Исламабад, Пакистан - Пакистан, петата по население страна в света, е класиран на 99-о място от 129 държави в доклад на Световния индекс на глада (СГИ), в който нивото на глада в страната е определено като "сериозно".
Четвъртото издание на доклада, изготвен в сътрудничество между германската организация с нестопанска цел Welthungerhilfe и нейния ирландски партньор Concern Worldwide, е рецензирана публикация и беше представен във вторник в пакистанската столица Исламабад.
В доклада се подчертава глобалната продоволствена криза, като се казва, че "токсичният коктейл от конфликти, климатични промени и пандемията COVID-19" е оставил милиони хора уязвими за недостиг на храна.
Алармиращо е, че според доклада прогнозите на GHI показват, че поне 46 държави в света, включително Пакистан, няма да успеят да постигнат "ниско ниво на глад" до 2030 г.
Пакистан постигна резултат от 26 точки.1 за доклада за 2022 г., което е по-лошо от неговите 29,6 точки в последното издание на доклада през 2014 г.
Докладите за 2007 г. и 2000 г. показаха, че резултатът на Пакистан по GHI е съответно 32,1 и 36,8 точки.
Докладът, публикуван през октомври миналата година, показва, че Субсахарска Африка и Южна Азия са регионите с "най-високи нива на глад" и остават най-уязвими към бъдещи сътресения и кризи.
"Южна Азия, регионът с най-високо ниво на глад в света, има най-висок процент на изоставане в растежа на децата и далеч най-висок процент на детско разхищение от всички региони в света", се казва още в доклада.
Пакистан беше изтъкнат заедно с още пет държави с нарастващи нива на изоставане в растежа на децата.
"Областите с най-малко подобрение във времето - където нивата на изоставане в растежа или са се увеличили, или са се задържали, са в централната част на Чад, централен Пакистан, централен Афганистан и североизточна Ангола, както и в цялата Демократична република Конго и Мадагаскар", се казва в доклада.
Представянето на доклада на GHI последва доклада на ООН, публикуван през май, в който Пакистан беше определен като район с "много висока степен на загриженост", изправен пред продоволствена несигурност.
Докладът на ООН, изготвен съвместно от Световната програма по прехраната и Организацията по прехрана и земеделие, също очертава тежки перспективи за Пакистан, като посочва, че повече от осем милиона души се очаква да изпитат "високи нива на остра продоволствена несигурност".
Политически сътресения
Пакистан преживя бурни 18 месеца, през които продължаващата политическа криза задълбочи най-тежката финансова криза, с която страната някога се е сблъсквала.
През миналата година опустошителните наводнения нанесоха трайни щети на икономиката, която претърпя загуби за над 30 млрд. долара, като само в селскостопанския сектор щетите надхвърлиха 100 млн. долара.
Нарастващата криза в платежния баланс доведе до изчерпване на чуждестранните резерви и в момента страната дължи на кредиторите си повече от 77 млрд. долара, които според Международния валутен фонд ще бъдат изплатени през следващите три години.
Междувременно инфлацията се покачи до рекордно високи стойности, достигайки 38% в началото на тази година, а енергийните тарифи също се увеличиха поради исканията на МВФ.
Пакистан, който е силно зависим от вноса, за да посрещне вътрешните си нужди, също така видя, че стойността на валутата му спадна с повече от 50 % спрямо щатския долар през последната година.
Абедула, икономист по селско стопанство и ръководител на изследователския отдел в базирания в Исламабад Пакистански институт за икономика на развитието (PIDE), заяви, че трябва да се разгледат два въпроса: достъпността и ценовата достъпност.
"В Пакистан сме изправени преди всичко пред проблема с ценовата достъпност. Въпреки че храната е достъпна, доходите са намалели. Това доведе до намаляване на покупателната способност и това е по-голямото притеснение сега", каза той пред Al Jazeera.
Абедула, който се представя само с едно име, заяви, че правителството трябва да забави инфлацията и да спре обезценяването на пакистанската рупия.
"Хората просто вече не могат да си позволят нещата. Правителството трябва да работи за повишаване на производителността и да работи за подобряване на достъпността", добави той.
"Много малко умения"
По отношение на нуждите на Пакистан от храна Адил Мансур, изследовател в областта на продоволствената сигурност, базиран в южния град Карачи, заяви, че вътрешното производство на пшеница в страната не е достигнало необходимите цели и Пакистан е принуден да внася поне 10% от пшеницата си от поне четири години.
"Малко вероятно е през следващите пет години да станем достатъчни в производството на пшеница на вътрешния пазар", каза той пред Ал Джазира, като добави, че макар качеството на пакистанската пшеница само по себе си да не е проблем, семената, използвани за производство, не дават по-високи добиви.
"Разполагаме с много малко изследователски съоръжения и умения, които биха могли да помогнат за разработването на по-добри семена, които да дадат по-висока производителност. Освен това я изнасяме, особено за Афганистан, тъй като след като на долара беше разрешено да работи по [пазарен] курс, това означаваше по-добър марж на печалбата", допълни той.
Източник: БГНЕС Al Jazeera
