Защо науката обича прилепите? Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания,

...
Защо науката обича прилепите? Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания,
Коментари Харесай

"Мисия 360": Защо науката обича прилепите?

Защо науката обича прилепите? Институтът по биоразнообразие и екосистемни проучвания, към Българската академия на науките е едно от доста забавните научни звена.

" Вие сте в най-новата лаборатория, която е открита тази година по Екотоксикология и с помощта на фонд научни проучвания ние изследваме тук кръвни проби на прилепи дали те са имали вируси на бяс ", описа основен асистент Хелиана Дундарова от ИБЕИ-БАН.

 „ Мисия 360 “: Защо науката обича прилепите? Снимка: Ладислав Цветков

Главен помощник Хелиана Дундарова е измежду дребното учени у нас, учеща едни от най-старите скотски типове у нас - прилепите.

" Идеята на този план е да покажем, че не е толкоз елементарно вирусите да прескочат от прилепите на хората и в действителност вирусите да си живеят в прилепите, без да се популяризират в околната среда ", сподели тя.

Снимка: Ладислав Цветков

Прилепите заради бързия си метаболизъм и висока телесна температура са самобитен гостоприемник на разнообразни вируси. Носят ги в себе си, само че на процедура не се разболяват от тях.

Пандемията от COVID-19 изведе една от теориите за разпространяването на този вирус точно от прилепите. Последните проучвания обаче по-скоро дават различен резултат.

Снимка: Ладислав Цветков

Изследванията са основно за разпространяването на бяс.

Глобално статистиката е доста ниска под 1% и доста рядко инцидентно е ухаран човек, изясни основен помощник Дундарова.

Науката работи с данни, които водят и до съответните заключения.

Отговорът търси Ладислав Цветков

" Имаме едно животинче, което в някакъв интервал е имало вирус на бяс, само че си е основало имунитет и си живее. Науката обича прилепите, тъй като са единствените летящи бозайници и те не са изменили своята анатомия 55 милиона години. Това значи, че те са съвършени през цялото време. Те обгръщат доста екологични ниши и са космополити ", акцентира тя.

" От тях зависи тропичната екосистема, тъй като те там играят ролята на пчелички. Много растения са се приспособили към тях и те ги опрашват. Благодарение на тях, ние консумираме текила и шоколад, а в България те са един доста деен био-пестицид. Те изяждат доста от вредителите по земеделските растения ", съобщи основен помощник Дундарова.

Ладислав Цветков ни среща с лазурните води на прилежаща Гърция

Прилепите са незабравим тип, който освен, че не е рисков за нас хората, само че са доста потребни за природата.

Снимка: Ладислав Цветков

Макар и дребни по мярка, един прилеп за един сезон може да употребява към 300 кг инсекти.

" В дейния летен сезон женските отглеждат своите дребни и образуват тъй наречените детски градини и са длъжни да употребяват доста, с цел да отгледат своите дребни ", акцентира тя.

Какво е да влезеш в дивата природа и имат ли птиците страсти?

" Те са доста интелигентни животни, не се интересуват от нас. Те имат доста близки черти с нас хората. Малките се отглеждат в детски градини, а мъжките в този интервал си живеят независимо и си вършат каквото си желае, а на пролет вършат брачни двойки ", изясни тя.

Главен помощник Дундарова работи по редица интернационалните планове, което е извънредно потребно за проучването на тези причудливи бозайници.

Според Ладислав Цветков би трябвало да се обърне внимание на тази група от хора, която се пробва да развива разнообразни форми на туризъм

" В Казакстан и Киргистан имах два научни плана, които бяха финансирани от РАФОРД за запазване на пещеролюбивите прилепи и там взех проби, които ще проучваме генетично, с цел да забележим каква е разликата сред нашите тук и тези там. Защо са толкоз сходни морфологично и са разнообразни генетично ", сподели тя.

" Тази година имам план сред Българската и Виетнамската академия на науките. Този път желаеме да забележим какво се случва на границата сред ориенталската зооморфологична област и палеоантичната. Прилепите от Виетнам ще ни отговорят на този въпрос ", изясни тя.

Античният свят на Турция през един необикновен взор

" Като типове би трябвало да ги пазим, тъй като те са доста чувствителни към измененията в естествения им хабитат. Затова не влизайте като намерите пещера. За това си има хора. Снимайте се на входа, това е най-добре ", безапелационна бе основен помощник Дундарова.

Източник: btvnovinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР