистика e да подценяват и омаловажават ролята и работата на новите медии и хората, които са техни лица. Бих споделила, че това е комплекс, означи Соня Момчилова.
Важни ли са публичните медии за една страна? Каква е ролята им? Българска национална телевизия социална медия ли е или подигравка на такава? Защо Българска национална телевизия стигна до това състояние? Може ли да се преборим за същинска социална медия или това е изгубена идея на този стадий?
-Обществените медии са наречени такива, тъй като имат социална задача. Как е дефиниран задължението на БНР и Българска национална телевизия да пазят интереса, осведомеността и базовото наличие, залегнало в програмните схеми, може да се види в Закона за радио и телевизия. Отделна тематика е незабавната потребност задачата да се предефинира и изследва поради променената медийна среда и новите потребности на феновете и слушателите.
Обществените медии в доста връзки, даже съгласно текстовете на сегашния Закон за радиото и телевизията, не извършват задачата си. В изискванията на конкуренция с новите, безусловно роящи се платформи за аудиовизуално наличие, обичайните медии просто нямат късмет да задържат позиции, в случай че не се разсънят от амнезията и комфортното безрезервно гонене на настоящите събития.
Преди дни видяхме по какъв начин един чест и предстоящ до погнуса посетител в Българска национална телевизия си разреши да се държи с сътрудника Владислав Апостолов. Самозабравата и високомерието на „ нормалните обвинени “, които обикалят малките екрани и радиата, печелят грантове и тотално са изгубили визия за опцията да бъдат в конкуренция и в съседство по микрофон с другомислещ, създаващ нужда от аргументирана мисловна активност събеседник, персонално мен ме смая. Наглостта и арогантността на зам.-главния, както се самопредстави претендиращият за легитимност, са изумителни.
През годините на демократично извращаване на медиите се стигна до цялостна хомогенизация на мненията в ефир, в това число и в публичните медии. Хора, които говореха, че би трябвало да има една цивилизационно законна позиция и че какъвто и да било релативизъм на мненията е невъобразим, безусловно завзеха медийното пространство и бранят линията на евроатлантизма по-ревностно от тогавашните политкомисари в медиите.
Ако би трябвало да бъдем до дъно справедливи – а без подозрение това е неотложно – то в Българска национална телевизия по мое персонално мнение се следи прочут плурализъм, най-малко що се отнася до партийни участия в публицистичните формати. Големият проблем на Съвет за електронни медии и на публичните медии е, че финансирането им зависи от политически мощните фигури както в законодателната, по този начин и в изпълнителната власт. Няма по какъв начин да не се церемонят и да не основават комфорт на тези, които им дефинират бюджета. Ако се одобри нов закон, който да подсигурява финансовата самостоятелност на медиите, нещата ще се трансформират.
Има ли неразрешени тематики или гледни точки в публичните медии? А в огромните частни национални медии? А неразрешени и позволени посетители? Могат ли да бъдат решени тези проблеми?
– Има, несъмнено. Не се повдигат насъщни, жизненоважни за ориста, здравето и оцеляването на нацията проблеми. Не се приказва за незаконния темперамент на концесионирането у нас, за злоупотребите и дерибейството в дребните обитаеми места. Забранено е даже да се показва подозрение по отношение на вярната ориентировка и цивилизационния избор на страната ни, макар че въртим в обаян кръг към този момент 35 години.
„ Има описи с разрешени и непозволени посетители в студията “, означи Момчилова. Съществува и директна връзка – физическа или телефонна – с пресцентровете на партиите, които обезпечават „ храната “ за избрани публицисти и медии. Решение в по този начин структурираното медийно пространство няма, тъй като комерсиалните медии зависят от рекламни доходи и грантове, а финансовото богатство на рекламиращите субекти зависи от елитите по върховете на властта. Това не е нещо ново, само че е значимо да се припомня.
Информацията е безценен артикул. Как е редно да бъдат финансирани медиите, с цел да не се стигне до разпространение на изкривена в нечия изгода информация?
– Отдавна се разясняват разнообразни подходи за финансиране, познати в старите демокрации. Няма воля, нито предпочитание от ръководещите да се създаде фонд за финансиране, нито да се регламентира % от Брутният вътрешен продукт за тази цел. Съществуват и други форми, само че актуалното състояние устройва изцяло както компрадорския хайлайф, по този начин и сътрудниците ни, които не пестяха средства (надявам се това да се промени), с цел да минимализират отрицателните мнения на политиките, които организират посредством наместниците си против националните ни ползи.
Опасно ли е финансирането посредством реклами в публичните медии?
– Има разнообразни отзиви. Зависи от естеството и формата, под която се популяризира дадена стока или услуга. Аз доста се гордея, че станах основател на премахването на рекламата на хазарта>. Едва ли има потребност да прецизирам за какво това беше, въпреки и закъсняло, безусловно неотложно деяние, въпреки и да не влизаше в отговорностите и прерогативите на Съвет за електронни медии.
Личното ми мнение е, че в публичните медии не би трябвало да има комерсиална реклама, само че това, съотнесено към актуалната форма на финансиране, би било дискриминация.
Медиите непозната благосъстоятелност рискови ли са?
-Някога, преди 25 години, когато създавахме БТВ, си мислех, че вършим нещо доста стойностно и значимо. Направо гражданска война си фантазирах, че се случва. С днешна дата си давам сметка по какъв начин с приключването на мозъци и професионализъм, на ярки лица и запаметяващи се гласове, настъпи интелектуалният холокост. Позволявам си към този момент обичайно да се изразя по този метод, без да се тормозя, че някой може да ми изиска оставката за приложимост на крайни квалификации, над които едни хора са си въобразили, че имат нотариален акт.
Бездушие, незначителност, зависимости от всякакъв темперамент – допускам, че това е повода за положението, в което се намира персоналният състав (бих го нарекла персонал) на медиите, които би трябвало да са зона на свободни и красиви мозъци.
Етикетирането на медии като задгранични сътрудници би ли имало действителен резултат или за прекъсване на въздействието посредством медиите на външни сили са нужни по-сериозни ограничения?
– Етикетирането на каквото и да било, без да се проумяват аргументите и природата, е безсмислено и е причина за разделяне и ялови разногласия. Когато обаче едно установяване на сътрудници за въздействие се покрива с усещането от активността им, то тогава, според правилото на Окъм, против тях би трябвало да се работи, както се обезврежда сътрудник за въздействие.
Четвъртата власт е невъзможна без захранващите я и верифициращите нуждата ѝ други три управляващи. Доколкото четвъртата власт непринудено абдикира от ролята си на коректив, ще бъде забавно да се следи пораженческото ѝ слизане от сцената на „ Обществото на спектакъла “ по Ги Дебор.
Имаме съображение, коства ми се, да създадем извода, че финансираните обилно от задгранични бюджети медии обслужват ползите на „ сътрудниците ни “ и то с корпоративната отдаденост на наемници. Надявам се да се одобри закон, тъкмо дефиниращ работата на такива медии, и наказания, лимитиращи размера и характера на активността им.
Каква е ролята на информацията в наши дни? Може ли да се каже, че четвъртата власт по някакъв метод е първа, поради ролята ѝ в избирането на първите две?
– Имам персонално съмнение дали информацията или концепциите са конвертируемата стока с по-висока стойност в наши дни. Хибридните войни, ролята на дийпфейка и дезинформацията, постистината и достъпът до обществени мрежи и платформи за шерване на аудио-визуално наличие трансформираха ролята на обичайните медии и дават все по-съществен подтик на платформите в интернет.
Четвъртата власт е невъзможна без захранващите я и верифициращите нуждата ѝ други три управляващи. Доколкото четвъртата власт непринудено абдикира от ролята си на коректив, ще бъде забавно да се следи пораженческото ѝ слизане от сцената на „ Обществото на спектакъла “ по Ги Дебор.
Как се бори дезинформация – с информация или с регулации?
– И по двата метода. Но дезинформацията се обезврежда с повече достоверна, тествана и доказуема информация. Не със заклинания и лозунги, не със стигматизация на особеното мнение и противоположната позиция.
рискът свръхрегулацията да се изроди в цензура е доста огромен. Мисля, че към този момент сме усетили последствията от престараването на хигиенистите и санитарите, финансирани от „ циклопа “, лишен от периферно зрение
Колкото до регулацията, рискът свръхрегулацията да се изроди в цензура е доста огромен. Мисля, че към този момент сме усетили последствията от престараването на хигиенистите и санитарите, финансирани от „ циклопа “, лишен от периферно зрение. Регулацията би трябвало да се насочи към спекулативните страни и безконтролната досетливост на инфлуенсърите, рекламиращи всевъзможни рискови, подвеждащи и даже животозастрашаващи продукти, действия и услуги.
Трябват драконовски ограничения и даже възбрана на активността, увреждаща или застрашаваща детското здраве и душeвност, както и въобще подлагаща потребителите на опасности. В същото време платените фактчекърски звена, обслужващи едностранно идеологически или финансови ползи, би трябвало да се преориентират професионално.
Кои са главните моменти в журналистическите стандарти и какъв е пътят за налагане на спазването им?
– Съществуват публицистични стандарти и даже цели устави и кодекси за държанието и правилата на работа както в BBC, по този начин и в други огромни медийни компании.
За мен правилата, на които би трябвало да се основава журналистическият труд, са дефинирани най-ясно и типичен неопровержимо от Йосиф Хербст тъкмо преди век: „ Никому в сгода, на никого на инат! “ Той споделя още, че истината би трябвало да бъде преди хляба. Съпоставете в този момент веруюто на този деятел на свободния щемпел и революционното слово с тезата на журналистка от „ Свободна Европа “, която се оплака на американския дипломат, че не стигат парите, а публицистиката е бизнес и изисква финансиране.
Какви правила може да изискваш от подобен индивид? Той желае само да печели от труда си и да капитализира търсенето на истината в сребърници. Това не е етиката на журналиста, това е житейската истина на бакалина.
Кога би трябвало да се постанова регулация във връзка с разпространяването на информация? И би трябвало ли?
В Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ) е разказано и регламентирано в кои случаи и по какъв метод се упражнява регулация от Съвет за електронни медии. По-страшното е, че според годишните анкети на АЕЖ, автоцензурата е към този момент изцяло ежедневно събитие и е на път да се трансформира в норма. Всеки трети запитан публицист твърди, че открива автоцензура в работата си. Това събитие и масовизацията на уплашения публицист са терминалната фаза за болната публицистика.
Регулация е нужна и тя би трябвало да се организира от в действителност самостоятелни и способени хора, които не обслужват благодетелите си, пратили ги да бдят за ползите им.
Ако е нужно – кои медии е добре да подлежат на регулация? Тези с огромна публика?
– Още един път споделям – значимо е кой и от какви подбуди е движен, когато упражнява регулация.
На медийната промишленост ли се угажда, на монополистите и магнатите, на политическите субекти или на обществото? Всяка медия би могла да послужи за разпространение на дезинформация, подправени вести, индоктринация и даже углавни закононарушения. Трябва да се следи целият медиен ландшафт, само че без да се упражняват самоцелни рестрикции.
Правото на независимост на изложение на мнение има всеки човек и това е неоспоримо право, залегнало във всички харти и конституции на модерното човечество, към което се причисляваме. Аудиторията няма значение – даже един човек да е заплашен от нездравословно наличие, той би трябвало да бъде предпазен. Това не значи, че са нужни крайни ограничения като изтриване и унищожаване на медии по недоказани обвинявания, доноси и субективни преценки.
За националните медии – нужно ли е лицензиране за разпространяване на вести и настоящи излъчвания, което да бъде прекратявано при редовно тъпчене на журналистическите стандарти? Или с това по-скоро може да се злоупотреби?
Лицензирането на публичните и комерсиалните медии се прави по избрани критерии и логаритъм, залегнали в Закон за радиото и телевизията и Западноевропейски съюз. Програмните условия също са дефинирани както съдържателно, по този начин и процентно. Темата за журналистическите стандарти и отводът от тях към този момент обсъдихме – тя е доста деликатна и противоречива. Намеса в публицистичното наличие би трябвало да се ползва извънредно деликатно.
Всяка медия би трябвало да държи сметка за доверието и аудиторния дял, който губи или печели при проява на неуважение и тъпчене на истината.
Изискването за показване на разнообразни гледни точки за един публицист ли се отнася, или единствено за медията като цяло?
– Както е споделил Марк Аврелий: „ Каквото за пчелата, това и за кошера. “ Шегувам се, само че е ясно, че в случай че е предписание за медията да се стреми към плурализъм, за обособения публицист също е неприемливо да се задоволява единствено с едно мнение, когато се търси истината.
Има ли „ европейска позиция “ в публицистиката, или такава може да имат единствено служителите от Европейска комисия?
– Чиновниците нанесоха фрапантни провали на свободата на медиите и не престават да упорстват с налагането на единна, европейска, чиновническа позиция, чието отстояване пазят с наставления и регламенти. Това бетонира разделянето в обществото и трансформира ролята и предназначението на медиите.
По силата на Нютоновия закон този напън ще провокира и към този момент провокира противоположен резултат. Тези дни най-голямата партия в Екологичен потенциал се разгласи против чиновничеството, което към този момент замязва на имплозия на сбъркания и циничен модел на ръководство на Европейски Съюз.
Трябва ли да има закон против цензурата?
– Няма публично настояща цензура, тъй че няма по какъв начин да има закон против нещо, което е оспоримо и мъчно доказуемо. По-важното е да има ефикасна регулация, която да бъде поръчител за свободата и недосегаемостта на публицистите.
Добра концепция ли е да има комисия, която със правосъдни способи да взема решение журналистически проблеми и разногласия?
– В момента има Комисия за журналистическа нравственос, както и правосъдна система, която, популярност Богу, извънредно рядко отсъжда в ущърб на журналиста, против който е предявена правосъдна рекламация. У нас съвсем липсват така наречен каузи „ плесници “ против публицисти. Друг въпрос е каква е структурата на КЖЕ, кой избира състава и членовете ѝ и дали има смисъл от нея.
Проверка на обстоятелства от конструкция, която не предлага присъединяване на всички заинтригувани страни, показване на доказателства, ясна процедура и опция за обжалване битка за истината ли е или цензура?
– Цензура, без подозрение. Но ми се коства, че с това зло, което „ все положително твори “, е завършено. Поне по този начин ми се желае да имам вяра.
ЕФЖ и „ Репортери без граници “ желаят Европейска комисия да опази фактчекърите в Европа, в това число със наказания към Meta (заглавие от уеб страницата на СБЖ). Как ще коментирате това?
– Това е мъка и спазъм на тези, които „ предъвкват рефлукса на грантовете “. Хигиенистите могат да се преквалифицират в отдел „ Чистота “ на общините по местоживеене.
За организацията „ Репортери без граници “ мога да приказвам дълго, само че се надявам скоро да няма причина да се разисква несъстоятелността на сходни формирания.
Няколко думи за Съвет за електронни медии? В сегашната обстановка този съвет може ли да играе значима роля в медийния живот?
– Съвет за електронни медии може да играе значима роля, стига да изиска да не си икономисва неприятностите и неодобрението на „ промишлеността “ и на политиците, които са причина за озоваването на всеки един от членовете в съвета. Ако оправдае характерността „ самостоятелен регулатор “, Съвет за електронни медии ще може да повлияе позитивно.
Всичко, което гледаме по малкия екран и слушаме по радиото, даже това в интернет, може да претърпи благотворна смяна и да увеличи качеството и полезността си.
Автор: Любо Денков
Източник: Критично
Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
