Защо не сме по площадите? На работа сме. Трябва да

Защо не сме по площадите? На работа сме. Трябва да свърша нещо. Децата са сами. Не имам вяра.
Омръзна ми.

Всяко знамение за три дни.

Какво и е на държавата-можеш да си купиш успокоение.

Нали имам покрив и самун.

Затворени очи.Апатия. Мирис на гибел.
Писане във форумите. Броим лайкове.Велики сме.
Страдаме с майките. Гневим се на Валери Симеонов.Във фейсбук и на маса с другари.

Все в миналото ще останем сами със себе си.Все в миналото ще се запитаме -КАК ЩЕ ЖИВЕЕМ ОТ ТУК НАТАТЪК?

Какво ще запомнят за нас децата ни?

Дали ще се върнат да затворят очите ни? Слепите ни очи, немите ни уста, безмисления ни живот.

Все в миналото ще се замислим -за правото си да бъдем свободни хора….. и за оковите си -оковите на страха, битовизмите, невярата.

Толкова дълго сме оковани, че забравихме усета на свободата.
Толкова дълго душите ни са мъртви, че забравихме съществуването на любовта.
Толкова дълго сме плебеи, че изгубихме обратно по пътя визията си за правдивост.

Все в миналото ще отворим очи. Дано не е късно
Не укорявам никого. Не осъждам.

Моля се за България. И давам обещание пред себе си, да не задрямвам в никакъв случай.

Румяна Ченалова, Facebook