Всички спореха за лева в борд или еврото, очевидното трето решение се премълча
Защо не се чуха гласове за оставане на лв., само че без валутен ръб? Дебатът към този момент завърши - в еврозоната сме, само че остават съменния за свободната воля на българското общество
В разгорещения спор за бъдещето на родната валута, обществото бе поляризирано сред два съществени лагера: последователи на еврото и бранители на лв. . Но странното - и показателно - е, че в съвсем нито едно обществено изявление не се чува трети, изцяло логически по принцип вид : оставане с лев, само че без валутен ръб .
Мълчанието по тази алтернатива не е инцидентно. То е резултат от бездънен боязън - политически, стопански и психически. България не просто употребява лв. - тя е в режим на валутен ръб от 1997 година , при който левът е закрепен към еврото (първоначално към немската марка). Това е избавителна мярка, въведена след хиперинфлацията и краха на банковата система, и от този момент се трансформира съвсем в свещена крава на макроикономическата непоклатимост .
Призивите за опазване на лв. нормално идват от хора с патриотични или консервативни причини , само че даже те не посмяват да предложат освобождение от валутния ръб . Защо?
Липса на доверие в българските институции.
Валутният ръб е " външна котва ", тъй като икономическата политика е отчасти изнесена отвън страната - Българска народна банка няма право на независима парична политика. Масово се счита, че в случай че страната получи по-голям надзор - ще злоупотреби , както към този момент е правено.
Страх от дестабилизация.
Излизането от борда без влизане в еврозоната щеше да значи изцяло плаващ курс на лв.. Това при неприятна политика ще отвори вратата за спекулации, инфлационен напън и отлив на вложения - опасности, които множеството икономисти дефинират като неприемливи в миг на световна неустановеност.
Няма политическа храброст.
Нито една огромна партия, без значение какъв брой подлага на критика еврото, не предлага ясно сюжет " лев без ръб " , тъй като това би било обвързвано с голяма отговорност и евентуално политическо самоубийство. Да махнеш борда, значи да поемеш цялостен надзор върху последствията - нещо, от което политиците обичайно бягат.
Историческа контузия.
Поколения българи помнят 1996-1997 година с опашки за самун, обезценка и фалиращи банки. Въображението на българина свързва свободен лев с разпад , а не с икономическа независимост.
В последна сметка, дебатът лев или евро е значително псевдоизбор , тъй като действителният лев не е същинска национална валута в цялостния смисъл - той е привързан, заключен и политически " обезвреден ". И никой не изиска да поеме отговорност да го отключи.
Мълчанието към сюжета " лев без ръб " приказва повече за страха от лична автономност , в сравнение с за убеденост в някоя съответна посока. И до момента в който този боязън владее дискурса, ще продължаваме да се люшкаме сред зависимости - вместо да градим суверенитет с отговорност. Всичко това ме кара да считам, че българите не сме от най-смелите като общество сега. Влизането в еврозоната е реалност, както и мъланието по тематиката лев без ръб. Второто към този момент е изцяло нереално.
В разгорещения спор за бъдещето на родната валута, обществото бе поляризирано сред два съществени лагера: последователи на еврото и бранители на лв. . Но странното - и показателно - е, че в съвсем нито едно обществено изявление не се чува трети, изцяло логически по принцип вид : оставане с лев, само че без валутен ръб .
Мълчанието по тази алтернатива не е инцидентно. То е резултат от бездънен боязън - политически, стопански и психически. България не просто употребява лв. - тя е в режим на валутен ръб от 1997 година , при който левът е закрепен към еврото (първоначално към немската марка). Това е избавителна мярка, въведена след хиперинфлацията и краха на банковата система, и от този момент се трансформира съвсем в свещена крава на макроикономическата непоклатимост .
Призивите за опазване на лв. нормално идват от хора с патриотични или консервативни причини , само че даже те не посмяват да предложат освобождение от валутния ръб . Защо?
Липса на доверие в българските институции.
Валутният ръб е " външна котва ", тъй като икономическата политика е отчасти изнесена отвън страната - Българска народна банка няма право на независима парична политика. Масово се счита, че в случай че страната получи по-голям надзор - ще злоупотреби , както към този момент е правено.
Страх от дестабилизация.
Излизането от борда без влизане в еврозоната щеше да значи изцяло плаващ курс на лв.. Това при неприятна политика ще отвори вратата за спекулации, инфлационен напън и отлив на вложения - опасности, които множеството икономисти дефинират като неприемливи в миг на световна неустановеност.
Няма политическа храброст.
Нито една огромна партия, без значение какъв брой подлага на критика еврото, не предлага ясно сюжет " лев без ръб " , тъй като това би било обвързвано с голяма отговорност и евентуално политическо самоубийство. Да махнеш борда, значи да поемеш цялостен надзор върху последствията - нещо, от което политиците обичайно бягат.
Историческа контузия.
Поколения българи помнят 1996-1997 година с опашки за самун, обезценка и фалиращи банки. Въображението на българина свързва свободен лев с разпад , а не с икономическа независимост.
В последна сметка, дебатът лев или евро е значително псевдоизбор , тъй като действителният лев не е същинска национална валута в цялостния смисъл - той е привързан, заключен и политически " обезвреден ". И никой не изиска да поеме отговорност да го отключи.
Мълчанието към сюжета " лев без ръб " приказва повече за страха от лична автономност , в сравнение с за убеденост в някоя съответна посока. И до момента в който този боязън владее дискурса, ще продължаваме да се люшкаме сред зависимости - вместо да градим суверенитет с отговорност. Всичко това ме кара да считам, че българите не сме от най-смелите като общество сега. Влизането в еврозоната е реалност, както и мъланието по тематиката лев без ръб. Второто към този момент е изцяло нереално.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ