Отец Боян Саръев: Да се смирим и да мислим за Рождество, а не за ядене, пиене и пазар!
Защо хората в последно време приказват единствено за Коледа, а не за Рождество? Защо комерсиализират този ярък християнски празник? Помагат ли политиците ни за подсилване на устоите на християнството и на църквата в тези размирни и смутни времена? На тези и още въпроси отговори в собствен коментар пред „ Новини.бг.” отец Боян Саръев. Той е роден в семейство на мюсюлмани, само че приема християнската религия. Председател е на Движението за християнство и напредък „ Свети Йоан Предтеча “,известен е още като като Кръстителят на Родопите.
В последно време хората приказват най-вече за Коледа като комерс, търговия, пазар, ястие и пиянство, а не за Рождество, заради липса на знание на вярата, на познаване на духовността на християнството и православието. От друга страна, за жалост, светът от ден на ден се комерсиализира, става все по-материален и прозорлив. Хората не се интересуват от душевността и духовността, от религията. Това се случва освен в България, а на всички места. Човечеството към този момент гледа да угажда единствено на плътта си, на стомаха си.
Това е изцяло поправимо и е допустимо първоначално да бъде сложено духовното мислене, в случай че хората се взрат в себе си. Ако повярват в Царството Божие и неговата истина и, че след това всичко ще ни бъде въздадено. Бог е творъцът на всичко очевидно и невидимо. „ Каква изгода, в случай че придобиете всичко, само че погубите всичко останало” – споделя нашият Бог.
По принцип духовната просвета на едно общество би трябвало да се отглежда. Като се стартира на първо време от фамилията, от децата. Чак тогава ще може да се мисли вярно и рационално. Сега ние сме сложили всичко наобратно и чакаме наготово всичко от страната.
Малко са хората, които се грижат за душата си, за вярата си, за духовността си. Нужно е да си чист по сърце, да не си надменен, да си високообразован, доста чел и компетентен за учението на Исуса Христа. Който отпие от чашата на познанието, на дъното ще открие Бог.
Църквите в някогашните соцдържави бяха подтиснати и смачкани от тоталитарните режими в тях. Хората, които посещаваха храмовете бяха преследвани и това даде неизбежно отражение. Погледнете клира - от 15 митрополити и 15-те са били вербовани от някогашната Държавна сигурност /ДС/. Какво са правили, дали са донасяли, не можем да знаем и обобщим, само че позорът си остава. Поне един от тях да се беше съпротивлявал, но няма подобен. Все отново ние би трябвало да подхождаме с схващане и към тези неща. Църквата ни към момента е ранена, не може да си прави отговорностите със размах. Но храмовете по места към този момент стартират да „ дишат”. На множеството места бяха ремонтирани, има служения, има живот. Светият синод няма да свърши цялата работа, той е управителен орган, значи заседание, където би трябвало да се вземат общи решения.
Но свещенниците са „ пчеличките, които ще носят мед”, а всички християни общо сме църквата, тя не е благосъстоятелност единствено на духовниците, а и на миряните.
Какво вършат политиците за усилване устоите на църквата в този рисков за света и нашата вяра миг?
Нямаме политици, които да мислят държавнически, които да оказват помощ на църквата. Мераклии за власт има доста, изобилстват тези, които се стремят да се докопат до държавния котел, до общата баница. Нашите политици мислят единствено за избори, за властта, по какъв начин да влязат в нея, с цел да лапат, само че не и за народа. Мислят само за себе си. Аз съм дефинитивно и окончателно отчаян от тях. Не споделям, че ние, духовиците, сме цъфнали и вързали, само че въпреки всичко всеки свещенник в своята енория, съгласно силите си, се пробва да прави положителни неща.
Иска ми се българите да проумеят, че в православието и християнството няма такова нещо като „ Коледа”, това е езически обред в 7-ото провидение на славяните от езическия им живот. За страдание през днешния ден тази дата е единствено мотив да се яде, пие и да се разменят дарове.
А на Рождество се роди нашият Бог. На рожден ден се подарява на рожденника – нашият Господ Исус Христос! Нека ние да му дадем сърцата си, а той да поеме греховете ни и да ни избави! Нека да се смирим и да мислим за духовното начало на този ярък християнски празник!
В последно време хората приказват най-вече за Коледа като комерс, търговия, пазар, ястие и пиянство, а не за Рождество, заради липса на знание на вярата, на познаване на духовността на християнството и православието. От друга страна, за жалост, светът от ден на ден се комерсиализира, става все по-материален и прозорлив. Хората не се интересуват от душевността и духовността, от религията. Това се случва освен в България, а на всички места. Човечеството към този момент гледа да угажда единствено на плътта си, на стомаха си.
Това е изцяло поправимо и е допустимо първоначално да бъде сложено духовното мислене, в случай че хората се взрат в себе си. Ако повярват в Царството Божие и неговата истина и, че след това всичко ще ни бъде въздадено. Бог е творъцът на всичко очевидно и невидимо. „ Каква изгода, в случай че придобиете всичко, само че погубите всичко останало” – споделя нашият Бог.
По принцип духовната просвета на едно общество би трябвало да се отглежда. Като се стартира на първо време от фамилията, от децата. Чак тогава ще може да се мисли вярно и рационално. Сега ние сме сложили всичко наобратно и чакаме наготово всичко от страната.
Малко са хората, които се грижат за душата си, за вярата си, за духовността си. Нужно е да си чист по сърце, да не си надменен, да си високообразован, доста чел и компетентен за учението на Исуса Христа. Който отпие от чашата на познанието, на дъното ще открие Бог.
Църквите в някогашните соцдържави бяха подтиснати и смачкани от тоталитарните режими в тях. Хората, които посещаваха храмовете бяха преследвани и това даде неизбежно отражение. Погледнете клира - от 15 митрополити и 15-те са били вербовани от някогашната Държавна сигурност /ДС/. Какво са правили, дали са донасяли, не можем да знаем и обобщим, само че позорът си остава. Поне един от тях да се беше съпротивлявал, но няма подобен. Все отново ние би трябвало да подхождаме с схващане и към тези неща. Църквата ни към момента е ранена, не може да си прави отговорностите със размах. Но храмовете по места към този момент стартират да „ дишат”. На множеството места бяха ремонтирани, има служения, има живот. Светият синод няма да свърши цялата работа, той е управителен орган, значи заседание, където би трябвало да се вземат общи решения.
Но свещенниците са „ пчеличките, които ще носят мед”, а всички християни общо сме църквата, тя не е благосъстоятелност единствено на духовниците, а и на миряните.
Какво вършат политиците за усилване устоите на църквата в този рисков за света и нашата вяра миг?
Нямаме политици, които да мислят държавнически, които да оказват помощ на църквата. Мераклии за власт има доста, изобилстват тези, които се стремят да се докопат до държавния котел, до общата баница. Нашите политици мислят единствено за избори, за властта, по какъв начин да влязат в нея, с цел да лапат, само че не и за народа. Мислят само за себе си. Аз съм дефинитивно и окончателно отчаян от тях. Не споделям, че ние, духовиците, сме цъфнали и вързали, само че въпреки всичко всеки свещенник в своята енория, съгласно силите си, се пробва да прави положителни неща.
Иска ми се българите да проумеят, че в православието и християнството няма такова нещо като „ Коледа”, това е езически обред в 7-ото провидение на славяните от езическия им живот. За страдание през днешния ден тази дата е единствено мотив да се яде, пие и да се разменят дарове.
А на Рождество се роди нашият Бог. На рожден ден се подарява на рожденника – нашият Господ Исус Христос! Нека ние да му дадем сърцата си, а той да поеме греховете ни и да ни избави! Нека да се смирим и да мислим за духовното начало на този ярък християнски празник!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ