Зацикляте ли? Три стъпки за раздвижване на ума и повече креативност
Защо най-хубавите хрумвания ни хрумват в сякаш инцидентен миг?
На пръв взор, вдъхновението може да наподобява като нещо непредвидимо и нелогично.
Възможно е една блестяща концепция да ни сполети изведнъж, а проблем, който сме опитвали да разгадаем с дни, ненадейно да се снабди с непредвиден отговор, пишат от FastCompany.
„ Винаги съм приемала, че колкото повече старания поставям да стигна до верните решения, толкоз по-добри ще са резултатите “, споделя Катина Баджадж, съосновател на компанията за ментално благоденствие Daydreamers, магистър по клинична логика на психиката от Columbia's Mind-Body Institute и специалист по креативно здраве.
„ Щом обаче започнах да уча по какъв начин творчеството работи в мозъка, разбрах какъв брой неправилно е това схващане. Нашите креативен мозъци не се интересуват безусловно от упоритата работа.
Креативните хрумвания в действителност могат да изникнат в съзнанието ни, до момента в който вършим нещо изцяло друго. Има биологична причина това да се случва.
Творчеството не се ражда само по силата на някакви външни огряния – ние самите можем да създадем събитията, които да трансфорат вдъхновението в регулярен, предвидим развой. “, добавя Катина Баджадж.
Тя споделя, че простата формула за обработване на мозъчната креативност на компания Daydreamers включва три стъпки:
Ако всичко това ви звучи прекомерно наивно, ето потребното деяние от научна позиция.
Коренът на творчеството
Творчеството е естествена част от генетичния ни код.
В днешния свят, насочен най-вече към резултатите, постоянно губим връзка с това вродено човешко качество и се отнасяме с мозъка си като с машина.
Постоянно ревизираме описи със задания, гоним осъществяването им, отговаряме на „ незабавни “ повиквания. Това може да ни стресира, а учените са разкрили, че ежедневният стрес попречва творчеството.
Най-просто казано, творчеството се появява, когато се запитаме: Ами в случай че нещата можеха да бъдат разнообразни?
Това изисква да комбинираме информацията по нов метод и да забележим света по този начин, както не сме го виждали до момента.
Когато обаче мозъкът ни работи по обичайния, линеен метод, той зацикля в ментално тунелно виждане.
Творческото ентусиазъм идва, когато се върнем към тъй наречените режим по дифолт на нашия мозък. Мрежата на режима по дифолт (DMN) се състои от няколко области на кората на основния мозък, които са най-активни, когато няма външни задания изискващи нашето внимание.
Учените са потвърдили, че когато се отпуснем, DMN се трансформира в най-активната област на мозъка и е в основата на творчеството, основаването на смисъл и интроспекцията.
Формулата на креативния прогрес
Творческото ентусиазъм се ражда доста преди да седнем да творим. Нашите мозъци непрестанно събират свежа информация от заобикалящата ни среда.
Вече е потвърдено, че съзерцанието на красиви естествени гледки и изкуство, елементарното удоволствие от музикално произведение или книга, както и практикуването на ментална еластичност, са изключително значими за създаване основата на креативното мислене.
По създание, наблюдателността дава на креативния ни мозък „ точките “, от които се нуждаем, с цел да комбинираме хрумвания по нов метод.
За да разберем какво е належащо, с цел да култивираме редовно ентусиазъм, би трябвало да погледнем какво се случва в мозъка, когато вдъхновението ни връхлети.
Някои учени назовават този миг „ brain blink “ („ мозъчно мигване “).
Точно преди мига на ентусиазъм, изследванията демонстрират (чрез изображения с функционалната магнитно-резонансна томография - fMRI), че прилив на алфа талази изключва зрителния ни кортекс, с цел да успокои всички евентуални разсейвания, позволявайки на DMN да се разгърне.
Докато външният ни свят се забавя, мозъкът ни основава разнообразни връзки, с цел да сътвори неповторимия въодушевяващ миг.
Именно тази тематика е във фокуса на науката и изследване, оповестено в сп. Naturе. Учените изследват резултата на „ отказването “, обвързвано с креативния прогрес по три разнообразни метода: да не се прави нищо, да се прави нещо интензивно или да се мечтае.
Кой вид „ отричане “, съгласно вас, се оказва най-пълноценен за творчеството?
Тези, които се отдали на интензивно безучастие (т.е. лутане на ума), се показали с 41% по-добре от сътрудниците си при креативните задания.
Когато мозъците ни имат опция да се реят свободно, те излъчват ендорфини, които ни оказват помощ да се отпуснем, да попътуваме във вътрешността в себе си и в последна сметка да излезем от рестриктивните мерки на менталното тунелно виждане.
Релаксацията е решителен детайл, когато се пробвате да насърчите творчеството и вдъхновението. Ето за какво разходките измежду природата или даже навлизането в креативния поток, без да се тревожим за резултата, може да ни помогне да се почувстваме по-креативно въодушевени.
Блуждаенето на мисълта и релаксацията могат да бъдат от изгода на работещите в необятен набор от промишлености - освен в университетските среди.
Създателите, изобретателите и последователите на статуквото от епохи дават приоритет на менталните паузи. Алберт Айнщайн е прочут с това, че до момента в който работел за разрешаването на комплицирани задания, си е вземал дълги почивки на нищоправене, които щ наричал „ мисловни опити “.
Вероятно един от моментите, довели до основаването на фамозната му Теория на относителността, е този, в който 16-годишният предстоящ популярен академик си представял по какъв начин язди светлинен лъч до края на Вселената.
Много преди началото на креативния развой, е належащо да си „ отгледате “ редовно ентусиазъм.
Бъдете любопитни и отворени към нови хрумвания и прекарвания, търсете и съхранявайте в паметта си красивото – това оказва помощ на мозъка ви да се снабди с по този начин скъпата за него информация.
След това намерете метод да се отпуснете и да се отдадете на креативния поток, като позволите на мозъка си да се рее свободно, да бъде изобретателен и да комбинира наличните аспекти от информация по нов, забавен метод.
Доверете се на формулата: изследвай, отпусни се и мечтай, всеки път, когато сте в креативен ступор. Разходете своя разум и той ще ви възнагради с положителни решения.
На пръв взор, вдъхновението може да наподобява като нещо непредвидимо и нелогично.
Възможно е една блестяща концепция да ни сполети изведнъж, а проблем, който сме опитвали да разгадаем с дни, ненадейно да се снабди с непредвиден отговор, пишат от FastCompany.
„ Винаги съм приемала, че колкото повече старания поставям да стигна до верните решения, толкоз по-добри ще са резултатите “, споделя Катина Баджадж, съосновател на компанията за ментално благоденствие Daydreamers, магистър по клинична логика на психиката от Columbia's Mind-Body Institute и специалист по креативно здраве.
„ Щом обаче започнах да уча по какъв начин творчеството работи в мозъка, разбрах какъв брой неправилно е това схващане. Нашите креативен мозъци не се интересуват безусловно от упоритата работа.
Креативните хрумвания в действителност могат да изникнат в съзнанието ни, до момента в който вършим нещо изцяло друго. Има биологична причина това да се случва.
Творчеството не се ражда само по силата на някакви външни огряния – ние самите можем да създадем събитията, които да трансфорат вдъхновението в регулярен, предвидим развой. “, добавя Катина Баджадж.
Тя споделя, че простата формула за обработване на мозъчната креативност на компания Daydreamers включва три стъпки:
Ако всичко това ви звучи прекомерно наивно, ето потребното деяние от научна позиция.
Коренът на творчеството
Творчеството е естествена част от генетичния ни код.
В днешния свят, насочен най-вече към резултатите, постоянно губим връзка с това вродено човешко качество и се отнасяме с мозъка си като с машина.
Постоянно ревизираме описи със задания, гоним осъществяването им, отговаряме на „ незабавни “ повиквания. Това може да ни стресира, а учените са разкрили, че ежедневният стрес попречва творчеството.
Най-просто казано, творчеството се появява, когато се запитаме: Ами в случай че нещата можеха да бъдат разнообразни?
Това изисква да комбинираме информацията по нов метод и да забележим света по този начин, както не сме го виждали до момента.
Когато обаче мозъкът ни работи по обичайния, линеен метод, той зацикля в ментално тунелно виждане.
Творческото ентусиазъм идва, когато се върнем към тъй наречените режим по дифолт на нашия мозък. Мрежата на режима по дифолт (DMN) се състои от няколко области на кората на основния мозък, които са най-активни, когато няма външни задания изискващи нашето внимание.
Учените са потвърдили, че когато се отпуснем, DMN се трансформира в най-активната област на мозъка и е в основата на творчеството, основаването на смисъл и интроспекцията.
Формулата на креативния прогрес
Творческото ентусиазъм се ражда доста преди да седнем да творим. Нашите мозъци непрестанно събират свежа информация от заобикалящата ни среда.
Вече е потвърдено, че съзерцанието на красиви естествени гледки и изкуство, елементарното удоволствие от музикално произведение или книга, както и практикуването на ментална еластичност, са изключително значими за създаване основата на креативното мислене.
По създание, наблюдателността дава на креативния ни мозък „ точките “, от които се нуждаем, с цел да комбинираме хрумвания по нов метод.
За да разберем какво е належащо, с цел да култивираме редовно ентусиазъм, би трябвало да погледнем какво се случва в мозъка, когато вдъхновението ни връхлети.
Някои учени назовават този миг „ brain blink “ („ мозъчно мигване “).
Точно преди мига на ентусиазъм, изследванията демонстрират (чрез изображения с функционалната магнитно-резонансна томография - fMRI), че прилив на алфа талази изключва зрителния ни кортекс, с цел да успокои всички евентуални разсейвания, позволявайки на DMN да се разгърне.
Докато външният ни свят се забавя, мозъкът ни основава разнообразни връзки, с цел да сътвори неповторимия въодушевяващ миг.
Именно тази тематика е във фокуса на науката и изследване, оповестено в сп. Naturе. Учените изследват резултата на „ отказването “, обвързвано с креативния прогрес по три разнообразни метода: да не се прави нищо, да се прави нещо интензивно или да се мечтае.
Кой вид „ отричане “, съгласно вас, се оказва най-пълноценен за творчеството?
Тези, които се отдали на интензивно безучастие (т.е. лутане на ума), се показали с 41% по-добре от сътрудниците си при креативните задания.
Когато мозъците ни имат опция да се реят свободно, те излъчват ендорфини, които ни оказват помощ да се отпуснем, да попътуваме във вътрешността в себе си и в последна сметка да излезем от рестриктивните мерки на менталното тунелно виждане.
Релаксацията е решителен детайл, когато се пробвате да насърчите творчеството и вдъхновението. Ето за какво разходките измежду природата или даже навлизането в креативния поток, без да се тревожим за резултата, може да ни помогне да се почувстваме по-креативно въодушевени.
Блуждаенето на мисълта и релаксацията могат да бъдат от изгода на работещите в необятен набор от промишлености - освен в университетските среди.
Създателите, изобретателите и последователите на статуквото от епохи дават приоритет на менталните паузи. Алберт Айнщайн е прочут с това, че до момента в който работел за разрешаването на комплицирани задания, си е вземал дълги почивки на нищоправене, които щ наричал „ мисловни опити “.
Вероятно един от моментите, довели до основаването на фамозната му Теория на относителността, е този, в който 16-годишният предстоящ популярен академик си представял по какъв начин язди светлинен лъч до края на Вселената.
Много преди началото на креативния развой, е належащо да си „ отгледате “ редовно ентусиазъм.
Бъдете любопитни и отворени към нови хрумвания и прекарвания, търсете и съхранявайте в паметта си красивото – това оказва помощ на мозъка ви да се снабди с по този начин скъпата за него информация.
След това намерете метод да се отпуснете и да се отдадете на креативния поток, като позволите на мозъка си да се рее свободно, да бъде изобретателен и да комбинира наличните аспекти от информация по нов, забавен метод.
Доверете се на формулата: изследвай, отпусни се и мечтай, всеки път, когато сте в креативен ступор. Разходете своя разум и той ще ви възнагради с положителни решения.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ