Защо пропадаме, докато заспиваме и какъв е този гръм в

Защо пропадаме, до момента в който заспиваме и какъв е този гръм в мозъка?
Алкохол, късно лягане, късно ставане, доста кафе, отмора... Тази серия нетрадиционни практики са постоянно срещани в дълги празнични дни, когато си разрешаваме да излезем от естествения си темп за малко. Ефектите от сходно разпределяне усещаме посредством организма си, само че доста постоянно тъкмо когато решим да си отпочинем от дългия празничен ден, тялото ни вместо да се отпусне, стартира да се държи необичайно тъкмо, когато заспива.

Границата сред бодрост и сън е една от най-странните етапи в работата на мозъка. Мозъкът ни не работи като шалтер, който дърпаме сега на заспиване, а е развой, при който разнообразни системи на нервната система последователно трансформират метода си на работа. Съзнанието стартира да се отдръпва, мускулите губят тонус, дишането се забавя, а сетивните центрове последователно понижават връзката си с външния свят. И защото тези процеси не постоянно протичат синхронно, в късия преход сред бодрост и сън могат да се появят необикновени чувства, някои от които напряко плашещи. Така някои хора изпитват чувство за проваляне, други чуват неочакван мощен тон, трети виждат облици или усещат странна вълна по тялото. Невролозите сплотяват тези прекарвания под общото име хипнагогични явления (Hypnagogic phenomena) - феномени, които се появяват тъкмо сега, когато мозъкът стартира да минава към сън.
Хипнагогичният подтик -пропадане за един момент
Този феномен се случва в оня миг, когато сънят към този момент е близо, само че още не е изцяло настъпил. Тогава тялото се отпуска, мислите стартират да се разпадат, а клепачите са задоволително натежали, с цел да не трепват. В този миг, като че ли от нищото, внезапно се появява чувството, че пропадаме в празно пространство. Кракът подскача, тялото потрепва, сърцето форсира ритъма си за секунда и човек за момент отваря очи.

Това чувство рядко буди паника и доста постоянно не води до трайно пробуждане, само че в случай че се повтаря прекомерно постоянно, човек може да стартира да се тормози. Невролозите го наричат хипнагогичен тласък (Hypnic jerk, употребява се и Sleep start), което в действителност е малко неволево редуциране на мускулите, което се появява в прехода сред бодрост и сън.

И ето какво пояснение стои зад него: когато заспиваме, мозъкът стартира последователно да понижава мускулния тонус. Това е част от подготовката за етапа на съня, при която двигателната система се потиска, с цел да не правим придвижванията, които сънуваме (сигурно сте следили кучета, които лаят и гонят зайци на сън. Те нямат тази развита нервна дейност). Понякога обаче този преход не протича изцяло плавнои мускулите стартират да се отпускат по-бързо, в сравнение с съзнанието минава към сън. В резултат мозъкът може за миг да интерпретира неочакваното разпределяне на мускулите като загуба на равновесие и реагира с къс предпазен подтик към мускулите, който да възвърне стабилността на тялото. Именно този инстикт се усеща като ненадейно трепкане или рухване.

Феноменът е извънредно публикуван и се среща по-често при мощна отмалялост, недоспиване, стрес или банкет на кофеин. При тези положения нервната система е по-възбудима и преходът към сън става по-рязък.
Синдромът на експлодиращата глава, когато мозъкът " чува " гръм
Друг феномен, който може да се появи тъкмо преди съня, е неочакван мощен тон, напряко пукот, който като че ли идва от вътрешната страна в главата. Някои хора го разказват като пукване, други като мощен удар или къса детонация. Звукът може да бъде толкоз реален, че човек се разсънва внезапно, уверен, че нещо е паднало или се е счупило. Но вътре в главата му.

Това събитие е известно като синдром на експлодиращата глава (Exploding head syndrome). За благополучие, макар трагичното си име, то не е обвързвано с болежка или систематичен проблем в мозъка. Смята се, че повода е неочакван подтик в слуховите центрове на мозъчната кора сега, когато те стартират да се изключват за сън, тъй като при заспиване нервните кафези последователно понижават интензивността си и минават към синхронни мудни ритми. Понякога обаче този развой се случва неравномерно и къс електрически сигнал може да бъде общопризнат като мощен тон.

Феноменът се среща по-често при хора, които са мощно преуморени или претърпяват нескончаем стрес. Тогава мозъчната интензивност е по-нестабилна в прехода към сън.
Хипнагогичните облици, когато сънуването стартира прекомерно рано
Някои хора изпитват и различен феномен: тъкмо преди съня могат да видят къси, ярки облици. Понякога това са светкавици или геометрични форми, различен път - лица, фигури или къси подиуми, които наподобяват изненадващо реалистични. Да не приказваме, че доста постоянно, в случай че заспивате, до момента в който четете, смисълът на текстът може да се развие независимо от настъпващия сън и да се окаже, че дописвате сюжета. Този феномен се нарича хипнагогична халюцинация (Hypnagogic hallucinations) и името му не трябва да ви плаши.

Причината е, че зрителната кора на мозъка стартира да генерира вътрешни облици още преди съзнанието изцяло да се е откъснало от будността. С други думи, процесът на сънуване стартира, до момента в който човек към момента е отчасти безсънен и си прави проекти за утрешния ден. В подобен миг мозъкът постоянно създава вътрешна сетивна информация, само че механизмите, които нормално разграничават съня от действителността, още не са изцяло дейни. Затова облиците могат да наподобяват толкоз ярки и интрузивни.
Вълната на отпущането, когато тялото се " изключва "
Някои хора усещат и странна вълна на лекост или изтръпване, която се разлива по тялото, което като че ли се издига в левитация тъкмо, когато сънят стартира да настава. Това може да бъде съпроводено от чувство за поглъщане, къса неустойчивост в дишането или възприятие, че тялото става извънредно леко. Писателят Ричард Бах го отбелязва като излизане на душата, само че невролозите са по-скоро скептични, тъй като имат физиологичното му пояснение. Те още веднъж следят метода, по който нервната система понижава мускулния тонус при заспиване и стигат до извода, че, с цел да се предотвратят придвижванията по време на сънуване, мозъкът последователно потиска сигналите към мускулите посредством инхибиторни невротрансмитери. Когато този развой се случи по-рязко, човек може да усети неочаквана смяна в телесните сигнали - като вълна на разпределяне или малко " електрическо " чувство в мускулите. Тъй като съзнанието още не е изцяло заспало, тези телесни промени могат да бъдат възприети доста ясно.

Всички тези феномени имат една обща причина. Лампата можем да я загасим с едно натискане на ключа, само че сънят не идва по същия метод с лягането ни на възглавницата и затварянето на очите. Той е комплициран развой, при който мозъкът последователно пренастройва нервната система от деен към оздравителен режим. И в късия миг, когато будността и сънят се припокрият, обособените системи на мозъка от време на време се разминават за секунди. Именно тогава се появят тези странни чувства. Те наподобяват необикновени, само че в действителност са просто дребни сигнали от мозъка, че прекосяваме от един режим на битие към различен. А кой е същинският,...това е тематика на остарял метафизичен дебат