Достъпът на Валeри Симeoнов до телевизионно студио е космическа загадка
Защо има галактика, в случай, че материята и антиматерията са в цялостна симетричност и би трябвало да се унищожили, вместо да породят живот - това е един от най-трудните въпроси пред актуалната физика. Но неговото решение въпреки всичко наподобява допустимо на фона на другия най-труден физически въпрос - за какво Валери Симеонов получава достъп до телевизионни студиа и за какво казаното от него към момента предстои на медийно разпространяване.
Според Симеонов митингите са проведени от " неудачници ", " ултраси " и студенти, прибрали се от Европа да си създадат по едно селфи на площада, които нямат визия от това какво става в страната. Нямат протестиращите " претенции на хартия ", каквото и да значи това - какъв брой пък би трябвало да е огромна и дълга тая хартия, че да събере думата " оставка " - може би поименно би трябвало да включи имената на хората от министерски съвет, техните заместници и канцелария, с цел да наподобява представително за спретнат човек като Симеонов.
Той се оказа извънредно изчерпателен човек - профилът на протестиращите беше сегментиран нишово, деликатният му взор прелетя през площада и видя всички на рентген. А най-фрапантното му изявление е за студентите, които живеят в чужбина - Симеонов в действителност от дълго време ги е отписал като фактор, визията е по-скоро за несъответстващи за малко пристигнали си емигранти, които - малко в жанр изявлението на Борисов за дядото на бития студент - би трябвало да си живеят в европата и да и да не се месят изключително в това какво става във вътрешната ни политика.
Няма обаче нищо по-свързано от двете феномени: таман емиграцията постоянно е била най-здраво обвързвана с вътрешната ни политика, тъй като тя е директното разследване и отчаяние от нея, действеният израз на това отчаяние. И когато завърнали се, въпреки и единствено за през лятото от Европа, стачкуват, това значи доста. Означава, че при прибирането им са видели ослепителен политически контрастност, който се обрисува и врязва най-силно точно в съзнанието на човек, прекарващ времето си отвън страната.
Симеонов прочее е от мандатоносителите на този контрастност. Години наред към този момент се оказва, че в случай че има някакви митинги, те неизбежно са оповестени за фарс. Майките на деца с увреждания са " кресливи дами " и с " сякаш заболели деца ", сега на площадите е цялостно или с неудачници, или с нарциси, или с ултраси - доста е забавно какви са тези хора, които са " в ред " и които в случай че Симеонов види на площада ще каже - ето това се споделя митинг. Трябва да предположа - тези, които ще се съберат по площадите след време, когато партията му от дълго време е предходна в извънпарламентарните лузърски територии и Симеонов обезверено се пробва да прикачи отпадналия си глас към някой митинг, с цел да получи малко внимание.
За край - каненето му в студиа е ужасно противопоказно - в естествена страна още след абсурда на майките на деца с увреждания щеше да бъде изпратен в медийно затъмнение за предълъг и подобаващ интервал.
Автор: Райко Байчев
Според Симеонов митингите са проведени от " неудачници ", " ултраси " и студенти, прибрали се от Европа да си създадат по едно селфи на площада, които нямат визия от това какво става в страната. Нямат протестиращите " претенции на хартия ", каквото и да значи това - какъв брой пък би трябвало да е огромна и дълга тая хартия, че да събере думата " оставка " - може би поименно би трябвало да включи имената на хората от министерски съвет, техните заместници и канцелария, с цел да наподобява представително за спретнат човек като Симеонов.
Той се оказа извънредно изчерпателен човек - профилът на протестиращите беше сегментиран нишово, деликатният му взор прелетя през площада и видя всички на рентген. А най-фрапантното му изявление е за студентите, които живеят в чужбина - Симеонов в действителност от дълго време ги е отписал като фактор, визията е по-скоро за несъответстващи за малко пристигнали си емигранти, които - малко в жанр изявлението на Борисов за дядото на бития студент - би трябвало да си живеят в европата и да и да не се месят изключително в това какво става във вътрешната ни политика.
Няма обаче нищо по-свързано от двете феномени: таман емиграцията постоянно е била най-здраво обвързвана с вътрешната ни политика, тъй като тя е директното разследване и отчаяние от нея, действеният израз на това отчаяние. И когато завърнали се, въпреки и единствено за през лятото от Европа, стачкуват, това значи доста. Означава, че при прибирането им са видели ослепителен политически контрастност, който се обрисува и врязва най-силно точно в съзнанието на човек, прекарващ времето си отвън страната.
Симеонов прочее е от мандатоносителите на този контрастност. Години наред към този момент се оказва, че в случай че има някакви митинги, те неизбежно са оповестени за фарс. Майките на деца с увреждания са " кресливи дами " и с " сякаш заболели деца ", сега на площадите е цялостно или с неудачници, или с нарциси, или с ултраси - доста е забавно какви са тези хора, които са " в ред " и които в случай че Симеонов види на площада ще каже - ето това се споделя митинг. Трябва да предположа - тези, които ще се съберат по площадите след време, когато партията му от дълго време е предходна в извънпарламентарните лузърски територии и Симеонов обезверено се пробва да прикачи отпадналия си глас към някой митинг, с цел да получи малко внимание.
За край - каненето му в студиа е ужасно противопоказно - в естествена страна още след абсурда на майките на деца с увреждания щеше да бъде изпратен в медийно затъмнение за предълъг и подобаващ интервал.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ