Царевицата е свещена в Мексико. Корените му могат да бъдат проследени до историите за сътворението на ацтеките и маите, които възхваляваха пристигането на реколта, която беше ключова за тяхното оцеляване.
В съвремието царевицата, както е известна на испански, запазва своята културна, духовна и политическа значимост като основна храна в мексиканската кухня – и все по-често става търговски спор за пивоварната.
Продължавайте да четете
списък от 4 елемента САЩ стартират нови икономически работни групи с Китай в опит да потушат напрежениетоВ един разпокъсан свят каква роля може да играе Общото събрание на ООН?Сенатор на САЩ Боб Менендес е обвинен в подкупУбийството на Хардип Сингх Ниджар: Какво казва международното право?край на списъкаМексико начерта линия в пясъка със Съединените щати, когато става въпрос за генетично модифицирана царевица, забранявайки нейната употреба и внос за човешка консумация и постепенно премахвайки я за храна за добитък или промишлени цели.
След месеци на преговори официални лица на САЩ обявиха миналия месец, че дърпат лоста по Споразумението между Съединените щати, Мексико и Канада (USMCA), търсейки посредник за разрешаване на спора.
За Мексико проблемът е многопосочен, но се корени в осигуряването на достъпност и наличност на изключително важна култура, казват експерти. За САЩ това е бизнес. Царевицата е най-голямата му култура и по-голямата част от нея е генетично модифицирана.
Далеч от регионален проблем, това е вражда, която може да има широкообхватни последици за нациите вносители и износители, както се вижда и от Канада, която добави гласа си към процедурите и подкрепи Съединените щати, заявявайки, че позицията на Мексико върху биотехнологиите „не е научно подкрепено“ и може „ненужно да наруши търговията на северноамериканския пазар“.
Тъй като ролята на промишленото селско стопанство е подложена на допълнителен контрол в ерата на изменението на климата, позицията на Мексико да защитава дребните фермери е тази, която другите наблюдават внимателно.
„Бих казал, че Мексико е в челните редици на света“, каза Ернесто Ернандес Лопес, професор в университета Чапман в Калифорния, който е специалист по международно право и хранително право.
За какво е този търговски спор?
Незаконно е отглеждането на генетично модифицирана царевица на мексиканска земя. През 2020 г. Мексико разшири забраната с указ, забраняващ цялата ГМО царевица, включително вноса, считано от 31 януари 2024 г., на основание, че това защитава продоволствената сигурност, селските общности, хранителното наследство и здравето на хората.
Той също така обяви, че ще наложи строги ограничения върху вноса, разпространението и употребата на спорния хербицид глифозат – широко използван в ГМО земеделието – което ще завърши с пълната му забрана до тази дата. Глифозатът е добре известен убиец на плевели, чийто потенциал да причинява рак е обект на разгорещен дебат.
През февруари тази година Мексико издаде друг указ, който смекчи позицията му. Той отмени датата, до която царевицата за храна на животни – която представлява по-голямата част от вноса от САЩ – е забранена. Това означава, че жълтата ГМО царевица, използвана за храна на животни, може да продължи да преминава границата, въпреки че в указа все още се посочва намерението за „постепенно заместване“, но без да е определена дата.
Указът запазва забраната за ГМО царевица, използвана за човешка консумация в тесто и тортили, което е бяла царевица. Мексиканското правителство каза, че Мексико произвежда достатъчно бяла царевица, която не съдържа ГМО, за да се поддържа.
„Мексико е центърът на произход на повече от 55 вида царевица. Политиката за продоволствена сигурност на правителството на Мексико се състои в запазване на това биокултурно наследство“, се казва в изявление на правителството, в допълнение към запазването на устойчивите земеделски практики на селските общности. „Това е свързано с консолидирането на суверенитета и продоволствената сигурност в централна част от мексиканската култура.“
Този ход разгневи САЩ, които го смятат за оскърбление на правилата за свободна търговия в региона. След многобройни срещи и консултации с мексикански официални лица САЩ обявиха през август, че ще се стремят да създадат панел за уреждане на спорове в рамките на USMCA, твърдейки, че мексиканският указ „подкопава достъпа до пазара“, който Мексико се е съгласило да предостави.
„Подходът на Мексико към биотехнологиите не се основава на науката и противоречи на събраните от десетилетия доказателства, доказващи нейната безопасност, и на строгата, научно обоснована система за регулаторен преглед, която гарантира, че не нанася вреда на човешкото здраве и околната среда,“ каза Министърът на земеделието Том Вилсак в изявление.
„Иновациите в селскостопанските биотехнологии играят ключова роля в намирането на решения за нашите споделени глобални предизвикателства, включително несигурността на храните и храненето, климатичната криза и продължаващите ефекти от инфлацията на цените на храните“, каза той.
Мексико казва, че няма да отстъпи от позицията си, която твърди, че се корени в науката. Официални лица казаха, че Съединените щати са отказали да участват в допълнителни научни изследвания за въздействието на ГМ царевицата върху здравето. „[Това] няма смисъл, защото ако едно правителство се грижи за здравето на хората, то няма да има проблем да направи допълнителни изследвания за последиците за здравето“, каза през август мексиканският министър на икономиката Ракел Буенростро.
Колко голяма сделка е това?
Мексико купи царевица на стойност близо 5 милиарда долара, по-голямата част от жълтата ГМО царевица, предназначена за храна за добитък, от САЩ през 2022 г., което я прави втората най-голяма дестинация за реколтата в САЩ. Около 17 милиона тона жълта царевица са изтекли на юг от границата миналата година.
Докато повече от 90 процента от царевицата, отглеждана в САЩ, е генетично модифицирана, бялата царевица представлява малка част от американския износ за Мексико и „малко, ако изобщо има такава“, е генетично модифицирана, което предполага на изследователите, че спорът ще има „ограничен ефект“ върху американските фермери в краткосрочен план.
Въпреки това профсъюзите, като Националната асоциация на производителите на царевица, твърдят, че забраната би била „катастрофална“ за американските производители и застрашава целостта на USMCA. Някои щати, като Илинойс например, изпращат по-голямата част от своя износ на царевица в Мексико.
Колко време продължава това?
В Мексико стремежът за защита на царевицата не е нов. Национална кампания, известна като „Sin Maiz No Hay Pais“ – „Без царевица няма държава“ – стартира през 2007 г., представлявайки секция от около 300 организации, включващи селски фермери, природозащитници, потребители, правозащитни и женски организации .
Целта им беше да превърнат продоволствената сигурност в централна грижа за политиците, настоявайки за забрана на генетично модифицираната царевица и срещу индустриализираните селскостопански монополи.
През 2013 г. група фермери, потребители и еколози започнаха съдебно дело, което се опитваше да гарантира, че ГМО царевичните семена продължават да бъдат отказвани за влизане в Мексико. През 2021 г. Върховният съд на Мексико се произнесе в тяхна полза.
За Виктор Мануел Чима Ортис, член на Sin Maíz No Hay País, въпросът е свързан с националния суверенитет и гарантирането, че нито САЩ, нито Канада „се намесват в решенията, които мексиканското правителство взема за защита на човешките права свързани с този проблем”.
„Правото на храна, правото на здраве, правото на здравословна околна среда, правото на достъп до информация“ са все въпроси, които са заложени на карта, каза Ортис.
„Но има основа, която е фундаментална, за да може да се поддържа решението на Мексико, което е културната стойност, историческата стойност, символичната стойност, която има царевицата“, отбеляза той. „Има много територии, има много общности, местни народи, които имат царевицата като символичен елемент, като идентифицираща част от техните култури.“
Какви са аргументите в този случай?
Позицията на САЩ е ясна. В него се твърди, че Мексико няма научна опора и че този ход е в нарушение на споразумение за свободна търговия. Въпреки че Мексико все още трябва да изложи своите аргументи, въпросът за биоразнообразието е ключов.
Здравният проблем до голяма степен е свързан с употребата на глифозат, убиец на плевели, използван широко в отглеждането на ГМО, за който агенция на Световната здравна организация каза, че е „вероятно канцерогенен за хората“, твърдение, което Агенцията за опазване на околната среда на САЩ оспорва. Европейският орган за безопасност на храните наскоро даде своя печат за одобрение на пестицида, за шок на еколозите. Байер, германският химически гигант, който притежава глифозат и поддържа безопасността му, е платил милиарди за уреждане на дела за рак.
„Борбата ще се води по глава 9 [от USMCA], която е относно безопасността на храните“, каза Лопес. „Това е много процедурен технически въпрос и зависи от това дали участниците в панела са съгласни с описанието на науката в Мексико и дали то е изпълнило процедурните си задължения за разкриване, в сравнение с твърденията на Съединените щати, че няма наука и не е имало разкриване.“< /p>
„Това е същата битка от 90-те години с хормоните на говеждото месо и биотехнологиите през 2006 г.“, каза той.
През 2006 г. СТО отсъди в полза на САЩ, когато оспори ограниченията от Европейския съюз върху генетично модифицирани култури.
Какви са последиците от този ход?
„Съединените щати са много фокусирани върху защитата на продукта“, каза Лопес, имайки предвид износа на царевица. Европейските и китайските пазари не са толкова отворени, колкото бяха, а Мексико представлява огромен пазар.
„За мексиканците това, което е политически важно, е да могат да си осигурят царевица за маса [тесто] и царевица за тортили. И това е, върху което се фокусира decreto [указът] тази година за потребителите и селското стопанство, за да се гарантира, че хората няма да загубят прехраната си или да изпитват по-голям натиск да мигрират“, каза Лопес.
„Това, което наистина ще доведе до катастрофа за всеки президент [в Мексико], е, че той или тя трябва да се справи с нарастващите цени на царевицата, които се отразяват на това, което хората ядат“, добави той.
Ортиз от Sin Maiz, No Hay Pais каза, че тази битка ще отекне извън границите на Мексико, отбелязвайки, че страни като Гватемала, Боливия и Колумбия също имат местна царевица.
Разпоредбата за уреждане на спорове, задействана от САЩ, се съдържа в глава 31 от USMCA. Той създава независима група от петима членове, която да разследва и да се произнесе относно ГМО царевицата в Мексико. След като панелът бъде ударен, се очаква да представи първоначален доклад в рамките на 150 дни. След това всяка страна получава 60 дни за преглед и коментари по доклада. Панелът ще представи фактически констатации по спора, ще определи дали приетата от Мексико мярка противоречи на търговското споразумение и ще даде препоръки за разрешаване на спора.
Всичко това означава, че ще бъде 2024 г., преди тази ситуация да стигне до върха.
Източник: Ал Джазира
