Защо не гласуват българите? Проблемът не е в купения глас,

Защо не гласоподават българите? Проблемът не е в купения глас, а в купеното депутатско място.

Проклятието на българската народна власт са всевъзможните социолози, политолози, коментатори и псевдоанализатори, които от заран до вечер седми път към този момент облъчват популацията с едни и същи рекламни клишета и внушения, баламосват и мамят гласоподавателя, единствено и единствено да даде гласа си за някоя от партиите в листата, която и да е тя.

Така щял да извърши гражданския си дълг и да взе участие отговорно в бъдещото ръководство. Причината – в този момент е техният берекет.

Повечето български жители обаче, вкарани в категорията „ гласоподаватели “, са от много време наясно, че ги прилъгват, с цел да ги вкарат в клопката наименуван „ избори “, пък след това с тяхното гласче да се борави по комфортния за бюрократичната изборна машина метод.

Възможно е да се разгласи за нереален, да се трансферира към друга партия или пък да се използва по метод противоположен на волята на т. н. гласоподавател.

Този „ гласоподавател “ няма никакви на практика благоприятни условия за надзор и влияние върху процесите, откакто е пуснал бюлетината си в общата кутия, в която гласът и волята му се смесват и претопяват в неподконтролната му изборна машинария. Той към този момент е заробен външен наблюдаващ на изборната игра.

Нима това не се вижда и знае от професионалните политолози и социолози?

Защо мълчат и не го споделят?

Защо не оферират промени, които да отстранен извращенията, откакто са най-подготвените в това отношение експерти?

Защо настояват непрестанно, че партийната и изборната системи не трябва да се сменят?

Очевидно се постанова да си напомним потвърдилата правотата си крилата фраза на великия американец Абрахам Линкълн, произнесена преди близо 200 години:

„ Може за известно време да се мами целият народ, може от самото начало да се мами част от народа, само че невероятно е от самото начало да се мами целият народ. “

Сега, когато партиите започнаха да се цепят, истината излезе нескрито. Стана ясно, че партийният водач всъщност е кофчежник на партията, който дирижира подбора на хората, включвани в партийните листи и без чийто автограф най-после, партията не може да се записва за присъединяване в изборите.

Той съставлява нещо като брава, която претендентът за „ депутат “ би трябвало по някакъв метод да отключи. Дали това ще стане посредством лобито, чиито ползи в действителност ще съставлява, дали персонално – това е второстепенен въпрос.

Основното е, че след тъй наречените избор, той към този момент няма никаква отговорност към формалните гласоподаватели, които са дали своят вот за него и на процедура дава отговор единствено пред тези, които са го показали поименно и са му отключили вратата към Народното събрание.

Смехотворно е към този момент и логото в телевизионните излъчвания: „ Купуването и продаването на гласове е закононарушение “, тъй като поражда въпросът „ А пазаруването на избираеми места в депутатските листи не е ли закононарушение? “.

Стана ясно, че казусът не е в купеният глас, а в купеното депутатско място на хора, искащи да законодателстват, без да имат нужните професионална подготовка, публичен авторитет и персонален морал.

Видя се, че не се получава, че не са в положение да произведат първокласен закон, да не приказваме за Конституция.

Напоследък от ден на ден гласоподаватели показват обществено своето мнение, че така наречен социологически изследвания, които на процедура са моделиране на публичното мнение в поръчаната от спонсорите им посока, би трябвало да се забранят законово в предизборни интервали, а социолозите да насочат напъните си там, където има потребност от тях.

Например да изследват аргументите за честите пожари, наводнения и други бедствия и другите оферти за тяхното попречване.

Особено значимо е да се изтъкне, че този и сходните му сериозни разбори не целят подкопаване на доверието в изборите и изборната система.

Целта е всеки да даде своя принос за ускорено премахване на досегашните проблеми и практическото издигане престижа на изборите като съвременен инструмент за действителна народна власт.

Автор: Доц. доктор Боряна Гагова, trud

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews