Притча: Защо първо да даваме на себе си
„ Защо първо да даваме на себе си? “ е значим въпрос, който ни води към още по-важно решение. От последното зависи какъв брой щастливи сме и какъв брой благополучие можем да дарим на другите.
Любимата ми метафора е за огромното дърво. Представете си, че сте измежду природа. Вървите. Слънцето пече мощно. Пред вас виждате огромно дърво. В него съзирате опция да поспрете и да си отдъхнете под дебелата му сянка.
Дървото е гостоприемно. Подслонява ви. Почивате си ужасно.
След малко поглеждате нагоре и съзирате прелестни зрели плодове. Откъсвате един и се любуват на прелестният му усет. Тялото ви е признателно за питателните субстанции. Ободрени, продължавате по своя път.
Дървото е дало от себе си, а вие сте взели от него. Но това е единствено половината история.
За да стане дребното дръвче огромно дърво, което дава заслон за почивка и вкусни плодове на преминаващите пасажери, то дълги години е взимало – черпило е с цялостни шепи сили от слънчевите лъчи, от виталните сокове на земята и от благотворният дъжд на небето.
Дървото е взимало, с цел да може да дава. То не се е замисляло дали заслужава, дали му се поставя, дали е редно…
То е следвало естествен закон, който се показва в следното:
Първо даваме на себе си, с цел да може по-късно да даваме на другите.
Докато сме бебета и дребни деца, ние сме като малко дръвче. Взимаме без да се замисляме, тъй като надълбоко в себе си знаем, че това е естествено и вярно.
Колкото повече порастваме, толкоз повече нещата се трансформират. От нас от ден на ден се желае да даваме.
Instagram 
Edna предлага Най-добрите другари на дамите в градския есенен пейзаж: кожени боти Lazzarini
Любимата ми панорама е по какъв начин две деца си играят. Едното взима играчката на другото. Първото не я дава и стартира да си я желае назад. Понякога удря, различен път плаче, само че с държанието си демонстрира, че неговото си е негово. Обикновено майката стартира да му изяснява по какъв начин положителните деца споделят с приятелите си.
Благодарение на подобен жанр обстановки, културата на даването пропива в нас малко по малко и ни трансформира.
За да сме същински щастливи, е значимо когато даваме да не усещаме отвращение да споделяме. Тайната е да даваме от сърце.
За да сме същински щастливи, е значимо да умеем да даваме на себе си. Иначе казано, да умеем да взимаме без скрупули и терзания.
Instagram
Джон Кабат-Зин споделя:
„ Редно е първо да даваме на себе си. После можем да дадем и на другите. Най-добре започни от себе си. Виж дали си кадърен да проявиш благотворителност към самия себе си.”
Когато изпитваме възприятие на вътрешна липса, ние се като дребното дете, което не желае да показа играчката. Затова Джон Кабт-Зин ни предлага първо да стартираме от себе си. Точно като дървото – с цел да може да дава, то би трябвало да взима.
Тук настоящ става въпросът:
– Давам ли на себе си това, от което нуждая се?
Няма една-единствена рецепта какво, по кое време и по какъв начин да даваме на себе си. Всеки от нас знае най-добре.
Instagram
Ако имаме вяра, че имаме цялостното право да взимаме, то непроменяемо ще почувстваме от какво имаме потребност и ще си го позволим без да задълбаваме в непотребни въпроси.
Другото значимо нещо е да си задаваме въпроса „ Давам ли на себе си това, от което нуждая се?” по-често.
Поради простата причина, че нашите потребности се менят. Те не са константа. Когато една нужда е задоволена, на нейно място изкача друга. Освен това, някои потребности би трябвало да ги удовлетворяваме от време на време.
Instagram
Например за мен такава нужда е да спортувам. Няколко пъти в седмицата аз си давам най-много време, с цел да го върша. Да, бих могъл да си намеря повече от една причина да си откажа:
– Нямам време.
– Трябва да съм при фамилията си.
– Лишавам фамилният бюджет от средства…
Това е един елементарен образец. Но считам, че той прелестно илюстрира какви битки могат да се водят в нас даже за елементарни стремежи на сърцето.
Instagram
Ако към това прибавим и възможен напън от страна на другите:
– Ти с твоя фитнес.
– Пак ли ще вървиш на фитнес?!
– В какъв брой часът ще се прибереш?
картината се трансформира.
Приучени да даваме, е изцяло допустимо да се подадем на натиска и да си откажем.
Както споделих, това е елементарен образец. В живота има и по-важни неща, които желаеме да дадем на себе си и надлежно натискът върху нас е фрапантно по-голям. Логично, започваме повече да се колебаем и да се съмняваме по какъв начин тъкмо да постъпим.
Разбира се, в реда на нещата е да демонстрираме здрав разсъдък, когато даваме на себе си. Ала най-важното е да сме на 100 % уверени, че изцяло заслужаваме това, за което копнеем.
Instagram
Само в този случай ще се усещаме задоволени, ще взимаме умерено и ще даряваме от сърце.
Точно като дървото, което дава опция на изморените пасажери да отдъхнат заради простата причина, че е взимало и продължава да взима.
„ Виж дали си кадърен да проявиш благотворителност към самия себе си.” приканва Джон Кабат-Зин, а аз ви приканвам по-често да си задавате въпроса:
- Давам ли на себе си това, от което нуждая се?
Любимата ми метафора е за огромното дърво. Представете си, че сте измежду природа. Вървите. Слънцето пече мощно. Пред вас виждате огромно дърво. В него съзирате опция да поспрете и да си отдъхнете под дебелата му сянка.
Дървото е гостоприемно. Подслонява ви. Почивате си ужасно.
След малко поглеждате нагоре и съзирате прелестни зрели плодове. Откъсвате един и се любуват на прелестният му усет. Тялото ви е признателно за питателните субстанции. Ободрени, продължавате по своя път.
Дървото е дало от себе си, а вие сте взели от него. Но това е единствено половината история.
За да стане дребното дръвче огромно дърво, което дава заслон за почивка и вкусни плодове на преминаващите пасажери, то дълги години е взимало – черпило е с цялостни шепи сили от слънчевите лъчи, от виталните сокове на земята и от благотворният дъжд на небето.
Дървото е взимало, с цел да може да дава. То не се е замисляло дали заслужава, дали му се поставя, дали е редно…
То е следвало естествен закон, който се показва в следното:
Първо даваме на себе си, с цел да може по-късно да даваме на другите.
Докато сме бебета и дребни деца, ние сме като малко дръвче. Взимаме без да се замисляме, тъй като надълбоко в себе си знаем, че това е естествено и вярно.
Колкото повече порастваме, толкоз повече нещата се трансформират. От нас от ден на ден се желае да даваме.
Instagram Edna предлага Най-добрите другари на дамите в градския есенен пейзаж: кожени боти Lazzarini Любимата ми панорама е по какъв начин две деца си играят. Едното взима играчката на другото. Първото не я дава и стартира да си я желае назад. Понякога удря, различен път плаче, само че с държанието си демонстрира, че неговото си е негово. Обикновено майката стартира да му изяснява по какъв начин положителните деца споделят с приятелите си.
Благодарение на подобен жанр обстановки, културата на даването пропива в нас малко по малко и ни трансформира.
За да сме същински щастливи, е значимо когато даваме да не усещаме отвращение да споделяме. Тайната е да даваме от сърце.
За да сме същински щастливи, е значимо да умеем да даваме на себе си. Иначе казано, да умеем да взимаме без скрупули и терзания.
Instagram Джон Кабат-Зин споделя:
„ Редно е първо да даваме на себе си. После можем да дадем и на другите. Най-добре започни от себе си. Виж дали си кадърен да проявиш благотворителност към самия себе си.”
Когато изпитваме възприятие на вътрешна липса, ние се като дребното дете, което не желае да показа играчката. Затова Джон Кабт-Зин ни предлага първо да стартираме от себе си. Точно като дървото – с цел да може да дава, то би трябвало да взима.
Тук настоящ става въпросът:
– Давам ли на себе си това, от което нуждая се?
Няма една-единствена рецепта какво, по кое време и по какъв начин да даваме на себе си. Всеки от нас знае най-добре.
Instagram Ако имаме вяра, че имаме цялостното право да взимаме, то непроменяемо ще почувстваме от какво имаме потребност и ще си го позволим без да задълбаваме в непотребни въпроси.
Другото значимо нещо е да си задаваме въпроса „ Давам ли на себе си това, от което нуждая се?” по-често.
Поради простата причина, че нашите потребности се менят. Те не са константа. Когато една нужда е задоволена, на нейно място изкача друга. Освен това, някои потребности би трябвало да ги удовлетворяваме от време на време.
Instagram Например за мен такава нужда е да спортувам. Няколко пъти в седмицата аз си давам най-много време, с цел да го върша. Да, бих могъл да си намеря повече от една причина да си откажа:
– Нямам време.
– Трябва да съм при фамилията си.
– Лишавам фамилният бюджет от средства…
Това е един елементарен образец. Но считам, че той прелестно илюстрира какви битки могат да се водят в нас даже за елементарни стремежи на сърцето.
Instagram Ако към това прибавим и възможен напън от страна на другите:
– Ти с твоя фитнес.
– Пак ли ще вървиш на фитнес?!
– В какъв брой часът ще се прибереш?
картината се трансформира.
Приучени да даваме, е изцяло допустимо да се подадем на натиска и да си откажем.
Както споделих, това е елементарен образец. В живота има и по-важни неща, които желаеме да дадем на себе си и надлежно натискът върху нас е фрапантно по-голям. Логично, започваме повече да се колебаем и да се съмняваме по какъв начин тъкмо да постъпим.
Разбира се, в реда на нещата е да демонстрираме здрав разсъдък, когато даваме на себе си. Ала най-важното е да сме на 100 % уверени, че изцяло заслужаваме това, за което копнеем.
Instagram Само в този случай ще се усещаме задоволени, ще взимаме умерено и ще даряваме от сърце.
Точно като дървото, което дава опция на изморените пасажери да отдъхнат заради простата причина, че е взимало и продължава да взима.
„ Виж дали си кадърен да проявиш благотворителност към самия себе си.” приканва Джон Кабат-Зин, а аз ви приканвам по-често да си задавате въпроса:
- Давам ли на себе си това, от което нуждая се?
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ