Защо шамарът с опакото на ръката се нарича цигански? Циганите

Защо шамарът с опакото на ръката се назовава цигански ? Циганите ли го извършват по този метод или на тях се бие сходен пестник?
 
Отговорът на този въпрос може да ни води в няколко направления, само че ние ще използваме опцията „ да се наврем по-дълбоко сред шамарите “ и да изясним културното им, само че и бойно значение.

Добре знаете, че ударът с отворена ръка може да значи доста неща - от животоспасяваща операция (шамарчета за свестяване), през детско наказване , до уронваща достойнството тежка засегнатост .

Плесницата е даже древен претекст . Исус споделя, че в случай че те ударят по едната буза, обърни и другата, което е синтезираната концепция за християнското примирение. Шамарът е по едно и също време силова офанзива и засегнатост. Оттам са и изразите, в които шамарът нанася огорчение, изключително в рицарската просвета.

Дотук нещата са ясни. Обаче пестник е турска дума. Комшиите имат и различен израз за плесница – токат (дума, която е много позабравена и остаряла). Среща се при нас единствено в някои райони. Токатът е друг от шамара. Токатът е бойна тактика заради простата причина, че в Отоманската империя е било недопустимо да удариш човек със свита ръка в лицето. Смятало се е за непочтеност. На изток токатът е техника за причиняване на болежка. Затова и думите на Исус в действителност кореспондират с еврейския закон " око за око, зъб за зъб ". Тоест те са еквивалент и на обидата, несъмнено, само че повече на раняването.
-->
Добре нанесеният токат е извънредно сполучлив. Дори съществува термина " отомански токат " - бойна техника, в която са били обучавани отоманските бойци. Ако изгубят в пердах оръжието си или то се счупи, те би трябвало да могат да се бият с ръце. И това става с токати, не с юмруци. Дланите се каляват, като се удрят в мраморни плочки. Така с добре изпълнен токат можеш да нокаутираш съперник. И преди да стартира боят, ръцете се пляскат една в друга, което има доста сериозен психически резултат.

Отоманският токат се извършва както с длан, по този начин и с опакото на ръката, незабавно откакто се нанесе първият удар. Представете си като при тениса на маса - форхенд и незабавно по-късно бекенд. Така шамарът в Отоманската просвета е по-скоро цапване, приплесване . Но токатът е същинската здрава плесница.

Обясняваме това, тъй като ние тук сме на границата на две култури. Едната приема за мъжествено да удариш някого с токат, а обидно с пестник, юмрукът също е турска дума, шамар е славянската му форма. На запад обаче е противоположното, изключително през XIX век. Плесницата е оскърбителна. Истинският благородник удря със свити длани.

Когато нова България желае да се отдели от азиатските окови и да стане европейска , културата на плесника среща културата на токата. Неджентълменско, хамалско, грозно, погрешно е да удряш с отворена длан оскърбяваш прекалено много. Плесницата е неприемлива, шамарите са опаки, нечестни, т.е. цигански.

Оттам идва наименованието им, тъй като са неточни, не по разпоредбите. Не стига, че удряш индивида против теб с длан в лицето, т.е. обиждаш го, само че и незабавно по-късно му плесваш втори бърз пестник, без да може да се отбрани. Което е още по-оскърбително .
 
Ето по какъв начин цигански в действителност не идва нито от това, че ромите са изпълнявали подобен пестник, нито че на тях са е изпълнявал, а тъй като този пестник не е в реда на нещата, не е по разпоредбите. И въобще не би трябвало да се случва .

Вижте още нетрадиционни пояснения на някои от най-популярните български изрази: