Защо Сирия е съдбовно важна за Кремъл? На този въпрос

Защо Сирия е съдбовно значима за Кремъл? На този въпрос дава отговор Никол Граевски – помощник в Програмата за нуклеарна политика към Фондация „ Карнеги “ за интернационален мир и помощник в Проекта за ръководство на атома към Центъра „ Белфер “ към Харвардското учебно заведение „ Кенеди “ в собствен нечовечен, взривяващ и разкриващ бруталната истина коментар.

В събота бунтовническите сили навлязоха в Алепо и превзеха центъра на града в светкавична тридневна атака, която като че ли сподели отслабването на контрола на Москва върху Сирия. Символиката беше невероятно да бъде подценена: Бруталното завладяване на този град от сирийския режим през 2016 година показва военната успеваемост на Русия.

Сега Русия на Владимир Путин е заета с Украйна, а Алепо се е изплъзнал от контрола на режима. Но задължението на Русия към Сирия в действителност не се е разколебал и Русия в действителност не е разсеяна.

Напредването на сирийските бунтовници, водени от групировката Хаят Тахрир аш Шам (HTS), отразява деградацията не на съветското внимание, а на многонационалните сухопътни сили, подкрепящи режима на Башар Асад. А Русия освен не обмисля да се изтегли от Сирия – тя наподобява подготвена да удвои вложенията си там, даже в случай че за задачата би трябвало да разчита на подкрепяни от Иран сили и на съдействието на районните сили.

Сирия е значима за Москва, тъй като намесата в нея през 2015 година разреши на Путин да обърне разказа за съветския крах, който се бе наложил след разпадането на Съветския съюз.

Русия към този момент нямаше да бъде това, което тогавашният президент Барак Обама отхвърли като западаща „ районна мощ “ – тя щеше да бъде решителна велика мощ, покровителстваща режима на Асад, и като такава щеше да пренапише учебника за външна интервенция в Близкия изток. Водените от Съединени американски щати интервенции, като нахлуването в Ирак и акцията на НАТО в Либия, унищожиха страни и породиха безпорядък. Русия би имала противоположния резултат, запазвайки сирийския суверенитет и районния ред.

За да разберете военната позиция на Русия в Сирия, имайте поради, че когато Москва се намеси за първи път там през септември 2015 година, тя го направи с изненадващо лек отпечатък и дълготраен проект за модернизиране и подсилване на сирийската войска.

Във всеки един миг Москва разполагаше в Сирия единствено 2500 до 4500 души персонален състав, като се съсредоточаваше върху въздушните сили, противовъздушната защита и специфичните сили, до момента в който разчиташе на Иран и неговите пълномощници да доставят сухопътни сили. Руската тактическа авиация, оперираща от военновъздушната база Хмеймим, подкрепя наземните интервенции. Бомбардировачите с отдалечен обхват на деяние в Русия, дружно с крилатите ракети на съветските военни кораби в Средиземно море, бяха ориентирани към позиции надълбоко в Сирия. Москва даде и усъвършенствани системи за противовъздушна защита, в това число S-400, S-300 и „ Панцири “, както и качества за електронна война.
Москва изпрати в Сирия елементи за специфични интервенции, военна полиция, съветници и артилерийски екипи. Но за отвоюването на териториите от бунтовниците тя разчиташе съвсем напълно на мрежа от подкрепяни от Иран сили, в това число Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война, иракските национални мобилизационни елементи, афганистанския Фатемиюн, пакистанския Зейнабиюн и Хизбула.

В последна сметка Кремъл се стремеше да трансформира Сирийската арабска войска (САА) в професионална бойна мощ, способна независимо да подсигурява ръководството на Асад, и по тази причина вложи запаси в модернизиране на командните структури на САА, възстановяване на координацията на бойното поле и съоръжение на частите с съвременно съветско въоръжение.

Подходът на Русия изглеждаше резистентен – даже през 2022 година, когато тя стартира пълномащабна инвазия в Украйна и надлежно поправя военното си наличие в Сирия. Москва пренасочи някои самолети и система за противовъздушна защита С-300 към Украйна, само че военновъздушната база Хмеймим остана високофункционална. По-съществено е, че Кремъл понижи минималното си наличие на терен, разчитайки по-силно от преди на подкрепяните от Иран сили, към които трансферира част от командните си пунктове.

Нахлуването в Украйна промени позицията на Москва в Близкия изток и по различен метод.

След като се намеси в Сирия, Москва внимателно балансираше сред претенциите на Иран и Израел. През 2018 година тя се съгласи да задържи иранските сили на към 50 благи от Голанските възвишения. Нахлуването в Украйна стартира да трансформира това равновесие, защото зависимостта на Москва от ирански безпилотни самолети за тази война я приближи до „ оста на съпротивата “ на Техеран. Нищо от това не изглеждаше като сериозен проблем за Русия, до момента в който Хамас не атакува Израел на 7 октомври 2023 година След това, когато спорът в Газа се популяризира в околния район, Израел мина от набези против оръжейни хранилища в Сирия към систематично елиминиране на високостойностни активи и личен състав на Иран и Хизбула там. Русия към този момент не можеше да остане неутрална във връзка с израелските удари, като в същото време задълбочаваше зависимостта си от подкрепяните от Иран сухопътни сили. Ситуацията се утежни с израелската атака в Ливан, която унищожи „ Хизбула “, която в последна сметка беше една от силите, на които Москва разчиташе да поддържа статуквото в Сирия.

Пропуските в тактиката на Москва към този момент са явни.

Когато HTS за пръв път удари Алепо, бързината и изненадата на настъплението оставиха на Москва малко време да се координира със сухопътните сили или да провежда ефикасна въздушна поддръжка в мащаба, нужен за противопоставяне на такава огромна атака. А сривът на отбраната на режима разкри, че дълготрайната тактика на Русия за професионализиране на армията на Асад се е провалила: във военновъздушната база Кувейр сирийските сили се предадоха, без да окажат опозиция. Те изоставиха скъпи активи, в това число хеликоптери, самолети и съвременни системи за противовъздушна защита.

Тези неуспехи обаче няма да накарат Русия да напусне Сирия.

Кремъл е заложил прекалено много. Той към този момент употребява намесата си в Сирия, с цел да възвърне въздействието си в Близкия изток, позиционирайки се като главен медиатор сред Иран, Турция, страните от Персийския залив, Съединени американски щати и Израел. Москва си обезпечи и преференциални стопански контракти за възобновяване на Сирия. Като се има поради залогът, Москва ще бъде принудена по-скоро да се приспособява, в сравнение с да се отдръпна. Тя евентуално ще се стреми да ускори военното съдействие с Иран, в това число посредством намиране на роля за иракските милиции и новобранци в Сирия. Докладите демонстрират, че това към този момент се случва. Иран също по този начин набира хора в каналите на Telegram, с цел да попълни сирийските си бригади. Тези подкрепления могат да оказват помощ за компенсиране на загубите на Хизбула, само че надали ще бъдат толкоз ефикасни, колкото ръководената от Русия и Иран акция, която реализира офанзивата в Алепо през 2016 година

Русия евентуално ще се опита да договаря и с Турция, която поддържа някои от бунтовническите групировки.

От събота насам Москва извънредно заобикаля да подлага на критика Турция за дейностите на бунтовниците. Тази въздържаност навежда на мисълта, че Русия приготвя дипломатическа самодейност – може би такава, която да ѝ разреши да резервира наличието си в някои елементи на Сирия, като в същото време се съобрази с турските ползи в северозападната част. Русия нямаше да търси такова съглашение, в случай че не беше отслабена във военно отношение. Не единствено иранските марионетни сили са изгубили мускули, само че и сирийските опозиционни сили са ги придобили. Те са доста по-добре оборудвани и координирани, в сравнение с през 2015 година Ако продължат към Хомс от сегашната си позиция в Хама, те на процедура ще откъснат съветските бази в Латакия и Тартус от скромните разположения на Москва в други елементи на Сирия. Колкото и изтощителна да е войната в Украйна за Русия, Кремъл не счита, че тя измества упоритостите му в Близкия изток. Това е по този начин, тъй като Сирия не е просто боен аванпост. Тя е крайъгълен камък на претенциите на Русия за статут на велика мощ, спектакъл, на който тя може да показва дипломатическия си обсег и опълчването си на западния интервенционизъм. Това изяснява за какво Русия продължава да влага в Сирия, даже когато води скъпоструваща война в Украйна. Москва може да поправя тактиката си, само че изоставянето на Сирия би означавало да се откаже от нещо доста по-ценно от територия: Трудно извоюваната позиция на Русия като незаместим медиатор в Близкия изток.

Автор: Никол Граевски – помощник в Програмата за нуклеарна политика към Фондация „ Карнеги “ за интернационален мир и помощник в Проекта за ръководство на атома към Центъра „ Белфер “ към Харвардското учебно заведение „ Кенеди “. Тя има докторска степен по интернационалните връзки от Оксфордския университет и е създател на книгата „ Русия и Иран: Партньори в неподчинението от Сирия до Украйна “

Източник – The Atlantic/Превод:SafeNews