Юрий Луценко: И ние, и светът откривахме постепенно героизма на украинския народ |
„ Защо позивната ви е Пилат? “ – запитвам Юрий Луценко при започване на видеоразговора. И си споделям, добре бе, каква друга позивна може да има военнослужеш, който е някогашен основен прокурор на Украйна. Чудя се дали прокурорът на Юдея би оценил подобен комизъм? В камуфлажна униформа Луценко наподобява по-млад от годините си. Изглежда също като да е измършавял от армейската храна. Така че, първият въпрос - по какъв начин се е озовал в южната част на Украйна в " оня същия " камуфлаж?
- Преди няколко седмици хората разгласиха ваша фотография от Киевска област в обществените мрежи и се подиграха на чистите ви камуфлажни облекла. И в този момент към този момент сте в редиците на въоръжените сили в Николаевска област. Разбирам, че сте „ контрактник “?
- На 25 февруари подписах контракт за военна работа (в остарялото си звание старши лейтенант) за интервала на готовност. Аз послужвам в част на териториалната защита, номерът и, съгласно разпоредбите, не се разкрива. Но да, това е Николаевска област. Що се отнася до тези внушения, отговорът ми е елементарен: макар героизма на украинския народ и въоръжените сили, броят на негодниците във Фейсбук, които правят парични преводи за черен PR, за жалост, не е намалял.
- И кого имате поради?
- Няколко персонажа, които проведоха осмиването на чистите ми обувки. Става въпрос за това, че фотографията на фона на табелата „ Ирпен “ беше качена от мен по принцип: това беше първият ден на евакуация на жителите от Ирпин и задачата за евакуация беше дадена на нашата рота. И в този миг на Гостомелското шосе, където служеше ротата от моя батальон, нечистотия можеше да се откри единствено в главите на тези наети писачи.
- Все отново вие сте умел политик. Да се снимате в началото на пролетта и измежду войната в чист камуфлаж, значи, че и без наети писачи ще ви емнат. Поне тези, които презират старите политици. Разбирахте ли го?
- Първо, облеклата и обувките ги купих няколко дни по-рано във фирмения магазин на Ибис и към момента вървя там, тъй като, за жалост, не всеки получи военна униформа, и мисля, че имам повече финансови благоприятни условия, тъй че си купих всичко от обувки до камуфлажни униформи.
Второ, не качих фотографията да се лаская. Тогава, при започване на март, главният въпрос беше: избягали ли са политиците от страна, или не? Така че, убеждавам ви, нито Порошенко, нито Турчинов, нито Луценко, нито доста други остарели, както казвате, политици, които някои обичат, а други не - никой от тези хора не е избягал. И моята фотография на фона на табелата на Ирпен беше отдадена навръх това.
- В какъв жанр войски служите?
- Войските на териториалната защита, в действителност това си е елементарна пехота. Както ми се подиграва по-големият ми наследник, който през 2014 беше артилерист в 55-та, „ ти даже не си моторизиран стрелец, а елементарен кашик. “ Дойдох да послужвам с моя картечен револвер, МП-5, внук на т. н. „ Шмайзер “. Тук ми дадоха остарял АК-74.
Със съдействието на наши другари подразделението ни разполага с максимален брой естествени транспортни средства. Имаме 4 бронирани коли, оборудвани с картечници и при положение на опасност или пробив по някое направление, тръгваме натам за подкрепление. Това е задачата ни най-общо.
- Казвате " благодарение на наши другари ". " Наши " или " ваши "?
- Знаете ли, когато да вземем за пример Саша Третяков се връща в Киев за рождения си ден и носи 100 бронежилетки и каски по стандарта на НАТО, а също по този начин трансферира - без никакви условия - две от своите бронирани " кубчета " (Mercedes Benz – G, б. р.) - при такива условия, мисля, че моите и нашите другари, това към този момент е едно и също.
- Какви са отговорностите на старши лейтенант Луценко?
- На първо място, дежурства, денонощно. След 5 часа ще бъда наряд. В продължение на два часа двама мъже се редуват да охраняват мястото на нашата дислокация.
В Киев обслужвахме последните контролно-пропускателни пунктове на Гостомелското шосе. Тук – подготовка на техниката, стрелби на полигона, нощни излизания за прикритие на снайперисти. Освен това моите отговорности са готвене, разчистване на пространствата или мястото, където сме ситуирани.
- Какво готвите за ястие?
- Например, пилаф, 15-литрова тенджера, за първи път в живота ми. Като цяло мога да кажа искрено: на 58-годишна възраст Луценко, във връзка с физическите параметри е кофти войник като за щурмовак. От друга страна съм подобаващ за дилемите на териториалната защита: подготвен съм да изстрелвам в Съветската войска - и подкрепям тази дарба още от времето на Министерство на вътрешните работи, а по-късно и на Главната прокуратура на Украйна.
Освен това мога да послужвам при всевъзможни условия. Защото някой, който е служил в Съветската войска и по-късно е прекарал още две години и половина в пандиза, е доста скромен. Да спиш на циментов под, или в полева палатка, или в землянка, заровена на метър и половина подземен - всичко това е изцяло обикновено.
Но най-важното, поради което съм тук: мога да осигуря естествен климат в подразделението – като човек, като някогашен началник и най-важното – като безвъзвратен оптимист. Ето по тази причина съм тук. Вярвам, че един от най-важните фактори за украинските военни чудеса през тази фаза на украинско-руската война е, че хората и тяхното управление се усещат като обединен организъм. И всеки, който може да покаже единство; който може да даде оптимизъм на събратята си - той прави работата.
Ето за какво в този момент съм благополучен - тъй като съм на вярното място с точните хора в това шибано време.
- Доколкото знам, от известно време се борите с рака. Може би не биваше за влизате в редиците на армията?
- Това беше преди 2 години. Оттогава към този момент половин година отивам на тримесечни контролни прегледи. Добре съм. Винаги имам 2 инсулинови спринцовки във всичките си якета, панталони, раници и други Честно казано, без реклама, само че тук показанията на организма ми са по-добри, в сравнение с в спокойно време. Очевидно си споделя думата физическата интензивност. Загубих освен политическо, само че и физическо тегло.
- Не сте имал още военен контакт с съперника в тази война?
- Зависи какво имате поради под военен контакт. С автомата, не съм имал. Вярно, през вчерашния ден имаше диверсионна група, само че на 200-300 метра, тъй че може би не може да се смята за контакт. Обаче, да вземем за пример, в Киев, на Гостомелското шосе, на всеки 15 минути имаше обстрели от нас към тях и от тях към нас.
- А тук, в региона на Николаев?
- Най-близко - някъде на 100 метра от мен гръмна един снаряд от „ Ураган “. Минометен обстрел има. Това, несъмнено, е далечен контакт - само че го има.
Пак споделям, несъмнено не желая да съм основният воин сега. Не, героите са първата линия, въоръжените сили. А ние – отбраната – сме на втора линия. И до нас доближават, имаме жертви в батальона, не един, за жалост, умрял и няколко ранени. Това обаче е доста по-безопасно, в сравнение с службата на първа линия.
- А къде е жена ви Ирина?
- За нея, както за всички, войната стартира сутринта на 24-ти. След два дни взехме решение, че Ирина със снахата (която скоро ще ни подари с още една внучка) отпътуват за Лвов. В момента снахата и детето са в Полша. А Ирина провежда доброволчески център в Лвов, който събра, опакова и достави 1400 тона филантропични артикули - в Киев, Чернигов, Суми, Одеса, Харков.
Но, несъмнено, най-много в региона на Киев
- Защо " несъмнено "?
- Защото Ярослав Москаленко, който в действителност стана шеф на филантропичната помощ в Киевска област, е другар на нашето семейство. Така че съдействието ни е разумно.
Но в този момент Ирина се върна, към този момент седмица си е у дома в Стоянка. Стоянка беше в сивата зона, на 5 километра от къщата ми имаше чеченски контролно-пропускателен пункт. Слава Богу, нашите елементи от отсрещното село ги задържаха.
- Синът Сашко къде е?
- След работа в украинската войска през 2014 Саня е демобилизиран по неработоспособност. Затова в този момент е доброволец – раздира се сред своята 55-та в Донбас и Артилерийската 72, която стоеше до нас край Гостомел. Пикапи, уоки-токита, Starlink, оптика и термовизори – това е неговият принос към успеха.
Котката беше евакуирана при тъщата в Дубно, а кучето, за жалост, трябваше да го дадем първо на другари, по-късно на другари на другари, по-късно на познати - и така нататък Мина през 5 ръце, само че на втория ден след бягството на орките от региона на Киев го върнах вкъщи в доста приповдигнато въодушевление.
Сега безочливо дърпа наденицата от масата и споделя, че като войник има своите права (смее се).
- Кой още служи с вас в батальона ви?
- Има прокурори, чиновници на Министерството на вътрешните работи, доста поданици на Майдан, има някогашни депутати от Върховната Рада. А също и някои от някогашните ми съседи в следствения арест в Лукяновск.
- Знаете ли дали някой от вашите сътрудници от „ тима “ (в необятния смисъл на думата) по време на президентството на Петро Порошенко служи във Въоръжените сили?
- Е, мой ротен пълководец е Павло Демчина, някогашен първи заместник-началник на СБУ, генерал-полковник.
- Как, оня същият?
- Той ми е ротен! (смее се)... Виждам в прилежащата рота някогашния народен представител Сергей Хлан от Николаевския край; той пази родната си земя. За кои други политици да ви опиша? Да, Андрей Парубий също служи Киев. Но има един колорит: на актуалните депутати е неразрешено да се причисляват освен към въоръжените сили, само че и към защитата. Затова той служи като доброволец на блокпостовете.
- И разбирате, че в този момент доста от читателите ще създадат подобен песимистичен извод: „ Да, този батальон е фаворизиран, има пари и снабдители. Далеч е от фронтовата линия. Там си почиват политиците… “. Какво можете да отговорите на сходни обвинявания?
- На първо място - да, ние можем да се самоосигурим - и е тъпо, че след срутва на програмата за военна поддръжка на въоръжените сили всичко това още веднъж падна върху плещите на служащите, на техните родственици, на доброволците - и в в действителност на цялата страна. Вероятно всички схващат, че неналичието на бронежилетки е директна последица от наказателно дело против сегашния началник на защитата на Николаев военачалник Марченко? Това беше, когато бях отхвърлен от Главната прокуратура. Заведоха дело против него сякаш били ушити некачествени бронежилетки (които след това се оказаха безусловно качествени). Но тогава през 2019, 2020 и половината на 2021 година нито един военачалник от въоръжените сили не искаше да подписва документи за бронежилетките! Затова в този момент ги няма! Ето за какво тези, както казвате, скептично настроени читатели, би трябвало да насочат скептицизма си натам. А също и върху това какво се случи с ракетната стратегия, с дроновете... Не желая да приказвам за това в този момент,
Тоест това е разследване. Да, осигурихме нашата рота, само че това не значи, че би трябвало да е по този начин. Въпреки че още до момента в който бях в Киев, откликвах на всички молби: предадох бронежилетки за летците от Бориспол, за самозащита на Суми, на Харков...
Вижте, ние не вършим това, тъй като желаеме PR (аз, апропо, в никакъв случай не фотографирам предаването на помощта на доброволци). Но главното за един пехотинец е артилерията да работи. Защото когато артилерията ни замлъкне, на напред във времето незабавно излиза пехотата. И първото нещо, което върша, където и да сме, отивам, диря прикрепената към нас артилерия, и им карам пикап, Starlink, карам им всичко належащо и тогава дремя умерено. Ето там под прозореца е нашата " Елша " или нашата гаубица и работи - и аз съм безусловно спокоен и дремя добре. А когато тя млъкне, тягостно става на душата.
Следователно, с цел да приключим диалога на тази тематика, бандюги ли сме или не, всичко е доста просто: ние сме част от въоръжените сили на Украйна. Стояхме в Киев към месец на Гостомелското шосе; На 200 метра от нас започваше Пуща-Водица (курортна околност, б. р.; там към момента в гората са необятните няколко блока и дълги 10 километра окопи, ние ги изкопахме.
Всичко, което се случи в Ирпен, Гостомел, Буча, Мошчун, Гута, по линията на река Ирпен, аз не да го знам - аз персонално го видях и чух.
А тук, в региона на Николаев, ни изпратиха след дълги заседания. Водиха дълго полемики коя позиция да ни поверят. (Разбира се, няма да ви я казвам). Ще кажа едно - на линията на прикосновение сред съветските войски, които желаят да завладяват последните обитаеми места от Херсонска област, са въоръжените сили на Украйна. И всички офанзиви, за които можеше да прочетете през вчерашния ден и завчера, се случват пред нашите очи, на батальона, който е във втора линия. И нашата задача е да подкрепим въоръжените сили, в случай че въпреки всичко би трябвало да правят отстъпка. Или противоположното – да им окажем подкрепление.
Разбирате ли, боецът няма право да избира къде да бъде. Отдавна съм излязъл от възрастта, в която желаех да играя бойци, за съм по-близо до танкове, оръдия и така нататък Но знам тъкмо: както е и във футбола, войната се печели с класа и дисциплинираност. Да, в действителност желая да отида пеш там, където са въоръжените сили. Да намеря артилеристите, да им оказа помощ. Но извършвам команди. Кажат ми копай, копая. Кажат ми направи качамак, върша. Кажат ми застани на блокпоста, заставам на блокпоста. Почистете автоматите и се подгответе за вероятен десант след 2 дни – готвим се за десант. Военната машина не дава избор на мястото, на което би желал да служи боецът. Така че ние сме се обезопасили, застанали сме на вярното място и сме подготвени да осъществим тези задания. Помагаме и на съседите, доколкото е допустимо.
-Да сменим тематиката. Юри, припомням си по какъв начин преди войната вие гневно критикувахте президента Зеленски. Как ви се вижда той по време на войната?
- Първо, пробвах се да не го върша прекомерно гневно (смее се). Дори тогава още имах вяра, че президентът Зеленски не е просто физическа персона, а държавен глава. И по този начин се стараех да си сортирам думите. А в този момент аз смятам, че президентът Зеленски от 24/02/22 е на мястото си като умел занаятчия на словото. И извършва своята функционалност – да внушава религия на украинците – със 101 %. Другата му функционалност е да не пречи на военните с политизирани дейности. След 24/02/22, коства ми се, и с това се оправя.
Според мен той извършва добре функционалността по воденето интернационална политика. (Аз да вземем за пример имам малко по-различен мироглед за степента на настъпателност във връзка с съюзническите страни – само че ние избрахме този президент и той има право да упражнява тази конституционна функционалност, както откри за добре. Аз да вземем за пример нямаше да се нахвърлям по този начин на Щайнмайер тъй като не е единствено Щайнмайер, само че - въпреки и с малко власт е президентът на Германия. Но Зеленски прави както откри за добре. И - би трябвало да му признаем - това това дава резултати).
Странно, само че войната изхвърли от главата на нашия президент спомагателните упоритости, от които той страдаше тогава. Ами, съгласно Конституцията президентът не може да се занимава с стопанска система, превоз или пътно строителство и доста други. Но той искаше да го прави. Защото търсеше път към аплодисментите. Казвал съм го доста пъти, че той един път ми съобщи: " Аз ще ви покажа на вас по какъв начин ще ме приветстват всеки ден! " В резултат на това от ден на ден се доближаваше до иронична история за провали и разочарования.
Но войната изми всичко това от него - и той се концентрира върху написаното в Конституцията: отбранителна политика, външна политика и функционалността на президента. Тоест индивидът, който задава общия курс и звук. И тук съгласно мен се оправя, по десетобална канара, от 8 до 9.
- Казахте за Зеленски. А неговият екип? Вие го критикувахте още по-опустошително. Промени ли се гледната ви точка?
- Не, не се е трансформирала. Освен това смятам, че президентът Зеленски имаше и към момента има същия проблем – обкръжението му. Неговото отвращение да взима в тима си мощни, само че самостоятелни от него хора. За страдание той към момента разчита на тима, който с ниските си управнически качества ни донесе войната. Той продължава да държи в обкръжението си хора, на които обществото въобще не има вяра. Говорим за Ермак и редица други одиозни персони, които просто подкопават вярата в единството сред върховете и низините в обществото. Мисля, че най-сериозният въпрос, пред който господин Зеленски към този момент е изправен – и ще се изправи – поради обкръжението си, е: какво се случи в първия ден на войната на демаркационната линия с окупирания Крим? Защо бяха разминирани полетата? Защо не бяха взривени мостовете? Защо руснаците бяха в покрайнините на Херсон на 24-ти? Защо минаха без пердах към Бердянск, Мелитопол, а оттова и Мариупол, който очевидно не беше подготвен за толкоз бързо нахлуване? Защо в Сумска и Черниговска област танковите колони на съперника в действителност бяха отблъснати от националната самозащита, без стационарни военни укрепления.
Изглежда, че господин Ермак, в непрекъснат разговор със своя сътрудник от Кремъл Козак, в този момент ще кажа доста внимателно…, беше измамен от него и заби на прът главите на цялото украинско управление, като сподели, че войната ще бъде единствено в Донбас; и всички тези диалози и предизвестия от американци, англичани, НАТО и т. н. за огромната съветска атака от всички страни просто бяха осмивани и пренебрегнати.
Така че по-късно евентуално би трябвало да има наказателно следствие за аргументите за незащитеността на границите. И вторият проблем на Зе-отбора (екипа на Зеленски), за който желая да приказвам, е образуването на единен канал за общо лъчение на предаванията по малкия екран и радиото. Което, коства ми се, никой не гледа.
- Така ли мислите?
- Да. Защото степента и качеството на пропагандата – като цяло нещо доста належащо по време на войната – е извънредно ниско. Поне измежду военнослужещите, с които служим, въобще никой не гледа телевизия. Защото Арестович и други като него са като магнити върху хладилника; красиви са - само че няма смисъл от тях.
Не разбирам: за какво да не покажем работата на същинските бойци? Ето ви клип на Братушчак, качен в " Цензор ". Набра милион гледания, може би даже повече! Това са елементарни войници-герои, унищожили съветски танкове. Защо това видео не се демонстрира по малкия екран? За какъв *** хората гледат следващото хапче за нещо си от Арестович?
И още веднъж, какъв брой освободени територии към този момент има - добре, отидете в Суми, Чернигов, Киевска област, Полтавска област, Харков, Днепър; общувайте с бойците! Да, може и да не приказват доста добре - само че хората желаят да видят тъкмо това! А по малкия екран не престават да описват анекдоти за ванюшките, по какъв начин не можели да се бият. И че войната ще свърши след 3 дни. И по-късно - след 3 седмици. И по-късно - след 3 месеца. След 23 години…
- Имате ли чувство, че преломът във войната към този момент се е случил? Имам поради мощната среща в американската база в Рамщайн, Германия? Изглежда, че Украйна в никакъв случай не е имала такава единомислеща и безусловна поддръжка.
- Да, 100 % съм склонен с тази теза. И по този начин ще го разясня. Първите няколко седмици от войната целият свят – няма какво да се вършим и ние, ние самите - откривахме степента на подвиг на въоръжените сили и украинския народ. Може и да бъркам, само че освен те, само че и ние не чакахме това от себе си. Говоря за себе си и за тези, с които поддържам връзка: знаехме, че ще воюваме; знаехме, че ще се бием, само че не можехме да си показва степента на подвиг. И с помощта на това светът стартира да гледа по друг метод на Украйна.
Не знам кой е взел това решение (да можех единствено да намеря тези герои!) в Съединени американски щати и Англия, които макар колосалния песимизъм по отношение на отбранителните качества на Украйна, въпреки всичко ни дадоха „ джавелини “ преди войната. Именно те помогнаха на украинската войска да показва своята увереност и дарба да се пази. И след всички тези фотоси на изгорени съветски бронирани машини в Буча, покрай Суми, в Охтирка, покрай Чернигов - по-късно светът стартира да се вглежда деликатно: я! наподобява те са в положение да създадат това, за което целият свят мечтаеше, само че се опасяваше - да покажат на Русия по цялостната стратегия, тъй като Путин в никакъв случай не е отговарял за грубото нарушаване на интернационалните правила. Целият свят изрази дълбока угриженост, само че не пожела да се си има работа с Хитлер на 21-ви век. Изведнъж се появиха герои, които можаха да ударят агресора в лицето. И то не от някоя от НАТО или в стопански мощна държава; те бяха открити в Украйна!
Така че събитието в базата Рамщайн беше повратна точка. Аз персонално имам вяра, че в този момент теорията за вероятната победа на Украйна се трансформира в аксиома. Путин към този момент загуби; неговата по този начин наречена специфична интервенция ще приключи безславно с проваляне.
- Но има опасения, че безусловното доставяне с оръжие на Украйна ще докара до такава степен Путин да реши да употребява нуклеарно оръжие. Колко процентна възможност бихте дали за тази алтернатива?
- Не знам; не съм анализатор в тази област. Но аз обичам аналогиите - и животът ме е научил, че аналогиите работят добре. Престъпника постоянно го влече към мястото на безнаказаност. И изпада в гняв когато срещне безпомощна жертва. Следователно, от моя позиция, всички думи на Путин и неговото обграждане за опасността от нуклеарна война са изнудване на бандюгата, който най-сетне, след Приднестровието, Осетия, Абхазия, Грузия и Сирия, срещна зрял отговор. А последното му изказване, че при намесата на Запада в връзките сред Украйна и Русия „ ще получи неотложен отговор “ е тъкмо подобен шантаж. Той към този момент, м*** му, " незабавно " Киев беше завладял! " Мигновено " цяла Украйна беше завладял! Това е просто изразителност на бандюга, който най-сетне получи удар по мутрата. Особено откакто - аз се интересувах от тази тематика – единствен единствен нуклеарен бутон за натискане, просто не съществува.
- В същото време съгласни ли сте с мнението, че не трябва да се чака от глобите да отслабят толкоз доста Русия, че да бъде завладяна „ по долни гащи “ още в недалечна вероятност?
- Не имам вяра в това; освен това, дублирам – считам за нездравословен тона на нашата агитация по украинската телевизия. Да, в първите дни на войната беше безусловно належащо да се вдъхне религия в себе си. И всички тези истории за ромите, дето откраднали танк; за бандитите на Оболон, които откраднали бронетранспортьори; фактът, че десетки колхозни трактори теглеха противников танкове към къщите си - всичко беше малко смешно, само че потребно. Сега всичко ми припомня за руските филми за Великата отечествена война от 50-те и 60-те години. Когато един руски боец убива 10 германци с един патрон. Германците там изглеждаха глупави и смешни. Само че идва въпросът - за какво тогава воювахте с тях цели 4 години?
Така че ми се коства безусловно неправилно да се образува обликът на тъпаци, страхливци и ванюшки, бягащи от първия изстрел на украинската войска. Това не е по този начин. Аз персонално видях по какъв начин работи нашата артилерия. И когато към 10 машини (тоест към ротна група) минават в нахлуване, последвани от към 200 души съветска пехота, биват ударени от артилерийски удари. Техниката им гори, съветски трупове лежат към техниката на такова " слънце ". Но те крачат през своите и не престават. Отново ги удрят, прекрачват още веднъж и отново не престават напред. Да, несъмнено, има страхливци, идиоти и диваци, които не са виждали тоалетни. Но като цяло съветската пехота, даже не стимулирана да ограбва, от епохи се славеше с безразсъдната си смелост. Те може да са шибаняци, само че са смели шибаняци. Те са грабители - само че множеството от тях са безстрашни бойци. Още повече, че – забележете – призовките не отиват в Москва, нито Санкт Петербург или Нижни Новгород. Те идват от Кавказ, Кубан и азиатския хинтерланд на Русия. Това са хора, които живеят толкоз мизерно, че за тях това е миг на популярност. Те са доста сериозен съперник в тази война. И да ги рисуваме като карикатури е безразсъдно. Само по себе си това, че ние разпознаваме тази шибаняшка мощ на съветската войска и в това време можем да я спрем – това е цената на нашите старания. Не бива да се подценяват руснаците и по този метод да се обезценява това, което вършат елементарните украински бойци.
- И най-после един въпрос към вас като политик. Гледам презрителни изявления на доста огромен брой хора за политиците от остарялата групировка – и имам основателни подозрения, че войната ще бъде факторът, който радикално ще промени политическото поле в Украйна. Поне след войната. Съгласен ли си?
- Да, това е безусловно правилно. Някъде от втората седмица на войната имам възприятието, че цялото разположение на политически сили преди войната отиде някъде на м… си в Ирпен. Където отиде и цялата украинска политика.
- Натъжава ли ви този факт?
- Отнасям се умерено към него. Вярвам, че моето политическо потомство е изпълнило своята функционалност: да отблъсне от Украйна най-малко три офанзиви на Кремъл.
- А точно?
- Имам поради " Украйна без Кучма ", Оранжевата гражданска война и Майдана от 2014 година Дори не загатвам дребните събития. То, това потомство, съумя освен да отбрани Украйна, само че и да я укрепи, да й даде принадлежности за отбрана (чрез „ Армия, език, религия “, колкото и да не се е харесало на някого). И в този момент тя е длъжна да го съобщи на ново потомство политици. Само дето - не знам къде са. В момента не ги виждам. И това не ме радва. Много се опасявам, че монополизирането на медиите от Зеленски и неговия екип – частично разбиремо по време на войната – може да спре този развой. Желанието му „ Не се доверявайте на никого с изключение на на нас “ е човешки разбираемо. Но това доста забавя измененията в политиката в Украйна.
- Но може би е прекомерно рано да се приказва това на Зеленски и екипа му? Сега той без подозрение има големи рейтинги.
- Това са рейтингите на президента на воюващата страна. И аз се опасявам единствено от едно - че Владимир Александрович Зеленски и неговото обграждане се опасяват от конкуренция. И то не толкоз от старите политически сили (защото няма да отидат никъде; същият „ Европейски Съюз ” с консервативните си републикански институции ще има своето посланичество в Народното събрание и броят на гласоподавателите ще е достатъчен), колкото от новите. И се опасявам, че тази монополизация на медиите, недопускането на съперници, не за рецензия критика – за изложение на своята позиция; опция да окаже подпомагане на президентския екип – всичко това ще докара до такава степен, че сред тези два полюса няма да има ново качество. Което усещаме всички – вие като публицист и аз като политик. Някои обичат Порошенко, други - Зеленски - само че всеки счита, че е належащо освен това сред тях, с цел да създадат страната по-силна.
Защото да преминеш през тази война, да спечелиш и да се върнеш към остарелия политически дневен ред е парадокс.
Евгений Кузменко, Цензор.нет
Превод: Красимир Крумов
- Преди няколко седмици хората разгласиха ваша фотография от Киевска област в обществените мрежи и се подиграха на чистите ви камуфлажни облекла. И в този момент към този момент сте в редиците на въоръжените сили в Николаевска област. Разбирам, че сте „ контрактник “?
- На 25 февруари подписах контракт за военна работа (в остарялото си звание старши лейтенант) за интервала на готовност. Аз послужвам в част на териториалната защита, номерът и, съгласно разпоредбите, не се разкрива. Но да, това е Николаевска област. Що се отнася до тези внушения, отговорът ми е елементарен: макар героизма на украинския народ и въоръжените сили, броят на негодниците във Фейсбук, които правят парични преводи за черен PR, за жалост, не е намалял.
- И кого имате поради?
- Няколко персонажа, които проведоха осмиването на чистите ми обувки. Става въпрос за това, че фотографията на фона на табелата „ Ирпен “ беше качена от мен по принцип: това беше първият ден на евакуация на жителите от Ирпин и задачата за евакуация беше дадена на нашата рота. И в този миг на Гостомелското шосе, където служеше ротата от моя батальон, нечистотия можеше да се откри единствено в главите на тези наети писачи.
- Все отново вие сте умел политик. Да се снимате в началото на пролетта и измежду войната в чист камуфлаж, значи, че и без наети писачи ще ви емнат. Поне тези, които презират старите политици. Разбирахте ли го?
- Първо, облеклата и обувките ги купих няколко дни по-рано във фирмения магазин на Ибис и към момента вървя там, тъй като, за жалост, не всеки получи военна униформа, и мисля, че имам повече финансови благоприятни условия, тъй че си купих всичко от обувки до камуфлажни униформи.
Второ, не качих фотографията да се лаская. Тогава, при започване на март, главният въпрос беше: избягали ли са политиците от страна, или не? Така че, убеждавам ви, нито Порошенко, нито Турчинов, нито Луценко, нито доста други остарели, както казвате, политици, които някои обичат, а други не - никой от тези хора не е избягал. И моята фотография на фона на табелата на Ирпен беше отдадена навръх това.
- В какъв жанр войски служите?
- Войските на териториалната защита, в действителност това си е елементарна пехота. Както ми се подиграва по-големият ми наследник, който през 2014 беше артилерист в 55-та, „ ти даже не си моторизиран стрелец, а елементарен кашик. “ Дойдох да послужвам с моя картечен револвер, МП-5, внук на т. н. „ Шмайзер “. Тук ми дадоха остарял АК-74.
Със съдействието на наши другари подразделението ни разполага с максимален брой естествени транспортни средства. Имаме 4 бронирани коли, оборудвани с картечници и при положение на опасност или пробив по някое направление, тръгваме натам за подкрепление. Това е задачата ни най-общо.
- Казвате " благодарение на наши другари ". " Наши " или " ваши "?
- Знаете ли, когато да вземем за пример Саша Третяков се връща в Киев за рождения си ден и носи 100 бронежилетки и каски по стандарта на НАТО, а също по този начин трансферира - без никакви условия - две от своите бронирани " кубчета " (Mercedes Benz – G, б. р.) - при такива условия, мисля, че моите и нашите другари, това към този момент е едно и също.
- Какви са отговорностите на старши лейтенант Луценко?
- На първо място, дежурства, денонощно. След 5 часа ще бъда наряд. В продължение на два часа двама мъже се редуват да охраняват мястото на нашата дислокация.
В Киев обслужвахме последните контролно-пропускателни пунктове на Гостомелското шосе. Тук – подготовка на техниката, стрелби на полигона, нощни излизания за прикритие на снайперисти. Освен това моите отговорности са готвене, разчистване на пространствата или мястото, където сме ситуирани.
- Какво готвите за ястие?
- Например, пилаф, 15-литрова тенджера, за първи път в живота ми. Като цяло мога да кажа искрено: на 58-годишна възраст Луценко, във връзка с физическите параметри е кофти войник като за щурмовак. От друга страна съм подобаващ за дилемите на териториалната защита: подготвен съм да изстрелвам в Съветската войска - и подкрепям тази дарба още от времето на Министерство на вътрешните работи, а по-късно и на Главната прокуратура на Украйна.
Освен това мога да послужвам при всевъзможни условия. Защото някой, който е служил в Съветската войска и по-късно е прекарал още две години и половина в пандиза, е доста скромен. Да спиш на циментов под, или в полева палатка, или в землянка, заровена на метър и половина подземен - всичко това е изцяло обикновено.
Но най-важното, поради което съм тук: мога да осигуря естествен климат в подразделението – като човек, като някогашен началник и най-важното – като безвъзвратен оптимист. Ето по тази причина съм тук. Вярвам, че един от най-важните фактори за украинските военни чудеса през тази фаза на украинско-руската война е, че хората и тяхното управление се усещат като обединен организъм. И всеки, който може да покаже единство; който може да даде оптимизъм на събратята си - той прави работата.
Ето за какво в този момент съм благополучен - тъй като съм на вярното място с точните хора в това шибано време.
- Доколкото знам, от известно време се борите с рака. Може би не биваше за влизате в редиците на армията?
- Това беше преди 2 години. Оттогава към този момент половин година отивам на тримесечни контролни прегледи. Добре съм. Винаги имам 2 инсулинови спринцовки във всичките си якета, панталони, раници и други Честно казано, без реклама, само че тук показанията на организма ми са по-добри, в сравнение с в спокойно време. Очевидно си споделя думата физическата интензивност. Загубих освен политическо, само че и физическо тегло.
- Не сте имал още военен контакт с съперника в тази война?
- Зависи какво имате поради под военен контакт. С автомата, не съм имал. Вярно, през вчерашния ден имаше диверсионна група, само че на 200-300 метра, тъй че може би не може да се смята за контакт. Обаче, да вземем за пример, в Киев, на Гостомелското шосе, на всеки 15 минути имаше обстрели от нас към тях и от тях към нас.
- А тук, в региона на Николаев?
- Най-близко - някъде на 100 метра от мен гръмна един снаряд от „ Ураган “. Минометен обстрел има. Това, несъмнено, е далечен контакт - само че го има.
Пак споделям, несъмнено не желая да съм основният воин сега. Не, героите са първата линия, въоръжените сили. А ние – отбраната – сме на втора линия. И до нас доближават, имаме жертви в батальона, не един, за жалост, умрял и няколко ранени. Това обаче е доста по-безопасно, в сравнение с службата на първа линия.
- А къде е жена ви Ирина?
- За нея, както за всички, войната стартира сутринта на 24-ти. След два дни взехме решение, че Ирина със снахата (която скоро ще ни подари с още една внучка) отпътуват за Лвов. В момента снахата и детето са в Полша. А Ирина провежда доброволчески център в Лвов, който събра, опакова и достави 1400 тона филантропични артикули - в Киев, Чернигов, Суми, Одеса, Харков.
Но, несъмнено, най-много в региона на Киев
- Защо " несъмнено "?
- Защото Ярослав Москаленко, който в действителност стана шеф на филантропичната помощ в Киевска област, е другар на нашето семейство. Така че съдействието ни е разумно.
Но в този момент Ирина се върна, към този момент седмица си е у дома в Стоянка. Стоянка беше в сивата зона, на 5 километра от къщата ми имаше чеченски контролно-пропускателен пункт. Слава Богу, нашите елементи от отсрещното село ги задържаха.
- Синът Сашко къде е?
- След работа в украинската войска през 2014 Саня е демобилизиран по неработоспособност. Затова в този момент е доброволец – раздира се сред своята 55-та в Донбас и Артилерийската 72, която стоеше до нас край Гостомел. Пикапи, уоки-токита, Starlink, оптика и термовизори – това е неговият принос към успеха.
Котката беше евакуирана при тъщата в Дубно, а кучето, за жалост, трябваше да го дадем първо на другари, по-късно на другари на другари, по-късно на познати - и така нататък Мина през 5 ръце, само че на втория ден след бягството на орките от региона на Киев го върнах вкъщи в доста приповдигнато въодушевление.
Сега безочливо дърпа наденицата от масата и споделя, че като войник има своите права (смее се).
- Кой още служи с вас в батальона ви?
- Има прокурори, чиновници на Министерството на вътрешните работи, доста поданици на Майдан, има някогашни депутати от Върховната Рада. А също и някои от някогашните ми съседи в следствения арест в Лукяновск.
- Знаете ли дали някой от вашите сътрудници от „ тима “ (в необятния смисъл на думата) по време на президентството на Петро Порошенко служи във Въоръжените сили?
- Е, мой ротен пълководец е Павло Демчина, някогашен първи заместник-началник на СБУ, генерал-полковник.
- Как, оня същият?
- Той ми е ротен! (смее се)... Виждам в прилежащата рота някогашния народен представител Сергей Хлан от Николаевския край; той пази родната си земя. За кои други политици да ви опиша? Да, Андрей Парубий също служи Киев. Но има един колорит: на актуалните депутати е неразрешено да се причисляват освен към въоръжените сили, само че и към защитата. Затова той служи като доброволец на блокпостовете.
- И разбирате, че в този момент доста от читателите ще създадат подобен песимистичен извод: „ Да, този батальон е фаворизиран, има пари и снабдители. Далеч е от фронтовата линия. Там си почиват политиците… “. Какво можете да отговорите на сходни обвинявания?
- На първо място - да, ние можем да се самоосигурим - и е тъпо, че след срутва на програмата за военна поддръжка на въоръжените сили всичко това още веднъж падна върху плещите на служащите, на техните родственици, на доброволците - и в в действителност на цялата страна. Вероятно всички схващат, че неналичието на бронежилетки е директна последица от наказателно дело против сегашния началник на защитата на Николаев военачалник Марченко? Това беше, когато бях отхвърлен от Главната прокуратура. Заведоха дело против него сякаш били ушити некачествени бронежилетки (които след това се оказаха безусловно качествени). Но тогава през 2019, 2020 и половината на 2021 година нито един военачалник от въоръжените сили не искаше да подписва документи за бронежилетките! Затова в този момент ги няма! Ето за какво тези, както казвате, скептично настроени читатели, би трябвало да насочат скептицизма си натам. А също и върху това какво се случи с ракетната стратегия, с дроновете... Не желая да приказвам за това в този момент,
Тоест това е разследване. Да, осигурихме нашата рота, само че това не значи, че би трябвало да е по този начин. Въпреки че още до момента в който бях в Киев, откликвах на всички молби: предадох бронежилетки за летците от Бориспол, за самозащита на Суми, на Харков...
Вижте, ние не вършим това, тъй като желаеме PR (аз, апропо, в никакъв случай не фотографирам предаването на помощта на доброволци). Но главното за един пехотинец е артилерията да работи. Защото когато артилерията ни замлъкне, на напред във времето незабавно излиза пехотата. И първото нещо, което върша, където и да сме, отивам, диря прикрепената към нас артилерия, и им карам пикап, Starlink, карам им всичко належащо и тогава дремя умерено. Ето там под прозореца е нашата " Елша " или нашата гаубица и работи - и аз съм безусловно спокоен и дремя добре. А когато тя млъкне, тягостно става на душата.
Следователно, с цел да приключим диалога на тази тематика, бандюги ли сме или не, всичко е доста просто: ние сме част от въоръжените сили на Украйна. Стояхме в Киев към месец на Гостомелското шосе; На 200 метра от нас започваше Пуща-Водица (курортна околност, б. р.; там към момента в гората са необятните няколко блока и дълги 10 километра окопи, ние ги изкопахме.
Всичко, което се случи в Ирпен, Гостомел, Буча, Мошчун, Гута, по линията на река Ирпен, аз не да го знам - аз персонално го видях и чух.
А тук, в региона на Николаев, ни изпратиха след дълги заседания. Водиха дълго полемики коя позиция да ни поверят. (Разбира се, няма да ви я казвам). Ще кажа едно - на линията на прикосновение сред съветските войски, които желаят да завладяват последните обитаеми места от Херсонска област, са въоръжените сили на Украйна. И всички офанзиви, за които можеше да прочетете през вчерашния ден и завчера, се случват пред нашите очи, на батальона, който е във втора линия. И нашата задача е да подкрепим въоръжените сили, в случай че въпреки всичко би трябвало да правят отстъпка. Или противоположното – да им окажем подкрепление.
Разбирате ли, боецът няма право да избира къде да бъде. Отдавна съм излязъл от възрастта, в която желаех да играя бойци, за съм по-близо до танкове, оръдия и така нататък Но знам тъкмо: както е и във футбола, войната се печели с класа и дисциплинираност. Да, в действителност желая да отида пеш там, където са въоръжените сили. Да намеря артилеристите, да им оказа помощ. Но извършвам команди. Кажат ми копай, копая. Кажат ми направи качамак, върша. Кажат ми застани на блокпоста, заставам на блокпоста. Почистете автоматите и се подгответе за вероятен десант след 2 дни – готвим се за десант. Военната машина не дава избор на мястото, на което би желал да служи боецът. Така че ние сме се обезопасили, застанали сме на вярното място и сме подготвени да осъществим тези задания. Помагаме и на съседите, доколкото е допустимо.
-Да сменим тематиката. Юри, припомням си по какъв начин преди войната вие гневно критикувахте президента Зеленски. Как ви се вижда той по време на войната?
- Първо, пробвах се да не го върша прекомерно гневно (смее се). Дори тогава още имах вяра, че президентът Зеленски не е просто физическа персона, а държавен глава. И по този начин се стараех да си сортирам думите. А в този момент аз смятам, че президентът Зеленски от 24/02/22 е на мястото си като умел занаятчия на словото. И извършва своята функционалност – да внушава религия на украинците – със 101 %. Другата му функционалност е да не пречи на военните с политизирани дейности. След 24/02/22, коства ми се, и с това се оправя.
Според мен той извършва добре функционалността по воденето интернационална политика. (Аз да вземем за пример имам малко по-различен мироглед за степента на настъпателност във връзка с съюзническите страни – само че ние избрахме този президент и той има право да упражнява тази конституционна функционалност, както откри за добре. Аз да вземем за пример нямаше да се нахвърлям по този начин на Щайнмайер тъй като не е единствено Щайнмайер, само че - въпреки и с малко власт е президентът на Германия. Но Зеленски прави както откри за добре. И - би трябвало да му признаем - това това дава резултати).
Странно, само че войната изхвърли от главата на нашия президент спомагателните упоритости, от които той страдаше тогава. Ами, съгласно Конституцията президентът не може да се занимава с стопанска система, превоз или пътно строителство и доста други. Но той искаше да го прави. Защото търсеше път към аплодисментите. Казвал съм го доста пъти, че той един път ми съобщи: " Аз ще ви покажа на вас по какъв начин ще ме приветстват всеки ден! " В резултат на това от ден на ден се доближаваше до иронична история за провали и разочарования.
Но войната изми всичко това от него - и той се концентрира върху написаното в Конституцията: отбранителна политика, външна политика и функционалността на президента. Тоест индивидът, който задава общия курс и звук. И тук съгласно мен се оправя, по десетобална канара, от 8 до 9.
- Казахте за Зеленски. А неговият екип? Вие го критикувахте още по-опустошително. Промени ли се гледната ви точка?
- Не, не се е трансформирала. Освен това смятам, че президентът Зеленски имаше и към момента има същия проблем – обкръжението му. Неговото отвращение да взима в тима си мощни, само че самостоятелни от него хора. За страдание той към момента разчита на тима, който с ниските си управнически качества ни донесе войната. Той продължава да държи в обкръжението си хора, на които обществото въобще не има вяра. Говорим за Ермак и редица други одиозни персони, които просто подкопават вярата в единството сред върховете и низините в обществото. Мисля, че най-сериозният въпрос, пред който господин Зеленски към този момент е изправен – и ще се изправи – поради обкръжението си, е: какво се случи в първия ден на войната на демаркационната линия с окупирания Крим? Защо бяха разминирани полетата? Защо не бяха взривени мостовете? Защо руснаците бяха в покрайнините на Херсон на 24-ти? Защо минаха без пердах към Бердянск, Мелитопол, а оттова и Мариупол, който очевидно не беше подготвен за толкоз бързо нахлуване? Защо в Сумска и Черниговска област танковите колони на съперника в действителност бяха отблъснати от националната самозащита, без стационарни военни укрепления.
Изглежда, че господин Ермак, в непрекъснат разговор със своя сътрудник от Кремъл Козак, в този момент ще кажа доста внимателно…, беше измамен от него и заби на прът главите на цялото украинско управление, като сподели, че войната ще бъде единствено в Донбас; и всички тези диалози и предизвестия от американци, англичани, НАТО и т. н. за огромната съветска атака от всички страни просто бяха осмивани и пренебрегнати.
Така че по-късно евентуално би трябвало да има наказателно следствие за аргументите за незащитеността на границите. И вторият проблем на Зе-отбора (екипа на Зеленски), за който желая да приказвам, е образуването на единен канал за общо лъчение на предаванията по малкия екран и радиото. Което, коства ми се, никой не гледа.
- Така ли мислите?
- Да. Защото степента и качеството на пропагандата – като цяло нещо доста належащо по време на войната – е извънредно ниско. Поне измежду военнослужещите, с които служим, въобще никой не гледа телевизия. Защото Арестович и други като него са като магнити върху хладилника; красиви са - само че няма смисъл от тях.
Не разбирам: за какво да не покажем работата на същинските бойци? Ето ви клип на Братушчак, качен в " Цензор ". Набра милион гледания, може би даже повече! Това са елементарни войници-герои, унищожили съветски танкове. Защо това видео не се демонстрира по малкия екран? За какъв *** хората гледат следващото хапче за нещо си от Арестович?
И още веднъж, какъв брой освободени територии към този момент има - добре, отидете в Суми, Чернигов, Киевска област, Полтавска област, Харков, Днепър; общувайте с бойците! Да, може и да не приказват доста добре - само че хората желаят да видят тъкмо това! А по малкия екран не престават да описват анекдоти за ванюшките, по какъв начин не можели да се бият. И че войната ще свърши след 3 дни. И по-късно - след 3 седмици. И по-късно - след 3 месеца. След 23 години…
- Имате ли чувство, че преломът във войната към този момент се е случил? Имам поради мощната среща в американската база в Рамщайн, Германия? Изглежда, че Украйна в никакъв случай не е имала такава единомислеща и безусловна поддръжка.
- Да, 100 % съм склонен с тази теза. И по този начин ще го разясня. Първите няколко седмици от войната целият свят – няма какво да се вършим и ние, ние самите - откривахме степента на подвиг на въоръжените сили и украинския народ. Може и да бъркам, само че освен те, само че и ние не чакахме това от себе си. Говоря за себе си и за тези, с които поддържам връзка: знаехме, че ще воюваме; знаехме, че ще се бием, само че не можехме да си показва степента на подвиг. И с помощта на това светът стартира да гледа по друг метод на Украйна.
Не знам кой е взел това решение (да можех единствено да намеря тези герои!) в Съединени американски щати и Англия, които макар колосалния песимизъм по отношение на отбранителните качества на Украйна, въпреки всичко ни дадоха „ джавелини “ преди войната. Именно те помогнаха на украинската войска да показва своята увереност и дарба да се пази. И след всички тези фотоси на изгорени съветски бронирани машини в Буча, покрай Суми, в Охтирка, покрай Чернигов - по-късно светът стартира да се вглежда деликатно: я! наподобява те са в положение да създадат това, за което целият свят мечтаеше, само че се опасяваше - да покажат на Русия по цялостната стратегия, тъй като Путин в никакъв случай не е отговарял за грубото нарушаване на интернационалните правила. Целият свят изрази дълбока угриженост, само че не пожела да се си има работа с Хитлер на 21-ви век. Изведнъж се появиха герои, които можаха да ударят агресора в лицето. И то не от някоя от НАТО или в стопански мощна държава; те бяха открити в Украйна!
Така че събитието в базата Рамщайн беше повратна точка. Аз персонално имам вяра, че в този момент теорията за вероятната победа на Украйна се трансформира в аксиома. Путин към този момент загуби; неговата по този начин наречена специфична интервенция ще приключи безславно с проваляне.
- Но има опасения, че безусловното доставяне с оръжие на Украйна ще докара до такава степен Путин да реши да употребява нуклеарно оръжие. Колко процентна възможност бихте дали за тази алтернатива?
- Не знам; не съм анализатор в тази област. Но аз обичам аналогиите - и животът ме е научил, че аналогиите работят добре. Престъпника постоянно го влече към мястото на безнаказаност. И изпада в гняв когато срещне безпомощна жертва. Следователно, от моя позиция, всички думи на Путин и неговото обграждане за опасността от нуклеарна война са изнудване на бандюгата, който най-сетне, след Приднестровието, Осетия, Абхазия, Грузия и Сирия, срещна зрял отговор. А последното му изказване, че при намесата на Запада в връзките сред Украйна и Русия „ ще получи неотложен отговор “ е тъкмо подобен шантаж. Той към този момент, м*** му, " незабавно " Киев беше завладял! " Мигновено " цяла Украйна беше завладял! Това е просто изразителност на бандюга, който най-сетне получи удар по мутрата. Особено откакто - аз се интересувах от тази тематика – единствен единствен нуклеарен бутон за натискане, просто не съществува.
- В същото време съгласни ли сте с мнението, че не трябва да се чака от глобите да отслабят толкоз доста Русия, че да бъде завладяна „ по долни гащи “ още в недалечна вероятност?
- Не имам вяра в това; освен това, дублирам – считам за нездравословен тона на нашата агитация по украинската телевизия. Да, в първите дни на войната беше безусловно належащо да се вдъхне религия в себе си. И всички тези истории за ромите, дето откраднали танк; за бандитите на Оболон, които откраднали бронетранспортьори; фактът, че десетки колхозни трактори теглеха противников танкове към къщите си - всичко беше малко смешно, само че потребно. Сега всичко ми припомня за руските филми за Великата отечествена война от 50-те и 60-те години. Когато един руски боец убива 10 германци с един патрон. Германците там изглеждаха глупави и смешни. Само че идва въпросът - за какво тогава воювахте с тях цели 4 години?
Така че ми се коства безусловно неправилно да се образува обликът на тъпаци, страхливци и ванюшки, бягащи от първия изстрел на украинската войска. Това не е по този начин. Аз персонално видях по какъв начин работи нашата артилерия. И когато към 10 машини (тоест към ротна група) минават в нахлуване, последвани от към 200 души съветска пехота, биват ударени от артилерийски удари. Техниката им гори, съветски трупове лежат към техниката на такова " слънце ". Но те крачат през своите и не престават. Отново ги удрят, прекрачват още веднъж и отново не престават напред. Да, несъмнено, има страхливци, идиоти и диваци, които не са виждали тоалетни. Но като цяло съветската пехота, даже не стимулирана да ограбва, от епохи се славеше с безразсъдната си смелост. Те може да са шибаняци, само че са смели шибаняци. Те са грабители - само че множеството от тях са безстрашни бойци. Още повече, че – забележете – призовките не отиват в Москва, нито Санкт Петербург или Нижни Новгород. Те идват от Кавказ, Кубан и азиатския хинтерланд на Русия. Това са хора, които живеят толкоз мизерно, че за тях това е миг на популярност. Те са доста сериозен съперник в тази война. И да ги рисуваме като карикатури е безразсъдно. Само по себе си това, че ние разпознаваме тази шибаняшка мощ на съветската войска и в това време можем да я спрем – това е цената на нашите старания. Не бива да се подценяват руснаците и по този метод да се обезценява това, което вършат елементарните украински бойци.
- И най-после един въпрос към вас като политик. Гледам презрителни изявления на доста огромен брой хора за политиците от остарялата групировка – и имам основателни подозрения, че войната ще бъде факторът, който радикално ще промени политическото поле в Украйна. Поне след войната. Съгласен ли си?
- Да, това е безусловно правилно. Някъде от втората седмица на войната имам възприятието, че цялото разположение на политически сили преди войната отиде някъде на м… си в Ирпен. Където отиде и цялата украинска политика.
- Натъжава ли ви този факт?
- Отнасям се умерено към него. Вярвам, че моето политическо потомство е изпълнило своята функционалност: да отблъсне от Украйна най-малко три офанзиви на Кремъл.
- А точно?
- Имам поради " Украйна без Кучма ", Оранжевата гражданска война и Майдана от 2014 година Дори не загатвам дребните събития. То, това потомство, съумя освен да отбрани Украйна, само че и да я укрепи, да й даде принадлежности за отбрана (чрез „ Армия, език, религия “, колкото и да не се е харесало на някого). И в този момент тя е длъжна да го съобщи на ново потомство политици. Само дето - не знам къде са. В момента не ги виждам. И това не ме радва. Много се опасявам, че монополизирането на медиите от Зеленски и неговия екип – частично разбиремо по време на войната – може да спре този развой. Желанието му „ Не се доверявайте на никого с изключение на на нас “ е човешки разбираемо. Но това доста забавя измененията в политиката в Украйна.
- Но може би е прекомерно рано да се приказва това на Зеленски и екипа му? Сега той без подозрение има големи рейтинги.
- Това са рейтингите на президента на воюващата страна. И аз се опасявам единствено от едно - че Владимир Александрович Зеленски и неговото обграждане се опасяват от конкуренция. И то не толкоз от старите политически сили (защото няма да отидат никъде; същият „ Европейски Съюз ” с консервативните си републикански институции ще има своето посланичество в Народното събрание и броят на гласоподавателите ще е достатъчен), колкото от новите. И се опасявам, че тази монополизация на медиите, недопускането на съперници, не за рецензия критика – за изложение на своята позиция; опция да окаже подпомагане на президентския екип – всичко това ще докара до такава степен, че сред тези два полюса няма да има ново качество. Което усещаме всички – вие като публицист и аз като политик. Някои обичат Порошенко, други - Зеленски - само че всеки счита, че е належащо освен това сред тях, с цел да създадат страната по-силна.
Защото да преминеш през тази война, да спечелиш и да се върнеш към остарелия политически дневен ред е парадокс.
Евгений Кузменко, Цензор.нет
Превод: Красимир Крумов
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ