Защо смъртта съществува за нас някъде там, другаде?
Защо гибелта съществува за нас “някъде там, другаде ” …?Хората мислят за гибелта си основно в преклонна възраст, или когато се разболеят от рискови болести. В други случаи, гибелта съществува за нас “някъде другаде ” (HiddenTruth.site). Дори след гибелта на обичан човек, хората мислят по какъв начин ще живеят, а не, че неизбежно ще умрат някой ден.Това не е просто характерност на човешката душeвност, а нещо надълбоко инстинктивно, което е в самия ни мозък и ни защищава от сходни мисли.
Необичаен предпазен механизъм, евентуално завещан от нашите праисторически предшественици или назад, добит по време на човешката еволюция и с помощта на който, хората в бъдеще ще могат да живеят доста по-дълго от в този момент.Тези открития произтичат от скорошно изследване на Яир Дор-Зидерман, аспирант в Университета Бар-Илан (Bar-Ilan University) в Израел.
Дор-Сидерман и неговите сътрудници събрали група доброволци, свързали ги с устройства, проследяващи мозъчната интензивност, след което, на компютърни екрани почнали да им демонстрират разнообразни портрети на хора. Тези портрети били съпроводени от думи, свързани със гибелта – „ гибел “, „ заравяне “, „ гроб “ и така нататък Понякога, измежду портретите на други хора, им се показвали личните им лица.Четете още: Странни съвпадения по-често се случват на хора, претърпели клинична смъртОказва се, че когато субектите виждали лицата на други хора с думите „ гибел “, „ заравяне “ и така нататък, имало дейна активност в мозъка им, само че когато виждали личното си лице със същите думи, всяка сходна активност била изключена в мозъка им.Един от откривателите – Ави Голдщайн, споделя:„ Това допуска, че се предпазваме от екзистенциални закани или мисли за личната си гибел, като „ затваряме “ тази информация за себе си. “Дор Сидерман прибавя: “Нашият мозък просто не “признава ”, че гибелта може да бъде обвързвана със самите нас. Този античен механизъм наподобява ни споделя, че сходни мисли са ненадеждни и не би трябвало да им имаме вяра. Мислим за гибелта, като че ли тя се случва с други хора, само че не и с нас. “Тази отбрана работи най-добре в самото начало на нашия живот и отслабва, когато наближаваме старостта. Когато изцяло разбираме, че гибелта ще пристигна при всички нас рано или късно.
Дор Сидерман счита, че в предишните епохи, този предпазен механизъм не е бил толкоз развъртян при хората, тъй като индивидите виждали гибелта към себе си непрекъснато. В съвремието, болните хора умират най-вече в лечебни заведения, а възрастните хора в домовете си. Смъртта се е трансформирала в затворено събитие, за което хората знаят доста малко.Психологът Арнауд Уисман от Университета в Кент (University of Kent) разяснява резултатите от това изследване, казвайки, че в този момент младежите сами построяват бариери, които в допълнение ги защищават от мисли от гибелта. Нарича го „ тичане на бягаща пътека “. “Ежедневна упорита работа, учене, заведения, сесии и изпити, интернет, мобилни телефони, извършване на покупки. Хората са прекомерно заети, с цел да се тормозят от гибелта. Въпреки, че това не взема решение казуса, ние просто продължаваме да “бягаме напред ”. ”Проучването на Дор Сидерман и неговите сътрудници ще бъде оповестено в списанието NeuroImage идващия месец (октомври 2019 г.).
Необичаен предпазен механизъм, евентуално завещан от нашите праисторически предшественици или назад, добит по време на човешката еволюция и с помощта на който, хората в бъдеще ще могат да живеят доста по-дълго от в този момент.Тези открития произтичат от скорошно изследване на Яир Дор-Зидерман, аспирант в Университета Бар-Илан (Bar-Ilan University) в Израел.
Дор-Сидерман и неговите сътрудници събрали група доброволци, свързали ги с устройства, проследяващи мозъчната интензивност, след което, на компютърни екрани почнали да им демонстрират разнообразни портрети на хора. Тези портрети били съпроводени от думи, свързани със гибелта – „ гибел “, „ заравяне “, „ гроб “ и така нататък Понякога, измежду портретите на други хора, им се показвали личните им лица.Четете още: Странни съвпадения по-често се случват на хора, претърпели клинична смъртОказва се, че когато субектите виждали лицата на други хора с думите „ гибел “, „ заравяне “ и така нататък, имало дейна активност в мозъка им, само че когато виждали личното си лице със същите думи, всяка сходна активност била изключена в мозъка им.Един от откривателите – Ави Голдщайн, споделя:„ Това допуска, че се предпазваме от екзистенциални закани или мисли за личната си гибел, като „ затваряме “ тази информация за себе си. “Дор Сидерман прибавя: “Нашият мозък просто не “признава ”, че гибелта може да бъде обвързвана със самите нас. Този античен механизъм наподобява ни споделя, че сходни мисли са ненадеждни и не би трябвало да им имаме вяра. Мислим за гибелта, като че ли тя се случва с други хора, само че не и с нас. “Тази отбрана работи най-добре в самото начало на нашия живот и отслабва, когато наближаваме старостта. Когато изцяло разбираме, че гибелта ще пристигна при всички нас рано или късно.
Дор Сидерман счита, че в предишните епохи, този предпазен механизъм не е бил толкоз развъртян при хората, тъй като индивидите виждали гибелта към себе си непрекъснато. В съвремието, болните хора умират най-вече в лечебни заведения, а възрастните хора в домовете си. Смъртта се е трансформирала в затворено събитие, за което хората знаят доста малко.Психологът Арнауд Уисман от Университета в Кент (University of Kent) разяснява резултатите от това изследване, казвайки, че в този момент младежите сами построяват бариери, които в допълнение ги защищават от мисли от гибелта. Нарича го „ тичане на бягаща пътека “. “Ежедневна упорита работа, учене, заведения, сесии и изпити, интернет, мобилни телефони, извършване на покупки. Хората са прекомерно заети, с цел да се тормозят от гибелта. Въпреки, че това не взема решение казуса, ние просто продължаваме да “бягаме напред ”. ”Проучването на Дор Сидерман и неговите сътрудници ще бъде оповестено в списанието NeuroImage идващия месец (октомври 2019 г.).
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ